Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

В очакване на наследника

В Хофбург, във Виена, в цялата империя вестта, че младата императрица е бременна, предизвика диво ликуване. Сиси обаче се оттегли в Лаксенбург. Макар че и там не беше сама, поне можеше да се изплъзне от потискащата, тържествена и враждебна атмосфера на императорските апартаменти.

Въобразяваше ли си, или в последно време всички я зяпаха първо в корема и после вдигаха погледи към лицето й? Какво беше тя за хората? Кокошка, която трябваше да измъти наследника, когото всички очакваха? Разкъсвана между противоречиви чувства, тя отново беше сама с мъката си.

Нито доктор Зеебургер, нито ерцхерцогинята се сетиха, че първо трябваше да обяснят на шестнадесетгодишното момиче какво ставаше в тялото му. Сиси беше длъжна да се подчинява безпрекословно на предписанията им и да се радва, че носеше в утробата си бъдещия император.

Само че младата императрица не можеше да се радва. Дори напротив, имаше чувството, че онова, „непознатото“, което й беше причинил бракът, сега се е загнездило в нея под формата на една мъничка, все още чужда личност. Вече не беше сама в тялото си. На всичкото отгоре страдаше мъчително от оплакванията на първите седмици. Постоянно се чувстваше уморена. Сутрин й се гадеше, не можеше да понася повечето ястия. Личният императорски лекар обяви това за напълно нормално и отказа да й помогне.

— Ще ви мине, Ваше Императорско Величество — увери той бледата императрица с такъв тон, като че тя трябваше да се чувства почетена, че й беше толкова зле. Високомерното благоволение на лекаря всеки път будеше у Сиси трудноудържимото желание да хвърли по главата му порцелановото гърне с утринното му съдържание. Той не я харесваше, тя го усещаше безпогрешно. Под мазната му угодливост се криеше презрение. Вероятно след всеки преглед тичаше при ерцхерцогинята да се оплаква, че императрицата не се радва на сутрешното си гадене.

— Кога ще свърши всичко това? — попита с пресекващ глас тя и веднага вдигна ръка. — Да, да, вече знам. След девет месеца.

Доктор Зеебургер се сбогува с кратък поклон и предостави страдащата императрица на главната възпитателка и придворните дами. Сиси се отпусна на отоманката и затвори очи. Не искаше никой да я вижда в този вид. Защо не я оставеха сама?

Франц Йосиф беше изпълнен със съчувствие към жена си, но не можеше да й помогне с нищо. Той разказваше на майка си с най-големи подробности как се чувства Сиси, дали е трябвало да прекара целия ден в леглото, или е могла да стане. Болеше го, като я гледаше как страда, но и той го смяташе за съвсем естествено. Нали в Библията пишеше, че жените раждат децата си в мъки!

Ерцхерцогинята стегна още повече мрежата на постоянния си контрол над младата императрица. Откакто научи, че Сиси очаква дете, тя започна да се меси и в областите, които дотогава бяха затворени за нея. Сиси и сама знаеше, че вече не бива да язди, но упорито отказваше да разбере, че е длъжна да ограничи общуването си с животните.

— Мама смята, че малкото може да заприлича на папагал. — Франц Йосиф се опита да разясни на жена си майчината забрана. — Не е добре да играеш часове наред с папагала или с кучетата. Трябва да мислиш за детенцето ни, Сиси!

Майката вече беше забелязала, че Сиси си има собствено мнение, и умно бе решила да оповестява новите ограничения на личната й свобода само чрез устата на сина си. В последно време Сиси все по-често се осмеляваше да противоречи на Софи.

— Каква глупост! — изсъска и сега тя и в гласа й звучеше истинска злоба. — Как й е хрумнало подобно нещо? Тогава децата на селянките щяха да се раждат с телешки лица! Толкова ли не можеш да разбереш? Е, сега поне знам защо доктор Зеебургер изглежда така. Докато е била бременна с него, майка му постоянно е гледала говеда!

Императорът, който и без това не се чувстваше спокоен, щом попадаше между фронтовете, потърси спасение в гнева.

— Не е прилично да говориш така неуважително за добрия Зеебургер само защото не искаш да махнеш папагала от стаята си! — извика възмутено той.

Сиси буквално чу гласа на свекърва си.

— Явно всички сте се обединили срещу мен и непрекъснато ме критикувате — изфуча обидено тя. — Защо тогава не си се оженил за милата си майчица, щом тя винаги и във всичко е права?

— Сиси! Моля ти се! Несправедлива си. — Императорът поклати глава. — Знам, причината е, че си бременна. Няма да ти се разсърдя за лошите думи, нали виждам как страдаш. Но не бива да обвиняваш мама. Тя се грижи много за теб!

— Щом така смяташ, Франци — отвърна примирено Сиси, знаейки, че ако продължи да настоява, ще го разсърди сериозно. А той беше единственият от хората около нея, който я обичаше истински, и тя не можеше да рискува да го настрои срещу себе си.

Още много караници преминаха по същия начин и положението на Сиси не се подобри. Колкото и да обичаше съпруга си, тя си беше представяла живота с него по друг начин. Ежедневието във Виена разрушаваше всичко, което изпитваше към него. Нима той не го забелязваше? Свръхчувствителна и обидена, Сиси попадна в дяволския кръг на редуващите се физически и душевни оплаквания. Доктор Зеебургер, един крайно старомоден лекар, направо й постави диагнозата истеричка и прекалено чувствителна. Медицинските знания за взаимодействието между душата и тялото все още бяха оскъдни, а пък и личният императорски лекар не беше от медиците, които се интересуваха от новите изследвания. Той отхвърли оплакванията на императрицата като „въображаеми“ и се задоволи да контролира постоянно дали тя има достатъчно сили, за да не навреди на детето.

С нервната си чувствителност Сиси разбираше много добре, че всичко се въртеше около детето и никой не се интересуваше от майката. Тя беше почвата, необходима за израстването на семето, и само по тази причина я поддържаха здрава и силна. Затова продължи да страда безмълвно, все по-затворена в себе си.

Ерцхерцогинята се възползва от случая да стегне още по-здраво юздите на императорския брак в собствените си ръце. Тя престана дори да си прави труда да формулира учтиво изискванията си към Сиси. Младата императрица получаваше нареждания. Заповеди, срещу които чувствителната й гордост се бунтуваше и които я боляха като постоянни остри убождания.

Караниците възникваха все за дреболии. Само че сега конфликтите се разиграваха почти винаги зад гърба на императора. И двете жени обичаха Франц Йосиф и не искаха да го наранят. Императорът, който и без това не беше особено чувствителен, не забелязваше нищо. Той смяташе меланхолията на Сиси за признак на бременността и изпитваше искрено съчувствие към нея. Това беше единственото му участие във всекидневния й живот.

Покорната снаха, която Софи държеше да има, лека–полека се оформи като противничка, която не биваше да се подценява. През тези седмици и месеци Сиси стана възрастен човек — по мъчителен, болезнен начин. Тя осъзна инстинктивно, че нямаше смисъл да очаква от Франц Йосиф решение на проблемите си. Трябваше сама да се погрижи за себе си.

Императорът беше и лично, и политически под влиянието на майка си и когато заставаше на страната на Сиси, обикновено се касаеше за дреболии. Сиси бе проумяла, че макар да я обичаше повече от всичко на света, мъжът й винаги щеше да си остане син на майка си. Послушното момченце, което разказваше на майка си и най-интимните подробности на брака си. Така например че Сиси отказва да излиза в парка на Лаксенбург, защото й е неприятно хората да я зяпат и да търсят външни признаци на бременността. Какво ги засягаше зяпачите колко се е закръглила и дали лицето й е бледо, или розово? Като че ли напук тя стягаше наедрялата си талия, колкото беше възможно, и не обръщаше внимание на предупрежденията на камериерките си.

Логично, че след като научи за този нов „каприз“, ерцхерцогинята веднага заповяда да впрегнат каретата й и замина за Лаксенбург. Съобщиха на Сиси за пристигането й още на следващата сутрин, когато седеше в салона с главната възпитателка и придворните дами.

Вързала дантеленото боне под енергичната брадичка, величествена в обемните си поли, свекървата влезе бавно в салона. Властна, достойна, излъчваща подчинение. Сиси прочете това на лицето й, преди да се сниши в обичайния церемониален реверанс пред „госпожа свекървата“.

— Какво трябваше да чуя? — По обичая си Софи заговори без заобикалки. — Отказала си да излизаш навън? Каква е тази нова прищявка? Да не си решила да седиш все вътре и да четеш?

Тя хвърли презрителен поглед към томчето стихове, което Сиси бързо беше оставила настрана.

— Хайнрих Хайне! На всичкото отгоре и това! Ти си императрица и не бива да четеш писанията на такъв човек! Той е бунтовник, атеист! Не се докосвай до книгите му!

— Хайнрих Хайне е велик поет — отговори тихо, но настойчиво Сиси. — Вярно е, че в двореца не ценят поезията му, но причината е по-скоро, че дамите там предпочитат да клюкарстват, вместо да мислят за нещо разумно.

— Глупости!

Ерцхерцогинята прекоси стаята с шумящи поли и спря плътно пред бледата си снаха. Придворните дами се правеха, че не виждат и не чуват, но Сиси знаеше, че ушите им бяха наострени и щяха да разпространят всяка подробност от караницата.

— Изглеждаш ужасно — установи сърдито Софи. — Причината е, че се стягаш прекалено. Крайно време е да престанеш с тези глупости.

— Добре съм — възрази упорито Сиси, макар че наистина беше прекалено бледа и се чувстваше неразположена.

— Тогава ще излезеш с мен на чист въздух — контрира веднага ерцхерцогинята. — Хайде, ще се разходим в парка. Графиньо, донесете на императрицата шал. Нали не искаме да настине в това състояние!

Графиня Естерхази шепнешком предаде заповедта на една от придворните дами, която забърза навън. Ала Сиси категорично отказа да се изправи.

— Нямам намерение да показвам състоянието си пред цял свят — обясни сърдито тя. — Неприятно ми е всички да ме гледат в корема. Какво ги интересува, че нося дете?

— Велики Боже, дари ме с търпение! — провикна се шокирано ерцхерцогинята и отново се изстъпи пред Сиси. — Какви са тези приказки? Хората имат право да видят, че императрицата им се чувства добре, фактът, че тя ще има дете, им вдъхва надежда за бъдещето, вяра в империята! Ти ще изпълниш дълга си, Сиси. Още сега ще излезеш с мен навън. Или си решила да навредиш на Франци с детинските си прищевки?

Сиси я погледна втренчено и като се убеди, че свекърва й е твърдо решена да я завлече навън насила, ако продължава да се противи, реши да се примири. Само по тази причина. Не искаше да съобщят на императора, че майка му и жена му са се сбили. Положението беше достатъчно лошо и без това! Тя искала да навреди на Франц Йосиф — какво безумие! Ерцхерцогинята съвсем съзнателно беше въвлякла името му в битката. Това беше крайно непочтено.

Сиси наметна шала и обиколи парка редом с херцогинята. През цялото време вървеше с наведени очи. Откакто виенчани научиха, че императрицата им очаква дете, пътуването до Лаксенбург се беше превърнало в любимия им излет. Всеки, който можеше да си го позволи, искаше да хвърли поглед на бъдещата майка. Сиси се чувстваше като циркова атракция, само дето в Лаксенбург не се плащаше за вход и всеки можеше да позяпа безплатно бременната женска.

Щом императорската майка си отиде, Сиси се скри в спалнята си и завъртя ключа. Искаше да бъде сама. Да я оставят да се наплаче! Когато императорът се върна, тя се бе успокоила достатъчно, за да му отвори вратата.

Франц Йосиф може би имаше своите грешки и слабости, но обичаше своята Сиси повече от всичко на света. Стана му болно да я види толкова тъжна и потисната. Но днес й носеше вест, която непременно щеше да я ободри.

— Следващата седмица заминаваме за Ишл и ще останем там през цялото лято. Можеш да поканиш майка си и някои от братята и сестрите си. Е, какво ще кажеш? Радваш ли се?

Сиси беше прещастлива. Още същата вечер седна и писа вкъщи, че могат да я посетят в Ишл. Тя копнееше безкрайно за семейството си и броеше дните и часовете до новата им среща. В Ишл, където преди година беше отпразнуван бурният й годеж с Франц Йосиф, животът й непременно щеше да се подобри.

Когато императорското семейство пристигна в Ишл, баварските роднини все още бяха на път. Този път херцогинята беше решила да пътува с влак и изпрати телеграма да посрещнат нея, децата и багажа на гарата в Ишл. Телеграма, която предизвика хаос в телеграфната станция на Ишл. На кого да я изпратят?

Новината гласеше:

Императрица Елизабет, Ишл.

Пристигам с Шпатц и Гакел.

Мими

Следваше часът на пристигането на влака, за да изпратят колата навреме на гарата.

Мими беше галеното име, с което Сиси наричаше майка си, Шпатц беше малката Матилда, а Гакел — Карл Теодор, любимият й брат. Тримата останаха безпомощни на перона, когато влакът продължи пътя си сред облаци пара. Заобиколени от слуги и багаж, но никъде не се виждаше кола, дошла да ги посрещне. Какво да правят сега?

В този момент чакащият слуга от хотел „Елизабет“ най-сетне събра смелост и пристъпи към групата с два кафеза за птици в ръце. Само те бяха слезли от влака в Ишл и вероятно знаеха кого трябваше да посрещне. Пощата беше доставила телеграмата в хотела и там решиха, че пътничката „Мими“ е ексцентрична гостенка и вероятно пристига в Ишл с две птички.

Херцогиня Лудовика обаче се почувства крайно неловко. Знаеше, че голямата й сестра държи фанатично формалностите да се спазват. Пристигането в хотелска карета и историята с телеграмата сигурно нямаше да я разсмеят. Сиси откри с безкрайно учудване, че милата й, добродушна майчица се страхуваше от Софи едва ли не повече от императора!

— Ти се заблуждаваш по отношение на Софи — отсъди веднага херцогинята, когато Сиси изля болката си и изрече безброй обвинения срещу своята леля и свекърва. — В писмата си тя те описва само с най-мили думи. Тя те обича и е щастлива, че Франци живее добре с теб.

— Само че аз не усещам обичта й — извика възмутено Сиси. — Тя не иска Франци да има жена, а марионетка, на която тя да дърпа конците. Непрекъснато се меси в живота ни. Появява се, когато изобщо не я очакваш!

Ала обвиненията й не постигнаха желания успех. Лудовика беше толкова наплашена от сестра си, че само послушно повтаряше думите, които по-голямата й беше втълпила. Че „бракът не е небесният рай на земята“ — в крайна сметка нали самата тя беше изпитала това на собствения си гръб! Беше й мъчно, че дъщеря й също трябваше да го изживее, но как би могла да й го спести?

Сиси беше твърде млада, твърде разглезена. Трябваше да й дадат време. Време да разбере някои неща, време да узрее. Още от самото начало знаеха, че няма да й бъде лесно.

— Неблагодарна си, детето ми — смъмри я меко Лудовика. — Императорът обича майка си. Това е прекрасно и ти нямаш причини да го укоряваш заради синовната обич. Напротив, ти също трябва да се научиш да обичаш Софи. Така изисква приличието.

— По-скоро бих обикнала ужасната си възпитателка — изтърси неуважително Сиси и извъртя очи. — А тя е невероятно изнервяща, можеш да ми вярваш!

Много скоро обаче Сиси разбра, че нямаше да намери съюзница в лицето на Лудовика. Майка й цял живот щеше да бъде благодарна на сестра си за невероятната чест да омъжи сина си за една от дъщерите й. Защото и тя подобно на Софи беше мечтала да носи корона. Двете смятаха тази твърде тежка диадема за достатъчно важна, за да оправдае малко тъга и сълзи.

— Прекалено много размишляваш и четеш — предположи херцогинята и несъзнателно наподоби тона на строгата Софи. — Не е добре да товариш главицата си с такива неща. Не бива постоянно да си пъхаш носа в разни неподходящи книги.

— И татко чете! — защити се енергично Сиси, която носеше навсякъде със себе си стиховете на Хайнрих Хайне. — Нужно е постоянно да се образоваме.

— Баща ти е мъж!

Пак тази забележка, която трябваше да извини неравенството и изтъкваше за кой ли път една разлика, която гневеше Сиси повече от всичко. Защо мъжете живееха по-добре и по-леко от жените?

— Колко жалко, че и аз не съм се родила мъж — извика сърдито тя, разкривайки най-съкровените си мисли. — Вече съм убедена, че само мъжете могат да уреждат живота си както им харесва.

— Не съгрешавай! — извика шокирано майката.

Поведението на императрицата в Ишл предизвика възмущението на майката не само при този разговор. Замечтаната, плаха принцеса, която беше заминала за Виена, за да се омъжи за императора, постепенно се превръщаше в млада жена, която изпробваше силите си. Особено когато ерцхерцогинята напусна Ишл, за да посети сестра си Мари в Дрезден.

Когато се освободи от властното й присъствие, Сиси въздъхна облекчено. Не се натъжи особено и когато Франц Йосиф се върна във Виена, за да управлява. Тя си имаше майка си, сестричката и любимия си брат. И се наслаждаваше неограничено на компанията им, все едно какво й говореха негодуващата графиня Естерхази и придворните й дами.

Лятото в Ишл върна цвета на бузите й, а и оплакванията от бременността „за щастие“ престанаха. Чувстваше се толкова добре, че започна да гледа с ново спокойствие на есента и зимата във Виена. Тя щеше да намери начин да се спогоди с „дракона“ на Хофбург — даже ако трябваше да се наложи срещу него с насилие.

Сиси се върна във Виена с пълната увереност, че животът й ще се промени.