Габи Шустер
Принцеса Сиси (11)

Изненадващ обрат

Макар че беше крайно изтощена, на следващата сутрин Сиси стана първа. Не се нуждаеше от много сън, а и ранното утро беше любимата й част от деня. Колко жалко, че точно днес по небето бяха надвиснали дебели сиви облаци и се лееше дъжд. Толкова й се искаше да се поразходи, макар че добрата Рьоди непременно щеше да повдигне възражения.

— Тук не си в палата в Посенхофен, детето ми! — беше й заявила строго тя още първия ден. — Не е прилично една баварска принцеса да обикаля сама из Ишл!

Сиси щеше да пренебрегне предупрежденията й, ако не беше времето, което сложи кръст на плановете й. Сега можеше само да стои до прозореца, да се взира към мократа хотелска градина и да размишлява за събитията от миналата вечер. При всеки друг случай тя би изтичала при Нене, за да си поговорят за бала: за леля Софи, която по време на танц се носеше като платноход в открито море с огромните си поли и дантеленото боне. За най-малкия брат на Франц Йосиф, който се натъпка със сладолед и за малко не повърна върху копринените поли на леля Елизе. Днес обаче вътрешният глас й подсказа, че Нене няма да изпита удоволствие от семейните клюки.

Миналата вечер сестра й се беше държала така, като че всичко беше в пълен ред. Въпреки това тя бе започнала още в каретата да вади бръшляновите клончета от косите си и пристигна в хотела с развалена фризура и измъчено лице. Сиси вярваше, че разбира какво ставаше със сестра й. Сигурно й беше крайно неприятно да стои и да чака, докато Франц Йосиф най-сетне й направеше предложението си.

Сиси въздъхна, без да може да определи дали този тъжен звук се отнасяше до Нене, или до нея самата. Мислите й бяха ужасно объркани. Тя обичаше сестра си, макар че Нене много често прекаляваше с командаджийството си. Тя трябваше да бъде щастлива и да не чака повече. Годеникът й беше длъжен да оповести намеренията си още днес.

От друга страна обаче, това означаваше, че Франц Йосиф вече няма да има време за малката сестра. Край на шегите, край на танците, край на излетите, при които й разказваше за природните красоти. Последва втора, още по-тежка въздишка.

„Я по-добре престани да си блъскаш главата! — посъветва себе си тя. — Той ще се ожени за Нене. Щом леля Софи и мама са решили така, няма какво да му мислим!“

Не биваше да тъгува. В крайна сметка тя беше разбрала от брака на собствените си родители, че хората се женят не непременно от любов и привързаност. Камо ли пък мъжете и жените от кралските семейства. Никой нямаше да се заинтересува дали красивият, достоен за любов император, е харесал и на младата сестра. Очевидно участта й беше да се влюбва все в мъже, които не бяха подходящи за нея. Само като си помислеше за бедния Рихард или за графа, който не бе обърнал ни най-малко внимание на бедната й личност.

Сиси примигна угрижено, за да прогони сълзите от очите си, и в този миг гласът на възпитателката я стресна.

— Вече си станала? А аз бях готова да се обзаложа, че ще спиш поне до обед след всичко, което преживя снощи. Знам, че си смъртно уморена. Прибрахме се късно през нощта.

— Добро утро — отвърна Сиси и се направи, че не е разбрала скритата подкана да побъбрят малко за вчерашния бал. Можеше да говори за случилото се само с Мари. Можеше да сподели някои неща и с приятелката си Ирене, но в никакъв случай с гувернантката. Рьоди беше добричка, но Сиси не можеше да знае колко от нещата, които би й признала, щяха да бъдат предадени на майка й.

— Мама стана ли? — попита вместо това тя.

Херцогинята очакваше децата й да я посещават всяка сутрин точно в осем, за да закусят заедно. Тя не се отклоняваше от установената традиция и когато пътуваха. Това беше часът на семейството, когато Сиси и другите деца научаваха всички добри и лоши новини.

— Майка ти и сестра ти са още в леглата — обясни възпитателката с добре премерен неутрален тон. — И двете страдат от мигрена. Боя се, че тази сутрин с теб ще закусваме сами.

— Надявам се, че Нене ще се оправи до обед — отвърна невинно Сиси. — На леля Софи няма да й е приятно, ако отсъства от трапезата. Точно днес, на рождения ден на императора, тя трябва да седне до него.

Рьоди се закашля, като че нещо беше влязло в гърлото й, но Сиси не й обърна внимание. По-късно щеше да се пита как е било възможно да не е схванала веднага как стоят нещата. Но действителността беше такава: този съботен ден, 18 август 1853 година, беше за нея единствено денят след един чудесен, особен бал.

Естествено Хелене не посмя да не се появи на тържествения обяд по случай рождения ден на императора. Все още никой не беше обявил официално промяната в намеренията на годеника. Все още тя беше момичето, което трябваше да си замине като годеница. Заедно с изнервената си майка тя бе решила, че трябва да пази лицето си. Нелека задача, защото още когато заеха местата си на трапезата, стана ясно, че в положението й бе настъпила коренна промяна.

Разпределението на местата я бе захвърлило чак в другия край на голямата маса. Там, където до вчера седеше Сиси. Затова пък малката й сестра беше настанена точно до императора.

Хелене преглътна мъчително, опъна енергично рамене и зае новото си място. Едва след супата посмя да хвърли бърз поглед към Сиси. Сестричката й отново носеше една от въздушните си летни рокли, които подчертаваха крехката й красота. Широк ешарп от виолетов сатен пристягаше тънката талия, а косите бяха прибрани назад от лицето със сребърни шноли.

От натрапеното й разстояние Нене изведнъж прозря защо Франц Йосиф наблюдаваше малката й сестра с такова неприкрито увлечение. Тя се различаваше толкова силно от всички останали жени и момичета на масата, че Нене неволно се запита дали наистина й беше роднина.

Тук, в полуофициалния семеен кръг, невинността и наивността на Сиси изглеждаха особено ценни. Тя дори не забелязваше с какво въодушевление следеше императорът всеки неин жест. Бъбреше с него, като че беше един от братята й, и според Франц Йосиф това беше повече от очарователно.

Свикнал с предвзетите маниери на виенските дами, които изпадаха в екстаз дори когато императорът ги даряваше с един–единствен поглед, той не можеше да се насити на общуването със Сиси. Тя му вдъхваше чувството, че е човек. Чувство, от което никога вече не би могъл да се откаже. Затова трябваше да я задържи до себе си.

Сиси принадлежеше към малкото гости, които се бяха нахранили, когато императорът стана от масата. Тя не ядеше особено много, затова темпото, с което Франц Йосиф поглъщаше храната си, не я притесняваше. Според него храненето беше необходимост, не удоволствие, затова гледаше да се насити колкото може по-бързо и да стане. В негово присъствие членовете на семейството също трябваше да се хранят бързо, за да не стават от масата гладни. Придворният церемониал предписваше никой да не остава на масата след императора. Когато той оставеше приборите си, слугите веднага отнасяха чиниите. Ако някой не се беше нахранил, негова си работа.

За следобеда беше планиран излет до езерото Волфганг. Ерцхерцогинята беше решила да не се отказва от предварително подготвената програма. Първо, защото дъждът най-после беше престанал и слънцето бързо изсушаваше локвите. И второ, защото Софи все още хранеше някаква надежда, че Франц Йосиф ще промени решението си.

Ала когато императорът, който уж мразеше затворените карети, се настани при двете баварски принцеси, майката разбра, че е време да се откаже от илюзиите си.

Макар че Сиси беше очаквала с радостно нетърпение излета, разходката не премина особено успешно. Тъкмо Нене, добре възпитаната, съвършена сестра, се погрижи през цялото пътуване Сиси и Франц Йосиф да се чувстват като върху нажежени въглени. Решена на всичко, голямата сестра се впусна в ролята на веселата спътница. Лицето й сияеше, тя бъбреше, смееше се и разпръскваше очарование, толкова по-странно, защото беше закъсняло с няколко дена. Императорът се чувстваше смутен, тя му пречеше, но запази учтивото изражение на лицето си и издържа геройски нищо незначещия разговор. Сиси мълча почти през цялото време и само гледаше Нене с големи питащи очи.

Само ерцхерцогинята удостои с нужното внимание смелите опити на Хелене да спаси гордостта си. Възхищението й към голямата дъщеря на Лудовика нарасна, но Франц Йосиф изглеждаше, като че го мъчи зъбобол.

Затова пък Сиси започна да се тревожи. Никога не беше виждала сестра си толкова възбудена и пренапрегната. Дали пък не беше болна? Нима не забелязваше колко фалшиво и неестествено звучаха думите й? От смеха й направо я побиваха тръпки!

Сиси се извърна скритом към Франц Йосиф и отново срещна открития, изпълнен с възхищение поглед, който караше сърцето й да бие по-силно и будеше в тялото й странни усещания. Като че ли беше прекалила с шампанското, което мама позволяваше само при специални случаи, и то на мънички глътки.

Тя чуваше гласа на Нене, но не вникваше в смисъла на думите й. Много скоро се изнерви и се заигра с копринената панделка на роклята си. Изведнъж каретата й се стори прекалено тясна за четирима души. Особено от леля Софи струеше нещо чуждо и заплашително, което я направи още по-несигурна. Защо не можеше да пътува сама с Франц Йосиф? Подобно желание беше недопустимо и я смути още повече. Лицето й пламна в червенина. Дано никой от пътуващите в каретата не я забележеше.

Естествено императорът, който не я изпускаше от очи нито за миг, забеляза веднага изчервяването й. Стана му ясно, че всяко по-нататъшно забавяне беше само губене на време. Той не искаше да чака повече. Искаше целият свят да узнае, че си е намерил най-прекрасната годеница.

Ерцхерцогинята го изгледа като призрак, когато веднага след излета нахлу в салона й и без заобикалки й съобщи решението си.

— Искаш да се сгодиш със Сиси? — повтори изумено тя. — Сега? Веднага? Незабавно? И как ще стане това?

— Моля те, иди при леля Лудовика и я попитай дали Сиси ще приеме ухажването ми. Тя трябва да поговори с нея!

Колкото и да беше влюбен, Франц Йосиф не забравяше императорското си достойнство. Не беше редно да получи отказ, ако открито помолеше Сиси да му стане съпруга. Това трябваше да се изясни предварително.

Естествено той знаеше, че не е в състояние да предложи леко бъдеще на любимата си Сиси, затова добави предпазливо:

— Кажи й да не упражнява и най-малка принуда върху момичето! Моето положение е толкова тежко, че надали някой би се зарадвал да го сподели с мен!

Въпреки това той не помисли нито за миг, че Сиси би могла да откаже да стане негова съпруга. Той беше император на Австрия и нито една жена нямаше право да го отхвърли!

Освен всичко друго безброй контеси и придворни дами го бяха уверявали настойчиво, че е неустоим. Никога досега не беше смятал за нужно да ухажва някоя жена. Обикновено дамите падаха в обятията му още щом ги дареше с очарователната си усмивка. Сигурно и със Сиси щеше да стане същото.

Още същия следобед след чая ерцхерцогинята влезе с развети поли в хотел „Талачини“ и помоли Лудовика за разговор на четири очи. Облекчението на сестра й много скоро се превърна в бездънно учудване, когато стана ясно за коя от дъщерите й беше дошла да „опипа почвата“ Софи.

— Франц Йосиф иска Сиси… — повтори невярващо тя, неспособна да намери подходящите думи.

Въпреки всичко досега тя не бе могла да повярва, че една от дъщерите й ще бъде удостоена с невероятната чест да стане императрица. Каква блестяща, каква неочаквана женитба! Мечтана партия, най-желаната за всяка майка. Особено за майката, която цял живот беше страдала от това, че самата тя е била лишена от блестяща женитба.

— Въпросът е там, че Франци е безумно влюбен в Сиси. — Незнайно защо Софи се почувства задължена да защити и подкрепи младата двойка пред сестра си.

— Но как така Сиси? Тя е само на петнайсет… — прошепна изумената херцогиня и се опита да опази под контрол разклатените си нерви. — Сиси е твърде млада, за да сключи брак.

— Или достатъчно млада, за да научи всички онези неща, които са необходими за една императрица. — Това беше всичко, с което Софи можа да утеши разстроената си сестра. — Ще й бъда втора майка, обещавам ти.

— Не знам как да ти благодаря — захълца Лудовика и трескаво затърси кърпичката си. — Каква чест за детето ми! Каква невероятна чест!

Прочувственото й въодушевление се изля като балсам върху нараненото самочувствие на Софи. Лека-полека тя започна да се примирява с мисълта, че снаха й ще се казва Сиси, а не Хелене. Всъщност се промени само името на годеницата. Политическата игра зад женитбата остана същата. Една немска принцеса щеше да стане австрийска императрица. Не унгарка, не италианка, не виенчанка.

Софи също беше преживяла немалко лоши мигове и белезите от раните още личаха. Никога нямаше да забрави с какво дръзко пренебрежение се бе отнесъл виенският двор към баварската принцеса, за която се ожени ерцхерцог Франц Карл. Това беше тайното й отмъщение: още една принцеса от дома Вителсбах щеше да носи короната на империята. Може би този брак имаше и своите добри страни.

— Е, ще поговориш ли с детето? — Тя се надигна с шумящи поли и сложи ръкавиците си. — Най-добре е Сиси да изпрати на Франц Йосиф писъмце, преди той да се появи лично.

— Ще се погрижа за всичко, можеш да разчиташ на мен — обеща Лудовика. — Но първо трябва да поговоря с нея. Тя изобщо няма представа. Продължава да мисли, че Франц Йосиф ще направи предложение на Нене и…

— Не вярвам — прекъсна я сухо Софи, която не обичаше да й напомнят за провалени планове. — Като си спомня сияещото й лице днес на обяда, мога да те уверя, че отдавна знае за любовта на Франци.

— Може би да, но тя никога няма да приеме… — заекна безпомощно баварската херцогиня. — Искам да кажа… дори аз не си помислих… Божичко, какво ли ще каже Макс? Сиси му е любимката!

— Длъжна си да се справиш! — отсече строго голямата сестра и приключи конфузния разговор, като напусна стаята.

В коридора ерцхерцогинята срещна възпитателката на Сиси. Рьоди се сниши в почтителен реверанс, както изискваше приличието, и високопоставената дама спря. На лицето й се изписа милостива усмивка.

— Вие си свършихте добре работата, мила моя — отбеляза великодушно тя. — Възпитахте бъдещата императрица на Австрия!

Софи отдавна беше напуснала хотела, когато гувернантката проумя какво означаваше тази небрежно подхвърлена забележка. Сиси щеше да стане австрийска императрица! Сиси, а не Нене!

О, небеса, защо момичето не бе казало нито дума?