Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Бели рози и папагал

Преместването в Мюнхен доказа на Сиси, че животът й наистина се бе променил из основи. Франц Йосиф беше направил от малката принцеса, на която никой досега не бе обръщал внимание, значителна личност. В палата на „Лудвипцрасе“ непрекъснато пристигаха покани, гостите също прииждаха непрекъснато. Австрийският император може и да беше на „частно посещение“ в Мюнхен, но това не променяше нищо в значимостта на присъствието му.

Празненствата за рождения ден на баварската кралица автоматично прераснаха в честване на младата двойка. При този случай Сиси и Франц Йосиф излязоха заедно пред обществото за първи път след годежа си в Ишл. Сиси не харесваше тези излизания. Те я смущаваха и объркваха, макар да се стараеше да запази самообладание.

Само ръката на Франц Йосиф й даваше сили да се усмихва на множеството и да благодари за ръкоплясканията с прелестни реверанси. Баварците бяха искрено горди с красивата си принцеса, която беше спечелила благосклонността на императора. Те я намираха сърдечна, възхитително естествена и се учудваха защо не я бяха забелязали по-рано. Досега в обществото се говореше само за красивата й голяма сестра.

Франц Йосиф, който във Виена трябваше да се бори с политически проблеми и враждебност, се наслаждаваше на посещението си в Бавария до самия му край. Тъй като не беше особено обичан от собствения си народ, той беше силно впечатлен от неприкритото ликуване на мюнхенци. Освен това с учудване откри каква своеобразна власт упражняваше присъствието на красивата му годеница върху хората от всички кръгове.

За разлика от него Сиси помнеше досадните предупреждения на бъдещата си свекърва и се усмихваше само със затворени устни. Когато говореше, тя също внимаваше да не си отваря устата прекалено широко. В никакъв случай не искаше да чуе повторно, че има жълти зъби. Щом хората си нямаха друга работа, освен да се вглеждат в зъбите й, тя щеше да си държи устата затворена.

Възхитените мюнхенци изтълкуваха тихия й говор като момичешка скромност и похвалите им станаха още по-шумни. Начинът й да се усмихва събуди въодушевление и цял свят даде право на вестникарите, които кръстиха Сиси „Розата от Бавария“. Такива красавици наистина се раждаха само в Бавария!

Впрочем празничното оперно представление се оказа крайно скучно за Сиси. Операта беше написана от баварския генерален музикален директор и за нейния вкус ариите бяха прекалено дълги, а певците направо крещяха. На всичкото отгоре историята започна с развален годеж и завърши с умиращ от любов император — според нея това беше крайно неподходящо. Не можаха ли да измислят нещо по-весело, с което да отпразнуват кралския рожден ден?

Франц Йосиф беше на върха на щастието. Той изпращаше на майка си във Виена хвалебствени химни за Сиси и не забрави да спомене, че годеницата му вече има най-прекрасните бели зъби и че лудото препускане изобщо не й вреди. Дори напротив, намерил я много по-жизнена и по-здрава, отколкото в Ишл. Писанията му бяха изпълнени с думи като „най-милата“, „най-възхитителната“, „най-чаровната“. Всеки път уверяваше майка си, че щял да се прибере у дома по-влюбен от всякога.

Сиси се стараеше да понася с достойнство нескончаемите дворцови балове. Но така и не можа да разбере защо изведнъж я задължиха да поздравява поотделно всеки престарял дипломат от баварския двор и да разменя с него нищо незначещи фрази. Правеше го само заради императора и защото от всички страни я посрещаха с неподправено въодушевление. Накрая остана с впечатлението, че баварският двор изпитваше огромно съжаление от загубата на принцеса Елизабет, също както тя съжаляваше, че през пролетта ще напусне родината си.

При заминаването на императора на 21 октомври цялото семейство на херцога не можа да сдържи тихата, тайна въздишка на облекчение. Не само Сиси, родителите й също не бяха свикнали да се намират в центъра на вниманието. Годежът на Сиси набързо беше превърнал позабравената, незначителна странична линия на херцозите в Бавария във високопоставени личности. Естествено това си имаше своята цена. Те бяха под постоянно наблюдение. Любопитни, завистливи, недоверчиви очи ги следяха ден и нощ.

Изведнъж трябваше да претеглят внимателно всяка своя дума, да проверяват всеки свой жест. Дори новината за веселия празник, с който херцогът и приятелите му бяха отбелязали едновременно сребърната сватба на Макс и Лудовика и годежа на Сиси, стигна невероятно бързо до Виена. Мюнхенци се смееха и цитираха стиховете, които бяха произнесени на трапезата, но във Виена се намръщиха презрително на „простотията“ на баварците.

Ерцхерцогинята веднага изпрати на сестра си дълго писмо, пълно с укори, и херцогинята започна да се бои още повече от посланията на Софи. Пристъпите на мигрена се умножиха. По разбираеми причини Сиси също ограничи писмения си контакт с ерцхерцогинята до най-необходимото.

Съвършените по форма писъмца, в които тя учтиво благодареше за оказаното й внимание или отговаряше на въпроси, бяха съвсем коректно написани и се обръщаха към високопоставената дама с уважителното „Вие“. В същото време обаче им липсваше безгрижната сърдечност на първото писмо, ала това не беше важно за Софи. Единствената й грижа беше да се запази формата, съдържанието идваше едва на второ място.

Есента бавно отстъпи място на зимата, но Сиси почти не забеляза смяната на сезоните. Денят й беше все така препълнен с проби, сеанси за официални портрети, лекции и часове, запазени за граф Майлат. Сиси разбра, че е вече ноември едва когато императорският пратеник донесе личния подарък на Франц Йосиф по случай именния й ден.

Естествено императорът не беше забравил 19 ноември! Едновременно с пакетчето пристигна писмо, което известяваше за скорошното му посещение в Мюнхен за Коледа.

— Това е прекрасно! — зарадва се Сиси и Мари отново се учуди на поведението на загадъчната си сестра.

— Не те разбирам. Всеки би помислил, че се радваш повече на глупавото писмо, отколкото на прекрасната брошка, която ти подари. Сигурно е струвала цяло състояние!

Сиси небрежно беше оставила настрана накита, представляващ букетче от рози в рамка от диаманти. Мари окачи блещукащата скъпоценност на шала си и извика възхитено. Благородните камъни блестяха като слънца.

— Щом порасна, и аз ще си намеря красив и богат годеник, който да ми подарява диаманти! — обяви решително тя и се завъртя няколко пъти около собствената си ос, при което широките й поли се развяха и камъните заблестяха още по-силно.

— Не виждам кой би се оженил за момиче, което иска само злато и диаманти и занемарява обучението си по толкова осъдителен начин като теб! — намеси се сухо Нене и посочи многозначително гувернантката на Мари, която за пореден път търсеше подопечната си.

Мари въздъхна, остави блестящата брошка обратно в кадифеното й легло и направи гримаса, която, за щастие, бе видяна само от Сиси. Откакто се беше върнала у дома от Ишл, Нене играеше ролята на главна възпитателка на братята и сестрите си. Смееше се рядко, непрекъснато се молеше и много внимаваше никой да не занемарява задълженията си.

— Може би аз изобщо няма да се омъжа — възрази Мари, за да има последната дума. — Може би, когато порасна, ще отида във Виена и ще стана придворна дама на Сиси! На ти!

Невъзпитаното провикване накара Нене да се обърне възмутено, но малката се изплъзна ловко от протегнатата й ръка и изтича при гувернантката си. Сиси видя как сестра й пое дълбоко въздух и бързо сложи ръка върху нейната, за да я спре.

— Остави я, Нене! Тя е умно хлапе и макар че е прекалено дръзка, никога не би наранила някого умишлено. Не искаше да бъде лоша.

— Не виждам защо трябва да се чувствам засегната от забележката й — отвърна ледено Нене.

— Тогава всичко е наред — усмихна се предпазливо Сиси и затвори кутийката с подаръка си.

Нене забеляза жеста й и проумя защо Сиси се стараеше да скрие подаръка си от нея. Не искаше да парадира пред отблъснатата годеница с вниманието на Франц Йосиф. Голямата сестра беше трогната от тази проява на деликатност, но не намери думи да изрази чувствата си.

Само отговори принудено на усмивката и напусна помещението.

Сиси се загледа потиснато след нея, но много скоро се досети, че куриерът чака. Ако искаше той да вземе благодарственото й писмо за Виена, трябваше да го напише веднага. Какво щастие, че писмата до Франц Йосиф не й причиняваха толкова главоболия като тези до майка му!

— Сиси! Сиси, събуди се!

В първия момент момичето не можа да проумее какво ставаше. Ала Мари задърпа сестра си за рамото, докато най-сетне я събуди. Сиси седна в леглото и разтърка очи. На масичката беше запалена свещ, а сестра й стоеше пред нея като бял призрак.

— Императорът иска да те види! — повтори настойчиво Мари.

— Ти да не си полудяла? — промърмори сънено Сиси. — Затова ли ме будиш посред нощ?

Един поглед към малкия часовник на камината й бе показал времето. Вероятно Франц Йосиф отдавна беше в леглото си във Виена и спеше.

— Но той е тук! — настоя Мари убедена във важността на посланието си.

— Той е тук? — повтори неразбиращо Сиси и приглади назад непокорните си къдрици.

— Събуди цялата къща. Никой не го очакваше посред нощ — закиска се възбудено Мари. — Мама е извън себе си от притеснение, а татко трябваше да го посрещне по нощница. Сега пък тъпче килимите в салона и чака да слезеш. Иска непременно да те види, макар че татко се опита да го разубеди. Каза му, че всички са си легнали, но той не поиска да го чуе.

— Велики Боже!

Най-после Сиси проумя, че Мари не разказваше приказки. Франц Йосиф наистина беше пристигнал и пак беше дошъл, когато никой не го очакваше. Ако наистина беше останал сам с баща й, тя трябваше колкото се може по-бързо да слезе при тях.

Отношенията между херцог Макс и бъдещия му зет, императора, бяха доста проблематични. След като виенчани посмяха да се присмеят на организираното от него празненство и на стиховете му, честният и интелигентен баварски благородник възнегодува от дън душа. Най-много мразеше да се бъркат в живота му.

Многократно беше заявявал на всеослушание, че Софи трябвало да престане да си пъха острия нос в делата му, иначе щял да й даде да разбере! Ако сега изпуснеше някоя забележка от този род пред Франц Йосиф, мили Боже! Колко страшно можеше да стане!

— Трябва веднага да ида при него! — Сиси скочи разтревожено от леглото. — Къде ми е халатът? Веднага ми изчеткай косата, Мари, не мога да сляза в този вид! Господи, по това време!

Мари се оказа сръчна камериерка и когато Сиси отвори вратата на малкия салон и полетя в обятията на годеника си, тя беше, както и предишния път много по-красива, отколкото я пазеше в спомените си. Коприненият облак на разпуснатата, прясно разресана коса се вееше като пелерина над грижливо закопчаната домашна роба, а кафявите очи сияеха от радост.

Дори херцог Макс, който вътрешно се бунтуваше срещу младежката необузданост на годеника, беше трогнат от срещата между двамата. Беше му изключително приятно да стане свидетел на младата им любов, макар че го бяха вдигнали от леглото по това нехристиянско време.

— Извини ме, моля те, но не можах да издържа нито минута повече. Трябваше да те видя — прошепна щастливо Франц Йосиф. — Пътувах ден и нощ, за да не губя време! Имам чувството, че мина цяла вечност, откакто за последен път те държах в обятията си.

Сиси отговори нежно на бурните целувки. Страстната му прегръдка я разроши и обърка.

Херцогът се покашля подчертано, защото императорът явно се готвеше да смачка годеницата си в прилив на необуздано щастие. За разлика от Сиси Макс веднага бе разбрал, че Франц Йосиф желаеше физически младата си годеница. Като мъж с опит той знаеше, че сега трябваше да раздели младите.

— Утре можете да си кажете всичко останало — намеси се с недоволен тон той и стана от креслото си. — Сега е тъмна нощ и всички нормални хора трябва да са в леглата си.

Императорът разбра подканата и пусна Сиси с натежало от разочарование сърце. Двамата все още не бяха съпруг и съпруга, както той копнееше. Но скоро и това щеше да стане!

— Лека нощ, любов моя! До утре!

— Лека нощ! — прошепна Сиси и се върна в стаята си смутена до дън душа, със зачервено лице и парещи устни.

Естествено Мари беше останала там да чака сестра си. Беше се пъхнала под завивките и незабавно настоя да получи точен отчет за случилото се. Какво казал императорът, какви били целувките му, какво изпитала Сиси, докато я целувал?

— Завиждам ти — въздъхна замечтано тя, щом Сиси приключи с разказа си. — Много съм любопитна какво ще ти подари за Коледа. Пак ли скъпоценности? Ако продължава така, скоро ще натрупаш повече накити от самата кралица!

— Какви ги приказваш! — Сиси се прозя и изведнъж се почувства безкрайно уморена. — Най-хубавият подарък за мен е, че той е тук! — Но тя не посмя да спомене пред сестра си, че се надяваше този път да си спести скованите дипломатически приеми и предвзетите разговори.

— Разбирам те — промърмори Мари, която очевидно нямаше намерение да напусне топлото гнездо. — Но най-много ме интересува какво подарява истинският император за Коледа.

— Почакай и ще разбереш! — Сиси сърдито избута сестра си от леглото. — Имаш си собствено легло и какво ще кажеш да се върнеш най-после в него? Толкова съм уморена, че не мога да си държа очите отворени!

— Това е от възрастта — отговори нахално Мари и изскочи навън, преди Сиси да е успяла да я улучи с възглавницата.

Прекараха коледните празници спокойно и тихо в кръга на семейството. Франц Йосиф с удоволствие изпълни желанието на Сиси да не отговаря на официалните покани. И без това политическото положение във Виена през последните месеци беше крайно напрегнато и той имаше спешна нужда от почивка. Сиси, която заедно с коледния празник отпразнува и шестнадесетия си рожден ден, получи от императора богати подаръци.

Естествено между тях бяха и скъпоценностите, които очакваше Мари. Но младата годеница се зарадва много повече на пъстроцветния папагал, който дойде от менажерията в Шьонбрун. Общо възхищение събуди и един величествен жест на ерцхерцогинята, която посред зима изпрати на годеницата на сина си огромен букет от съвсем свежи снежнобели рози.

Във виенските оранжерии градинарите превръщаха зимата в лято. Цветята, донесени от експресен куриер в коледния ден, бяха посрещнати от целия град като истинско чудо. Сиси не посмя да докосне нежните цветчета. Рози през зимата. Доказателство за високото изкуство на императорските градинари, но и за безграничната власт на ерцхерцогинята. При тази мисъл я побиха студени тръпки. Дали леля Софи беше в състояние да заповядва и на природата?

На масичката за подаръци тя намери още сребърен пътнически сервиз за закуска, броеница, пак от ерцхерцогинята, и безброй други неща. Ала когато двамата годеници си предадоха един на друг личните си подаръци, всички избухнаха в смях.

И двамата бяха запомнили завинаги скъпоценните часове в Посенхофен, когато препускаха из полята. Затова всеки подари на другия своя портрет на кон!

Непринудената веселост, която цареше в семейството на Сиси, бързо зарази императора. Когато измисляше разни игри с братята и сестрите на годеницата си или държеше ръката й, докато някой четеше на глас, Виена и политиката му изглеждаха безкрайно далечни и маловажни. Ала императорският куриер, който за неудоволствие на Сиси всеки ден носеше най-новите депеши от Виена, се погрижи да наруши спокойствието на празничните дни.

— Трябва ли да работиш дори и тук? — оплака се тя, когато Франц Йосиф за пореден път не се появи за обещаната разходка. Тя го намери в салона с генерал–адютанта граф Грюне, наведен над планини от документи. Строгата линия около устата му й показа, че беше попречила на важен разговор. Видя и погледа, който императорът размени с двойно по-възрастния граф Грюне. Защото не беше сляпа.

Сиси не се разбираше особено добре с Грюне. Според нея той се държеше прекалено снизходително. Винаги, когато я погледнеше, тя имаше чувството, че е малко, незряло момиченце, а усмивката, която сега играеше около устните му, беше още по-неприятна. „Надменен“ — май това беше най-меката дума за поведението му. Сестра й Мари, която винаги назоваваше нещата с точните им имена, го беше нарекла „надут пуяк“, естествено тайно. Сиси беше напълно съгласна с нея, макар че подобни мисли бяха проява на неуважение.

— Ти не разбираш от тези неща, Сиси! — Императорът се опита да успокои възмутената си годеница. — Трябва да преглеждам депешите, които получавам. Сега не мога да изляза на разходка с теб.

— Но ти обеща! — настоя упорито Сиси.

— Работата ми е по-важна и ти трябва да ме разбереш. Императорът не може да разпределя времето си според желанията и капризите си.

— Добре тогава!

Сиси вирна войнствено крехката си брадичка. Граф Грюне все още се усмихваше. Какво толкова смешно намираше в ситуацията? Сиси беше толкова ядосана на адютанта, че забрави обичайната си сдържаност.

— Тогава ще отида сама! Не е нужно да тичаш след мен!

Вратата се затвори с трясък и Франц Йосиф погледна смаяно след възмутената си годеница. Той нямаше представа за тази страна от характера на Сиси. Досега я беше виждал само плаха, мила, весела или дръзка. Гневът й беше истинска премиера. Той нямаше представа как би трябвало да реагира на изненадващото й поведение и дълбоко в себе си очакваше тя да се извини за поведението си най-късно до вечерта. Ала тя не го направи. През цялото време беше нацупена и слисаният годеник трябваше да признае, че зад гладкото чело се криеше желязна воля. Тя беше чувствителна личност и притежаваше гордост, толкова по-смайваща, защото му изглеждаше нелогична след досегашната й нежност и гальовност.

Опитите му да се помири с малката дебелоглавка удариха на камък. Изобщо не беше очаквал съпротива. Сиси започна да се усмихва едва когато на следващия ден двамата излязоха на дълга езда.

— Непременно ли трябва да работиш толкова много? — попита чистосърдечно тя, докато препускаха редом по алеите на английската градина. — Нали си император! Нека другите да работят за теб!

— Императорът е първи слуга на народа си — заяви важно Франц Йосиф. — Аз нося не само титлата, аз нося отговорност пред Бога и хората и съм длъжен да осигуря добър живот на всички, които живеят в империята ми.

Сиси примигна неловко. Не знаеше как да реагира на пламенната страст, с която годеникът й защитаваше императорското си достойнство.

— Не е ли твърде много за един–единствен човек да натовари цялата империя на гърба си? — осведоми се предпазливо тя.

Франц Йосиф се засмя на добрата шега.

— Уверявам те, че ще се справя! — обеща тържествено той. — Освен това ти ще бъдеш до мен и ще ми помагаш!

Дали Сиси чу последните му думи? Тя бе пришпорила коня си и препускаше под дърветата с такава скорост, че снегът се разпръскваше под копитата му. Гледката беше толкова прекрасна, че Франц Йосиф забрави всичко друго. Дори факта, че не беше редно бъдещата императрица да препуска като хусар!