Барбара Тейлър Брадфорд
Триумфът на Кейти Бърн (27)

Двадесет и пета глава

Библиотеката в Бъртън Лейбърн Хол представляваше продълговато, подобно на галерия помещение, в стила на епохата на Тюдорите със сводест таван и каменна камина. Целите стени, от пода до тавана, бяха заети с лавици с книги, а пред камината имаше огромно кресло и няколко удобни стола.

Кейти приближи до една тежка маса до един от прозорците и отново разгледа книгите, отделени от Верити за нея. Погледът й се плъзна по една за Емили Бронте, написана от писателката Мюриъл Спарк в сътрудничество с Дерек Стенфърд.

Когато се обърна и тръгна с книгата към камината, сърцето й почти изскочи при вида на надигналия се от мястото си Рекс Белами.

Той се усмихна меко.

— Много съжалявам, Кейти, май те уплаших. Прости ми, скъпа!

— Няма нищо, Рекс — каза тя с усмивка. — Не знаех, че има някой тук.

— А, виждам, че си се спряла на Мюриъл Спарк. Отлично написана книга, възхитителна творба. Я ми кажи, как ти хареса пътуването до Хоуърт сутринта?

— Бе много интересно и съм благодарна на Ксения, че ме уговори да отидем. Днес знам много повече за Емили Бронте, отколкото вчера. Така че определено си струваше. — Поколеба се за миг и добави: — Ксения ми каза, че знаеш много за семейство Бронте. Каза още, че можеш да ми помогнеш да разбера по-добре тези хора и най-вече Емили Бронте. Ще го направиш ли, Рекс?

— Разговорите с теб са удоволствие. Сега имаш ли време, Кейти? Ако си свободна, бихме могли да побъбрим преди чая.

Кейти кимна и седна на дивана, като остави книгата на съседна маса.

Рекс се разположи удобно на мястото си и я погледна изпитателно, сякаш очакваше да го попита нещо.

Кейти каза:

— Нали няма да е невъзпитано от моя страна ако попитам, откъде идва интересът ти към това семейство?

— Не е невъзпитано — въпросът е съвсем уместен. Интересът ми е свързан със сестра ми Илиънър. Преди много години, когато още беше в гимназията, тя правеше едно проучване по темата, с цел да напише статия за училищния вестник, което пък беше част от учебната й програма. Аз… как да се изразя… проявих интерес. — Рекс се наведе леко напред, опрял ръце на коленете си и погледът му се оживи.

— Видиш ли, Кейти, аз много си падам по тайнствените неща и в онова далечно време бях поразен от цялата загадъчност на това семейство. Така че започнах да чета книгите, които Илиънър мъкнеше у дома и интересът ми нарастваше. Изучаването им се превърна в упорито и постоянно мое хоби през последвалите години.

— В тази област ли работиш? Искам да кажа, да не би да преподаваш литература? Или нещо такова? — попита Кейти и с нетърпение зачака отговора. Погледът й го изучаваше настоятелно. Рекс изглеждаше много добре. Издължено, но отлично оформено лице, високи скули, широко чело и гъста, сресана назад коса, посивяваща по слепоочията. В погледа на дълбоко поставените му тъмни очи светеше ясен ум и чувство за хумор. Висок, строен и дългокрак, той имаше много елегантен вид, а облеклото му, макар небрежно, очевидно бе скъпо.

След миг той отговори:

— Не, не съм учен. Работя за Британското правителство. Във Форин Офис.

— О, наистина ли? И какво правиш там?

— Ами, занимавам се с информационни проблеми. Можеш да го наречеш разузнаване.

— О! — възкликна Кейти, като се запита, дали звучи достатъчно изненадано.

Рекс се засмя развеселен, а в очите му заблещукаха повече пламъчета от обикновено.

— Напълно съм убеден, че Ксения ме е нарекла пред теб шпионин… британски агент. Но не е така. Работата ми е канцеларска, вързан съм за бюро и книжа, не се правя на агент в чужбина. Макар че на Ксения такава идея много й допада. Все пак професията ми досажда много в някои отношения.

Кейти се засмя заедно с него, но понеже не искаше да издава приятелката си, смело излъга:

— О, не, Ксения не е обсъждала работата ти. Каза ми само, че притежаваш огромни познания по отношение на семейство Бронте. Предполагам, надявала се е да ме просветиш малко. Нали ти казах снощи, че обмислям възможността да поема ролята на Емили в пиесата „Шарлот и нейните сестри“, а ти каза, че си я гледал.

Рекс кимна.

— О, да, не бих го пропуснал за нищо на света. И макар да не ми се ще да ти влияя, трябва да отбележа, че харесах пиесата, но не съм напълно удовлетворен от интерпретацията, която правеше актрисата, изпълняваща ролята на Емили.

— В какъв смисъл?

Рекс се поколеба.

След като помисли малко, той отговори така:

— По-късно ще изложа критичното си виждане по този въпрос, а сега ми се струва по-важно да споделя с теб някои неща, свързани с Бронте, които са ми известни.

Тя кимна.

— Много съм ти благодарна!

Рекс се облегна назад и каза:

— От снощния разговор останах с впечатление, че вече знаеш това-онова за тях.

— Да, а и днес Ксения ми каза още.

— Нека тогава им направя кратка характеристика като семейство. Четирите деца са, от една страна, единни пред света, а от друга — разделени на две групи вътре в семейството. Шарлот е с Бренуел, а Емили — с Ан. Макар че по-късно, вече като възрастни, Шарлот благоговее пред колосалното дарование на Емили. И четиримата са изключително надарени в областта на писането и разполагат с много живо въображение. Освен това Бренуел е художник. Той е и пияница, както не може да не знаеш, а впоследствие става наркоман. Вземал е лауданум^[1]. Пропилява живота си и умира много млад. Чувствата на сестрите към него са противоречиви. Те го обичат, боготворят, но и изпитват ярост към него. Те са уплашени, очаровани, въодушевени, когато на бял свят излизат първите му лудории и ужасени, когато на прага им в Хоуърт се появяват първите кредитори. — Рекс млъкна, прокашля се и приключи: — С две думи, той е прословутата черна овца на семейството.

— И без съмнение, разглезен от сестрите си — предположи Кейти.

— Понякога, да. Но далеч невинаги. Майката си отива рано, поразена от туберкулоза, а бащата, преподобният пастор, постоянно отсъства, отдаден на проповедите си в черквата или на мислите си — у дома. В юношеството им само една леля ги държи под око. И Шарлот, но тя е само година по-голяма от брат си. Всъщност възрастова разлика помежду им почти липсва — раждани са през година. Е, освен Ан, която е близо две години по-малка от Емили.

— Ти каза, че Шарлот ги е бутала напред… грижела се е за публикуване на творбите им.

— Да, така е. Шарлот е най-голямата от тях, най-добре пише от четиримата и е най-плодовита като авторка. Емили обаче е несъмненият гений с шест епични поеми и този велик роман в актива си. Ан също е голяма поетеса и писателка, много близка по манталитет до Емили. Но да се върнем на Шарлот. Тя действа като техен агент. Най-напред плаща, за да се отпечата тяхна стихосбирка. Продадени са само две бройки. Появява се обаче един много положителен критичен отзив за поезията на Емили, която се подписва Елис Бел. Ан е Ектън Бел, а Шарлот — Кърър Бел. Не са искали светът да научи, че са три сестри с фамилия Бронте.

— Да, знам.

— Шарлот непрекъснато ги кара да пишат продаваема литература, тоест романи. Тя е много амбициозна и иска всички да успеят в живота.

— Но Емили не се интересува от това, нали?

— Не. Тя лично не си мърда пръста, за да й се публикува нещо или да добие обществено признание. Единствената й грижа е да се усъвършенства в работата си. Била е изцяло посветена на нея и в този смисъл е изключителен професионалист. Мисля, че е унищожила доста свои неща, водена именно от тези съображения. Не е удовлетворена от постигнатото. Особено от „Брулени хълмове“, след като е издадена. И може би Шарлот е унищожила друга част след смъртта на сестра си, за да запази ненакърнен интимния й свят.

— Какво е мнението ти за „Брулени хълмове“?

— Във всеки случай, не е общоприетото! — възкликна той.

— Ще споделиш ли мнението си?

— Светът разглежда произведението като велик любовен роман. Но той изобщо не е такъв — каза Рекс. — По принцип това е книга за насилие, отмъщение и омраза, за един байронов герой, Хетклиф, който отмъщава на Кети Ърншоу и на цялото й семейство.

— Разбирам гледната ти точка, но все пак не е ли в известен смисъл любовна история? — настоя Кейти.

— Не и съгласно общоприетата представа за любовна история — отвърна Рекс. — Тя е изпълнена с такова насилие, почти демонична, мрачна, зловеща. Така наречените любовници въобще не стигат до физическа близост. Те остават целомъдрени, макар и много страстни натури в други отношения. Мисля, че това е възхвала на смъртта, както само Емили Бронте е способна да я изпее. Изключително сложна книга. Съдържа енергия и непостижимо разказваческо майсторство. Никога не ми омръзва да я чета и винаги ме завладява.

— А Емили? Какво мислиш за нея?

— Тя е сравнително обикновена млада жена — отвърна Рекс. — С това искам да кажа, че е доста земна, практична. Познати и приятели казват в един глас, че страшно тъгувала по дома, когато се налагало да го напусне. И това сигурно е така. Но истината е, че тя е обичала да си стои у дома и да се грижи за домакинството, защото това й позволявало сама да си определя правила и да се измъква да пише винаги, когато поиска. Ето, затова става дума. Носталгия? Може би. Но според мен тя е искала да си е вкъщи, във викарията, за да може да разпределя работата на прислугата и след това да прави каквото си иска. Когато Ан и Шарлот били по други места и работели като гувернантки, а Бренуел била в Лъдъндън Фууд, тя отговаряла у дома за всичко. Тя била шефът и като шеф прекарвала повечето си време в писане.

Кейти се усмихна.

— Егоистичният човек на изкуството, това ли имаш предвид?

— В известен смисъл, да — съгласи се Рекс. За да успееш в изкуството, без значение дали си художник, писател или актьор, трябва да си всеотдаен. И щом това означава егоизъм, тогава ставаш егоист. Стигнах до този извод, след като прочетох кореспонденцията на Шарлот с приятелките й Елън Нюси и Мери Тейлър, както и тази с Емили.

— Защо мислиш, че Емили е обикновена? Имам предвид, че навсякъде я описват като странна, енигматична и потънала в тайнственост.

— Мисля, че е била такава, Кейти — бързо се съгласи Рекс. — Но тя е била и нормална млада жена, която е в състояние да напише най-прозаично писмо във връзка с всекидневните си грижи като звучи земна и щастлива, а по-рано същия ден е посветила няколко часа на своята драматична творба. С други думи, тя влиза в ума и сърцето на образа, докато го изгражда. Когато обаче остави перото, се превръща в Емили Джейн Бронте, дъщеря на викарий, домакиня, която трябва да се грижи за баща си.

— Май ще трябва да преосмисля представите си за Емили. За пиесата, искам да кажа. Ако приема ролята.

— О, не бива да я отказваш, Кейти. Тя ти подхожда невероятно, сигурен съм в това. Ще нахвърля по-късно някои бележки — каза Рекс. — Те ще ти спестят доста четене, макар че по мое мнение, трябва да прочетеш работата на Мюриъл Спарк. Моите бележки ще бъдат нещо като анотация. — Той се наведе напред, погледна я втренчено и приключи: — Моля те, не отхвърляй ролята на Емили Бронте. Малко те познавам, но съм уверен, че ще се справиш отлично.

Каза го толкова убедено, че Кейти отвърна:

— Аз съобщих на продуцентката, че приемам. Искам само да съм сигурна, че ще се справя, че ще направя образа, както трябва.

— Не се съмнявай, скъпа!

Вратата на библиотеката се отвори и Рекс скочи, когато в помещението се втурна Верити.

— Ето те и теб, скъпа! — каза той, като я прегърна нежно и целуна сребристата й глава.

Кейти видя израза на любов, изписан на лицето му, топлината и нежността в тъмните му очи и разбра, че двамата са много близки, изключително привързани един към друг, независимо от становището на Ксения по въпроса.

Верити се измъкна от любвеобилната прегръдка и се обърна с усмивка към Кейти:

— Надявам се, че Рекс е успял да ти даде няколко съвета във връзка с Емили. Той е голям специалист по темата Бронте.

— Не е съвсем така! — засмя се Рекс и поклати глава.

— Според тукашните представи е така — отвърна Верити.

После каза на Кейти:

— Ксения ми каза, че сте направили много ползотворен излет до Хоуърт, но дъждът ви прогонил. Няма значение, сигурно си видяла повече от достатъчно. А сега, ще се качим ли горе за чай?

 

 

Предсказаният от градинаря Пел студен фронт наистина дойде. Кейти усети кучешки студ в парадното преддверие, когато се качваха по голямото стълбище, за да се съберат всички за чай.

По повод общия спад на температурата в къщата, Верити каза следното, след като влезе в Голямата висока стая:

— Застудява по краищата, но до огъня е топло, слава богу. Обещаната от Пел промяна настъпи. Трябва да отбележа, че този човек обикновено е прав.

— Естествено, че има — отвърна Рекс. — Той е дете на природата. Винаги може да се разчита на неговата прогноза. Харолд, градинарят на майка ми в Грейт Лонгууд е абсолютно същият. Постоянно го закачам, че от него става страхотен телевизионен синоптик.

Големият сребърен поднос с чая, както и още един с възхитителни сандвичи и сладкиши, бяха вече донесени и оставени от Джарвис върху ниска квадратна маса близо до огъня. Верити седна на обичайното си място до чайника, до нея се настани Рекс, а Кейти зае креслото точно срещу тях.

След миг като вихър влетя Ксения и веднага след нея на прага застана Лавиния — красива както винаги. Този следобед носеше гащеризон в сигнално червено и червени пантофки.

Както обикновено, чашите напълни Верити, а Ксения и Лавиния ги подаваха на останалите. След това двете предложиха миниатюрните сандвичи за чай, които бяха най-разнообразни: с яйчена салата, консервирано месо, пушена сьомга, краставица или доматени резени. Кейти обожаваше тези сандвичи, но се ограничи само с по един с яйчена салата, пушена сьомга и месо. Макар Рекс да я подканваше да закръгли бройката поне на шест, тя устоя на изкушението.

Облегна се с чинийка на коленете и започна да се храни, като се наслаждаваше на топлината от буйния огън в камината, уюта и удобството на това старинно помещение. Направи кратък преглед на последните два дни в съзнанието си и установи, че всяка минута е била запълнена. Днешният ден беше май най-плодоносен от гледна точка на работата й, заради посещението в Хоуърт и разговора с Рекс за сестрите Бронте.

Погледна го крадешком. Кейти намираше Рекс Белами за хубав мъж и го харесваше много. Също както харесваше и останалите в тази стая, макар всеки да беше посвоему особняк. Струваше й се, че всички присъстващи крият по някоя голяма тайна. Засмя се вътрешно. Та кой няма тайни?

Кейти насочи отново внимание към приятелката си и наостри уши, когато чу Ксения да казва:

— Представа нямам къде е, Рекс. Снощи го търсих. Щеше ми се да го пуснем. Лоурънс Оливие е страхотен Хетклиф, а Мърл Оберън е прекрасна Кети Ърншоу. Странно, но въобще не прилича на чичи, каквато е всъщност.

— Какво е чичи? — попита Лавиния.

— Англо-индийка — отвърна Рекс.

Ксения продължи:

— На моменти имаш чувството, че е сниман в Холивуд, но в по-голямата си част е автентичен.

— Да не говорите за филма „Брулени хълмове“ — попита Кейти.

— Да — отвърна Верити. — Имаме го на видео, но явно се е загубил някъде. А и защо да го гледаме, след като Ксения току-що го заклейми.

— Не, не съм! — възрази енергично Ксения. — Той е вече класика, но е сто пъти по-хубав от тези ужасяващи римейки от последните години. Никой не може да напипа верния тон.

— Бих го гледала с удоволствие — промълви Кейти.

— Мисля, че знам къде е касетата — намеси се Лавиния като се изправи. — Сигурна съм, че я видях в библиотеката и при това, съвсем неотдавна.

— В библиотеката! Какво може да търси там? Всички касети държа в кабинета си — каза объркана Верити.

— Сигурна съм, че я видях в библиотеката — извика Лавиния и излезе. Явно държеше да я намери и не обърна внимание на Верити, която й каза да отложи за по-късно.

— Не си ли го гледала, Кейти? — попита Рекс. — Никога?

Тя поклати глава.

— Не, но съм голяма почитателка на Оливие. Той е най-великият, нали?

— Великолепен актьор — съгласи се Рекс и й предложи платото със сладки.

Въпреки повелите на здравия разум, тя взе поничка с крем и се закле мислено да мине на диета веднага щом се приберат в Лондон. Всички тия превъзходни домашни специалитети се лепят направо по ханша.

Малко след като излетя от стаята, Лавиния пристигна със същата скорост, като размахваше гордо една касета. Подаде я на Ксения и се върна на мястото си с думите:

— Просто бях сигурна, че съм я видяла в библиотеката.

— Какъв състав! — Ксения погледна към Кейти. — Чуй само: Лоурънс Оливие, Мърл Оберън, Дейвид Найвън, Флора Робсън, Джералдин Фицджералд и Доналд Крисп. Режисьор Уилям Уайлър, продуцент Сем Голдуин, сценаристи Бен Хехт и Чарлз Макартър. Господи! Забравила бях какво съзвездие участва в създаването му! Страхотно е, че я намери, Лавиния! — Ксения погледна Верити и каза: — Ще го гледаме ли след вечеря заедно?

Верити се усмихна.

— Мисля, че идеята е великолепна. Ще бъде в чест на Кейти. Впрочем, като говорим за тези прекрасни стари актьори, сещам се за приема на Уайнрайт през ноември. Рекс, ще ме придружиш ли?

— Разбира се, макар да пукна, ако се сещам като какъв да се явя. Звезди от старото кино. Ама че тема! Мразя ги костюмираните балове.

— Но ти обеща! — настоя Верити, като му отправи укорителен поглед.

— Може да се представиш като Хари Лайм от „Третия мъж“ — предложи Ксения. — Нямам предвид, както го показа Орсън Уелс във филма, а като образа на Майкъл Рени в английския телевизионен сериал. И без друго, приличаш малко на него.

— Приемам го като комплимент — каза Рекс с поклон. — Имам идея за теб, Верити. — Като я гледаше косо, добави: — Ан Тод от „Седмото було“.

— Е, малко преди моето време е — каза със смях Верити. — Но горе-долу си спомням Ан Тод. Беше любимка на татко. Той непрекъснато гледаше старите й филми. Обзалагам се, че ако се поровим из касетите, ще я намерим.