Йън Ървайн
Геомансър (41)

Четиридесета глава

Тиан и Райл скоро оставиха платото далеч зад себе си. За по-малко от час огромните крила на Бизънт ги отнесоха отвъд планините. Те се плъзнаха над ледените хълмове, почти лишени от дървета, но пък с огромно езеро. Бърлап, това трябваше да е мястото, поне така го знаеше тя като име. Отвъд южния край на езерото имаше град. Като сравни местоположението му с картата в главата си, тя заключи, че това трябваше да е Кокс.

Пред тях беше следващата верига хълмове, второто и по-късо разклонение на вилицата, която беше еднакво широка и висока като първата. Слънцето залязваше и Тиан усещаше пронизващият я студ.

— Райл? — каза тя със слаб глас.

— Да?

— Замръзвам. Много ли е далеч?

— На много часове оттук.

— Дотогава ще умра.

Той я вдигна и отново я притисна до гърдите си, като я загърна в дебелото й палто. Той беше разтворил малко бронята си, за да може тя да се стопли при допира с гърдите и корема му. Това беше като нагорещена плоча в гърба й, чудесно усещане. Донякъде и дразнещо, но тя не искаше да мисли за това.

Преди слънцето съвсем да залезе, тя имаше възможност да се порадва на тръпката от летенето — тихото движение във въздуха, как напредваха, а земята изглеждаше като мъничко петно под тях, странна картина, прилична на бродирана покривка.

Беше вече тъмно, когато достигнаха втората верига. Студът се усилваше, а нощта беше истинска борба за Тиан да запази топлината си, дори и когато Райл беше притиснат към нея. Тя непрестанно мърдаше пръстите на ръцете и краката си и стопляше с длани носа и бузите си, но това не беше достатъчно. Нито пък вече Райл беше така топъл, както преди.

Нощта, почти петнадесет часа дълга, беше цяла вечност. Рамото я болеше и при най-малкото движение. Тиан отчаяно искаше да спи, но знаеше, че рискуваше да измръзне, дори и ако само задреме. Тази отчаяна нужда от сън и топлина превръщаше всяка минута в цял час. Друго обаче беше по-лошо — желанието й да си върне амплимета. Тя го виждаше в съзнанието си, висящ на врата на Бизънт, толкова далеч, за да я успокои. Тя го искаше горещо, но не можеше да го има.

 

 

По някое време през нощта скованата й дрямка беше смутена от Райл, който силно дърпаше въжетата. Те силно се разтресоха и той се дръпна напред в хамута, накланяйки го надолу. Отново Тиан почувства замайване в слепоочията, което означаваше, че Бизънт прилагаше Тайното изкуство. Те стръмно се спуснаха надолу, а вятърът се опитваше да я изтръгне от студената прегръдка на Райл.

Накрая движението се успокои. Стана по-топло, Райл се наведе към нея. Мина още време, сякаш беше цяла вечност. Райл стана студен, усети тя по гърба си и едва мърдаше. Колко ли страдаше от раната от стрелата в рамото? Може би умираше. Дали той не й даваше топлината от собственото си тяло, за да я спаси, като рискуваше да умре?

Замайването премина. Дали магьосническата дейност на Бизънт също не я натоварваше, по време на това монументално пътуване?

Дългата червена ивица на изгряващото слънце се просна на хоризонта. Един тънък лъч докосна лицето на Тиан — това я стопли. Тя се стресна. Райл изпъшка и лед се посипа от ноздрите му.

Светлината докосваше облаците под тях. Летяха над гъста купчина облаци, един безкраен сив пласт. Скоро кръгла въздушна бездна се появи отдясно им. Те се насочваха право към окото на ураган.

Когато преминаха под него Тиан видя кръгло езеро с реки, които се вливаха в него, подобно спици на колело. В центъра се издигаше остър скалист връх, странно оголен, въпреки че земята около езерото беше покрита със сняг и гори. Със спираловидна траектория Бизънт се насочваше към върха. Под облаците те влязоха в един издигащ се стълб от горещ въздух, който жестоко удари крилото. То неочаквано се наклони, една дълга ивица плат се откъсна и хамутът се наклони.

Бизънт извика нещо, опита са да изпробва Изкуството, но моментално изчезна. Тиан видя как крилата на лайринкса се сриват под тежестта й. Бизънт полетя надолу във въздуха.

— Освободете се! — извика тя, а крясъкът й премина бърз като изстрел.

Райл извади ножче и започна да реже въжетата, когато Тиан извика:

— Не! Кристалът е в нея!

Като направи бърза маневра, която наклони предната част на крилото, Райл рязко се спусна да хване Тиан. Той сграбчи въжетата под основната подпора на крилото и стисна Тиан. Хлабавата материя се разцепи и двамата полетяха отвесно надолу към върха.

Райл измести траекторията на падането си назад, за да се опита да избегне сблъсъка в земята с Бизънт. Скоростта им се увеличаваше. Той насочи крилото точно към върха, но наклонено настрани. Крилата на Бизънт бяха разтегнати.

Те се понесоха към върха, отново преминавайки през топлия въздух, който разклати крилото, но този път Райл не загуби контрол. Не бяха далеч от върха. Паднаха точно във водата, все още с невероятна скорост. От водната повърхност те се търколиха надолу по склона. Върхът беше една разбъркана маса, която изглеждаше като заварена с метал скала — мазна, в зелено, черно и ръждиво червено, значително лишена от растителност. Райл изглежда искаше да достигнат до една равна площ, набраздена от дупки и гъсто разположени една до друга могили, оградена от остриета.

Бизънт, която висеше пет или шест лакти под тях, можеше направо да ги помете при падане. Райл се опита да я изтегли, но крилото изпука и се откъсна. По-надолу, от една дупка в скалата изскочиха няколко фигури, които изглеждаха малки в далечината, но се познаваше, че бяха лайринкси.

— Бизънт! — извика той. — Бизънт, събуди се! Тилимийкс фъшрр!

Тя не отговори. Той отново извика същото и разклати въжетата, колкото сила имаше. Без отговор. Върхът се виждаше вече, ужасно близко. Щяха да паднат точно върху остриетата.

— Бизънт! — извика той толкова силно, че Тиан я заболяха ушите. — Събуди се или с нас е свършено, а войната е загубена.

Бизънт леко потрепери. Единият й крак изрита във въздуха. Тя вдигна глава и изпъна лявото си крило, с което ги наклони точно срещу едно по-малко стоманено острие.

Райл се наклони настрани. Крилото с хамута се промуши точно между две остриета; в този миг крилата на Бизънт плеснаха два пъти и я вдигнаха отново. Те плавно полетяха отново нагоре. Трябваше да го направят.

Но с Бизънт беше свършено. Едното крило се разкъса, пронизано от острието на едно копие, и тя тупна с все сила надолу. Крилото с хамута се обърна от горе на долу и се разцепи на две. Те паднаха на земята от около два лакътя височина, като Райл се приземи на гърба си, а Тиан — върху него.

Тя лежеше там, зашеметена. Цялото тяло я болеше. След миг три лайринкса ги наобиколиха. Те изтръгнаха Тиан от изпадналия в безсъзнание Райл. Най-големият лайринкс каза нещо на Тиан на език, който тя не разбираше. Друг изтича до смазаното тяло на Бизънт.

— Не те разбирам — каза внимателно Тиан, като използваше югоизточния говор.

Райл се съвзе, разклащайки глава. Ужасен вик разцепи въздуха. Беше Бизънт. Лайринксът се обърна към нея. Тя се опита да се търколи, но от устата й потече виолетова кръв. Когато се опитаха да я вдигнат, тя издаде съсипан вик.

Единият лайринкс започна да сглобява счупеното крило с хамута. Друг донесе подпорите и плата и ги сглоби във форма на носилка. Третият избърса кръвта от устата на Бизънт, като й говореше бързо на онзи странен език. Тя посочи с ръка малката торбичка, която висеше на гърдите й. Някой я развърза и извади от нея кожено калъфче. То беше развързано. Един женски лайринкс извика, а гребенът му стана блестящо зелен. Женската високо вдигна амплимета. Той светеше много по-ярко от обикновено. От него се излъчваше силна светлина.

Бизънт промърмори задавено няколко изречения, в едно, от които Тиан чу името си, макар и завалено, „Тий-ярррн“. Лайринксите я наобиколиха и я загледаха втренчено. Бизънт продължи, а гласът й стана по-силен.

— Майликсин трруппа харрх, гос тирри Райл! — Тя извика последните три думи, като вдигна обвинително ръка към него, а после я отпусна, задавяйки се във виолетови балончета кръв.

Лайринксът, който беше отрязал въжетата на Тиан, завърза Райл на три пъти, стягайки краката му. Райл наклони глава и простря ръка. Лайринксът здраво го завърза, но Райл не изрази никаква емоция, нито пък реагира на болката, когато извиха ранената му ръка. После го отведоха.

Друг лайринкс взе торбата му, и заедно с Тиан, се отправи към дупката. Тя го последва. Останалите лайринкси отнесоха Бизънт на носилката и навиха остатъка от въжетата върху тризъбеца над дупката. Тиан беше отведена надолу по една тясна стоманена стълба, чийто стъпала бяха монтирани неудобно на рядко.

Първото нещо, което забеляза, беше шумът или, по-скоро, музиката, която се носеше наоколо, сякаш някой свиреше през дълги тръби. Тя не спря през цялото време. Понякога звукът ставаше толкова нисък, че тя можеше да го усети чак до костите си.

Като залиташе в тъмнината, Тиан се чудеше дали някога отново щеше да излезе навън. Това беше най-странното място, където беше попадала. Вътре беше като замръзнала пяна от сива стомана с жилки ръжда, а повърхността на предметите изгледаше като неравната вътрешност на балонче. Под тях се стелеше дълъг път, който преминаваше край различни охранителни помещения и работни пространства, чието предназначение тя не можеше да определи точно. Накрая влезе в голяма кръгла камера, оформена като две чинийки — едната, поставена правилно, а другата сякаш я захлупваше.

Тя беше отведена по един полегат път до централната секция. До едната страна стоеше кръгла маса, една стомна и комплект халби, големи колкото малки кофи, всичките направени от стомана. Там лежеше Райл, а до него Бизънт на носилка, а по гърдите й имаше изкашляна кръв. Носачите на носилката поставиха Бизънт върху рамката. Около нея се наредиха няколко дузини лайринкси.

Една млада женска, чиято броня на гърдите беше толкова мека и безцветна, че Тиан можеше да види тъканта под нея, нежно повдигна главата на Бизънт. Над последната се наведе друга голяма женска, която след малко се изправи и поклати глава.

— Ще говориш ли, Мъдра майко? — попита тя.

Бизънт промърмори на своя неразбираем език. Всяка дума изкарваше мехурчета от устата й, които струяха от устата и носа й. Тя отново произнесе името на Тиан и всички се втренчиха в нея. Един едър мъжки със зелени очи, над които се спускаше сянката от бръчките по челото му, извади амплимета. Той освети стаята.

Той направи жест на Тиан. Голямата женска, която имаше жълта кожена броня на гърдите и висулки по врата и брадичката, говореше езика на Тиан, а гласът й пращеше.

— Аз съм Коулънд, Мъдрата майка на Калисин. Покажи ни устройствата, които носиш, човече.

Като не смееше да не се подчини, Тиан й подаде шлема и кълбото с жичките. Всички я гледаха.

— Амплиметът се слага вътре — каза Тиан.

Коулънд направи жест; мъжкият с дълбоките бръчки по челото донесе кристала. Като премина край нея, Тиан усети потенциала му, по-силен отпреди. Вероятно тук имаше силна пресечна точка.

Желанието й да си върне амплимета беше непоносимо. Очите на Тиан се навлажниха. Тя отвори кълбото, така че той да може да постави кристала вътре. Светлината се разгоря ярко. Той извика и изпусна кристала. Тя го задържа в ръцете си, за момент усети болезнено блаженство, а после го постави в кълбото със заключващия механизъм. Лайринксът скочи настрани, сякаш нещо го беше ухапало.

Тиан остави кълбото. Полето беше толкова блестящо тук, че тя можеше да го визуализира дори и с отворени очи. Точката трябваше да бъде чудовищно силна. Тя постави шлема на главата си, изплашена сега от амплимета. Той действително беше истинско предизвикателство със своята сила, много по-голяма от преди. Почти щеше да я убие в ледената пещера, а тогава беше много по-слаб.

— Покажи! — каза заповеднически Коулънд.

Тиан нагласи шлема, протегна се към кълбото, но извика и отдръпна рязко пръсти. Жичките бяха прекалено горещи на допир. Изведнъж металната маса, каната и халбите се изстреляха към тавана и се залепиха за него, сякаш бяха магнити. Надолу заваляха капки вода, които зацвърчаха върху жичките. Косата й започна да пуши. Райл се стрелна напред и хвърли шлема от главата й с вързаните си ръце. Светлината изчезна. Той хвана падащата маса и каната, а халбите издрънчаха на пода.

— Виждаш ли — каза той на Мъдрата майка. — Той има огромна сила, но е опасно да се подложи на контрол. Тя не знае какво прави.

— Полето тук е силно — каза Тиан развълнувано, като развеждаше пръстите си, които имаха белези от изгаряне. Дори и да беше опасно, лайринксите сега се разпореждаха с нея. — Отнема ми време да изуча едно ново поле, преди да мога да контролирам притока на енергия.

— Ще видим — каза възрастният лайринкс. — Разкажи ни за тетрарха, човече.

Отново този въпрос.

— Не знам какво е тетрарх — каза Тиан.

Отново онези въпросителни погледи, сякаш лайринксите се опитваха да разберат дали им казва истината.

— Това е лице, което ние много искаме да открием. — Тя се обърна към Райл. — Бизънт те обвинява в страхливост, безкрили! А ти се скри отзад. Как ще се защитиш?

Райл поклати глава. Той изпъна напред рамото си, възпалено от пронизалата го стрела.

— Нямам защита.

— Тогава Уайърко ще бъде твоя защитник. — Пред него се изправи висока, слаба женска.

— Не! — каза Райл. — Нямам защита.

Уайърко отново седна.

— В този случай ще трябва да си понесеш последствията. Утре на зазоряване ще те кастрират.

Тиан беше шокирана. Какво му стана на Райл? Защо беше толкова горд, че не поиска да се защити, или пък се беше отказал умишлено? Тя огледа строгите лица наоколо. След всичко, което той беше направил за нея по време на пътуването, тя не можеше да гледа как го третират толкова несправедливо. Но щеше ли да се осмели?

— Аз ще защитя Райл.

Думите й бяха като експлозия в тишината. Всички глави се обърнаха, освен една. Райл наведе поглед надолу.

— Не! — изстена той.

Беше го засрамила ли? Така изглеждаше, според злобните погледи на другите лайринкси. Някои дори се смееха, или поне така тя интерпретираше пращящия звук, който издаваха. Но чак да бъде кастриран — как биха могли да го осъдят да страда така? На Тиан това далеч не й се струваше благородно, нито пък облекчително.

— Много добре — каза Коулънд, — защити твоя герой, човече.

Тиан си пое дълбоко въздух. Райл изпусна още едно стенание, но беше прекалено късно. Редът беше определен.

— Ако Райл не беше стоял зад мен, то аз щях да бъда мъртва, а кристалът — да бъде загубен, тъй като нямаше да мога да хвана хамута, с който летя Бизънт. — Тя описа детайлите от бягството. — Ако Райл не беше ме отнесъл, щях да бъда пленена.

— Той просто трябваше да те остави в хамута и да се освободи само той! — прогърмя гласът на Мъдрата майка. — Бизънт, най-великата от нашия род, лежи умираща, пожертвала се заради една безкрила карикатура.

— Никога не бих могла да се придвижа дотук без него — каза Тиан. — Рамото ми е извадено от ставата. — Наложи се да обясни състоянието си.

Младата женска с прозрачната кожа свали горните дрехи на Тиан и намести ръката и. Тиан изскърца със зъби. Лайринксът; с бързи движения, които накараха Тиан да изпищи; отново вкара рамото в ставата. После женската превърза ръката на Тиан с кожена превръзка и отново я загърна в ризата.

— Райл можеше да направи същото — забеляза Коулънд.

— Все още не бих могла да използвам ръката си — каза Тиан.

— Уф! — Коулънд направи пренебрежителен жест. — Толкова слаби същества.

— Нямаше как да полетя с крилото! — каза яростно Тиан. — А ако Райл не ме беше топлил с тялото си, щях да умра замръзнала. Както и да е, без неговата предвидливост и смелост вие никога нямаше да имате амплимета.

Коулънд се спря на последните думи и накара Тиан да й разкаже цялата история. Когато Тиан свърши, Мъдрата майка каза:

— Райл е свободен от обвинението в страхливост, въпреки че ти, човече, трябва да внимаваш, тъй като самият той предпочете да бъде кастриран, вместо ти да го защитаваш! Отведете го и се погрижете за раните му.