Габи Шустер
Принцеса Сиси (20)

Стъкленият кафез

Денят преди голямото събитие започна много рано, защото само обличането отне толкова много време, колкото никога досега. Сиси, която малко след ставане беше прегледала бегло предписанията за предстоящия церемониал, измъчвана от угризения на съвестта, беше толкова уплашена от многобройните неразбираеми изисквания, че се остави като безжизнена кукла в чуждите ръце, които я украсяваха.

Самата тя нямаше нищо общо с тази обвивка, която загръщаха в розов атлас, избродиран със сребро. Полата падаше величествено над монументален кринолин, който подчертаваше невероятно тънката й талия. Под изкусно вдигнатите и украсени коси крехкото момичешко лице изглеждаше по-бледо от всякога. Огромните кестеняви очи гледаха страхливо заобикалящото ги великолепие.

Когато годеницата призна, че примира от страх пред многото любопитни погледи, Франц Йосиф се опита да я успокои.

— Скоро ще свикнеш — увери я той трезво, макар че беше загрижен. — Част от нашата професия е да се показваме пред хората. Народът иска да ни види и виенчани ще бъдат запленени от красотата ти, ще видиш.

— Никога не съм си представяла, че ще живея така… — прошепна отчаяно Сиси, но Франц Йосиф или не я чу, или сметна, че тя не очакваше отговор.

Както и да е, беше твърде късно, за да променят нещата. Императорската годеница щеше да влезе тържествено във Виена, както изискваше столетният обичай. Пътят започна от стария императорски дворец, така наречения Терезианум. Традицията изискваше младата жена, избрана от императора да му стане съпруга, да бъде взета от там и отведена в Хофбург. Сиси беше последната брънка в една стара, достопочтена традиция.

Владетелската карета, теглена от шестте най-красиви липискански коня в императорската конюшня, внуши на Сиси неподправен ужас. Поддържана от великолепни резбовани и позлатени дъги и стъпила върху огромни, също позлатени колела, тя се състоеше в голямата си част от стъкло. Стъклените стени излагаха на любопитните погледи всяко движение на седящите вътре.

Сиси помръкна, ъглите на устата й увиснаха и херцогиня Лудовика, която трябваше да пътува с детето си в празничната карета, веднага разбра какво означаваше този израз на подгонено животинче върху бледото лице. Сиси се разкъсваше между сълзите и буйния протест. Не можеше да се качи в това безумно превозно средство. В следващия миг щеше да се обърне и да избяга.

— Точно сега не бива да плачеш, детето ми! — зашепна настойчиво Лудовика. — Какво ще си помислят виенчани? Сигурно ще си кажат, че не обичаш императора, щом плачеш.

— Но аз… не мога да пътувам в този стъклен сандък… — отговори едва чуто Сиси. Гласът й трепереше.

— Не е много по-различно, отколкото да пътуваш по улиците на Мюнхен в открита карета — отговори херцогинята подчертано практично. — Само дето няма да се намокриш, ако завали. Би било жалко за прекрасната рокля, нали? Според мен каретата е много добра за капризните априлски дни.

Сиси засрамено прехапа долната си устна. Погледнат с очите на деловата й майка, собственият й протест изглеждаше детински. Тя вдигна красивата си главица и се опита да си вдъхне смелост. Щеше да се опита. Щом виенчани държаха да зяпат бъдещата си императрица, тя беше длъжна да се примири. Кой, за Бога, беше измислил тази стъклена карета? В нея човек не можеше да се отпусне нито за секунда. Нито да облегне глава на кадифената облегалка, нито да се почеше, ако го засърби някъде. Кошмар върху позлатени колела.

Колкото и да обичаше конете, в този момент Сиси не можеше да се зарадва на изчетканите до блясък снежнобели липисканци. В грижливо сплетените гриви на конете се вееха червено-златни пискюли, юздите им бяха украсени със злато, а високите бели пера върху гордите глави се поклащаха в такт с тропота на копитата. Каретата се движеше бавно, защото до всеки кон вървяха по двама от личните лакеи на императора с парадни униформи и с бели перуки. В зависимост от придворния си ранг зад стъклената гала карета идеха дамите и господата от императорския двор, също в карети с шест коня. Те бяха заобиколени от гренадири и кирасири в яркоцветни униформи. Безкрайното шествие се виеше като блестяща река по виенските улици. Императорското семейство разгръщаше целия си блясък и гражданите на Виена му подражаваха. Пролетни цветя и зелени гирлянди красяха балконите и уличните фенери. От всички прозорци висяха знамена в цветовете на страната, всички камбани и камбанки в града биеха с пълна сила.

Новият мост над Дунава, наречен „Мостът на Елизабет“ в чест на годеницата, беше застлан с истинска зелена морава и посипан с полуразцъфтели розови пъпки. След това шествието продължи по обсипани с цветя улици, покрай изкусни декорации и издигнати специално за целта статуи и портали.

Основното действащо лице в този гигантски спектакъл не се наслаждаваше на великолепните декори. Сиси беше прекалено нервна, за да отдаде заслуженото внимание на разходите и усилията, които цял свят беше положил за сватбата й. Трябваше да стиска здраво зъби, за да запази поне външно спокойствие. Ала именно плахостта, опитите да покаже смелост и гордо вдигнатата прекрасна главица спечелиха сърцата на хората, които чакаха по улиците.

Красивата принцеса, която седеше до майка си, цялата в розово и сребро, прилична на горска фея, наистина беше каквато я бяха описали вестниците. Грациозната фигура, прекрасната коса, огромните очи, всичко това не беше измислено от угодливи рисувачи, решени да се харесат на императора, то съществуваше в действителност! Младата годеница бе посрещната с възхитени викове и явна доброжелателност. Австрия щеше да има най-красивата императрица в Европа!

Пред Хофбург, огромна тъмна постройка, която след позлатения от слънцето Шьонбрун й се стори потискаща и мрачна, Сиси бе посрещната от императора и семейството му. Всички ерцхерцози и ерцхерцогини застанаха в шпалир за новата господарка на дома. Заплашителна официална група с пълното съзнание за собственото си значение и величие, която блестеше от ордени и бисери.

— Сега трябва да слезеш, Сиси! — прошепна предупредително херцогиня Лудовика, когато каретата спря и дъщеря й не се помръдна.

Сиси потръпна уплашено. Заповяда си да отмести поглед от плашещите стени и хора и да го насочи единствено към Франц Йосиф, който вече вървеше към каретата. Един лакей с униформа и бяла перука отвори вратичката отвън. Сиси изведнъж се разбърза да напусне неудобното возило. Не обърна внимание на ниската вратичка и диамантената диадема, която блещукаше в косите й, се удари в горния ръб. Херцогинята изписка уплашено и бързо затисна устата си с ръка. Сиси се олюля от изненада и за малко не се строполи на земята. Застаналите наоколо хора застинаха по местата си в очакване на неизбежното нещастие.

Божичко, каква лоша поличба! Императорската невеста да падне от каретата! Зрителите затрепериха от ужас.

В същия момент Сиси възвърна равновесието си с гъвкавостта и естествената грация на добре обучена ездачка, научена да владее тялото си. Намести диадемата на главата си, без да я е грижа за етикета, и подаде ръка на бъдещия си съпруг. Всичко това стана толкова автоматично и бързо, че дори критичната й свекърва по-късно трябваше да признае, че момичето се е държало изключително. Малката бе успяла да се справи със заплашващата я опасност „просто пленително“!

Последва нов „поздравителен соур“, както беше написано в многостранния церемониал, прочетен съвестно от Сиси. Този път беше ред на генералитета и военните, следвани от придворните. Краткият миг при слизането от каретата, който разкри бъдещата императрица като самоуверена млада дама, бе забравен много бързо под натиска на мъчителните й усилия да запомни новите лица и имена. Още при първите опити я заболя глава.

Денят беше крайно напрегнат, но никой не си помисли да й спести поредното мъчение: на нощната си масичка Сиси намери ново издание на дворцовия церемониал, което съдържаше всички детайли на венчавката. Списък, който гъмжеше от неразбираеми обяснения. Сиси изобщо нямаше представа каква беше разликата между висшите и най-висшите дами, нито пък можеше да проумее какво означаваше „апартаментна“ дама.

Властната графиня Естерхази се постара да попълни достойните за съжаление пропуски в знанията й. Сиси научи от нея, че съществуваха строги правила кои лица и в кои часове имаха право да влизат в императорските апартаменти със или без изрична покана. Научи и какви бяха задълженията на „носителите на шлейфа“ и идващите да изкажат почитанията си генерали. Възможно ли беше възрастни хора да запълват дните си с такива глупости? Сиси отказваше да повярва.

Графинята, която все повече се държеше като диктатор, настоя питомката й да научи наизуст поне втория документ. „Всепокорното напомняне“ й обясняваше в крайно сложни изречения как трябваше да спазва дворцовия церемониал на следващия ден при предстоящото си бракосъчетание. Сиси веднага забеляза липсата на заплаха с наказание, ако направеше грешка, и горчиво си каза, че вероятно щяха да я накажат с незабавно обезглавяване.

— Ние бяхме наясно, че Ваше Кралско Височество досега не е било в досег с подобен церемониал — обясни сковано графинята.

Сиси веднага усети неприкритата критика към възпитанието, което беше получила. Ставаше й все по-непонятно как за в бъдеще щеше да понася до себе си това плашило. Когато дамата най-сетне напусна спалнята й, от устните й се отрони облекчена въздишка. След като пое дълбоко дъх, за да се въоръжи с търпение, тя се зае със записките.

Не можа да ги прочете докрай. Очите й се затвориха, но малко преди заспиване през главата й премина изненадваща мисъл. Утре щеше да се омъжи! Наистина ли, или само беше сънувала?

Сватбеният ден на Сиси започна със зашеметяващо красиво изгряване на слънцето над императорския град Виена. Небето очевидно беше благосклонно към младата двойка. Беше хладно, но денят сияеше. Младата невеста, която както обикновено се събуди преди всички останали, изтича боса до прозореца и го отвори.

Още предишния ден беше получила строги укори от възпитателката си за тази постъпка. Очевидно беше крайно неприлично бъдещата императрица да отваря прозореца сама. Императриците трябваше да се задушават в лошия въздух, но не и да се докосват лично до дръжките на прозорците! Сиси подигравателно изкриви уста и се наведе още навън, за да вдъхне дълбоко свежия въздух.

Докато разглеждаше дърветата в парка и се вслушваше в утринното цвъркане на птичките, тя не подозираше, че повече от седемдесет и пет хиляди души вече се приготвяха да вземат участие в сватбата й. Гостите бяха пристигнали от всички части на огромната дунавска монархия. Щяха да присъстват всички европейски кралски дворове, всички дипломати, правителствени представители и военни. И, не на последно място, седемдесет епископи и стотина висши духовници. Ватиканът също беше изпратил свой представител, защото беше необходимо официално разрешение от папата, за да бъде сключен брак между първи братовчеди. Негово светейшество беше потвърдил писмено, че католическата църква няма възражения срещу такъв брак.

Медицинската наука, която след години щеше да насочи вниманието към опасностите от подобни бракове, твърдейки, че близкото роднинство оказва вредно въздействие върху духовното и физическо здраве на децата, родени от тях, през 1854 година все още не беше натрупала необходимите знания в тази област. Никой не подозираше на какъв риск бяха изложили детето си родителите на Сиси и какво рискуваше младата годеница по отношение на собствените си деца. Тази сутрин целият свят мислеше единствено за предстоящия бляскав празник.

Безброй пратеници от градове и общини, от обединения и съюзи се бяха стекли във Виена заедно с духовенството и аристокрацията. Виенчани не бяха виждали толкова много хора в своя град от дните на големия конгрес. Улиците бръмчаха от потискана възбуда и очакване. Хората бяха изгладили най-хубавите си дрехи, богатите бяха изчеткали фраковете и униформите. Виена беше готова за големия празник!

За нервите на Сиси беше добре, дето не я обременяваха с такива подробности. И без да знае всичко това, тя беше достатъчно възбудена. При това бракосъчетанието щеше да се извърши чак довечера. Едва в седем тя и Франц Йосиф щяха да бъдат венчани в августинската черква.

На ставане Сиси все още се питаше как ще й мине времето дотогава. Едва вдъхнала няколко пъти свежия утринен въздух, в стаята й влезе с шумящи поли омразната главна възпитателка и отново намръщи острия си нос при вида на баварското момиче, което стоеше босо и по нощница пред широко отворения прозорец.

— Ваше Кралско Височество! — проговори укорно тя и думите й прозвучаха като „Глупаво хлапе“.

Графиня Естерхази едва потисна измъчената си въздишка. Необходима беше още много работа, докато това момиче се превърнеше в истинска дама. С изключение на красивото личице и безупречната фигура, тя не признаваше на Сиси никакви други качества. Нищо чудно, че ерцхерцогинята се тревожеше и й беше поверила младата императрица. С възпитателка като нея можеше да бъде сигурна, че Сиси ще бъде възпитана точно според изискванията й. Този вид „възпитание“ явно й беше абсолютно необходим.

Докато най-сетне се изправи пред огледалото във венчалната си рокля, Сиси трябваше да изтърпи изнервяща, продължила с часове церемония по обличането. Тя, която толкова мразеше да бъде докосвана от чужди ръце, трябваше да стои и да понася десетки непознати хора да я пипат, да я подръпват и въртят, да я бодат с карфици и непрестанно да й намират кусури. При това тежката, скъпоценна коприна, цялата в златни и сребърни конци, още в Посенхофен беше напасвана съвършено за крехката й фигура.

Фини дантелени волани падаха като сметанов водопад по тесните рамене, мъничко букетче от рози красеше елегантното дворцово деколте. Булото от тънки като паяжина брюкселски дантели беше хванато на главата от диамантена аграфа, а над всичко святкаше диамантена коронка с неоценима стойност.

Накитът беше сватбен дар от херцогинята, която беше носила диадемата на собствената си сватба. Според Сиси коронката беше прекалено тежка. Много й се искаше да извика, че крехкият венец от ухаещи портокалови цветчета и прясна мирта, вплетен в златнорусите коси заедно със святкащи диаманти, беше напълно достатъчен. Ала никому не хрумна да попита невестата за желанията й. Отговорните лица я украсяваха по свое усмотрение. Като се погледна в огромното огледало, Сиси намери, че прилича на златно теле, около което гледачите танцуваха в транс.

За щастие, тя успя да запази за себе си тези еретични мисли. Графиня Естерхази непременно щеше да падне в несвяст, ако беше чула дори една–едничка дума. А когато най-после приключиха, тя отдавна се беше отказала да пита колко е часът.

— Сватбената карета чака!