Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кладенецът на времето (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geomancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2018 г.)

Издание:

Автор: Йън Ървайн

Заглавие: Геомансър

Преводач: Стойна Атанасова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: Мултипринт ООД

Художник: Ник Статопулос

ISBN: 978-954-2989-02-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5098

История

  1. — Добавяне

Петдесет и първа глава

Мина седмица, откакто Ниш се мотаеше в Тикси и за това време той напълно се разочарова от безделието и от собствената си компания. Ирайзис и всички други, които бяха способни да вършат нещо, с изключение на Олеи, още преди дни се бяха върнали в манифактурата. Без сам да знае каква щеше да бъде съдбата му, той се страхуваше от нея. Фин-Ма му беше дала достъп до документацията си за лайринксите и тяхното изкуство да преобразяват плътта, а Ниш четеше, докато го заболят очите, макар и да му беше трудно да се концентрира.

Осем дни след пристигането им, той беше отново извикан при скрутатора и приет в същата стая. Ксервиш Флид се беше проснал на стола си със затворени очи, като смучеше брадата си.

— Добро утро, скрутаторе! — каза вежливо Ниш.

Скрутаторът не отговори. Той просто не забелязваше Ниш. Последният на няколко пъти се изкашля, потропа с крака и почука по масата, като се чудеше дали скрутаторът не беше заспал. Звучеше невероятно. Ниш извади парченце хартия от джоба си и започна да драска по него, като нахвърляше своите разсъждения какво би могло да се подобри в копиехвъргачките на кланкерите. Той работи върху това около час, преди скрутаторът да се събуди внезапно.

— Мислех дали да те пратя на фронтовата линия, Крайл-Ниш!

Хартията падна на една страна, моливът — на друга. Ниш се наведе да ги вдигне, като се опитваше да прикрие своя ужас. Мислеше си, че беше избегнал тази опасност.

— И едва ли можеш да избегнеш това, подзанаятчия, след проблемите, които причини. Дори и докладите на баща ти твърдят същото. Горкият Джал-Ниш. Добре, сега това е моя работа. Имаш ли да кажеш нещо за себе си?

— Смятам, че съм направил и някои добри неща оттогава — каза Ниш със слаб глас.

— Наистина ли? Не съм чул за такива по време на мисията.

— Какво сте чули, сър? — Ниш насила изтръгваше думите от устата си, тъй като беше много уплашен.

— Чух, че си заплашил Кай-Ара, което пък е довело до унищожението на неговия кланкер.

Ниш се огледа уплашен, като искаше да го отрече, но не смееше. Нямаше истина, която скрутаторът да не беше способен да открие, а това би било далеч по-неприятно.

— А заради кланкера, изгубихме и занаятчийката. Също и кристала! А перквизиторът е осакатен.

— Кай-Ара би трябвало да устои — промърмори Ниш.

— Разбира се, че би трябвало. Ще му бъде потърсена сметка. Както и на теб.

Скрутаторът се загледа в костеливите си ръце. Пръстите му бяха загрубели и криви, сякаш бяха счупени в стая за изтезания, а после наместени отново, но от някого, който съвсем нищо не разбираше от кости. Той сви пръсти, което приличаше на движението на рачешки щипки. Ниш потреперя и се опита напразно да прикрие страха си.

Студените очи обаче казваха всичко.

— От друга страна, ти си показал кураж, Крайл-Ниш. А куражът, налага се да ти го напомня, е най-важното качество за войника на фронтовата линия.

— Може да ви бъда по-полезен като подзанаятчия в манифактурата — каза Ниш отчаяно.

— Съмнявам се! Ти си посредствен занаятчия, Крайл-Ниш, макар и да работиш упорито.

— Давам най-доброто от себе си. Занаятчийството не е било мой избор.

— Без съмнение даваш, но най-доброто от теб не е достатъчно.

— А какво ще стане с проекта ми с Фин-Ма? Как ще научим за преоформянето на плът?

— Имаш ли прогрес в него?

— Не, но само ако…

— Остави го на нея!

— Но…

— Без „но“, подзанаятчия — изрева Флид.

Ниш заби отчаян поглед в пода. Беше свършен. Изведнъж го осени вдъхновение.

— Как ще се справяте с Олеи, сър?

Устата на скрутатора увисна, а после внезапно той се усмихна.

— Разбирам какво имаш предвид. Надяваш се да се докажеш като полезен в нещо, в което едно старо чудовище би се провалило.

— Добре, ъ-ъ… трудно е да се работи със следотърсачката.

— Не смятам, че е съвсем така.

Устата на Ниш увисна на свой ред.

— Но…

— Хората невинаги са такива, каквито изглеждат, момче. Понякога показваме на другите това, което искат да видят. Ти, например, си мислиш за скрутатора като за едно проклето старо копеле.

Ниш едва ли можеше да го отрече, затова предпочете да замълчи.

— Разбирам приятелката ти Олеи много добре. Станахме добри приятели.

Ниш не можеше да повярва, въпреки че скрутаторът едва ли би посмял да излъже за нещо, което толкова лесно би могло да се провери. Листчето хартия излетя от ръцете на Ниш. Той го видя как падна на земята, но не се наведе да го вдигне.

— Следователно цялата вина е върху мен. Добре, готов съм!

Очите на скрутатора сякаш преминаваха през него.

— Може би все пак мога да те използвам, Крайл-Ниш. Нямам време да наблюдавам Олеи. Пък и защо да го правя, след като ти можеш да го свършиш заради мен? Мисля, че пак ще те пратя в манифактурата. Можеш да бъдеш подзанаятчия от втори ранг. Вечер, когато следотърсачката не търси кристали в мината, ти ще я държиш под око дали продължава да наблюдава.

— Какво да наблюдава? — попита глуповато Ниш.

— Да наблюдава за хора, които използват Тайното изкуство. Какво друго?

— О!

— Както и за Тиан. Един ден тя отново ще се появи и аз искам незабавно да го разбера. Без значение какво ще струва! Искам тя да бъде открита. Само заради това те помилвам, подзанаятчия. Така че, ако ти и следотърсачката можете да откриете Тиан и по-важното, този неин изключително интересен хедрон. Не ме разочаровай, момче или ще станеш храна за лайринксите!

На следния ден Ниш и Олеи отново поеха към манифактурата, ескортирани от войници и кланкер. Олеи беше невероятно весела. Тя не говори много, но когато Ниш спомена скрутатора, тя каза „Ксервиш!“ и се усмихна при някакъв спомен. Може би този непредразполагащ мъж все пак играеше някаква роля в живота й. Никой не би се издигнал до подобен пост в тази страна, ако не притежаваше разнообразни таланти.

Бащата на Ниш се беше оправил от своите пристъпи на ярост и вече можеше да пътува, така че беше изпратен с кораб до Фасафарн. Ниш беше щастлив да го види. Баща му беше достатъчно лош, без съмнение, но гледката на осакатения Джал-Ниш беше наистина жестока. Експедицията след Тиан беше по негова заповед и се оказа истинско бедствие. А вината можеше да падне изцяло върху него.

Докато вървяха край кланкера, Ниш се чудеше какво ли щеше да се случи с баща му. Дали щеше да се оправи трайно след нараняванията? Какво ли се случваше с важни хора, останали инвалиди? Едва ли щяха да го изпратят на фронтовата линия.

Ниш не можеше да си представи баща си да води спокоен домашен живот. Направо щеше да изкара извън нерви майка му. Раний беше амбициозна, умна жена, която, когато беше вкъщи, не понасяше някой да й се меси.

Добре, че Фасафарн беше далеч. Вероятно Ниш нямаше да види дома си през следващите пет години.

 

 

Седмица по-късно, докато Ниш носеше дървен материал за градските врати, нагоре по пътя се показа трополещия кланкер на Кай-Ара. Машината беше изцапана с кал и тръстика, сякаш се беше крила в блато. Плочите по корпуса й бяха нащърбени и ръждясали.

Машината спря. Един по-възрастен механик излезе от нея, махна ръкавиците си и разтри гърба си. Появиха се и двама войници. Като се обърнаха към вратата, те поздравиха.

Ниш остави товара си, като се чудеше какво ставаше. Скрутаторът пристъпи към вратата, като даде знак на четирима стражи, които пристъпиха към кланкера и вдигнаха задния шлюз.

— Излизай! — заповядаха те.

След дълга пауза от кланкера се появи облечена в черно фигура. Тя изскочи от машината и тръгна към вратите. Ниш едва разпозна Кай-Ара. Някогашният симпатичен млад мъж сега беше мръсен, покрит с рани и отслабнал като вейка. Униформата му беше зацапана с кал, а върху измъченото му лице очите му изглеждаха толкова големи, колкото и на Олеи.

Нямаше процес, тъй като Кай-Ара беше посочен за виновен. Ниш нямаше и идея какво щеше да бъде наказанието — екзекуция, помисли си той. Нямаше как обаче да го изпратят на фронтовата линия.

Кай-Ара беше въведен в манифактурата и вързан за един стълб между работилницата на подзанаятчията и пещите. По-възрастният механик вкара кланкера през задната врата и паркира до Кай-Ара.

— Разглобете машината, част по част — каза скрутаторът на събралите се занаятчии.

Подзанаятчиите, включително и Ниш, започнаха да разглобяват. Всички механици на кланкерите и техните чираци, стояха притихнали. Хронистът на манифактурата седна на един стол до пещите, записвайки всичко. Тъй като местният разказвач беше болен и не можеше да се яви, докараха друг от Тикси. Разказвачката от Тикси трябваше да напише Историята за падението и гибелта на Кай-Ара, която щеше да бъде разказана във всичките шестдесет и седем манифактури на югоизток, а може би и в целия познат свят.

Беше му донесена храна и напитки, но Кай-Ара не докосна нищо през трите дни, в които кланкерът беше разглобяван. Машината беше превърната в купчина от съставните си части. Той висеше от въжетата, като се взираше към машината с кървясали очи, а гледката на всяка разглобена от нея част се забиваше като метален бодил в тялото му.

На Ниш не му беше толкова жал в началото, но още преди разглобяването да приключи, той съжали дълбоко Кай-Ара. Механикът пребледняваше с всеки изминат ден пред очите му, а Ниш никога не беше виждал такова страдание. Искаше му се някой да сложи край на агонията на този мъж, но Кай-Ара беше охраняван ден и нощ. Беше ред на безпощадното въздаване на справедливост.

След това започна истинското изтезание. Цялата манифактура беше свикана: от глупака Айрин Мус до скрутатора, даже и Олеи. В тържествена нишка, като носачи на погребение, най-великите и най-нищожните се приближаваха до купчината части от кланкера, вземаха по една и я хвърляха в пещта.

Кай-Ара викаше, всеки път, когато поредната частичка попаднеше в огъня, докато накрая съвсем не му остана глас. Това отне много часове, а нишката се изреди на няколко пъти, докато накрая останаха само маховиците. Ниш взе единия от тях, управител Тъниз — другия. Прекалено тежки, за да се повдигнат, маховиците бяха дотъркаляни до пещта, където една дузина ръце ги вдигна с помощта на една здрава дъска и ги запрати в огъня.

Механикът потрепери и изпадна в безсъзнание. Хвърлиха му кофа с вода, тъй като процесът още не беше свършил. Майстор Ирайзис взе контролера, който още висеше от врата на Кай-Ара, разглоби го част по част, след което тя, занаятчиите и техните чираци тържествено отнесоха частите до огъня. Кай-Ара се гърчеше, като гледаше това, но не можеше да издаде и звук.

Накрая пред всички излезе самият скрутатор, с нож върху квадратна метална плоча. Като постави плочата върху малка масичка, до хедрона от контролера на Кай-Ара, той даде знак на стражите. Те отвързаха Кай-Ара.

Скрутаторът махна с ръка. Кай-Ара се хвърли към масата. Беше станал жълто-зелен, а по брадата му капеше бистра кръв, потекла от многократно прехапвания му език. Скрутаторът показа с лявата си ръка хедрона, а с дясната — ножа. Ниш задържа дъха си. Дали механикът щеше да извърши ритуално самоубийство, най-непочтения начин да си отиде, или щеше да вземе хедрона, за да го хвърли в пещта, а после да изчака съдбата си? Или пък щеше да се хвърли към тях с ножа?

Измършавялото тяло на механика потрепери. Ръката му се протегна към ножа, той изгледа безпощадното лице на скрутатора; а тогава, странно за всички, той се усмихна и се протегна към хедрона.

В мига, когато докосна кристала, Кай-Ара се промени. Той се изправи и сякаш мъката му изчезна. Изглеждате като облагороден. Като стискаше хедрона в ръце, той се поклони на скрутатора, на управителя Тъниз и на майстор Ирайзис и накрая на събралите се работници. Кай-Ара се обърна и се насочи към пещта.

В този миг импулсът, който го движеше досега, изчезна. Той размърда ръцете си, като че ли се готвеше да запрати хедрона в огъня, но нямаше сили да го направи. Кай-Ара се обърна към събралото се множество, като стискаше зъби в агония. Скрутаторът не каза и дума.

Кай-Ара се усмихна насила. Като направи още две крачки към пещта, той се спря, забил поглед напред. Ниш си пое дълбоко дъх, като мислеше, че механикът сам щеше да се хвърли в огъня, но отново Кай-Ара се колебаеше.

Обръщайки се с лице към работниците, той вдигна хедрона над главата си. Срещу червената светлина на огъня неговото тяло беше просто една тъмна фигура и само хедронът над него светеше ярко.

Кай-Ара се концентрираше толкова силно, че ръцете му трепереха. Изведнъж един от чираците припадна, Ирайзис извика и се хвана с ръце за слепоочията, а Ниш разбра какво се опитваше да направи бившия механик. Той извличаше енергия от кристала, акт, който криеше смъртна опасност. Опитваше се да ги убие всички тях ли?

Ниш изтича напред, но скрутаторът го дръпна за палтото.

— Не мога да си позволя да те загубя, момче.

Хедронът започна да свети, като осветяваше пръстите на Кай-Ара в червено отзад. От ръката му се издигна пара, а после хедронът толкова ярко просветна, че Ниш трябваше да закрие очите си. Олеи извика и се сви на топка.

Когато Ниш откри очите си, хедронът беше изгаснал и той се опомни, че не беше видял пара, а пушек. Цялото тяло на механика пушеше. Дрехите и косата му тлееха. Кристалът блесна отново. Кай-Ара пронизително се изсмя. Изведнъж пушек излезе от устата му, ушите и очите. По бузите му потече парещо желе. Кай-Ара си пое дълбоко дъх, а после бавно започна да се овъглява от челото надолу. Горящите дрехи паднаха, а под тях той беше станал на въглен.

Мъжът беше мъртъв, но не падна на земята. Той се превърна в статуя от въглен, която държеше хедрона високо над главата си. Застанала до Ниш, Олеи крещеше.

Той се наведе, за да постави ръката си на носа й. Това не я успокои, докато не избухна и хедронът, разпръсквайки се наоколо на части. Виковете на следотърсачката изведнъж спряха.

— Подходящ край, антракизъм — отбеляза скрутаторът. — Хвърлете останките в пещта!

 

 

Останалата част от зимата беше време на тежка работа за всички в мината и манифактурата. Отне седмици хората да се върнат към нормалния си работен ритъм, след като бяха прекъснали работа заради рейда на лайринксите. Едната от пещите беше пълна със замръзнала стомана и трябваше да бъде частично разрушена, за да се извади отпадъка. Не бяха добри времена. Надзирател Граист, поставен да отговаря за подзанаятчиите, след като Тъниз стана управител, се държеше с тях като с роби, като сипеше жлъч върху тях дори и за най-малкото нарушение на правилата. Веднъж биха Ниш с камшик, само защото беше забравил да поиска разрешение да използва тоалетната. Граист беше озлобен до умопомрачение, а подчинените му безропотно трябваше да го понасят.

Преди да могат отново да правят кланкери, те трябваше да произведат всички необходими части за машината; метални плочи, зъбни колела и задвижващи пръти, свръзки, болтове и гайки, оси и хиляди други части, без да се считат контролерите.

Следотърсачката работеше упорито в мината, за да открива кристали, което се оказа доста трудно. Все пак кристалите, които Олеи откри, бяха най-добрите, с които някога бяха разполагали в манифактурата.

В малкото им свободни моменти, Ниш и останалите обработваха камъните и дървения материал за дърводелците, зидарите и ковачите, тъй като трябваше да се подобри и укрепителната система за манифактурата. Новите порти и по-здравите стени не бяха непревземаеми, но можеха да устоят на атака от малка група лайринкси, която последния път беше нанесла толкова щети. Сега беше необходима по-значима сила от страна на врага.

Никой нямаше свободно време за отдих след работа — към полунощ всички си лягаха, като знаеха, че ще трябва да се събудят на зазоряване. А след като цялата работа беше свършена, Ниш трябваше редовно да посещава и Олеи, за да разбере дали беше видяла нещо, както и ако Тиан се появеше отново в нейното ветрило. Отговорът беше винаги един и същ. Нищо.

Ниш рядко виждаше Ирайзис, веднъж седмично и всеки път тя му изглеждаше все по-стресирана. Те не бяха се любили от връщането си от експедицията. Една нощ той премина край вратата й в два сутринта и забеляза, че лампата още беше включена.

— Влез, Ниш!

Тя седеше в леглото, наметната с палтото си на раменете, взирайки се към стената.

— Не съм в настроение — каза тя, преди той дори да отвори уста.

— Нито пък аз.

— Но… — Тя не продължи.

— Дойдох, защото… добре ли си, Ирайзис?

Тя беше закрила лице в ръкавите на палтото си и зверски търкаше очи.

— Отново започнаха.

— Какво?

— Саботажите. Още един контролер е бил повреден вчера, докато сме били навън. Граист отправи индиректни заплахи.

— Срещу теб? — каза той невярващо.

— Саботьорът не е Тиан! — каза Ирайзис с едва скрит сарказъм. — След като тя отиде във фабриката за разплод, помислих, че е бил аптекарят, но той е мъртъв. Така че, кой е? Най-напред подозирах глупака Мус, но не знам нищо по въпроса. Сега обвиняват мен. Винаги, когато се случва нещо, аз съм наоколо. Имам досие и съм очевидният заподозрян. А ако не съм го направила аз, Граист пита защо не мога да открия кой го е направил. Аз съм отговорна, преди всичко.

— Граист е зъл човек — каза Ниш. — Възможно ли е да ти има зъб за нещо? Дали някога…?

— Той не е моя тип мъж.

— Дали някога си го отхвърляла? — попита Ниш деликатно.

— Не умишлено. Всъщност… той никога не ме е питал. Освен това, той си пада по пищните жени. Подзанаятчийките и другите, по-нискостоящи.

Той не реагира на провокацията. Тя не беше на себе си.

— Тогава защо толкова те мрази?

— Той искаше да стане управител, помниш ли? Тъниз беше под него, но изведнъж стигна до върха. Нейната работа е безупречна, така че той се заяжда с мен. Между другото, никога няма да стане управител, тъй като скрутаторът го обвинява, затова че не е открил виновния последния път. А Граист си го изкарва на мен.

 

 

На следващия ден Ниш отиваше до варела с вода, когато чу двама подзанаятчии да клюкарстват.

— Смятам, че е майсторът — каза единият. — Чу ли какво е направила тя, за да отстрани занаятчия Тиан?

— Да! Никога не съм харесвал Ирайзис, надменната крава! Преди време скрутаторът…

Те прекъснаха разговора си, когато Ниш се приближи и обратно се върнаха по масите си. Той чу много подобни разговори през следващите дни. Скрутаторът обикаляше с навъсено лице, а в много помещения в манифактурата се извършваха проверки без предупреждение, включително и в стаите на Ниш и Ирайзис.

Нищо не беше открито, но седмица по-късно един хедрон, сред най-добрите, беше открит разтрошен върху масата на майстора. След час Ирайзис беше в килията.

Не беше позволено на Ниш да я посети; пътят беше блокиран от двойка пазачи, част от личната охрана на надзирателя. Той отиде да намери Граист, но последният имаше разговор с управителя и скрутатора. Като си взе чиния яхния и ориз от столовата, Ниш отиде в стаята на Олеи да я попита обичайния си въпрос.

— Видя ли някаква следа от Тиан или нейния кристал?

— Не. — Следотърсачката сбърчи нос, а после постави тапите си в ноздрите.

Той не й предложи да опита от вечерята му, тъй като тя нямаше да бъде в състояние да яде. Яхнията беше с много подправки, така че сигурно я отвращаваше, пък и беше направена преди седмица, а вкусът й беше вече лош. Олеи живееше на плодове, зеленчуци и зърнени храни, а в редки случаи хапваше и парченце леко сирене, сварена риба или варено агнешко. Не можеше да свикне със силните миризми, нито пък с някоя подправка.

Ниш седна на пода, за да изяде яхнията си. Беше дори по-ужасна от обикновено.

— Какъв е проблемът, Ниш? — Следотърсачката допълзя до него.

— Ирайзис я затвориха в кулата.

— Това е хубаво — въздъхна тя.

— Какво? — извика той.

Олеи избяга при вика му.

— Бях щастлива в кулата на мансер Фламас.

— Ирайзис няма да е щастлива. А аз дори не мога да говоря с нея.

 

 

Процесът още отначало тръгна на зле. Цяла поредица от пазачи потвърди, че по време на саботажите единствената в близост до занаятчийския цех е била Ирайзис. Надзирател Граист потвърди свидетелствата на пазачите. Оставени от Джи-Хад бележки също бяха прочетени. Те съдържаха признанията на Ирайзис, че е била подхвърлила улики срещу Тиан и е откраднала нейната работа. Накрая секретарят прочете един отчет на Джал-Ниш, който разкриваше и неговите подозрения срещу Ирайзис и нейната „непровокирана“ атака към него при замръзналата река. Свидетели бяха свикани да потвърдят атаката, включително и Ниш.

Двама хронисти седнаха от дясната страна на скрутатора — официалният историк на манифактурата и един писар, който записваше случващото се с Ирайзис, за да бъде сигурен, че то щеше да остане в семейната История на дома Стърм. Разказвачът на манифактурата също беше тук. Когато всичко беше записано, скрутаторът седна обратно в стола си, като смучеше мустаците си. Той се вгледа в Ирайзис, в Ниш и във всеки един от свидетелите по ред. Ирайзис срещна погледа му предизвикателно. Останалите се обърнаха настрани.

— Добре, майстор Ирайзис, имаш ли нещо да кажеш?

— Признах още преди, че съм подхвърлила улики срещу Тиан и съм откраднала нейната работа. Вярно е и че нападнах перквизитора. Онова животно си го заслужаваше и бих го направила и отново! Отричам саботажите и всички други обвинения.

— Тя е виновна! — извика Граист. — Скрутаторе, трябва да се отървем от нея за доброто на войната.

Ксервиш Флид обърна мършавото си лице към него.

— Сигурен ли си, надзирателю? — попита той спокойно.

— Аз само…

Флид махна с ръка и Граист млъкна.

— Секретар, ще прочетете ли присъдата за тази поредица от престъпления?

Секретар беше дребна женица в напреднала възраст, сбръчкана като изсушена маслина. Тя хвърли бърз поглед към пергамента.

— По обвинение за подхвърляне на доказателства, признала се, един месец във фабриката за разплод.

Ниш наблюдаваше Ирайзис. Когато присъдата беше прочетена, лицето й се сбръчка. За момент тя изглеждаше сякаш щеше да се развика, но после се овладя и отново постави непроницаемата си маска.

— По обвинение за кражбата на работата на занаятчия Ирайзис, признала се, с присъда три месеца във фабриката за разплод. По обвинение за посягане над перквизитора, признала се, две години във фабриката за разплод. — Тя спря да си поеме дъх. — По обвинението за саботажи, отрекла, присъдата е публична екзекуция, чрез метод, предвиден за наказание на престъпниците според съответното деяние. — Тя връчи пергамента на скрутатора за подпис.

Ксервиш Флид взе едно перо.

— Имаш ли нещо да кажеш, майстор Ирайзис, преди да подпиша заповедта?

— Само че обвиненията, които отрекох, са фалшиви. Никога не бих направила нещо, с което да предам каузата, за която аз и целият ми род сме работили през последните сто и петдесет години.

— Всички предатели казват така!

— И след като умра, отново ще търсите истинския предател, а саботажите ще продължат.

— Хъм — каза скрутаторът.

Ниш хвана главата си в ръце. Той не можеше да погледне Ирайзис. Мисълта да присъства на екзекуцията, както щеше да се изисква, беше ужасяваща.

— Има ли още някой свидетел какво да каже? — попита скрутаторът.

Ниш не можеше да измисли нищо, за да смекчи присъдата. Никой друг не можеше да говори.

— Преди да потвърдя присъдата — продължи скрутаторът, — което съм задължен да направя, предвид доказателствата пред мен… Искам да бъда сигурен. Предлагам да извикаме свидетел, както и да направим един тест… Извикайте следотърсачката!

Ниш тръгна да изпълни нареждането.

Олеи беше доведена, като носеше маската и наушниците си. Тя трепереше, като седна до скрутатора. Той й заговори нежно и й подаде ръка. Когато Олеи я поднесе към носа си, Ниш усети някакъв моментен изблик на ревност. Това беше неговата роля; със сигурност мирисът на този сбръчкан старец не беше същият за нея като неговия.

Скрутаторът едва забележимо помръдна вежди. Ниш, който стоеше зад него, чу вратата да изскърца. Стражите заеха позиция, по двама от всяка страна на вратата.

— Имам тук — каза скрутаторът, като вдигна в едната си ръка верига и останките от един инструмент, а в другата — един млечнобял хедрон, — доказателство, което управител Джи-Хад пазеше под специална охрана. Това са останките от инструмента на занаятчия Тиан, счупен, когато тя се е опитала да разкрие причината за един от повредените хедрони. Враговете са видели в това доказателство такава заплаха, че са се върнали отново, за да си го вземат обратно. За щастие обаче не са успели. — Като се протегна, той постави предметите в ръцете на Олеи.

— Следотърсачке, занаятчия Тиан е видяла нещо в тези артефакти. Можеш ли да го разчетеш? Моля те, стани, така че всеки да може да те види.

Олеи стана, като трепереше. За някого, който избягваше хората през цялото време, това беше най-лошото нареждане, което можеха да му отправят. Олеи вдигна хедрона и каза нещо с едва чут глас. Ирайзис, която се беше изправила на крака, седна обратно, а светлината се отрази от очите й.

— Говори високо, следотърсачке! — избоботи Флид. — Никой не може да те чуе.

С глас, който точно имитираше неговия, тя каза:

— Хедронът е мъртъв. Нищо не мога да видя. — Олеи остави повредения инструмент на масата.

Някой въздъхна сред тълпата.

— А този кристал — попита скрутаторът, — който е от първоначално повредения контролер на посрамения механик Кай-Ара?

Олеи се протегна към кристала, но изведнъж се дръпна. Като извика пронизително, тя започна да се свива на топка.

— Спри това! — извика остро скрутаторът. — Ела тук обратно, следотърсачке.

Олеи замръзна, а после бавно и грациозно се изправи.

— Какво виждаш в кристала, следотърсачке?

Тя си пое дъх, улови ръцете му и каза:

— Същество с големи нокти! Шпионира ме.

— Лайринкс ли имаш предвид?

— Да — прошепна тя.

— Какво друго?

— Един човек. Съществото с нокти му дава нещо. Бяло злато!

— Човек? Шпионинът! Можеш ли да видиш лицето му?

— Не. Той е с гръб към мен.

— Това ли е всичко, което можеш да видиш? — Ниш можеше да прочете горчиво разочарование в изражението на скрутатора.

— Да — каза Олеи.

— Много добре. Имаш ли нещо да кажеш, занаятчия Ирайзис? Това ли е твоя ковчежник?

— Не бъди абсурден! Семейството ми е богато. Имам повече пари, отколкото някога мога да изхарча.

— Това не значи, че не искаш и още! Благодаря ти, следотърсачке. Можеш да си вървиш. Секретар, бъди така добра да ми подадеш обвинителния лист, ще потвърдя…

Изведнъж Ниш се сети нещо и подскочи на крака.

— Скрутаторе! Скрутаторе!

— Да? — извика той. — Прекалено късно е да се пледира, подзанаятчия. Процесът е приключен.

— Има ново доказателство — извика той. — Моля, бих искал само да задам още един въпрос на следотърсачката.

— Какъв въпрос можеш да зададеш, за който аз още не съм помислил?

Ниш внимателно подбра думите си, за да не обиди скрутатора.

— Познавам я по-добре от всеки друг, сър. Следотърсачката никога не говори доброволно, защото и преди никога не се е случвало. Тя отговаря само, когато я попитат. Попитахте грешния въпрос, сър. При цялото ми уважение…

— Винаги ти е липсвало уважение, момче, както и на проклетия ти баща. Добре, задай си въпроса.

— Олеи — започна Ниш, а сърцето му препускаше, — би ли взела отново кристала?

Като обърна маскираното си лице към него, тя се протегна, докосвайки кристала с върха на пръста си.

— Не, вземи го в ръка. Олеи.

Тя извика с мъка, а може би с ужас. Скрутаторът взе другата й ръка. Олеи вдигна кристала.

— Погледни картината с мъжа, който е с гръб към теб. Разпознаваш ли го?

— Не — каза Олеи.

— Уф! Проклета безсмислица — чу се глас от тълпата. — Вече знам кой е дал подкупа. — Надзирател Граист се изправи. — Аз свърших моята работа, макар и друг да не го е направил.

— Намекваш, че аз не съм си свършил работата? — попита скрутатора с кротък глас.

Граист се поколеба.

— Не, сър, съжалявам. Просто този човек е в моята килия, сър.

— Така ли? — попита скрутаторът. — Кой е този човек, надзирателю?

— Този, който винаги се навърта наоколо и си бута носа в чуждата работа, без сам да прави нищо. Това е Мус, сър, Айрин Мус.

— Глупакът! — Флид избухна в смях.

— Не е глупак, сър. Той е проклет шпионин и всички нас прави на глупаци.

— Дори и мен, надзирателю? — каза Флид опасно.

— Страхувам се, че е така, сър.

Скрутаторът направи жест.

— Доведете Мус тук и го дръжте здраво. Не позволявайте на никой по пътя да разбере тайната. — Той се присмя на собствената си шега.

Беше странно; Ниш се учуди, както и преди, дали беше възможно Мус да не разкриваше истинската си същност.

Скрутаторът не взе под внимание неговия въпрос към Олеи. Настъпи тишина за няколко минути, а после стражите се върнаха, тропайки тежко.

— Сър, сър!

— Къде е той? — попита скрутаторът.

— Затворникът е избягал, сър — извика стражът.

— Как?

— Ключалката е напълно унищожена. Магьосничество! — Той потрепери.

Флид не изглеждаше изненадан.

— Както ви казах, сър — каза Граист. — Това го доказва.

— Доказва нещо, надзирателю, въпреки че не знам какво точно. — Флид се обърна към Ниш. — Продължавай с разпита си, подзанаятчия.

Увереността на Ниш се възвърна. Още малко оставаше до развръзката.

— Този човек, който видя в кристала, Олеи, има ли някакъв талант?

— Много малък талант — каза тя тихо. — Малък!

— Значи ти си способна да го видиш в твоята решетка.

Олеи сви рамене.

— Потърси в решетката, Олеи. Има ли там някой със същия възел, какъвто талант има този човек?

Ирайзис беше на крака, трепереща. Скрутаторът също се изправи.

Олеи вдигна глава.

— Да. — Тя погледна надолу към полираната повърхност на масата.

Тълпата се разшушука. Един по един, всички вдигнаха глави.

— Това е Мус! — извика Граист. — След него, преди да е станало прекадено късно!

— Тишина! — Скрутаторът вдигна ръка. — Първият, който вдигне шум, отива на фронтовата линия.

Никой не помръдна.

— В стаята ли е този човек, Олеи? — попита Ниш.

— Да — прошепна тя.

— Можеш ли да го посочиш?

Тя посочи в центъра на стаята. Тълпата бавно се размърда, докато един мъж остана сам.

— Как смееш? Дребен лъжлив боклук! — извика надзирател Граист и се хвърли срещу нея.

Той изчезна под дузина тела. Хората отново го изправиха, като го държаха здраво.

— Войници, претърсете стаята на надзирателя. Хронистът и разказвачът да вървят с войниците. Олеи, върви с тях и открий всичко, което може да бъде скрито. Бързо!

Те изтичаха от стаята. Отново се възцари агонизираща тишина. Надзирателят стоеше като замръзнал. Отличителният му мирис на нига пропиваше стаята.

Ниш не можеше да чака. Най-накрая той чу тропота и войниците отново се появиха. Малко след тях дойде и Олеи. Леките й стъпки изобщо не вдигаха шум.

— Какво открихте? — полита Флид.

— Нищо — каза първият войник.

— Така ли беше? — попита Флид хрониста и разказвача. — Навсякъде ли претърсиха?

— Точно както казват…

— Проклети да сте всичките! — извика Граист. — Ще искам обезщетение за тази обида върху моята чест!

— Със сигурност ще го имаш — каза скрутаторът. — Стига да докажеш, че си невинен.

— Войниците не откриха нищо — каза Граист.

— А следотърсачката? Откри ли тя нещо скрито?

— Да, сър — потвърдиха в един глас хронистът и разказвачът.

— Ела тук, Олеи — каза Флид. — Намери ли нещо?

Тя бавно се приближи.

— Само това. — Тя извади изпод ризата си смачкана кожена чанта.

— Беше под пода, потулено с магия — каза хронистът.

Скрутаторът изсипа съдържанието на пода, куп платинени монети. Очите му срещнаха погледа на надзирателя и такова задоволство премина по лицето му, че Ниш потрепери.

— Чудех се как ли задоволяваш навика си за нига само с надзирателската заплата — каза Флид.

Надзирателят не отговори. Очите му се лутаха в различни посоки.

— Ти си пълен провал като човек, Граист, така ли е? Един лош надзирател, катастрофален войник и отново — лош надзирател.

— Всички бяха срещу мен, сър. Хората винаги са се опитвали да ме смачкат.

— Все на друг е грешката, нали?

— Да, така е.

— Имаш ли да кажеш нещо в своя защита, Граист?

— Следотърсачката лъже, сър. Те всички лъжат. Никога не са ме харесвали.

— И аз не те харесвам. Пък и това не е единственото ти престъпление. Ти си саботирал кристалите на Тиан. Ти си я отровил с калуна. Ти си убил аптекаря, за да го спреш да не проговори.

Граист не каза и дума.

— Предателю Граист, утре ще бъдеш екзекутиран за тежка измяна, с подходящия за твоя ранг метод. Какъв е методът, секретар?

Тя прошепна нещо.

— Колко подходящо — каза Флид със злокобна усмивка. — Предателю Граист, ще бъдеш смлян в мелницата. Отведете го долу!

Извлякоха надзирателя надолу, докато той крещеше и сипеше ругатни.

— Майстор Ирайзис — продължи Флид, — недоказаните обвинения са снети. Присъдата за доказаните се отлага с една година. Ако за това време се докажеш като добър майстор и изпълниш поставените цели, то обвиненията ще бъдат зачеркнати. Процесът е приключен.

Ниш отиде до масата.

— А какво ще стане с Мус, сър? — каза той тихо, докато хората си тръгваха. — Не можем да си позволим…

— Мус беше мой пробер седем години — каза тихо Флид. — И, по дяволите, добър пробер. Никой не успя да го разкрие. Трябва да си вземеш поука, момче. Повече няма да го видим в тази провинция.