Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Шестнадесета глава

На другия ден във влака разговаряха малко. Ксения се занимаваше със служебни документи, а Кейти потъна в домашни, дадени й от Кралската академия. Час след потеглянето от Кинг Крос поръчаха обяд и когато след малко го донесоха, за пръв път вдигнаха глави, за да се усмихнат една на друга.

— Когато правиш нещо с удоволствие, времето лети, нали? — промълви с тих смях Кейти.

Макар Ксения да се засмя отначало, изразът й бързо стана сериозен и тя почти изръмжа:

— Ненавиждам канцеларската работа. За нещастие, Бела е болна и сега трябва да върша и нейната работа. От друга страна, нямам право да се жалвам, след като работите ни вървят така добре. Само си помисли, когато се срещнахме преди две години в Ню Йорк, съдружието ми с Алън беше само от една година. Наистина имахме голям късмет да стигнем, където сме сега, само за три години.

— Да, но специалните мероприятия и празненства, които организирате двамата, са наистина специални. Даже много специални! Те са направо уникални и двамата с Алън влагате много труд и талант в тая работа. Така че не виждам нищо изненадващо в бързия успех на компанията.

— Благодаря, Кейти, много мило от твоя страна! — Ксения взе лъжицата и опита супата от говежда опашка, после отчупи парченце хляб и го намаза тънко с масло.

Кейти я гледаше и се зачуди, как успява да запази елегантната си линия. Ксения беше на тридесет и четири — седем години по-възрастна от Кейти, но изобщо не изглеждаше на толкова. Видът й бе по-скоро момичешки, макар в обноските да се долавяше някаква изисканост, някакъв международен финес. Говореше четири езика — руски, английски, френски и италиански — и беше изключително добре образована. Знанията й в областта на литературата и историята бяха сякаш безгранични. Също и в областта на киното, като се има предвид кой е баща й.

Кейти се възхищаваше на способността й да си остава слаба въпреки чудовищния апетит. Тя успяваше да поддържа фигура на парижка манекенка, слаба и висока, с дълги крайници. Като върба, така я характеризираше Кейти. Пищната й, кестенява коса до раменете, и раздалечените светлосиви очи, бяха най-големият й чар. Малко бледото, сърцеобразно лице имаше деликатни черти и високи скули, които, в очите на Кейти, излъчваха нещо славянско.

А може само така да ми се струва, помисли си Кейти, докато гледаше скришом как набучва на вилицата един домат и го изяжда.

Кейти мислеше често за Ксения и миналото й, защото явно част от него бе забулена в тайнственост. Един-единствен път Кейти си позволи да й зададе личен въпрос — по повод на майка й — и бе моментално отрязана.

От този момент нататък тя оставяше Ксения да реши дали да й се довери или не. И тя често го правеше. Изведнъж я обзе чувство на вина. Коя е тя, та си позволява да критикува Ксения дори наум. Самата тя не проявява особено силно желание да говори за собственото си минало, така че и Ксения вероятно я намира скрита и потайна.

— Рано тази сутрин говорих с Верити — обади се Ксения, като погледна Кейти право в очите. — Тя язди всяка сутрин, обикновено призори, та трябваше да я хвана, преди да подгони коня през тая безкрайна пустош, да прескача огради и да поставя на изпитание и себе си, и него. Както и да е, тя е доволна, че пристигаме и ще изпрати Лавиния да ни посрещне на гарата в Херогейт.

— Коя е Лавиния? — попита Кейти с любопитство.

— Дъщерята на Аня, готвачката на Верити. Родена е в селото и израсна в Бъртън Лейбърн. Сега е нещо като секретарка на Верити. Върши и други неща, като например посрещане на гости на гарата. По професия обаче е художник и при това добър.

Кейти кимна, взе чашата с вода и се облегна назад, за да прибере сервитьорът чинията от салата. Когато останаха сами, каза:

— Впрочем, вслушах се в съвета ти и звъннах на Мелъни Доусън. Тя се развълнува много, когато й казах, че приемам ролята на Емили Бронте. И сега ще се чувствам ужасно, ако не стане.

— Хич не ща и да слушам подобни приказки, приятелко! Така че просто млъкни! — Още когато тези думи излязоха от устата й, Ксения се сконфузи и натъжи. Поклати глава и каза: — Руската ми баба ще се обърне в гроба, ако ме чуе какво дрънкам. Не исках да бъда груба. Много съжалявам!

— Няма нищо, Ксения, не беше груба. — Кейти млъкна за миг и после попита: — Познаваш ли добре руската си баба? — Надяваше се да не й откъсне главата. Въпросите, свързани с Тим и семейството бяха явно табу и я караха да онемява.

— Когато бях малка, прекарвах много време с нея — отвърна Ксения с равен глас, а след това продължи: — Баща ми често ме водеше в Париж или Ница, за да я видя. Беше забележителна жена и… много красива. Е, личеше колко красива е била на младини. И още беше внушителна в много отношения. Гранд дама, това е най-подходящият израз за нея. Баба умря в Ница, когато бях на седемнадесет, едва завършила училището на Лейди Идън в Лондон… — Ксения се усмихна и добави: — Представа нямаш каква маниачка беше на тема обноски. Още по-зле от другата ми баба, ако това изобщо е постижимо.

Донесоха омлетите и разговорът отново замря. Като приключиха с основното ястие, двете се отказаха от десерта, замениха го с кафе без захар и отново потънаха в книжата си.

Кейти бързо свърши с домашните, но Ксения остана дълго време задълбочена в своите документи. Свита в ъгъла си, Кейти наблюдаваше бягащия зад прозореца пейзаж, а експресът се носеше с пълна скорост към Йоркшир.

По едно време облегна глава назад и се отдаде на безброй мисли. Помъчи се да си представи къщата, в която отиваха и която видимо означаваше много за приятелката й. Не знаеше какво да очаква, макар че изглежда бе нещо голямо. Когато говореше за нея, Ксения неизменно я свързваше с разни имена. Например, Пел, градинаря на Верити, който има… не зелени палци, а зелени пръсти. После някоя си Доди, икономка на къщата, която смята, че е надарена с особена духовна сила и Померой, някогашен ваксаджия, който всъщност вече не бил такъв, тъй като нямало достатъчно обуща за почистване. И ето, току-що спомена Аня, готвачката и нейната дъщеря Лавиния, родена в селцето, но израсла в къщата и всъщност художничка. Тази Верити изглежда живееше сама, сред цялата странна колекция от помощници и дългогодишния приятел Рекс Белами, известен на всички като Бой, който я посещавал от време на време. Любопитна смесица, помисли си Кейти, малко преди да се унесе в сън, омаяна от ритъма на колелата и топлината на купето.

Скърцането на спирачките и внезапното оживление в ресторанта събудиха Кейти и тя подскочи. Примигна срещу Ксения и попита:

— Къде сме? Това ли е Херогейт?

— Не, Лийдс. Голям промишлен център. Навремето беше столица на конфекцията, но се появиха Хонконг и разни други места. Но пак процъфтява. Лийдс, имам предвид. Финансов център на Севера и голям студентски град. Университетът в Лийдс е мечта за всеки студент.

Кейти кимна.

— Да, чела съм доста за това.

Ксения затвори капака на дипломатическото куфарче и го остави на седалката до себе си. Огледа купето и се наведе над масата. Отправи втренчен поглед в очите на приятелката си и каза:

— Трябва да ти съобщя нещо. Всъщност, искам да се извиня в известен смисъл, Кейти, че не ти казах истината. Не че съм те лъгала, а просто пропуснах да ти кажа нещо, а Верити винаги подчертава, че това е вид лъжа.

Кейти отвърна:

— Не съм много съгласна с Верити, но кажи все пак! — И понеже Ксения не отговори, тя я подкани: — Кажи де!

Ксения продължаваше да мълчи и да гледа Кейти в очите.

Започна да се чувства малко неудобно под тоя пронизващ поглед и промълви:

— Можеш да ми кажеш, независимо какво е. Няма да се притесня от нищо. Защо имаш такъв загрижен вид? Не може да е чак толкова лошо. Или е?

Ксения преглътна и каза:

— Не съм се развела с Тим.

— Ами! — Кейти се облегна изненадана назад.

— Аз те подведох да мислиш така, Кейти. Всъщност ти прие, че съм разведена, когато ти казах, че съм се омъжвала. — Ксения продължи забързано: — Разбира се, оставих те да повярваш, да си помислиш така, защото беше по-лесно за мен. Като те накарах да мислиш, че съм разведена, си спестих необходимостта да споделя много други неща. И аз не…

— Искаш да кажеш, че все още си женена за Тим, така ли?

— О, не. Съвсем не това имах предвид… — Като си пое дълбоко дъх, тя каза: — Тим е мъртъв. Загина при ужасни обстоятелства. Но аз никому не казвам това, защото веднага започват съболезнования и душевни излияния от всякакъв вид, и аз отново потъвам в скръб, и започвам да рева, и загубвам трудоспособност, защото напълно падам духом. Искам обаче да ти го кажа, защото в Бъртън Лейбърн всичко е открито. За броени часове, какво говоря, за минути щеше да научиш, че Тим не е… жив и къде отивам аз тогава?

Кейти протегна длан и я сложи върху стиснатите ръце на Ксения.

— Така съжалявам… сигурно е ужасно за теб. Не искам да казваш и дума повече. Когато и ако почувстваш нужда да поговориш с мен за това, аз съм насреща. Ти си ми приятелка и аз те обичам, така че ако имаш нужда да облекчиш душата си, можеш да го направиш, когато пожелаеш.

— Много си мила, Кейти! — Ксения хвана ръката й. — Сигурно си мислиш, че съм била потайна.

— О, не, въобще не — отвърна Кейти тихичко, като си мислеше, че потайната е тя, като не казва на приятелката си нищо за своето минало.