Габи Шустер
Принцеса Сиси (21)

Оковите на любовта

Много бледа, но в образцов вид, царствената годеница зае мястото си във великолепната карета, която беше заменила златния кафез от предишния ден и го надвишаваше многократно по лукс. Позлатените юзди на осемте ослепително бели липисканци, златно–червените униформи и снежнобелите перуки за ездачите и лакеите, лейбгвардията в тъмнозелено, тривърхите шапки и развяващите се пера допълваха картината.

Макар че августинската черква беше само на хвърлей камък от Хофбург, тържественото шествие с баварската принцеса стигна до Божия дом за повече от час. Достатъчно време за виенчани и гостите им да се възхитят на булката във всички подробности.

Тя изглеждаше наистина пленителна в избродираната рокля, прелестното лице беше бледо, застинало в горда сериозност. Началната усмивка отдавна беше угаснала. Тя седеше неподвижно в разкошната карета, която я носеше като небесно създание покрай любопитните зрители, и хората я възприемаха като набожно вглъбена.

Каретата спря, отвориха вратичката и младоженката слезе. Последва я възхитен шепот, докато изчезна в църквата. Струпалите се по улицата хора завидяха с цялото си сърце на избраните хиляда гости, допуснати вътре.

Петнадесет хиляди свещи бяха превърнали Божия дом в море от светлина. Европейската висша аристокрация, нагласена в официалните си одежди, се беше наблъскала плътно в църквата и беше оставила свободна само тясна пътека в средата, по която младоженката се придвижи с лека стъпка към олтара. Архиепископът и всички останали духовници очакваха Сиси и придружителите й.

Пръв пристигна младоженецът, облечен в стегната униформа на императорски фелдмаршал, накичен с ордени, с тънки мустачки и руси коси, изчеткани до блясък. Златните ширити на панталона се състезаваха по блясък със свещите. Немалко красиви контеси, които доскоро бяха танцували с него, а някои бяха преживели и други неща, с мъка потиснаха въздишките си при вида му.

При появата на Сиси завистливият шепот се премести към страната на господата. Все едно колко могъщи, възрастни или красиви бяха мъжете в църквата, нито един от тях не можа да устои на прелестта на омайващото, едва навършило шестнадесет години момиче, което се носеше като ангел през тържествено осветената църква, олицетворение на неземната грация. Редом с нея скъпоценните гоблени и дамаски на Хофбург избледняха до чиста декорация. Чистата белота на венчалната рокля направи тържествените роби на дамите да изглеждат смешни.

Тъй като ерцхерцогиня Софи вървеше със сестра си Лудовика след двойката, Сиси, за щастие, не можа да види оскъдната усмивка, която къдреше устните на високопоставената дама. Усмивка на жена, сигурна, че всичко е под нейния контрол. Уверена, че държи в ръката си конците на триумфа.

В този момент никой не се съмняваше, че истинската императрица в Хофбург ще си остане Софи фон Хабсбург. Как това възхитително дете, което в този момент коленичеше на молителницата, би могло да й се противопостави? Невестата беше дошла тук по волята на Софи и императорът я обичаше искрено, това доказваше лицето му. Но не беше нищо повече.

Сиси се опита да мисли за „Всепокорното напомняне“, но в главата й цареше хаос. Франц Йосиф трябваше да я побутне предупредително, за да застане редом с него пред олтара, където размениха пръстените.

Архиепископът на Виена кардинал Раушер се обърна към Сиси и мелодичният му глас отекна толкова гръмко, че тя едва не се отдръпна уплашено.

Тихото й „да“ не бе чуто почти от никого, затова пък императорът даде своето съгласие толкова високо, че думата се понесе към свода на църквата.

Почетните салюти на пехотата, която беше построена в параден строй на площад „Йосиф“, оповестиха и на последната виенска цветарка, че радостното събитие най-после е факт. Австрия отново имаше императрица!

Сиси усети златния пръстен на пръста си, изпълнена с безкрайна благодарност, че Франц Йосиф стисна ръката й и вече не я пусна. Той беше единствената й връзка с действителността, докато кардиналът произнасяше отегчителната си високопарна реч, предназначена да демонстрира защо безцеремонните виенчани тайничко го наричаха „кардинал Бърборко“.

Той беше между най-доверените хора на ерцхерцогинята, дълги години беше надзиравал възпитанието на императора и безкрайното му обръщение към новобрачните, изпъстрено с витиевати формулировки, не искаше и не искаше да свърши. Сиси многократно беше предупредена да обича и почита съпруга си. Чуха се думи за усмихващи се розови пъпки и прелестни теменужки и най-вече за връзката на любовта, която започвала от днес.

Тъкмо когато мислите на Сиси бяха готови да се отнесат в друг свят, той цитира Августин, който предупреждавал да се пазим от жени, омъжили се за съпрузите си само заради парите им. Да не би да имаше предвид нея? Дали намекваше за огромните суми, които Франц Йосиф й бе обещал в ужасния брачен договор? Велики Боже, тя нямаше нищо общо с парите! Напротив, щеше да бъде много по-щастлива, ако любимият й не беше император и не беше богат. Нима този ужасен човек не можеше да я разбере?

Кардиналът продължи и възхвали императора в нов поток от пищно украсени фрази. Той бил „спасителят на Австрия, обновителят на законодателната мъдрост“ и още какво ли не. Сиси се опита да си представи какво щеше да каже критичният й баща за тези невероятни хвалби и едва не се изсмя. Сигурно херцог Макс и сега се подсмихваше зад вдигнатата си ръка. А щом останеше сам, щеше да се насмее до насита.

Мина още много време, докато Сиси най-после можа да излезе от черквата под ръка със съпруга си. Тя бе влязла тук като баварска принцеса, а сега излизаше като Елизабет, императрицата на Австрия. Покровителка на милиони хора, които живееха в страните на дунавската монархия.

Фанфарни сигнали и бой на барабани възвестиха края на църковното тържество, но краят на сватбените празненства беше все още далеч. Те щяха да продължат още много дни. Цяла Виена искаше да се включи в празника с балове, концерти, театрални представления и други спектакли. А бедната Сиси беше вярвала, че сватбата е чисто семейно дело!

Час по-късно младата императрица стоеше до съпруга си в тронната зала на Хофбург и отново трябваше да изтърпи безбройните поздравления. Бяха й казали, че само най-важните, най-значителните дами и господа в империята ще бъдат допуснати до нея. Какво беше учудването й, когато установи, че с този висок ранг бяха удостоени стотици личности.

Безброй дами бяха допуснати да й целунат ръка и след два часа Сиси беше на края на нервите и физическата си издръжливост. Имаше чувството, че всеки момент ще избухне в сълзи. Отдавна беше минало десет вечерта. Не помнеше откога не беше яла и пила, а краката във високите копринени обувки я боляха непоносимо.

Оказа се обаче, че това още не беше най-лошото. Какво, за Бога, трябваше да говори на всички тези непознати жени? Протоколът предписваше императрицата да открие разговора. Преди нея нито една от накичените с бисери дами в официални одежди нямаше право да произнесе и думичка. Ала императрицата мълчеше! Тя стоеше безмълвна до съпруга си, трепереше вътрешно от нерви и страх и се оглеждаше с огромни детски очи.

Графиня Естерхази доказа, че ненапразно я бяха назначили за главна императорска „гувернантка“, като избегна умело надигащия се скандал. Тя помоли чакащите дами да отправят няколко любезни думи към младата императрица. Те се подчиниха, но гордата чувствителност на Сиси веднага усети лекото презрение, което звучеше в повечето „подходящи думи“. Високопоставените дами мръщеха аристократичните си нослета пред баварската принцеса, която явно нямаше представа как трябваше да се държи една императрица. Тя се опита да не забелязва пренебрежението им, но в един момент гордата й душа се възбунтува. Повече нямаше да стои като марионетка и да се прави, че е не само няма, ами и глупава. Без да се тревожи за шепота, който я проследи, тя събра полите си и избяга в една от съседните стаи.

Защо не я оставеха на мира? Какво я засягаха всички тези хора? Що за сватбено празненство беше това, след като булката не можеше да размени дори една думичка с мъжа си, без да я подслушват? Защо й говореха само непознати хора, чужди, чужди и отново чужди!

Набързо повиканата майка на императрицата намери дъщеря си обляна в сълзи.

— Моля ти се, Сиси! Какво ти стана изведнъж? — Лудовика напразно се опита да утеши хълцащата младоженка.

— Искам всички да си отидат, всички! — ридаеше Сиси като наскърбено дете. — Не искам да говоря с тях. Не искам да ги виждам. Та аз изобщо не ги познавам! Защо са дошли?

— Хайде, стига, говориш глупости! — Херцогинята укорително поклати глава. — Сама знаеш, че говориш глупости. Ти си императрицата: и си длъжна да поведеш разговора. Те са дошли да те поздравят за сватбата ти.

— Стига с този „серкъл“! — подсмръкна Сиси. — Ако тази дума означава, че трябва да дрънкам глупости пред напълно непознати хора, значи никога няма да се науча!

— Напротив, трябва да се научиш! — настоя Лудовика и за кой ли път се опита да прогони лошите си предчувствия. — Днес си малко възбудена и нервна. И не е чудно, човек не се жени всеки ден. Хайде, ела, избърши си очите!

Грижовните майчини съвети, колкото и банални и познати да бяха, успокоиха превъзбудената Сиси. Нервите й се отпуснаха, сълзите пресекнаха и тя започна да диша по-спокойно. За съжаление, само майката знаеше колко чувствителна беше красивата й дъщеря и колко ценеше личната си свобода. Сиси се бунтуваше срещу всяка форма на принуда и ограничаване. През изминалите години никой не беше сметнал за нужно да я научи на дисциплината и съзнанието за дълг, които се изискваха от една императрица. Защото никой не беше помислил, че тъкмо тя ще сключи такъв брак.

Как можеше малкото й момиче да знае що е дълг и що е труд? Нали собственият й баща живееше безгрижно и без особени задължения ден за ден. Херцог Макс не държеше придворни, не представляваше нищо, носеше униформа само когато му харесваше. Той живееше според собствените си представи и никой не му пречеше. Сиси познаваше само този начин на живот.

— Овладей се, детето ми! — помоли енергично херцогинята. — Избърши си очите и ще отидем отново при гостите. Преди малко ти се закле пред Всемогъщия, че ще останеш с мъжа си в добри и в лоши времена, и трябва да сдържиш клетвата си.

Аргументът подейства. Сиси се опита да заличи следите по лицето си, но когато се върна с майка си в тронната зала, всички разбраха, че е плакала. Императорът я посрещна загрижено и й подаде ръка.

— Скоро ще свършим, Сиси — пошепна й окуражително той. — Още малко и ще можем да се оттеглим.

За съжаление, поредният номер в програмата беше „осветяване на столицата и резиденцията“ и императорската двойка нямаше право да пропусне спектакъла. Седнали в отворена карета, Сиси и Франц Йосиф се представиха за последен път през този паметен ден пред очите на виенчани и гостите им. Каретата мина между зелевия пазар и площад „Свети Михаил“. След това дойде празничната сватбена вечеря в Хофбург. Нищо, че вече наближаваше полунощ.

Изисканите ястия, наредени в чинии и купи от масивно злато, бяха най-маловажното при тази сватбена вечеря, където за пореден път трябваше да се разгърне хабсбургското великолепие. Сиси беше толкова уморена, че не усещаше вкуса на ястията, но въпреки това желаеше яденето да се проточи безкрайно. Защото се страхуваше още повече от онова, което щеше да дойде след вечерята.

Разбира се, то не можеше да бъде избегнато. Дванадесет стройни пажове с тържествени факли поведоха невестата с отмерена стъпка към императорската спалня. Неизбежната графиня Естерхази беше довела четири камериерки и, за щастие, херцогиня Лудовика, която трепереше от страх и не смееше да погледне дъщеря си.

Задачата на ерцхерцогиня Софи беше да придружи сина си до спалнята, след като минеше определеното време. Дотогава Сиси беше настанена в леглото, вдигнала завивка до брадичката и затворила очи. Не искаше да вижда и чува нищо. Гордата императорска майка я оприличи на „уплашено птиче, което се е скрило в гнездото“. Такива бяха думите й в писмото до сестра й от Саксония, когато описваше сватбата.

В този много личен момент дори Софи изпита съчувствие към нищо неподозиращото младо момиче, което щеше да преживее първата си брачна нощ. Все пак и двете живееха във време, когато почтената жена изпълняваше „дълга“ си и приличието изискваше да не изпитва удоволствие от физическата близост. Всички съвети, които Сиси беше изслушала от майка си, бяха съсредоточени в предупреждението да не плаче и да изтърпи тихо онова, което й предстоеше, все едно дали ще я боли, или не. Франц Йосиф имаше право да прави с жена си каквото си искаше.

В онази епоха съпругът имаше неограничена власт. Жената имаше по-малко права дори от децата си. При женитбата тя губеше статуса си на „законова“ личност. От деня на сватбата съпругът придобиваше правото да я представлява във всички правни дела, тя нямаше право да работи без негово разрешение, а с брачния договор мъжът получаваше изключителния контрол върху имуществото и доходите й. Жената нямаше право да претендира за избор на място за живеене, нито можеше да взема решения за благото на децата си. След време и Сиси щеше да изпита на собствен гръб какво означаваше всичко това.

В тази първа вечер обаче двете майки и всички останали дами се оттеглиха дискретно и Сиси и Франц Йосиф най-после останаха сами. Вратата се затвори зад тях.

Сиси трескаво стискаше очи, но по движенията на матрака усети, че вече не беше сама в огромното легло, което уж принадлежеше на нея.

— Моля те, не бива да се страхуваш — чу тя гласа на Франц Йосиф, но когато той понечи да я привлече в прегръдката си, цялото й тяло се скова.

— Обещавам ти, че няма да те боли. Та аз те обичам!

Думите му прозвучаха толкова успокояващо, че Сиси посмя да отвори очи. Никога досега не беше виждала Франц Йосиф без униформа. Бялата риза, която носеше, разкриваше силната му шия, зъбите му блестяха в полумрака на спалнята.

— Наистина ли няма да ме боли? — пошепна плахо тя.

Императорът се усмихна.

— Ти си уморена и ужасно объркана. Най-добре е първо да си отпочинеш. Имаме време. Нали сега си принадлежим.

Сиси усети как в сърцето й покълна плаха надежда. Може би майка й и Нене се заблуждаваха. Франц Йосиф беше различен от другите мъже. Много по-мил от татко й, много по-внимателен от всички мъже на света.