Йън Ървайн
Геомансър (22)

Двадесет и първа глава

На следващата сутрин те отново се намираха на изходната точка. Олеи беше разчупила маската си, докато спеше, а Ниг-Га я събуди, като нахълта със закуската и остави вратата широко отворена. Олеи изписка пронизително, а изплашената Ниг-Га й заби шамар. Олеи се развика още по-силно и в пристъпа си извади восъка от ушите си. По същото време Ниш чу вика от другата страна на столовата и веднага тръгна към стаята на Олеи. Когато я стигна, Олеи беше в кататонен ступор. Ниг-Га я тресеше и викаше срещу нея. На вратата се бяха насъбрали стотина работници, които се подиграваха с голата луда. Ниш изхвърли прислужницата от стаята.

— Разкарай ги! — извика той на Ирайзис, която нахълта с бяг.

— Какво ще правиш? — попита тя, останала без дъх.

— Не знам! — Той избута хората от вратата и заключи. След миг чу гласа на баща си.

— Знаех си! — каза Джал-Ниш. — Това си е чиста загуба на време. Знаех си, че ще се провалиш.

— Нямахме шанса да ти покажем какво направихме — каза разнежващо Ирайзис, с онзи същия неин глас, който побъркваше мъжете.

— О, добре! — каза той ядосано. — Но…

Джал-Ниш и Ирайзис се отместиха встрани. Ниш не чу остатъка от разговора им.

— Олеи — каза той с възможно най-милия си глас.

Нямаше отговор, но Ниш чу как тя се клати и си мънка нещо неразбираемо. Той я затърси по пода и намери маската. С крака настъпи и восъка, паднал от ушите й. Шумът навън спря.

Ниш забеляза Олеи в ъгъла. Мръдна няколко крачки напред, много бавно, за да не я смущава. Той вече знаеше, че бавните стъпки наоколо не я плашеха.

— Олеи — прошепна той. — Намерих маската ти. Искаш ли си я? — Той й я подаде.

Тя се заклати по-силно от всякога. Очите й бяха здраво стиснати.

— Олеи, тук! — той съвсем нежно докосна бузата й с обратната страна на пръста си.

Тя се заклати още по-бързо. Той се чудеше как не пада. Още като я докосна, тя издаде пронизителен гърлен звук. Ниш отстъпи назад.

— Олеи? Можеш ли да ме видиш? Усещаш ли, тук съм?

Тя поклати глава. Ниш потри бузата си от учудване. Тя застина. Не се беше бръснал с дни — звукът, когато разтърка бузата си, я уплаши.

— Подушваш ли ме?

Олеи замлъкна съвсем. По устните й се разля усмивка. Може би това беше ключът.

— Как мириша, Олеи?

Последва още една усмивка.

— Хубаво! — каза тя нежно, имитирайки гласа му. — Миришеш като нежен мъж — мускус и подправки, метал и смазка.

Това му подейства ободряващо — истински пробив. Ако тя оценяваше хората по начина, по който миришат, то вероятно така те можеха да спечелят доверието й. Той откри, че я харесва. Искаше му се да я види как изглежда на светло. Първите впечатления бяха изкусителни.

Той натърка маската по лицето си, после — под мишниците си. Като я извади, първо я подуши сам. Мирис обаче нямаше.

Той протегна ръка и поднесе маската към лицето й. Тя се усмихна, грабна я и я постави на лицето си, като я миришеше като куче. От гърдите й се изтръгна въздишка. Олеи постави маската над очите си и последва нова въздишка. Олеи опита да я завърже зад врата си. Маската падна. Опита още веднъж, но със същия успех.

Олеи изскимтя. Пръстите на Ниш я докоснаха, а тя ги постави към носа си, като вдъхна дълбоко аромата им, а после му позволи да й завърже маската. Нейните пръсти следваха всяко негово движение. Когато той завърза маската, тя бутна ръцете му, развърза я отново и после сама я завърза. Олеи се изкиска, когато успя.

Ниш седна на пода, като се чудеше какво предстоеше да направи тя. Бяха ли направили прогрес с нея или съвсем не? Тя клекна до стената, точно на една ръка разстояние от него. Ниш усети тревогата й, любопитството, но също и едва потиснатия страх да не бъде наранена отново. Как можеше да я убеди да му помогне, да го спаси?

Той мислеше за собствените си проблеми, най-вече за заплахата да го изпратят на предната фронтова линия. Ниш изскимтя и започна силно да се клати напред-назад. Донякъде се преструваше, но… само донякъде. А скимтенето му сякаш издаваше как се чувстваше той в своята лична тъмнина, където беше потънал.

Олеи обърна глава.

Той продължи да се клати, сигурен, че тя го изучаваше по странен начин с всичките си сетива. Какво щеше да направи Олеи сега? Само това имаше значение.

Тя се присегна към него, докосна бузата му с върха на пръста и изведнъж го отдръпна. Той въздъхна. Тя застина, клюмнала глава на една страна, а косата й падаше по гърдите и корема. Тя простря пръсти към него и обхвана с тях носа му.

Малко чудо. Тя му предлагаше доверието си, нещо, което не беше дала на друг. Той подуши пръстите й. Олеи имаше слаб аромат, тъй като още от времето, което беше прекарала в кулата на магьосника, беше развила навика да се мие по няколко пъти на ден. Тя миришеше приятно. Ниш притисна носа си в шепите и.

Той въздъхна, усмихна се и вдигна глава. Тя отдръпна ръка и го побутна. Като разбра намека, той тихо отиде до вратата. Предстоеше им дълъг път да извървят, но поне вече бяха тръгнали.

Като хвана дръжката, но преди да отвори вратата. Олеи каза тихо:

— Ще нося маската ти, Ниш. Ще ти помогна да я намериш.

— Благодаря ти — прошепна той.

В занаятчийската работилница той разказа на Ирайзис всичко, което се беше случило, като трудно задържаше радостта си.

— Направих го! — заключи той. — Тя ми вярва. Тя каза, че ще помогне да намерим Тиан!

Ирайзис не беше толкова щастлива, колкото той очакваше и със сигурност се намръщи като и разказа епизода с мириса.

— Като куче и кучка на слънце! — извика тя. — Да се захващаме за работа.

Те започнаха с очилата, най-леките, които Ниш можеше да изработи, с широки овални стъкла и рамки, изработени от жица, отгоре обвита с коприна. Очилата изглеждаха перфектно, поставени зад ушите на Олеи.

Тя внимателно ги постави, разходи се напред-назад из стаята, а после ги свали.

— Не мога! — тя разтърка ушите и носа си.

Първото отстъпление. Ниш ги взе в ръка и сам й ги постави, но този път зад наушниците. Олеи се усмихна — първата истинска усмивка, която Ниш видя от нея, въпреки че тя бързо се изгуби.

Той й даде дрехите. Тя прокара пръсти по блузата с висока яка и се намръщи. Олеи я облече, нагласи я в кръста, оправи гърба и извика.

— Това пълзи! Пълзи навсякъде по мен! — с едно движение тя я разкъса и я хвърли в кофата. Тя стоеше права, като трепереше и търкаше бясно корема, гърдите и раменете си.

Ирайзис отвори вратата.

— Какъв е проблемът?

Ниш взе кофата, очилата и остатъка от дрехата и излезе.

— Е, поне хареса наушниците. — Той разказа на Ирайзис какво се беше случило.

— Проверих всичко — каза тя раздразнено. — Всичко изглежда перфектно. Няма нито една излишна нишка.

— Тя твърди, че тъканта сякаш пълзи по нея — каза Ниш, — вероятно е така. Да поговорим с тъкача.

— Добра идея! — те излязоха. Скоро подминаха цистерните с вода, кланиците, където миришеше на кръв, и продължиха към групата от малки сгради, където се намираха работилниците на майсторите, които не бяха заети в производството на кланкери.

— Добро утро, майсторе тъкач — каза Ирайзис и надникна в работилницата. — Зает ли си?

— Винаги съм зает! — той беше смъртноблед мъж, единият крак, на който беше изкълчен. Никога не се усмихваше. Той оправяше разбърканите нишки на стана. — Виж тези! Проклети чираци; на всички от тях да събереш мозъците на едно място, няма да напълниш и черепа на гнида. Какво искаш?

— Паешка коприна. — Тя обясни какво се беше случило.

— Жени! — каза той под носа си. — Чакай! Има малко останала там като се гмурна в раклата с кълба, той извади едно и размота малко от нишката, като я опипваше с костеливите си пръсти. Ниш си помисли, че и тъкачът изглежда като паяк, поне така работеше с пръсти.

— Изпра ли дрехата първо? — попита предизвикателно тъкачът.

— Не! — каза Ирайзис. — Помислих, че ти си го направил.

— Даже и на перачка не я даде! — той се втренчи в нея. — Ето го отговора. Това е сурова коприна. Все още пази отпечатъците на паяка по себе си, затова я е почувствала, сякаш пълзи.

— Как да се справя с това?

— Как бих могъл да знам? Никога преди не съм използвал паешка коприна. Нито пък отново ще го направя, много трудно се тъче. — Той удари стана с юмрук намръщено. — Топла вода и мек сапун. Без луга! Водата да не е гореща, защото дрехата ще се смали.

— Благодаря ти — каза Ирайзис.

— Уф! — Той отново се обърна към стана си, като клатеше мъхнатата си глава.

— Очарователен приятел — каза Ниш.

— Прав е. Работи добре, точно, както му наредиш. Просто не обича жените. Разбирам го, има си причина.

Ниш не попита защо, но и тя не продължи. Ирайзис остави дрехите в пералнята и даде точни инструкции. Ниш се върна в работилницата си и замести рамките с каишка, която трябваше да се закопчава зад врата на Олеи. Каишката покри с паешка коприна, добре изпрана предварително.

Той прекара цели часове в стаята на Олеи следобеда и вечерта, като я гледаше как върви с наушниците и маската. Тя неколкократно изпробва очилата, но всеки път ги сваляше след няколко минути. Очевидно предпочиташе да не вижда нищо, отколкото да търпи какъвто и да било дискомфорт.

Ниш пазеше тишина. Той искаше тя да свикне с присъствието му. Вратата беше отворена, като вътре нахлуваше светлина, пък и пазачите на другия край на коридора бяха любопитни и понякога надничаха.

Ниш обичаше да я гледа. Олеи беше дребна, но красива: нейните къси извивки контрастираха с удълженото тяло на Ирайзис. Кожата й, никога не видяла слънце, беше нежна като на бебе. Като я гледаше да се разхожда гола напред-назад, Ниш усети, че нещо в него я пожелава.

„Защо не“, помисли си той. „Тя е нормална жена. Може би това ще я накара още повече да ми вярва. Ирайзис няма нужда да научава.“

Умът му се луташе по сладката следа, но изведнъж той осъзна, че Олеи вървеше уплашено, излъчваше тревога.

Дали беше отгатнала мислите му? Ниш забързано си оправи панталоните и забеляза висока фигура на вратата. Той отиде до нея.

— По-добре е, въпреки че й е трудно с очилата.

Ирайзис го изгледа ядно от горе до долу, сякаш беше отгатнала за какво си мечтаеше.

— Дрехите й са сухи! — каза тя кратко.

Ниш се опита да я хване за ръката, но Ирайзис го подмина и се втурна вътре към Олеи. Последната бързо отстъпи назад и се удари неволно в стената, като държеше ръце горе.

— То пълзи! — извика Олеи дрезгаво.

Ирайзис изглеждаше раздразнена. Ядът й трябваше бързо да премине — в противен случай, рискуваше да разруши трудно спечеленото доверие.

— Спри! — изсъска тя. — Позволи ми аз да го направя.

Ирайзис вдигна юмрука си. Ниш си помисли, че ще я удари. Добре, той щеше да я остави да го направи. Това щеше да бутне още една от бариерите между него и Олеи. Той застана безучастен.

Див сподавен вик се изтръгна от гърлото на Олеи. Тя отново се сви, стисна юмруци, а през маската си гледаше Ирайзис.

Ирайзис отстъпи назад, а после хвърли дрехите на Ниш.

— Искам да вдъхвам такъв тип лоялност. — Тя тръгна към вратата.

Ниш се чудеше как да убеди Олеи да облече дрехите, които сега бяха различни. Той разкопча ризата си и я хвърли на пода. Олеи се обърна към него.

Ирайзис изсумтя отвратено.

— Не мога да повярвам!

— Просто пази тишина! — дрехите бяха прекалено малки за Ниш, разбира се. Затова той натърка ризата от паешка коприна по гърдите, главата и лицето си. Материята беше изключително чувствена, до подобна на нея Ниш никога не беше се допирал.

Същото направи и с панталоните, чорапите и ръкавиците. Накрая подаде на Олеи ризата. Тя я взе с един пръст, като я държеше надалеч от тялото си, сякаш се страхуваше да не усети пълзенето наново. Бавно я поднесе към носа си и подуши. Подуши я от горе до долу, отстрани и отзад и накрая я допря до лицето си щастлива. Тя я облече, като я задържа за миг, когато платът мина през гърдите й. Ниш сдържа дъха си. Ирайзис, застанала на вратата — също.

Олеи изписука тъничко, сякаш отправяше своя зов към Ниш. Тя облече и панталоните, стегна ги в кръста и подскочи високо във въздуха, като крещеше от радост. После се разтанцува от щастие по стаята.

Олеи изненада Ниш в гръб и го обгърна с ръце, а дланите си поднесе към носа му. Той подуши ръцете й, както самата тя очакваше и Олеи отново започна да танцува. Тя беше много умела и грациозна. Въпреки маската, Олеи знаеше къде се намира всеки предмет в стаята. Тя нито веднъж не обърна кофата и не се удари в стената.

Ниш отиде до вратата.

— Много добре — каза Ирайзис. — Започваме този следобед.