Габи Шустер
Принцеса Сиси (26)

Борба за свобода

Помещенията в Хофбург, които Сиси обитаваше с императора, бяха обзаведени разкошно, но императрицата винаги се чувстваше като в лошо проветряван музей. Мебелите блестяха в злато, но от прозорците духаше ужасно и когато искаше да остане сама в стаята си, първо трябваше да извърви безброй стълби и студени коридори.

Въпреки че дворецът беше огромен, в него не се намериха няколко светли и удобни помещения за императора и младата му съпруга. Сиси разбираше защо — нали самата ерцхерцогиня обитаваше подобен мавзолей. Но щом не можеше да промени нищо в жилището си, тя пожела да има поне една истинска, модерна баня за хигиената си.

Беше й омръзнало жалкото „плацикане“ с кани и легени. Докато камериерките най-сетне домъкнеха необходимото количество вода за една хубава баня, тя изстиваше, а пък и никога не беше достатъчно за онзи вид къпане, с който Сиси беше свикнала. Накратко, императрицата искаше да има до спалнята си модерна баня.

— Искаш една от онези вани? Що за новомодни прищевки? — Ерцхерцогинята подхвана темата пред цялото семейство на масата за вечеря. — Членовете на императорското семейство не са мръсни! Баста!

Сиси погледна слисано свекърва си. Нима говореше сериозно! Та тя беше умна жена!

— Не ми се вярва, че мръсотията се впечатлява от ранга и името. Когато минавам през локвите, калта ме пръска също както пръска чистачите на камини — отговори толкова открито провокационно тя, че Софи остави приборите и смаяно вдигна вежди.

— Има много други възможности да се поддържаме чисти — отговори след известно време тя.

Сиси знаеше какво имаше предвид свекърва й. Смяна на дрехите. Поне четири пъти дневно, като че ли чистите дрехи намаляваха необходимостта от миене и къпане. Освен че обичаше да се чувства чиста и свежа, тя обичаше да полива тялото си с вода и да усеща как изплаква мръсотията от себе си. Нима в Хофбург не знаеха що е хигиена? Нима ерцхерцогинята нямаше обоняние?

— Освен това е непрактично да се мъкне водата по безброй стълби и коридори. — Сиси нямаше никакво намерение да се откаже от екстравагантното си желание.

— Имаме предостатъчно камериерки и лакеи, назначени специално за това! — гласеше отговорът.

— Но когато най-сетне се събере достатъчно вода, тя отдавна е изстинала — възрази младата императрица толкова енергично, че дори бащата на Франц Йосиф, който обикновено не казваше нито дума, вдигна изненадано глава.

— Глупости! — изръмжа ерцхерцогинята и отново започна да се храни.

Знакът беше от ясен по-ясен. Сиси се беше научила да разбира този език. „Не смей да възразиш още веднъж!“ — ето какво означаваше този жест.

Сиси срещна погледа на дванадесетгодишния брат на Франц Йосиф, ерцхерцог Лудвиг Виктор. Двамата не се обичаха особено. Лудвиг Виктор редовно я клеветеше на ерцхерцогинята и сега в погледа му се четеше такова злобно задоволство, че пръстите буквално я засърбяха да го напляска. Но, първо, не можеше да го направи на масата за вечеря, и второ, той седеше много далече.

Въпреки това погледът на възмутената императрица беше толкова заплашителен, че момчето се сви уплашено. Изведнъж осъзна, че през изминалите седмици в Ишл снаха му беше пораснала. Бременността още не й личеше много, но всички усещаха, че се е променила. Вече не изглеждаше толкова крехка, като че всеки повей на вятъра ще я отвее.

Франц Йосиф също усети промяната, когато след дългата раздяла отново притисна Сиси в обятията си. Лятото й се беше отразило добре. Но то беше укрепило и своенравието й, склонността й да противоречи, да нарушава протокола, да се противопоставя на принудите. Главната възпитателка го усети най-болезнено.

При една от следващите официални вечери императрицата най-спокойно свали ръкавиците си и започна да се храни. Графинята моментално се наведе към ухото й и изсъска обичайното си предупреждение.

— Ваше Величество не бива да прави това!

— И защо не? — осведоми се спокойно Сиси.

— Правилото изисква императрицата на Австрия да се храни само с ръкавици — зашепна възмутено ужасената дама. Като че ли не беше повтаряла това правило стотици пъти! Сиси естествено го помнеше. Но този път се усмихна слънчево на графинята и остави ръкавиците си там, където бяха.

— От днес нататък правилото се променя — обяви невъзмутимо тя и започна да яде.

Следващата караница беше за нещо толкова обикновено като баварската бира, която Сиси обичаше да пие по време на ядене. Един ден, когато седна на масата, обичайната чаша бира липсваше и когато попита за своята напитка, Сиси получи познатия отговор:

— Етикетът предписва императрицата на Австрия да пие вино към яденето.

— Императрицата на Австрия обаче предпочита да пие бира. — Сиси държеше на своето.

— Но…

Сиси изпробва върху главната възпитателка един поглед, който беше заела от Софи. Той подейства. Дамата потръпна и даде заповед да сервират бирата на императрицата. Ето ти на! Беше крайно време да наложи волята си и да не се съобразява с тиранията на предписанията.

Скоро след това твърдоглавието на Сиси създаде трудности на императорската полиция. Младата владетелка настоя да се разхожда сама. Естествено тя не възрази да бъде придружавана от една придворна дама, но настоя да я отърват от дългата опашка агенти по сигурността.

Тя живееше вече половин година във Виена, а познаваше само онова, което можеше да види от прозорчето на каретата. Искаше да опознае града. Затова един ден заповяда да спрат каретата и влезе във вътрешния град, придружена само от една придворна дама.

Сиси обичаше да разглежда красиво декорираните витрини на магазините и след дълго избиране да купува сама шаловете и парфюмите си. Така беше правила и в Мюнхен. За първи път можеше да се почувства като истинска виенчанка, а не като жив паметник, внесен за всеобщо разглеждане от Бавария. Естествено тя събуди любопитството на обикновените хора, които едва смогваха да овладеят възторга си. Никой не й досаждаше, но мъжете и жените спираха, за да я гледат.

Това привлече вниманието на полицията и в прекомерното си старание да разпръсне множеството полицаите не се държаха особено учтиво. Имаше крясъци и арести, възмущението преля в бунт. Естествено на следващия ден събитието беше отразено във всички виенски вестници и възмутената херцогиня моментално се яви в покоите на Сиси.

„Превземки“ нарече строго тя поведението на Сиси и й заповяда незабавно да се откаже от подобни излизания. Никога ли не била чувала за атентаторите, които заплашвали императорското семейство? Защо излагала на риск живота на наследника на трона?

— Франц Йосиф и до днес страда от раняването, което получи от ножа на един унгарски атентатор по време на разходка. Да не мислиш, че най-смелите ни полицаи постоянно охраняват императора на обществени места ей така, за нищо? — продължи обвинително тя, без да се трогва от ужаса на Сиси, която за първи път чуваше за покушението срещу мъжа си. — Как можа да проявиш такова лекомислие, още повече сега, когато чакаш дете?

Какво означаваха тези думи? Че само детето имаше значение, не и тя? Сиси си спести отговора, но виенчани напразно чакаха императрицата им да се появи отново в града.

Тя се опита да намери нов начин да запълва времето си. Реши да посети виенските музеи, да ходи по-често на театър и да е в течение на културния живот на столицата.

— Да посещаваш музеи? — Ерцхерцогинята побърза да спусне резето пред желанията й. — Какво ще търсиш в музея? Императрицата не ходи в музеи, а на театър ще ходиш само когато ходи Франц. Всичко останало противоречи на етикета!

Етикетът! За Сиси тази дума означаваше верига, която всеки път, щом ерцхерцогинята я произнесеше, се затягаше още по-здраво, натежаваше и я душеше. В началото веригата беше златна, но сега беше заприличала на ръждиви окови на глезените. Наистина ли нямаше право да върши и нещо друго, освен да седи в Хофбург или в Лаксенбург, да клюкарства с графиня Естерхази и скованите си дами и да скучае? Такъв ли щеше да бъде и бъдещият й живот?

— Трябва по-често да се разхождаш в парка! — отсече укорително свекървата, когато Сиси не се стърпя и й зададе този въпрос. — Поданиците на императора трябва да виждат, че си здрава, че си добре и детето ти се развива и крепне!

— Да не съм им някое отличено с премия женско говедо, изложено на показ! — изфуча обидено Сиси.

— Ти си императрицата! Наследникът на трона е гаранция за стабилността на властта. Това би трябвало да е ясно дори за теб!

Междувременно и ерцхерцогинята се беше присъединила към царящото в двора мнение, че „Перлата от Посенхофен“, както аристократите наричаха младата императрица, е много красива, но неособено интелигентна. Иначе защо не проумяваше простите правила на придворния церемониал?

Сиси реагира много чувствително на обидата. С типичната за нея смес от чувствителност и гордост тя отказа да изясни нещата. Щом Софи я смяташе за глупачка, това си беше неин проблем. Тя нямаше нужда да доказва очевидни неща.

През следващите седмици бременността започна да й личи. Макар че вече нямаше особени оплаквания, от този момент нататък тя упорито отказваше да „излага на показ“ състоянието си на обществени места. Беше й страшно неловко, че едва ли не всеки можеше да изчисли с точност до ден кога е забременяла. Имаше чувството, че половината империя се тълпи да влезе в спалнята й. Тя се беше омъжила за Франц Йосиф, не за поданиците му! Защо целият свят се занимаваше с личния й живот? Какво ги засягаше дали ще има дете, или не?

Когато есента премина в зима и започна празничният сезон на балове, театрални и оперни представления, плашливата императрица се затвори в покоите си. Тя отказа категорично да посети дори едно от празненствата. За нейно учудване ерцхерцогинята не упражни принуда, защото в нейните очи подобни забавления и без това бяха напълно излишни. Щом Сиси се щадеше заради детето, всичко беше наред.

Ала когато ставаше въпрос за официални случаи, тя беше безмилостна. Сиси беше длъжна да стои редом с императора и толкоз. Какво от това, че беше бременна! Младата жена се подчиняваше, скърцайки със зъби, но не полагаше никакви усилия да спечели симпатията на присъстващите. Софи можеше да я принуди да стои в тронната зала, но нямаше власт над усмивката, с която императрицата пленяваше сърцата на хората. Сиси се беше отучила да се усмихва.

Много от хората, които я познаваха от дните след сватбата и последвалото лято, намираха, че бременността е навредила на чара й. Че сияещата млада булка е загубила онова съвсем особено, едва ли не магическо излъчване, което я различаваше от всички други жени.

Така например принц Александър фон Хесен, един от безбройните роднини на Сиси, при посещението си във Виена писа вкъщи, че въпреки напредващата си бременност императрицата е много красива, но очевидно й липсва острота на ума. Освен вечните въпроси: „Отдавна ли сте тук? Колко време ще останете във Виена?“ тя очевидно не владеела нито една друга тема, по която да води изискан разговор.

По този начин и той се нареди сред увеличаващия се брой критици на Сиси, които през тази зима започнаха да правят списъци какво не умееше императрицата. Не владееше протокола, тоалетите й бяха лишени от елегантност, не умееше и да танцува. Както тъжно установи Сиси, списъците бяха пълни с повърхностни неща.

Никой не помисли да поговори с нея за театър или книга. По това време във Виена мереха интелигентността според светската шлифовка, не според ума. Сиси в никакъв случай не беше сама в критическата си оценка. По същото време американският посланик писа на близките си, че по негово мнение Виена е град, в който само се танцува и никой не чете. Когато виенчани разговаряха, основният им стремеж беше да критикуват други хора или да унищожат някого в очите на обществото с така наречения „бонмот“, подходящ подигравателен израз. Ако обществото не приемеше някого, нещастникът можеше веднага да се хвърли в Дунава.

Графиня Естерхази правеше всичко възможно да научи Сиси на този вид светски разговор. През първите седмици на брака си младата жена беше скучала до смърт, докато възпитателката отчаяно се опитваше да я запознае с всички клюки в императорския двор.

Тогава Сиси не я слушаше, днес също отказваше да я слуша. Още една причина да я смятат за красива, но крайно скучна личност. Никога не можеше да разкаже нещо забавно, нито да допринесе за интересен разговор. Все повече хора съжаляваха младия император. Е, поне малката беше изпълнила дълга си и беше забременяла в предписаното време.

Коледният празник в Хофбург представляваше само скована, формална церемония в сравнение с веселия семеен празник през миналата година в Мюнхен. Най-голямото събитие беше безкрайната коледна проповед на „кардинал Бърборко“. Франц Йосиф и без това нямаше време да празнува. Събитията на черноморския полуостров Крим, увеличаващото се отчуждение между Австрия и Русия, всичко това беше много по-важно от Коледата и изискваше постоянното внимание на монарха.

По политически проблеми императорът се съветваше изключително с майка си и никога с жена си. Той изобщо не помисляше, че би могъл да попита Сиси за мнението й, а тя беше прекалено плаха, но и прекалено горда, за да му натрапи съвета си. Макар че имаше свое мнение по повечето въпроси. Ала беше твърде вероятно съветите й да не се харесат на Франц Йосиф. Повлияна от своя необикновен, свободолюбив баща, дълбоко в сърцето си Сиси не беше привърженичка на монархията.

Граф Майлат я бе запознал с основните принципи на републиката и идеята, че народът също би трябвало да каже думата си, когато става въпрос за неговата съдба, според Сиси беше напълно разумна, макар че ерцхерцогинята и императорът я намираха абсурдна. Защо един–единствен човек трябваше да определя съдбата на милиони? Само защото се беше родил в определено семейство? Според Сиси това беше напълно погрешно.

Тя се осмеляваше да се намеси и да наложи своето вето само когато ставаше въпрос за човешки живот. Много от помилванията на осъдени революционери, които Франц Йосиф изненадващо подписа, бяха поискани от нея. Популярността й сред простите хора непрекъснато растеше. От другата страна обаче аристокрацията я следеше с все по-голямо недоверие. Специално бохемските семейства си въобразиха, че в последно време императорът все по-често удостоява с милостта си унгарските революционери. Явно за това беше виновна императрицата. Само тя можеше да настрои Франц Йосиф проунгарски. Те решиха да проверят докъде стигаше влиянието й и веднага да променят нещата в своя полза.

Ерцхерцогинята също беше недоволна. Най-вече от все по-широко разпространяващите се снимки и портрети на снаха й. Това си беше чист култ. Магазините във всички европейски градове излагаха новомодните фотографии, които представяха хората като живи, без да са ползвали услугите на художник.

Сиси беше съвършеният модел за новото изкуство. Шестнадесетгодишна, нежна меланхолична красавица, едновременно с това най-могъщата императрица на Европа! Млада жена, която позираше пред камерата със самообладание и грация. Тя караше младите мъже да мечтаят, а жените се опитваха да подражават на позата, облеклото и жестовете й.

Докато ерцхерцогинята наблюдаваше това развитие със своеобразна смесица от задоволство и ревност, нетърпеливата красавица в Лаксенбург се гневеше на съдбата си. Само при мисълта, че трябваше да се върне за зимата в Хофбург, й ставаше зле. Какво друго я очакваше във Виена, ако не неодобрение и критика!

По време на бременността си, когато се нуждаеше от възрастна, майчински настроена приятелка, която да разсейва страховете й и да я ободрява, не се намери нито един човек, който да се застъпи за нея. Ставаше й все по-трудно да се придържа към добрите си намерения от миналото лято в Ишл. Чувстваше се самотна, а погледът в огледалото й показваше чужда, бледа жена с наедряло тяло. В същото време тя полагаше отчаяни усилия да крие безпомощното си състояние от Франц Йосиф. Не искаше да го товари допълнително.

Междувременно Сиси бе проумяла, че той страдаше силно от разправиите между майка си и жена си. Някогашните й романтични чувства към величествения млад император, които нямаха нищо общо с действителността, отстъпиха място на ново, много по-зряло чувство. Тя все още не можеше да намери думи, за да го опише, но то я караше да не обременява допълнително Франц Йосиф. И без това му беше достатъчно трудно.