Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Тайнствени приготовления

— Къде е Нене? Няма ли да дойде?

Сиси погледна сестра си Мари, която тичаше с прибрани поли по алеята и спря пред нея, дишайки тежко. Няколко кичура се бяха отделили от дебелите тъмни плитки, а мръсните петна по ръба на светлата муселинена рокля доказваха, че беше тичала напряко през градините на Поси, вместо да върви по чакъла, както изискваха възпитателките й.

— Шивачката дойде — заговори Мари, когато можа да си поеме въздух. — Само да видиш какво става при мама! Навсякъде мостри от платове и ленти, пера и дантели. И всички крякат една през друга, като че поредната рокля за Нене е златно яйце, от което всички изпадат в луд възторг!

Сиси се ухили като малко дяволче. Мари умееше да описва нещата така, че слушателите виждаха пред себе си всички подробности. Освен това беше по рождение любопитна и винаги първа от домашните откриваше тайните и научаваше новостите.

Вече няколко седмици двете се забавляваха с „алармата“, която баронесата и майка им вдигаха около деветнадесетгодишната Нене. Изведнъж Нене престана да отделя време за братята и сестрите си. Писмо ли беше пристигнало? Или се чакаше посещение? Двете по-малки момичета още не бяха разкрили тайната, но бяха готови да се обзаложат, че се готви годеж.

И без това беше крайно време. Нене беше отлично образована и добре възпитана млада дама. Макар че вече владееше няколко езика, танцуваше отлично, пееше и умееше да води остроумни разговори, учителите продължаваха да идват в къщата им.

След часовете идваше ред на излизане с каретата, визити и обществени сбирки. Да не забравяме и редовното ходене на църква, защото за разлика от по-скоро толерантните си родители Нене беше много набожна. Тя бе достигнала съвършенство, което караше Сиси и Мари да се люшкат между обожанието и ужаса. Обожание, защото тази изключителна, великолепна дама им беше сестра. Ужас, защото и двете не изпитваха ни най-малко желание да й подражават. Наистина ли трябваше да изучат всичко това само за да си намерят мъж?

Тогава по-добре никога да не се омъжат. Сиси вече си играеше с тази мисъл. Липсата на любов между родителите й не я изкушаваше да мечтае за щастливо партньорство. А когато мислеше за нещастния Рихард, също стигаше до извода, че за в бъдеще е по-добре да избягва мъжете. Той беше заплатил скъпо за екзалтираното й увлечение. Макар че след кратко „заточение“ отново го бяха повикали в двора, бедният младеж беше починал от смъртоносна болест само след няколко седмици.

Във фантазията си тя си представяше, че Рихард е търсил смъртта. Ако не бяха душевните страдания, сигурно е щял да има повече съпротивителни сили срещу коварната болест. Нейната любов му бе донесла смъртта! В драматичните саги за любов и раздяла, които тя четеше с такова удоволствие, това беше напълно нормално. Влюбеният страдаше до смърт! Дали Рихард наистина беше умрял от любов?

— Нене ще има „трусо“! — За щастие, Мари я изтръгна от тези меланхолични мисли. — Всичко необходимо за женитба. Става сериозно, кълна се!

— Бедничката — промърмори Сиси. — Аз не искам да се омъжа, казвам ти!

— Ако се яви някой като Рихард…

— Аз убих Рихард!

— Какво? Доколкото знам, той се разболя и умря — напомни й Мари.

— Но само защото се е разкъсвал от копнеж по мен — издаде Сиси тъжните си мисли.

— От това не се умира — оповести твърдо Мари и убедеността й направи силно впечатление на Сиси.

— Наистина ли мислиш така? — попита предпазливо тя.

— Абсолютно! — потвърди Мари.

Сиси се колебаеше между облекчение и недоволство. Не й се искаше смъртта на Рихард да тежи на съвестта й, но мисълта, че той я е обичал отчаяно, беше безумно романтична и привлекателна. Версията на Мари за случилото се го превръщаше в нещо нормално. Все пак хубаво беше, че нямаше нужда да се чувства виновна. Сиси помилва с връхчетата на пръстите си полуотворения цвят на една жълта роза и реши, че Мари има право. Денят беше твърде красив, за да тъгува.

— И знаеш ли кое е най-интересното? — извика възбудено Мари, направи тайнствена физиономия и увисна на ръката на Сиси. — Мисля, че вече знам за кого трябва да се омъжи Нене!

— Кажи ми веднага! За кого?

Сиси се върна окончателно в действителността. Досега двете сестри не бяха успели да научат нищо за тайнствения годеник, който уж беше удостоил с вниманието си принцеса Хелене Баварска.

Логично беше да е благородник, но сигурно не от толкова важно семейство, както обичаше да си го рисува майка им. В крайна сметка херцогското семейство беше само странична линия на кралския дом и нямаше официална функция. Титлата „принцеса“, която носеха всички, не казваше кой знае какво.

— Говори де! — Сиси смушка нетърпеливо сестричката си. — Кой е той? Познавам ли го?

— Разбира се, че го познаваш!

Мари, много горда със знанието си, нарочно удължи играта на въпроси и отговори. Освободи се от ръката на сестра си и дръзко се завъртя около собствената си ос. Харесваше й да гледа как Сиси умира от любопитство.

— Познаваш го даже много добре. А брат му познаваш още по-добре. Като си спомня един специален часовник, с който се хвалеше пред всички ни. И за гривната, която пристигна миналия ноември за именния ти ден…

Сиси може би не беше получила обширно образование като Нене, но притежаваше бърз ум и будна интелигентност. Тя отвори широко очи и впи поглед в лицето на ухилената си сестра.

— Ти говориш за австрийския император! Сигурна ли си? Съвсем сигурна? Нене ще стане императрица? Не мога да повярвам! Сигурно се лъжеш!

Мари кимна утвърдително и се наведе към ухото на Сиси. Тази тайна беше твърде важна, за да я разтръбят по целия свят.

— Преди малко мама каза на баронесата, че леля Софи изрично настоява Нене да се занимава и с унгарска история — зашепна развълнувано тя. — Според нея Нене трябвало да се запознае с историята на всички народи, които управлява бъдещият й съпруг. Какво би заключила ти от тази забележка? Че ще я омъжат за някой ротмистър от татковите придворни?

Сиси побърза да затвори устата си. Мари беше права. Не можеше да има съмнение. Сред роднините им имаше само една леля Софи и тя беше омъжена за ерцхерцог Франц Карл. През декември 1848 година той беше станал австрийски император след абдикацията на чичо си Фердинанд.

Император Франц Карл се бе отказал от короната в полза на най-големия си син и така Франц Йосиф бе станал император. Бащата на Сиси беше на мнение, че император Франц Карл е предал скиптъра другиму, защото и без това не притежавал човешкия и духовния формат, необходим за австрийски император.

— Съпругата му Софи го е разбрала отдавна — беше казал баща й в тесен семеен кръг, когато обсъждаха събитията. — Тя знае, че мъжът й не е в състояние да управлява разумно. Такъв беше и абдикиралият му брат, бих казал дори, че той не беше съвсем с ума си. Тя възпита Франц Йосиф още от най-ранно детство да бъде император. Всъщност Софи ще управлява, докато момчето стане достатъчно голямо, за да мисли със собствената си глава.

— Значи Франц Йосиф — прошепна Сиси и си припомни младия офицер, по когото Нене се беше увлякла в Инсбрук. — Затова е навирила нос…

— И ти щеше да се побъркаш, ако те готвеха за императрица — кимна важно Мари.

— Много ми се иска да знам дали щеше да се влюби в него, ако беше някой прост ротмистър — произнесе замислено Сиси, която познаваше много добре честолюбивата си сестра.

— Попитай я! — предложи ухилено Мари и заскача по каменните плочки на градинската беседка.

— Да не съм луда! — Сиси поклати глава и заподскача след малката си сестра. — Само една дума и отново ще трябва да изслушам лекция за детското послушание и изпълнението на дълга.

— Може би от този брак няма да излезе нищо. Двамата са близки роднини — сети се изведнъж Мари.

— И какво от това? — Сиси вдигна рамене. — Мама и татко също са роднини. Това е обичайно в големите семейства.

— Не знам — въздъхна Мари. — Когато се омъжа, не искам за съпруг братовчед, когото познавам отдавна. По-добре непознат, някой безумно смел, благороден, красив…

— Ама, разбира се, смес от Зигфрид, убиеца на дракони, и Архангел Михаил! — Сиси винаги беше готова да подразни сестра си, която се заразяваше от романтичните й мечтания. — Аз мисля, че Нене ще бъде много щастлива. Тя се заплесна по Франц Йосиф още първия път. Нали знаеш колко обича офицери и униформи. Тя го обича, сигурна съм! Колко е прекрасно да се омъжиш за човек, когото обичаш!

Ето че мислите на Сиси отново се върнаха към любовта. Тя престана да подскача по плочките и се отпусна на една каменна пейка. Любовта я омагьосваше. Улавяше се, че наблюдава всички млади мъже в обкръжението си с нови, критични очи. Например Гакел, любимият й брат. Един ден той щеше да стане изящен аристократ. Или младият граф, когото наскоро беше зърнала на неделната служба… Той имаше най-невероятните сини очи, които някога беше виждала. Сини като безоблачното лятно небе над езерото Щарнберг. Толкова сини, че едва не написа стихотворение за тях. Може би сега щеше да напише поема за Нене и Франц Йосиф, фактът, че точно хладната, горда Нене щеше да стане героиня на толкова значителна любовна история, тласна живата фантазия на Сиси към върхови постижения.

— Според мен е прекрасно, че Нене ще има толкова много нови рокли — отвърна винаги практичната Мари и седна до нея. — Само си помисли какво й шият. През целия си живот не съм виждала толкова коприна и кадифе. А пък шапките! Мама даже каза, че щяла да дойде специална фризьорка, за да направи косите й по-красиви. Като че ли и без това не е най-самомнителното същество!

— Императрицата трябва да бъде красива — гласеше коментарът на Сиси.

— Още не е — възрази Мари.

— Красива или императрица?

— Май и двете. Първото зависи от вкуса, а второто — от Франц Йосиф — обобщи сухо Мари.

— Ако мама и леля Софи имат интерес да осъществят този брак, значи можеш да смяташ Нене за омъжена — отвърна Сиси, която знаеше много добре, че Лудовика благоговееше пред голямата си сестра.

— Щом е така, тя ще управлява австрийците, а ние ще се отървем от нея! Представяш ли си с какво удоволствие ще ги командва?

Сиси не можеше да не се съгласи с Мари. Опитите на Нене да командва братята и сестрите си изнервяха всички. Макар че изпитваше известна тъга от предстоящата раздяла със сестра си, мисълта, че властната Нене вече няма да се меси в живота им, притежаваше неоспорима привлекателност.

— Дано се омъжи по-скоро! — въздъхна тя.

— Готова съм да се обзаложа, че работата е уредена — хвърли Мари последния си коз. — Преди малко мама заповяда да извадят пътническите сандъци от килера.

— Пътуване? Защо не ми каза веднага?

Очите на Сиси засияха. Тя обичаше пътуванията и се чувстваше в друсащите се карети поне толкова добре, колкото любимия си баща.

— Кой още ще пътува?

— Нямам представа. — Мари примирено сви рамене. — Сигурно Лудвиг, а може би и ти. Или Гакел. Нали знаеш, мама винаги се страхува ние, малките, да не я засрамим. Леля Софи сигурно трябва да мисли, че всички сме като Нене.

Двете сестри изобщо не помислиха, че по изключение херцогинята трябваше да пътува с мъжа си. Родителите им обикновено се движеха по отделни пътища. И този път Макс категорично отказа да участва в семейния излет. Ишл, където императорското семейство прекарваше лятото от години, изобщо не го привличаше.

— Какво да търся там? — извика гневно той, без да се разтревожи от тихия писък на Нене.

Голямата му дъщеря и Сиси седяха с майка си и херцогът беше достатъчно умен да прозре дребния опит за манипулация. Сиси трябваше да го укроти с големите си очи на сърна и да го накара да направи онова, което искаха дамите.

— Ти си поканен — отговори жена му и поднесе към очите му гъсто изписаното писъмце на Софи. — Такава покана не бива да се отхвърля.

Императорският куриер беше донесъл официалното писмо едва тази сутрин. В Ишл очакваха на неофициалната фамилна среща три лица: херцогинята, херцога и най-голямата дъщеря, която трябваше да се върне у дома като годеница.

— Дори не мисля да се оставя на сестра ти да ме командва! — изрева херцогът и сребърният сервиз за чай се затресе. — Няма да замина!

— Ти не разбираш ли каква чест е тази покана? — опита се да го вразуми херцогинята. — Дъщеря ти може да стане императрица на Австрия. Всяко момиче в Европа копнее за такава добра партия! Длъжен си да ни придружиш, Макс. Приличието изисква да присъстваш. Все пак Франц Йосиф трябва да те помоли за ръката на Нене.

— Като че ли всичко това е от значение, щом ти и Софи сте се споразумели! — изгърмя херцогът.

— Длъжен си да ме придружиш, защото така изисква добрият стил — добави нетърпеливо Лудовика.

— Достатъчно е да присъствам на сватбата — изръмжа бъдещият тъст.

Той се отвърна от възмутената си съпруга и погледът му падна върху Сиси, която седеше до бледата, уплашена Нене и държеше ръката й. По върха на нослето й личеше, че никога не би отказала едно такова пътуване.

— По-добре вземи Сиси, момичето ми се вижда доста бледо — предложи спонтанно той. — Малко разнообразие няма да й навреди. Климатът в Ишл е добър за здравето.

— Сиси ли? — повтори объркано херцогинята и погледна дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път.

— О, да, моля те, мамо! — Нене изненадващо се намеси в полза на по-малката си сестра.

Макар да командваше и критикуваше сестра си, тя беше искрено привързана към нея. Много по-добре щеше да бъде да пътува със Сиси, отколкото с баща си! Предстоящата среща с Франц Йосиф я плашеше. Татко й щеше още първия половин час да се скара с леля Софи и да скандализира високопоставените роднини с неподобаващото си поведение. Точно от това нямаха нужда при това важно посещение.

Затова пък Сиси непременно щеше да се зарадва на възможността да се види отново с Карл Лудвиг. Може би този малък романс щеше да прерасне в сериозна връзка и един ден Сиси също щеше да заживее във Виена. Тогава една от сестрите й щеше да бъде съвсем близо до нея! Каква прекрасна мисъл. Нене се опита да убеди майка си с умолителни погледи.

Тя не подозираше, че мислите на херцогинята течаха в същата посока. Карл Лудвиг отдавна не беше виждал Сиси, а малката се беше променила невероятно. Не беше лошо да покаже на сестра си още една от красивите си дъщери, макар че Сиси беше още почти дете. Тя кимна утвърдително на момичето, което чакаше с напрежение отговора й.

— Е, добре, ако желаеш, ще вземем теб вместо баща ти в Ишл.

Зарът беше хвърлен. Прещастлива, Нене прегърна буйно сестричката си. В този момент не би могла дори да заподозре, че е поканила в Ишл съперницата си.