Габи Шустер
Принцеса Сиси (22)

Клюки и злобни слухове

— Наистина ли? Сигурно ли е?

— Съвсем сигурно! Да не мислиш, че императрицата сама оправя леглото си? За това си има слуги, а те винаги са точно осведомени!

— Сигурна съм, че това няма да се хареса на ерцхерцогинята!

Двете придворни дами, които бяха събрали грижливо фризираните си глави пред императорските покои, не бяха единствените, които клюкарстваха. В целия Хофбург си шепнеха и се подсмиваха безмилостно.

Императрицата и императорът бяха прекарали първата нощ в едно легло, но не бяха правили нищо друго. Бракът не беше консумиран! Как беше възможно подобно нещо? Всички знаеха, че императорът умееше да завладява красивите жени. Какво ли се беше случило през първата брачна нощ?

Двойката, около която се въртяха всички злобни слухове, през това време седеше мирно и тихо в кабинета на императрицата и закусваше. Сиси беше щастлива. Нежността и сдържаността, с които Франц Йосиф се беше отнесъл към нея след вчерашния уморителен и изпълнен с напрежение ден, заслужаваха най-висока оценка. Тази сутрин тя се почувства истински щастлива за първи път от много дни насам. Всичко щеше да бъде добре, непременно!

Ала още следващите минути я накараха да се усъмни в това. Ерцхерцогинята влетя с развети поли в кабинета, следвана от херцогиня Лудовика. Двете майки наведнъж! Стаята, която допреди миг й изглеждаше топла и уютна, изведнъж стана малка и мрачна.

Франц Йосиф, добре възпитан и учтив, не позволи двете дами да се оттеглят веднага, а ги покани да седнат. Последва продължително наместване на столове, нетърпимо шумолене на копринени поли и неколкоминутно неловко мълчание. Под въпросителния поглед на майка си Сиси се изчерви като рак.

— Добре ли си, детето ми? Как се чувстваш, сърчице мое?

— Разбира се, че съм добре, мамо!

— Всичко наред ли е? Франц Йосиф… беше ли мил с теб?

Сиси хвърли бърз поглед към мъжа си, който слушаше майка си с учтиво сведена глава. Макар и с грижливо приглушен глас ерцхерцогинята му приказваше настойчиво без точка и запетая. Сиси моментално разбра какво означаваха загрижените въпроси на Лудовика и се изчерви засрамено. Нима в брака й с императора нямаше да има дори една–едничка тайна? И за това ли трябваше да говорят?

Дълбоко смутена и с пламтящи бузи тя призна, че през нощта между нея и Франц Йосиф наистина не беше станало нищо. Утешителна прегръдка, няколко целувки и най-сетне сънят, за който беше копняла. Но защо майка й трябваше да знае всички подробности?

— О, детето ми, сега ти си императрица. От изключително голямо значение е бракът ти да бъде консумиран физически. — Майката се опита да изясни положението по най-щадящия начин. — Едва тогава светът ще повярва, че сте наистина женени. Не можеш ли да го разбереш?

Възпитанието не й позволяваше да говори по-ясно. В крайна сметка и тя самата беше опознала брачната спалня като безрадостно, неудовлетворяващо място. Можеше да прояви към дъщеря си единствено съчувствие и разбиране, но не можеше да й предложи помощ. Жените бяха длъжни да понасят известни неща и толкова.

Когато през третата нощ на брака си най-сетне се запозна с тези „известни неща“, Сиси бе изтръгната доста грубо от розовите си мечтания. Франц Йосиф, влюбен до полуда в младата си съпруга, гореше от желание да притежава изцяло магическото същество, за което се беше оженил. Твърде дълго се беше сдържал, нито един млад и жизнен мъж не би могъл да издържи такова напрежение!

Сиси не изпита ни най-малка радост от това събитие, което се очакваше със затаен дъх от целия Хофбург. Крехка, сдържана, нищо неподозираща, тя разбра само едно: това не беше любовта, която си беше представяла в романтичните си мечти! Беше хранила напразни надежди.

На сутринта младата булка се чувстваше наранена, унизена, дори омърсена. И изпитваше ужасен срам. Никой не й беше казал, че дори собственото тяло вече не й принадлежеше! Изобщо не можеше да разбере защо Франц Йосиф се събуди в такова добро настроение. Той беше на върха на щастието и с непоколебимото си самочувствие приемаше, че това се отнасяше и за Сиси. Щом той беше толкова добре, значи и тя трябваше да бъде щастлива.

Сиси обаче отказа да го придружи на закуска с родителите му.

Всичко във Виена изглеждаше непоносимо. И особено след тази нощ. Не искаше нови разпити, нямаше да изтърпи смущаващите въпроси и „доброжелателните“ съвети. Искаше да остане сама и да се съвземе.

— Аз искам да закуся сама. Тук, в нашите покои — настоя тя и упорито остана в леглото. В никакъв случай не желаеше да я зяпат особено след случилото се миналата нощ. Най-вероятно всички щяха да разберат по лицето й.

Тя не беше съвсем сигурна в това, но за всеки случай остана под защитата на леглото си.

Франц Йосиф, който след тази нощ се влюби още по-силно в младата си жена, отиде сам на закуска. Чувствителността на Сиси беше загадка за него, но беше готов да се съобразява с нея.

Ерцхерцогинята беше на друго мнение. Тя смяташе за свое суверенно право да определя живота на децата си. Също както трезво се беше погрижила на съответната възраст Франци да бъде въведен в любовта от „подходяща дама“, така и сега щеше да се погрижи всичко в брака му да върви според желанията й. За тази цел трябваше незабавно да изтрият от ума на Сиси романтичните мисли, докато не беше имала време да свикне с тях.

При това изобщо не й дойде на ума, че подобна постъпка ще засегне дълбоко чувствителната млада жена. През изминалата нощ Сиси беше изпълнила „дълга“ си и беше длъжна да го изпълнява и през деня.

— Няма да търпиш детинските й настроения — отсече тя и големият й син сведе покорно глава. — Тя е длъжна да закуси с нас, така изисква приличието.

— Мама настоява да дойдеш на закуска. — Франц Йосиф лично отиде да изведе Сиси от доброволно наложеното убежище. — Така изисква приличието.

Само заради Франц Йосиф Сиси се облече и измина редом с него безкрайния път до апартаментите на ерцхерцогинята. Коридорите и стълбите на Хофбург бяха същински лабиринт. Безкрайни стаи и стаички, но нито една баня или тоалетна. Сиси бе открила с безкрайно учудване, че във Виена използваха столчета и нощни гърнета. Толкова изостанали не бяха дори в Поси!

Ерцхерцогинята не каза нито думичка за закъснението на Сиси, само я покани на масата за закуска. Сиси промърмори едва чут поздрав и смутено зае мястото си. Струваше й се, че всички виждаха по лицето й следите от сълзите, които беше изплакала през нощта. Не смееше да вдигне очи от чинията си, гърлото й беше стегнато като в примка.

Тя не обвиняваше Франц Йосиф, че й беше причинил болка. Така трябваше да бъде, майка й го беше повтаряла достатъчно често. Но не можеше да разбере защо той бе твърдял обратното. Беше твърде неопитна, за да знае нещо за съединението на мъжа и жената. Тя не можеше да разбере, че в известна степен беше станала жертва на майчината предвидливост на Софи. Франц Йосиф нямаше представа как би трябвало да се отнася с неопитни жени.

Той беше свикнал с услужливи дами, които смятаха за чест, че императорът изобщо ги е забелязал. Те неуморно го уверяваха, че е фантастичен любовник, и по някое време той бе започнал да им вярва. Щом толкова различни и красиви като картинка дами твърдяха едно и също, значи то беше истина.

Вследствие на това той беше убеден, че Сиси може само да се радва, дето си е намерила толкова опитен и умеещ мъж. Няколкото сълзи, които беше проляла, скоро щяха да бъдат забравени. Той щеше да я люби отново и отново, докато започнеше да й харесва. Тази сутрин беше в толкова добро настроение, че изобщо не се съмняваше във възможностите си.

Младият император дори за миг не помисли, че Сиси може да гледа на нещата другояче. Също както не помисли, че би могъл да възрази на майка си. Той следваше съветите й от години, а и за императорската корона трябваше да благодари само на нея. Майка му беше винаги права.

— Той е толкова свикнал да се подчинява на волята й, че го приема естествено като яденето и пиенето — призна разочарованата Сиси на Нене.

Приятелството им, за кратко помрачено от събитията в Ишл, отново стана искрено и съкровено. Сиси можеше да изплаче мъката си само на Нене, без това да стигне до ушите на ерцхерцогинята. В този дворец лелята беше заела поста на командващ генерал. Тя узнаваше всичко, което ставаше, и се месеше безцеремонно в онова, което й се струваше важно.

— Не бива да й се оставяш — посъветва я предпазливо по-голямата сестра. — Все пак ти си императрицата. Ти стоиш над нея!

Нене разбираше много по-добре от Сиси, че през тези дни се водеше скрита борба за власт и нищо неподозиращата Сиси щеше да загуби, ако веднага не прибегнеше към ответни мерки. Ала Сиси беше твърде объркана, за да открие битката веднага.

— Лесно е да се каже — въздъхна нервната й сестра. — Не мога да й противореча. Тя е като скала. По-добре да си беше останала императрица.

Сиси още отсега не виждаше предимства в положението си на императрица. Точно обратното. Тя беше нещо като обществена собственост. Послушна ученичка на графиня Естерхази, трепереща под острия й език. Всяка сутрин главната възпитателка връчваше на императрицата „Генералния протокол на двора“ за съответния ден. След това отрупваше „глупавата“ си възпитаница с уважителни, но и крайно досадни съвети как да се държи.

През деня Сиси виждаше своя Франц Йосиф почти само в присъствието на други хора. Първата седмица беше запълнена с празненства, организирани по случай императорската сватба. Пред нея преминаха в безкраен церемониал многочислени депутации от Долна и Горна Австрия. После дошлите от Щайермарк и Каринтия, от Крайна и Буковина и, не на последно място, гордите унгарци в пъстроцветните им костюми, за които толкова много й беше разказвал граф Майлат.

При всички тези събития тя стоеше часове наред между императора и ерцхерцогинята, трябваше да се усмихва, да подава ръка за целувка и да се преструва на заинтересувана. Щом на лицето й се появеше и най-малката следа от досада или нетърпение, лелята се навеждаше към нея и започваше да съска в ухото й укори и предупреждения.

— Дръж се изправена! Усмихвай се по-сърдечно! Отговаряй високо, не се прозявай! Гледай хората, с които говориш! Те са дошли да те видят и ти си длъжна да ги гледаш! — И други подобни.

Сиси много бързо установи, че всеки час от денонощието в императорския двор се определяше от външни прояви. От облекло, накити, ранг и церемониал. Нямаше никакво значение дали имаш умна глава, или не. Най-важното беше от какво семейство произхождаш и каква титла носиш.

Като дъщеря на либерален княз с остър ум, който ценеше интелигентността много по-високо от аристократичния произход, Сиси много бързо проумя, че зад цялата тази помпозност не се криеше нищо друго, освен празнота. Макар че твърде често беше бягала от уроците, тя беше достатъчно умна, за да се превърне в безводна робиня на ограничаващия протокол. Нима Франц Йосиф не забелязваше колко време губи за глупости? Време, което можеха да прекарат много по-добре заедно.

Друга жена на нейно място вероятно щеше да търси удовлетворение в безбройните почести, които оказваха на младата императрица. Сиси обаче беше твърде чувствителна, твърде своенравна, за да се подчини. Тя не виждаше смисъл да сменя роклята си по четири пъти на ден и да забавлява обсипани със скъпоценности дами с нищо незначещи фрази.

Големият „Венчален бал“ на град Виена, който се състоя в зимния манеж като заключение на тържествата по случай сватбата, най-сетне сложи край на шума около събитието. Вместо помпозните тоалети дамите отново можеха да носят нормални рокли.

Още на следващия ден Сиси се почувства безпомощна пред внезапно настъпилото ежедневие, тъй като не знаеше как би трябвало да прекарва дните си. Франц Йосиф си имаше работа. Съвестно изпълняващ задълженията си, прилежен и дисциплиниран, той се върна към делата и аудиенциите си. Политиката не позволяваше на влюбения император да прекарва повече време със съпругата си. Макар всички посланици да хвалеха веселия и щастлив млад съпруг, Сиси не получаваше почти никакви облаги от доброто му настроение. Когато накрая родителите й, Нене и Лудвиг потеглиха обратно към Мюнхен, тя остана съвсем сама.

В този чужд двор нямаше нито една приятелка. Придружителите и прислужниците бяха подбрани грижливо лично от ерцхерцогинята. Задачата на Софи беше да възпита съвършената императрица, а не да отнеме на младото момиче страха от новия му живот.

Сиси бродеше самотна във великолепните покои, обзаведени от императорската майка, които изобщо не отговаряха на вкуса й. Тя ценеше проветриви, весели помещения, големи прозорци и чист въздух. Миришещата на старост музейна атмосфера на Хофбург я потискаше и я правеше още по-меланхолична, отколкото и без това беше. Чувстваше се зле, страдаше от загадъчни пристъпи на кашлица и избухваше в сълзи при всяка дреболия.

Макар да нямаше представа за крайната чувствителност на жена си, Франц Йосиф много бързо проумя, че неговата Сиси копнееше за веселото, безгрижно голямо семейство, което и той беше опознал в Посенхофен. Когато я посъветва да покани за няколко дни любимия си брат Карл Теодор, наречен Гакел, Сиси се разплака от радост при този неочакван подарък. Поне една светла точка в златния затвор Хофбург, където леля Софи държеше ключа и не го даваше никому. Тя беше длъжна да дава отчет за всяка минута от деня си.

Сиси не можеше да свикне с този постоянен контрол. Отвращаваше се от графиня Естерхази, която беше говорителката на ерцхерцогинята и постоянно кръжеше около нея като черна врана. Макар че вече не се организираха големи празненства, дворцовият церемониал предписваше тя да се преоблича по няколко пъти на ден. Императрица, която се разхожда цял ден в една и съща рокля? Недопустимо!

Дори това просто предписание създаде сериозен проблем. Сиси не понасяше да я обличат камериерки. Защо императрицата да не се облича сама, както правеха нормалните хора? И защо тези постоянни смени на облеклото? В Поси и Мюнхен тя носеше роклята си от сутрин до вечер.

Едва–що се бе възбунтувала срещу този безсмислен терор, когато изникна нов проблем — с обувките. Сиси зяпна смаяно камериерката си, която преспокойно й съобщи, че светлозелените обувки, които със сигурност отиваха най-много на копринената рокля на бели и зелени райета, вече не са в гардероба й.

— Не разбирам. Какво значи не са тук? — осведоми се тя.

— Ваше Императорско Величество, няма ги. Предадохме ги на камериерките, както изисква обичаят — обясни прислужницата с онзи тон на леко нетърпение, с който всички говореха на младата императрица.

Сиси смръщи чело. Даваха обувките й на камериерките? Обувките, които й бяха ушили в Посенхофен с толкова усилия и разходи? Кой беше дал такова нареждане?

— Аз не съм разрешила това!

— Но така изисква обичаят — намеси се графиня Естерхази и с жест даде на камериерката да разбере, че тя лично ще обясни на императрицата. — Не е прилично австрийската императрица да носи обувките си повече от един ден. Освен това камериерките имат привилегията да получават обувките й. Хайде, донесете на императрицата друг чифт обувки, подходящ за тази рокля!

Сиси се задъха. Неразбиращият й поглед се местеше от графинята към камериерката, и обратно. Какво, за Бога, трябваше да означава тази разсипническа и абсурдна традиция? Всяка сутрин нов чифт обувки! Тя не знаеше дали да плаче, или да се смее.

Триста шестдесет и пет чифта обувки годишно — такова прахосване беше в пълно противоречие със здравия човешки разум. Дали обитателите на Хофбург не бяха решили да направят обущарите най-богатите и най-независимите занаятчии? Или зад този абсурден обичай се криеше друга глупава идея?

— И дума не може да става, че ще участвам в тази скъпо струваща глупост! — обяви тя толкова енергично, че графиня Естерхази загуби ума и дума. — От днес нататък само аз имам право да решавам кога и на кого да дам обувките си!

— Много добре, Ваше Величество — отговори камериерката със стиснати устни и размени многозначителен поглед с графинята.

Сиси сметна историята за приключена, но изобщо не помисли, че с тази реакция си беше навлякла дълбокото неодобрение на прислужничките си. Императорските обувки подпомагаха издръжката на жените и момичетата. Защо трябваше да се откажат от тази своя придобивка само защото императрицата идваше от „бедната“ Бавария и нямаше представа как се живее във Виена? Всъщност скъперничеството беше най-малкият порок, в който я обвиняваха.

Естествено графинята и другите шпиони, които заобикаляха Сиси и докладваха подробно за всяка дума и жест на младата императрица, побързаха да уведомят ерцхерцогинята за новото й решение. Тя и този път не се поколеба да удостои Сиси с коментара си за случилото се. Обикновено тези нерадостни срещи завършваха с това, че тя призоваваше своенравната си снаха да се придържа към установения ред, сякаш беше някоя глупава пансионерка.

Тя изискваше безусловно подчинение и абсолютно съблюдаване на етикета. Свикнала съпругът и четиримата й синове да я уважават като пръв авторитет, тя изобщо не помисляше, че Сиси би могла да има друго мнение.

Снаха й имаше всичко, за което би могла да мечтае всяка млада дама от добро семейство. Тя носеше короната, от която Софи се беше отказала заради сина си. Срещу това можеха да изискват от нея всяка жертва на света!