Йън Ървайн
Геомансър (40)

Тридесет и девета глава

Ранд продължи да стреля, докато Тиан не се изгуби от погледа му.

— Достатъчно! — Ниш припадна на скалите до Ирайзис, като му стана невероятно студено и се почувства слаб и безпомощен. Въпреки всичко Тиан беше загубена, както и кристалът. Само ако не беше оказал такъв натиск на Кай-Ара. С два кланкера лайринксите нямаше да избягат.

„Ти си глупак! — помисли си Ниш. — Абсолютен, кръгъл идиот.“

Експедицията беше катастрофален провал и някой трябваше да си плати за това. Повечето вече го направиха, включително и баща му. Малко по-назад той лежеше между скалите като купчина окървавени парцали. Ниш не можеше да понесе гледката.

— Това е! — каза Ирайзис. — Иде ми да се хвърля от скалите.

Ниш я хвана за ръката.

— Не се притеснявай — каза тя. — Вече пропуснах да го направя. Ще се изправим заедно срещу съдбата си, Крайл-Ниш.

Той се загледа в облачетата, които се смаляваха в небето.

— По това време утре Тиан ще бъде на сто левги оттук и дори Олеи няма да може да я намери. Какво бедствие!

Ирайзис размърда крака си и изстена болезнено.

— Как е? — попита той.

— Много мило, че попита. Счупената кост така ме боли, че не чувствам другите рани. — Тя се изсмя кратко. — Счупи и другия крак, защо не? Така може да намалее болката на първия.

— Понякога наистина не те разбирам — каза Ниш.

— Хубаво!

— Ще те дръпна от ръба на скалите. Това ме изнервя.

— Щастлива съм, където съм в момента — изпротестира Ирайзис, но той я хвана под ръка и я изтегли по склона, а краката и се влачеха по земята. В очите й се появиха сълзи, докато я теглеше. — Не ме е грижа особено за лошата ти страна, Ниш.

Ниш едва я чу. Вината го разяждаше отвътре. Докато тя се взираше разсеяно около него, той започна да трепери. Беше ужасно студено.

— По-добре погледни баща ти. Той е много по-зле дори и от мен.

Ниш се огледа наоколо, ужасен от това, което откри.

— Ще потърся помощ в ледените къщи. — Той помаха на кланкера.

— Аз не бих се тревожила за това — отговори Ирайзис. — Едва ли ще има някой оцелял.

Той се огледа наоколо с широко отворена уста.

— Така е, Ниш. Останалите бяха избити извън ледените къщи. Всеки един от тях!

— А лайринксите?

— Всичките умряха.

Повече от четиридесет души, брутално убити! Ниш не можеше да го осъзнае. Той ги познаваше всичките; с повечето от тях се шегуваха през последната седмица-две. Как се случи това, за толкова кратко време да умрат толкова хора?!

Баща му започна пискливо да стене. Поне беше още жив. Ниш изтича до него, наведе се… и замръзна. Джал-Ниш, красивият му баща, беше развалина. Лицето му беше разкъсано. Едната очна ябълка, направена на каша, беше извадена от орбитата, а по-голямата част от носа му липсваше. Лявата му буза беше обелена от ухото до устата на три отделни ивици. Ниш не можеше да понася гледката повече.

Джал-Ниш отново изпадна в безсъзнание. По гърдите му имаше дълбоки рани, а ръката му беше ужасно надрана и разкъсана. Ниш се огледа за помощ. Единствените оцелели бяха Симмо, Ранд, Ръстина, подзанаятчийката Тъниз и Ирайзис. Не, и кверистката беше все още жива, и залиташе по скалите, от които беше паднала. Тъниз не беше ранена. Ръстина имаше счупени кости на ръката, както и оток на дясната китка, ударена челюст и много синини, но поне мижеше да стои права. Ирайзис беше закарана горе на хълма на носилка. Накрая откриха и Олеи, свила се зад една скала, но сега беше съвсем безполезна. Очите й само гледаха странно и изобщо не можеше да говори.

— Какъв е проблемът с нея? — попита Фин-Ма, която седеше по-долу.

— Започна да вика, когато лайринксът за пръв път излетя — каза Ниш. — Предполагам, че Изкуството я е наранило. Има ли лечител сред вас?

— Знам малко полева медицина — прошепна Ръстина. Тъниз трябваше да й помогне да застане на колене до перквизитора, за да го прегледа, а после — да я повдигне.

— Той ще умре, нали?

— Бих казала, да — отговори Ръстина. — Макар че съм виждала и хора, които се оправят дори след по-лошо. — Тя хвана китката на Джал-Ниш в лявата си ръка. — Добре, пулсът е силен. Може би има шанс…

— Ще направя всичко. — Ниш едва сега разбра колко много означаваше за него арогантният му взискателен баща.

— Ръката ще трябва да си отиде — каза Ръстина. — Горната кост е смазана на парчета и никой не може да я намести. — Тя се обърна към него, сякаш да му върне куража. — Ти ще трябва да го направиш.

Ниш си представи как отсичаше ръката на баща си до рамото, подобно на месар, който транжира месото.

— Не мога…

— Трябва да го направим… — започна Ръстина.

— Той не може да го направи, сержант! — извика Ирайзис.

— Тогава перквизиторът ще умре, а това е може би най-доброто за него. Ако оцелее, ще се мъчи през целия си живот, а ужасът, като се гледа… Дали той би искал да живее?

— Баща ми не може да умре! — извика Ниш. — Дай ми ножа.

— Аз ще го направя — каза Ирайзис. Всички се загледаха в нея. — Счупен ми е кракът, не ръката. Имам силна ръка и набито око.

Тези, които я бяха видели да изкарва острието от врата на Ниш, знаеха това. А с металите тя работеше по-добре от всеки друг. Половината от жените в манифактурата носеха изработени от нея бижута.

Тя трябваше да изпълни операцията седнала, с изпънатия си пред себе си шиниран крак. Беше доста неудобно. Ниш беше коленичил на другата страна, като придържаше баща си, изпаднал в състояние на безсъзнание. Въпреки това Джал-Ниш се свиваше и потреперваше.

Отне изненадващо малко време да се отстрани ръката до рамото. Ранд обгори раната с метална пластина от кланкера, нагряна над огън, запален от стари клони. Това направи, за да не гангреняса мястото. Мирисът беше отвратителен. По-лошо, шокът от изгарянето отново върна Джал-Ниш в съзнание. Виковете му можеха да се чуят по цялото плато, главно когато Ирайзис започна да шие лицето му. Трима души трябваше да го задържат легнал.

— Оставете ме да умра! — продължи той да вика, взирайки се в тях, но едното му око не мигаше.

 

 

Накрая ужасната операция беше привършена, а раните — намазани с топъл катран и превързани. Внесоха Джал-Ниш в кланкера, заедно с Ирайзис и Ръстина, която беше припаднала, стенейки и държейки корема си.

— Звярът я удари в слънчевия сплит — каза Ниш. — Може би това е пръснало стомаха й. Той я зави с дрехите и се отпусна.

— Какво е това? — попита Ирайзис.

Ръстина не беше ранена, с изключение на няколко стари белега през корема.

— Лайринксови нокти. Как изобщо е оцеляла? Могъл е съвсем да я разпори отдясно.

— Била е още дете, когато се е случило — каза Фин-Ма. — Нямало е шанс тя да има деца, затова се е записала в армията. Тя се бореше до смърт, за да убие врага.

Олеи все още беше свита зад скалата. Ниш не можеше да изтръгне какъвто и да било отговор от нея, без значение какво се наложи да направи. Той я заведе в кланкера, където тя отново дойде в съзнание и изскочи от него.

— Болезнено е! — изстена тя, въпреки че Джал-Ниш, упоен със силна доза нига, мълчеше.

Ниш я остави да излезе навън. Той вече нямаше енергия за нея.

По обратния път те се спряха и вдигнаха падналия кланкер, но маховиците се бяха откъснали от обкова си и машината трябваше да бъде изоставена. Кай-Ара седеше до нея, плачейки тихо. Смъртта на Пър-Дид изглеждаше за него сякаш по-малка трагедия, отколкото загубата на машината. Механиците на кланкерите рядко бяха привързани към стрелците.

Погребаха Пър-Дид под дребните ледени кубчета наоколо и отведоха Кай-Ара в здравата машина, но щом потеглиха, той започна да ридае и трябваше да го държат, за да не се хвърли от шлюза.

— Все още мога да видя кланкера — каза Олеи.

— Разбира се, ти… — започна Ниш, крачейки с мъка край нея, преди да се сети, че тя имаше маска. Следотърсачката пък крачеше в друга посока. Контролерът от кланкера на Кай-Ара го бяха оставили отзад.

Ниш веднага изтича и го донесе, подаде го през задния шлюз на Ирайзис и й каза:

— Дай му го.

Като люшкаше контролера в ръцете си, Кай-Ара се успокои. Връзката между механика и кланкера ставаше още по-здрава, заради контролера, който се настройваше специално според двамата. Кланкер, чийто механик беше мъртъв, беше само купчина метал, докато бъде намерен следващия контролер, който да бъде настроен, или пък нов механик, обучен да работи със стария контролер.

Това беше голям проблем в битка, въпреки че беше по-добра алтернатива, отколкото да се изостави кланкера в ръцете на врага.

 

 

Олеи започна да стене, след като пресякоха хълма, дори преди още да са зърнали ужасната сцена в снилау.

— Вълни през тялото! — повтаряше тя. — Вълни плът.

Там откриха сеч, каквато Ниш не беше виждал преди. Повече от четиридесет човешки трупа лежаха разхвърляни наоколо, раздрани с нокти и изоставени в състояние, в каквото и мечка Хюрн не би ги оставила. Фин-Ма извика Ниш да й помогне да проверят дали всички лайринкси бяха мъртви, както и дали бяха останали оцелели войници.

— Чакайте! — извика слаб глас. Ръстина се опитваше да излезе през шлюза.

— Не мисля… — започна Ниш.

— Това са моите войски, подзанаятчия.

Нямаше място за спор по това. Те провериха телата едно по едно. Ръстина прегледа старателно всички, включително и начинът, по който бяха умрели. Фин-Ма ги описа, а всички ценности бяха събрани за семействата им. Всички войници бяха мъртви, както и техните сержанти, с изключение на Ръстина. Механиците и стрелците на другите кланкери също бяха мъртви. Джи-Хад лежеше зад ниска стена от каменни блокове, защитавайки група ранени войници. Като управител, той имаше толкова силно присъствие! А сега лежеше мъртъв върху обагрения с кръв сняг и Ниш се учуди, като го видя колко дребен беше, не по-едър от самия него. Ниш затвори полузамръзналите очи и остана с наведена глава, дълбоко съжаляващ. Въпреки поражението, управителят беше най-добрият от тях, по свой собствен начин.

Като си тръгна, Ниш си припомняше цялата сцена на изпращането в манифактурата: бледата съпруга, петте момиченца, строени в редица, и най-малкото; с червени панделки, което плачеше. Татко нямаше да се прибере вкъщи.

Няколко от войниците бяха умрели скоро, повече заради студа, отколкото заради раните. Арпъл, въпреки че имаше дузина рани, трябваше да е умрял преди няколко минути. Той се беше опитал да стигне до един от неговите мъртви войници, оставяйки кървава следа, а тялото му беше топло. Най-уважаваният войник в Глининар беше посрещнал своя край.

— Какво изобщо са правели лайринксите тук? — попита Ниш, когато огледът свърши и телата на враговете също бяха внимателно проверени.

Фин-Ма се огледа наоколо, сниши глас и каза:

— Не знаем, но…

— Да? — подтикна я Ниш.

— Не за първи път се натъкваме на малка група от тях, обитаваща трудно достъпно място. Понякога точки без стратегическо значение се оказват тяхно местообитание, въпреки че предпочитат местата в близост до пресечна точка.

— А това е най-странната точка.

— Със сигурност. Двойна. Мислим… — Тя прекъсна фразата си и тръгна бързо напред към най-голямото снилау, постройка с много стаи, които бяха наредени спираловидно около една централна, подобно черупката на охлюв. Стените и покрива на главната стая бяха паднали. Влязоха право през дупката, Ниш с извадена сабя, а Фин-Ма се захвана да претърси останките от каменни блокове.

Те не откриха нищо в по-големите стаи, освен парцали и кожи, като някои лежаха върху ледените блокове. Върху хоризонтални дървени колове бяха наредени парчета замразено месо (не човешко), няколко кожи и други инструменти. Все пак, в страничните стаи кверистката откри цели редици клетки. Някои бяха празни; други съдържаха малки същества с извънземен вид. Всичките изглеждаха мъртви, а Фин-Ма изучаваше и описваше всяко едно от тях с най-щателна грижа.

В една от клетките отзад те намериха едно живо същество с размерите на мишка, но не съвсем оформено като животно, поне такова Ниш не беше виждал. То имаше дълга наклонена глава с остри, стърчащи зъби, крива гръбначна кост и отрязана опашка. Като се приближиха, то размърда краката си и издаде мяукащ вик, който веднага заглъхна.

— Какви са тези зверове? — запита Ниш.

Фин-Ма продължи да пише.

— Привършвай, ако обичаш.

Като вкара сабята си през решетките, Ниш прободе съществото.

— Те са били създадени от плът — каза Фин-Ма. — Някои лайринкси са имали таланта да карат по-малки същества да растат и да се развиват различно. Лайринксите са имали схема за това в ума си. Но това може да се извършва само на специални места; пресечни точки. Това е всичко, което знаем. Защо обаче го правят? За храна ли, за да създават колонии ли, или пък като някакъв култ? Това играчки ли са, или пък някакъв вид изкуство? Толкова малко знаем за лайринксите. А това може да бъде също…

„Създатели на плът!“ — Ниш потрепери.

— Това се опитваше да ни каже Олеи с нейното „Вълни през тялото“. — Той усети как собствената му плът трепереше. — Или може би — предположи той, като се опитваше да проследи логиката, — те са се опитвали да създадат оръжие. Такова, срещу което да не можем да се защитим.

— Може би, подзанаятчия. Много бихме искали да знаем.

Той взе едно спонтанно решение.

— Ще се опитам да разбера.

Тя изглеждаше изненадана, за пръв път той виждаше такава реакция от нейна страна.

— Можеш ли да го направиш?

— Вероятно не. — Рядко признание от негова страна. — Въпреки че знам езици, познавам много хора, работя с различни машини. Създаването на плът може би има някои сходства с работата с метали.

— А също и много различия.

— Отраснал съм с екзаминатори и перквизитори. Квалифициран съм, както повечето хора.

— Липсва ти може би най-важната квалификация от всички — каза тя. — Нямаш талант в Тайното изкуство.

— Но аз работех със следотърсачката и тя може да се справя с Изкуството.

— Не е съвсем същото.

— А също и Ирайзис.

— Измамница — каза Фин-Ма, — без да притежава талант, тя претендира, че е занаятчийка.

Ниш се обърна настрани, за да не може тя да види шокираното му изражение. Имаше ли тайна, която кверистката да не знаеше?

— Тя е брилянтна в това да кара хората си да работят заедно и да дават от себе си дори повече, отколкото могат. Тя вече стана майстор. Трябва да остане такава, за да оцелее.

— Както и да е! — каза Фин-Ма незаинтересована. — Твоята способност да работиш усилено е несъмнена, подзанаятчия. Както и твоята интелигентност. Преценката ти обаче може да е погрешна, пък и интегративността ти е под въпрос. Можеш ли да продължиш, каквото и да ти струва?

— Видя ли какво направиха с баща ми? — каза той с едва чут глас. — Дори и Джал-Ниш да не умре, той повече никога няма да бъде цял. Въпреки различията помежду ни, той все още ми е баща. Направил е много грешки, както и аз, но липсата на лоялност не е една от тях. Дължа му това, каквото и да ми струва.

Кверистката го погледна в очите.

— Вярвам, че ще го направиш, Крайл-Ниш. Много добре, като ръководителка на нашата войскова сила, ти имаш моето доверие да решиш въпроса. Давам ти три месеца. След това ще бъде направен нов избор на перквизитор, или баща ти ще остане на поста, ако се оправи.

Фин-Ма хвърли още един поглед наоколо върху опустошенията и се отправи обратно към кланкера. Ниш изучаваше малките трупове, както и клетките, чудейки се какво го беше довело дотук. А после се замисли върху предстоящата задача, друго едва ли имаше значение. Малката сила, която в момента представляваха, трябваше някак си да смъкне кланкера надолу по скалите на платото. В противен случай, щяха да бъдат мъртви.