Габи Шустер
Принцеса Сиси (15)

Обучението на бъдещата императрица

— Сиси, сега не можеш да излезеш на езда, шивачката те чака!

— Сиси, престани да мечтаеш, часът по френски ей сега ще започне!

— Сиси, учителят по танц пристигна и те очаква в салона!

— Къде се е скрило пак това дете? Направо да полудееш!

Понякога на Сиси много й се искаше да запуши ушите си, защото всички й говореха едновременно. Те планираха времето й и се държаха така, като че денят изведнъж се беше сдобил с двойно повече часове.

Тя изобщо не беше съгласна, че досега образованието й е било занемарявано. И в никакъв случай не можеше да се съгласи, че трябва да доказва любовта си към Франц Йосиф с безброй учебни часове. Затова се измъкваше при всеки удобен случай, докато една сутрин херцогинята не я повика за сериозен разговор. Останалите й братя и сестри отдавна се бяха разпръснали на всички страни, за да се насладят докрай на прекрасния септемврийски ден. Сиси им завиждаше от цялото си сърце.

Лудовика беше твърдо решена да поговори сериозно с дъщеря си особено след като всички учители, шивачки и възпитатели се бяха оплакали, че било по-лесно да хванат пеперуда, отколкото да задържат влюбената принцеса за учебен час, проба или танци.

— Знам, че не ти е лесно да учиш — призна загрижената майка. — Ученето не се удава лесно и на другите ми деца, разбира се, с изключение на Нене, но това не променя факта, че е необходимо да се учите. От теб се очаква да говориш френски и италиански, Сиси!

— Но във Виена не живеят нито французи, нито италианци — възрази упорито момичето.

— Радвай се, че не ти наредиха да учиш унгарски и бохемски — отговори енергично херцогинята, решена да въдвори ред. — Бъдещият ти съпруг управлява още хървати и словенци, банатци и сърби. Те също биха могли да поискат бъдещата им господарка да говори с тях на родните им езици.

Сиси побледня от уплаха. И без това си имаше проблеми с омразния френски, а пък италианският съвсем не й влизаше в главата. Обаче банатският и сръбският със сигурност щяха да я вкарат в лудницата!

— Не е редно да бягаш от уроците, за да препускаш като луда из полята или да се разхождаш в парка — продължи да я укорява майката. — А що се отнася до австрийската история, много добре знаеш, че от императрицата се очаква да познава в подробности историята на страната си!

Сиси въздъхна дълбоко и сведе виновно глава. Императрицата, която всички около нея рисуваха като смес от заплаха и заклинание, очевидно беше съвсем различна от малката Сиси от Поси. Тя нямаше никакво желание да се превърне в тази вдъхваща страх личност. Защо да учи безброй досадни правила на етикецията? Защо да знае как да води светски разговор с напълно чужди дами в „серкъла“, как да посреща посланици и да забавлява закостенели дипломати? Защо да седи и да слуша професори, които размишляват над карти и дебели книги, защо да гълта лекция след лекция, коя от коя по-досадни? И без това веднага забравяше половината!

В Ишл се говореше само за любов, не за учебни часове и етикеция! За усамотения с любимия и весели смехове, не за „серкъл“, чужди посланици и страни с неизговорими имена! Тя си беше представяла годеничеството си по съвсем различен начин. Много по-забавно, по-весело. Вместо това постоянно й повтаряха, че е вече възрастна, и в същото време се отнасяха към нея като към глупава малка ученичка.

— Обещай ми, че от днес нататък няма да създаваш повече ядове на учителите си! — закле я настойчиво майката. — И на мен също. Искам да съобщя на леля Софи, че напредваш бързо, а не че постоянно бягаш от уроците!

Пак тази леля Софи! Призракът й висеше заплашително над главата на Сиси, каквото и да правеше.

„Кой се страхува от ерцхерцогинята? — Подобни неуважителни мисли все по-често минаваха през главата на момичето. — Мама със сигурност, аз — също. Татко — не, но той е в Мюнхен и дискутира с приятелите си. В Поси изведнъж стана прекалено оживено за него. Не мога да му се сърдя…“

„Черният човек“ от детската игра, която с такова удоволствие играеха в парка, изведнъж бе придобил лице и фигура. Той не беше мъж, а жена. Внушителната, строга „майка“ във Виена, която даваше заповеди в писма и искаше незабавно да бъдат изпълнени.

Сиси още не й беше простила за „жълтите зъби“. Макар че сутрин и вечер ги четкаше до болка и скоро щеше да ги изстърже изцяло. Дали Франц Йосиф щеше да хареса годеницата си с изтъркани зъби?

— Сиси!!!

Момичето подскочи стреснато. Непрекъснато се случваше мислите й да се зареят нанякъде и да не чува какво й се казва. Още една грешка, която в последно време критикуваха много по-остро от преди. Вероятно защото леля Софи беше поискала така.

— Обещавам, мамо! — прошепна тя, без да знае точно какво обещава.

Облекчената въздишка на херцогинята показа, че беше очаквала именно този отговор. Сякаш за да потвърди добрите си намерения, Сиси веднага излезе от стаята на майка си, за да напише най-сетне писмото до леля Софи, което отлагаше от доста дни.

Майката на Франц Йосиф й беше изпратила няколко любезни писъмца, в които беше приложила рисунки за спомен от лятото в Ишл. Жестът беше повече от любезен и Сиси изведнъж изпита угризения на съвестта, че бе забавила отговора си толкова дълго.

Затова и писмото се получи особено мило. Тя благодари за изпратените рисунки, разказа с цялата си невинност колко силно копнеела за Франц Йосиф и с каква радост очаквала да го види отново. Припомняйки си майчините укори от преди малко, Сиси добави сърдечни благодарности за добротата и великодушието, проявени от леля й в Ишл. Описа й какви уроци взима и завърши писмото си с уважителното: „Твоята благодарна, предана племенница Сиси!“

Тя остави перото настрана и въздъхна облекчено. Това би трябвало да бъде достатъчно като доброволно наложено наказание за мъката, която беше причинила на майка си. Сиси не искаше да причинява болка на хората около себе си. Само че не търпеше да ограничават така грубо личната й свобода.

В духа на добрите си намерения тя престана да се съпротивлява и най-сетне прие професора, когото беше препоръчал баща й и когото досега бе избягвала грижливо. Според нея историята беше безкрайно досадна особено когато напускаше сферата на приказките и митовете и навлизаше в политиката.

Граф Йохан Майлат беше виден историк на своето време, а книгата му „История на австрийската имперска държава“ трябваше да послужи като основа на уроците по история. Старият господин, който отдавна беше минал седемдесетте, се оказа, за голямо смайване на Сиси, много по-забавен и очарователен от всички останали учители. Тя го хареса още от първата им среща. Поетичният начин на изразяване, умението му да разяснява сухите факти с живи анекдоти и унгарската му любезност я обезоръжиха. При него дори досадните битки и политическите подробности се превръщаха в изпълнени с напрежение разкази.

Много скоро тя вече очакваше с радост часовете при него, а кръгът на слушателите се увеличаваше от ден на ден. Първа пристигна Нене, последва я Гакел, накрая се присъединиха дори херцогинята и няколко от другите учители. Те изслушаха от професор Майлат една леко унгарски оцветена версия на австрийската история и скоро бяха в състояние да водят относително неутрални и непредубедени дискусии. Не, че графът учеше Сиси на нещо невярно, но той събуди у нея особено разбиране към унгарската история и ролята, която унгарците играеха в империята. При това й разказваше унгарски легенди, представи й поезията на сънародниците си и запозна възхитената си ученичка с унгарската литература. Всичко това оформи представата на Сиси за един достоен за уважение народ. Професорът отиде дотам, че с негримирани думи разясни на младото момиче, което щеше да се възкачи на трона на империята, предимствата и възможностите на републиката.

За първи път в живота си Сиси изпита интерес към политиката. Унгарският граф категорично отказа да получи заплащане за лекциите си. Изнасял ги изключително заради „красивите очи на Сиси“, както се изрази на придворния си френски.

Сиси се кискаше като ученичка на комплиментите му и се радваше на всеки негов час. Понякога белокосият унгарски граф й напомняше малко на Франц Йосиф. Той също смяташе всяка нейна дума за нещо съвсем особено. С него тя се чувстваше възрастна и умна, красива и по изключително приятен начин свободна.

За съжаление, имаше и инструкции, които й доставяха много по-малко удоволствие и подклаждаха страха й от бъдещия й живот във виенския Хофбург. Всичко, което научаваше за важността на положението си, целият непоносим шум, който се вдигаше около личността й, започваше да я плаши. Далече от Франц Йосиф, от нежната му усмивка и утешителния му глас, животът й изглеждаше ужасяващо сложен и напрягащ.

Стана още по-лошо, когато Сиси получи от годеника си изпълнено с любов, но критично писмо, което се занимаваше на първо място с преданото благодарствено послание, което годеницата беше написала на ерцхерцогинята след изпратените рисунки от Ишл.

Той й посочваше, че е крайно неприлично в писмата си да се обръща към майка му с доверчивото „ти“, което тя съвсем естествено бе използвала. Дори самият той, императорът, не отказвал на ерцхерцогинята уважителното писмено „Вие“, както изисквали нейното достойнство и мястото й като майка на императора.

Сиси прочете писмото два пъти, без да го разбере. Израснала в дом, където никой не отдаваше особено значение на формалностите, тя изобщо не бе помислила, че би могла да направи такава грешка. Даже херцог Макс, който претендираше за титлата „кралско височество“, никога не прибягваше до нея във всекидневния живот. И в Посенхофен, и в палата на „Лудвигщрасе“ в Мюнхен всички общуваха свободно, без всякаква дворцова принуда.

След ведрото семейно събиране в Ишл Сиси бе повярвала, че и в Австрия е така, а сега трябваше да научи по най-неприятния начин, че се е излъгала. Едва сега си припомни, че разговорите й с леля Софи обикновено се ограничаваха с „да“ и „не“ от нейна страна. Нито веднъж не беше посмяла да я заговори първа, затова и не бяха изяснили помежду си въпроса за официалното обръщение.

Втренчила поглед в писмото, тя изпита нарастваща несигурност. Защо Франц Йосиф не й беше казал още тогава, че трябва да се обръща към майка му официално? И дали някога щеше да научи всички неща, които изведнъж бяха станали толкова важни?

Императорският пратеник, който скоро след това й донесе скъпа гривна, украсена с диаманти, в която беше скрита миниатюра на годеника, пристигна точно навреме. Сиси позна портрета, който му бяха направили заедно с нейния в Ишл, и се вгледа щастливо в усмихнатия лик на годеника си. Той със сигурност беше усетил колко объркана и нещастна е тя. Господи, колко силно копнееше за него!

При това изобщо нямаше време да се отдава на мечти. Беше затънала до гуша в платове и дантели. Шивачките най-сетне бяха успели да я убедят да направи нова проба. Изправена като свещ, цялата скована, тя потръпваше мъчително от докосването на чуждите ръце.

Мразеше да я пипат чужди хора. Много често отказваше дори помощта на камериерка при обличане и събличане. Ала грамадният нов гардероб, който й беше необходим, не можеше да бъде ушит без нейното участие.

Макар че обичаше да носи красиви рокли, тя никога досега не се беше занимавала по-задълбочено с проблемите на модата. Херцогинята се грижеше дъщерите й да се обличат според положението си, но сега изведнъж се установи, че гардеробът на Сиси е бил осъдително занемарен.

„Кокошарникът“, с който Сиси и Мари се бяха забавлявали през пролетта, отново се установи в Поси. Само че този път шивачките не тормозеха Нене. Никой не я бодеше с карфици часове наред, никой не я въртеше като дървена кукла. На нейно място стоеше Сиси.

„Трусото“, както наричаха изискано чеиза на императорската невеста, трябваше да бъде приготвено по най-бързия начин, но да бъде най-разкошното на света. Лудовика много държеше да не се засрами пред виенчаните. Знаеше, че всяка дреха ще бъде огледана най-подробно в търсене на недостатъци, затова организира в Посенхофен истинско шивашко ателие. „Белите“ шивачки си вадеха очите над бельото на бъдещата императрица, шапкарките майсторяха шапки, бонета и ветрила. Обущарите доставяха сатенени и копринени обувчици, ботушки и боти. Майсторите на чанти изработваха подходящите „помпадури“ и чантички, плетачките на дантели и бродирачките се занимаваха с ширити, украси и волани.

Всичко това трябваше всеки ден да бъде изпробвано, набождано, променяно или доизкусурено. Сиси вече не можеше да преброи колко пъти я бяха обличали и събличали и колко чужди хора се бяха допирали до нея. Шивачките не й позволяваха да затвори очи и да се отдаде на мечтанията си. Непрестанно трябваше да им казва мнението си.

Тя научи, че съществуваше много важна разлика между натруфени и прости рокли, че балните рокли бяха различни от придворните тоалети и че освен летните рокли, халатите, палтата, мантилите и скромните наметки, императрицата се нуждаеше непременно и от цветни венчета, две дузини нощни шалчета и дванадесет избродирани нощни бонета.

Всъщност Сиси нямаше нищо против красивото изобилие в гардеробите си. Но тъй като всяка отделна дреха се шиеше точно според нейните размери и изискваше безброй проби, новите тоалети скоро събудиха в душата й непозната досега досада. Защо, за Бога, й бяха необходими сто шестдесет и осем ризи? Ризи от батиста, обшити с дантели, ризи от топла материя за зимата! Защо й бяха невероятните четиринадесет дузини чорапи, седемдесет и две фусти и шестдесет панталонки? Двайсетте дузини ръкавици във всевъзможни цветове и материи й бяха също толкова безразлични като шестте чифта ботушки и обувки, които трябваше многократно да премери. Нали вече разполагаше със сто и тринадесет чифта фини обувчици, изработени от коприна, кадифе и атлас, които щеше да носи към елегантните роби и официални рокли.

Но най-отвратителни бяха корсетите. Тъничката й талия наистина нямаше нужда от допълнително стягане и подсилване с „рибешки кости“. Ала приличието изискваше в гардероба й да има достатъчно корсети. Да не забравяме и модните фусти, подсилени с конски косми и банели, които разтваряха полите като камбана надолу от талията.

— Обърнете се, моля! — изкомандва шивачката и Сиси послушно се обърна.

Франц Йосиф със сигурност не знаеше какво означава за една млада жена да стане императрица. А ако тя го знаеше преди годежа…

Сиси въздъхна дълбоко, но никой не й обърна внимание.