Габи Шустер
Принцеса Сиси (28)

Още една Софи

— Вече всичко е добре!

Това беше единствената мисъл, която се въртеше в главата на Сиси, щом се наведе над бебето в ръцете си. Колко мъничка беше дъщеричката й и колко съвършена. Затрогващо малко човече, което беше изцяло зависимо от нея и което тя щеше да обича с цялата сила на сърцето си.

В преддверието Франц Йосиф приемаше поздравите на семейството и на събралия се двор. Сиси беше безкрайно учудена, че ерцхерцогинята не беше със сина си. Тя седеше до леглото на родилката с ръце в скута и не откъсваше поглед от новороденото. По същия начин беше следила всяко движение на акушерката, докато тя миеше и обличаше мъничкото бебе, а след това го постави грижливо върху обшита с дантели възглавница и го сложи в разтворените ръце на чакащата баба.

През това време помощничките и личният императорски лекар се погрижиха за изтощената млада майка. Сега Сиси също лежеше измита и облечена в чисти дрехи в наново застланото легло. Бледа, но дори по-красива отпреди, тя не можеше да се нагледа на мъничкото същество, което беше заспало със стиснати юмручета в прегръдката й. Нейното дете! Тя беше създала дете!

— Сърдиш ли се, че е момиче? — попита едва чуто Сиси, но ерцхерцогинята разбра, че въпросът беше отправен към нея. — Знам, че трябваше да бъде момче.

— Глупавичката ми! — усмихна се Софи и нежно докосна ръчичката на бебето. — Нали и ние сме жени. Ти, аз и това ново малко бебче. Ние си принадлежим. Толкова се радвам, че всичко мина добре и че малката е здрава. Нищо друго няма значение.

Сиси зяпна смаяно строгата си свекърва, която внезапно се беше превърнала в сияеща баба.

— Много бих искала да я кръстите Софи — проговори тя едва ли не смутено. — Ще ми доставиш ли това удоволствие?

Сиси кимна без колебание. Погледът й се отправи от бебето към майката на Франц Йосиф и за първи път двете се погледнаха открито и без задни мисли, фактът, че Сиси беше родила дете, промени изведнъж отношенията им.

— Нека се казва Софи — пошепна тя и нежно целуна момиченцето си.

Ерцхерцогинята подсмръкна щастливо, а малката личност, за която говореха, продължи да спи спокойно. Възможно ли беше това дете да стане свързващото звено между нея, Софи и Франц Йосиф? Най-после да станат едно семейство?

Фойерверките възвестиха на виенчани раждането на императорската дъщеря. Във всички черкви се отслужиха благодарствени молебени. Хората по улиците викаха „ура“ за императрицата и новата принцеса.

Сиси не долови нищо от общото вълнение. Поиска да каже още нещо, но изведнъж се почувства ужасно уморена. Раждането я беше изтощило до крайност. Очите й се затвориха и последната й мисъл беше, че сега щяха да спят заедно. Тя и прекрасната й малка дъщеря. И двете имаха нужда от сили, за да започнат новия си живот.

В Посенхофен приеха вестта с облекчение. Писмата на Сиси описваха многословно радостта, която малката дъщеря беше донесла на младите родители. За Сиси беше странно да има собствено дете, но беше щастлива от този факт. Лудовика откри дори няколко изречения, в които не се съдържаше критика срещу свекървата, и не повярва на очите си.

За високомерната виенска аристокрация обаче раждането на малката хабсбургска принцеса беше още едно доказателство, че императрицата беше неподходяща за високата си роля. Баварката от Посенхофен не беше съумяла дори да роди престолонаследник. Всъщност, нима бяха очаквали нещо друго от такава като нея?

Ерцхерцогинята обаче се наслаждаваше на ролята си. Тя стана кръстница на малкото момиче и прекарваше много часове до люлката в спалнята на императрицата. Сиси не й се сърдеше. Може би сега, когато и тя беше станала майка, двете щяха да се разбират по-добре.

Изведнъж бъдещето се разкри пред нея в нова светлина — радостно, многообещаващо! Най-после имаше истинска задача. Трябваше да отгледа малката си дъщеря. Край на скучните дълги дни, на безсмислените официални церемонии и на глупавите клюки. Отсега нататък вече нямаше да има пусти, празни дни. Когато най-после стана от леглото и започна да се грижи за дъщеря си, тя беше изпълнена с най-добри намерения и с въодушевление, което смайваше околните.

Франц Йосиф също не беше на себе си от радост. Също като Софи той не беше ни най-малко разочарован, че Сиси не му беше родила син. Толкова силно обичаше жена си, че виждаше в бебето втора Сиси.

И още нещо:

— Следващия път ще си имаме момче! — заяви той с мъжко безгрижие, когато Сиси го попита дали не е разочарован.

— Следващия път ли? — промърмори едва чуто тя, не особено въодушевена.

— Естествено! Да не искаш Софи да остане самичка?

— Ами ако пак се роди момиче? — настоя упорито Сиси.

— Тогава ще бъда императорът с най-красивите дъщери — засмя се весело Франц Йосиф. — Само почакай, след петнадесет години принцовете и князете на Европа ще се стичат на тълпи в Хофбург, за да ухажват Софи и сестрите й!

— След петнадесет години — прошепна замислено Сиси. — Много е рано. Не би трябвало да им желаем такава съдба…

Ала Франц Йосиф вече бе излязъл от стаята. Чакаха го планини от документи, министри и генерали. Той не чу последните думи на Сиси, а и сигурно нямаше да ги разбере. За него всичко, което стана, беше напълно в реда на нещата.

Сиси не му се сърдеше. Беше разбрала, че го обича с всичките му грешки. Най-красивата императрица на Европа се превръщаше в зряла жена. Майката на Софи. Горещо обичаната съпруга на Франц Йосиф. Романтичната приказка, започнала в Ишл, завърши с добър край.