Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisi, eine Prinzessin für den Kaiser, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Габи Шустер

Заглавие: Принцеса Сиси

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Немски

Издание: първо (допечатка)

Издател: „ПАН“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002; 2011

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Балкан прес“

Редактор: Любомир Русанов

Художник: Таня Колева

Коректор: Адриана Йончева

ISBN: 954-657-418-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6051

История

  1. — Добавяне

Летни рокли и заплахи

— Завиждам ти!

Мари наблюдаваше Сиси, която закопчаваше последните копчета на черната пелерина върху практичната пътническа рокля. И роклята беше черна — херцогинята и дъщерите й носеха траур за една леля, починала само преди няколко дни. При вестта за смъртта й Нене избухна в сълзи. Не защото й беше мъчно за лелята, а поради затрудненията, които носеше тази смърт.

— Черно не ми отива! — провикна се драматично тя. — В черно изглеждам ужасно!

Както обикновено майка й намери дипломатично разрешение на неочакваната дилема. И тя държеше голямата й дъщеря да се представи в най-добра светлина.

— Ще носиш траурни дрехи само у дома и по време на пътуването. Щом пристигнем в Ишл, ще извадим новите рокли. Никой в Мюнхен няма да узнае какво си носила!

Куфарите и сандъците на Сиси също бяха напълнени със светли, въздушни летни рокли, подходящи за лятната почивка в Ишл. На 19 август младият император щеше да отпразнува двадесет и третия си рожден ден и официалната версия гласеше, че херцогинята и двете й големи дъщери заминават, за да почетат това събитие.

Засега само двете сестри и семействата им знаеха за плана да оженят Франц Йосиф. Политиците във Виена нямаше да бъдат въодушевени, ако императорът сключеше брак според желанията на Софи.

По случай рождения ден бяха подготвили празненства и балове, излети, пикници и други забавления. Нене щеше да има богати възможности да представи новия си гардероб. Багажът на Сиси беше много по-оскъден. Петнадесетгодишното момиче нямаше право да се показва в скъпи официални тоалети. На нея се полагаха лек муселин и батиста с избродирани цветни мотиви, както и сламени шапки с панделки — но в никакъв случай скъпи пера.

— Ужасно подло е, че можеш да вършиш всички интересни неща едва когато си прастара — добави поредната въздишка Мари, макар че Сиси не беше отговорила на първата.

— Какво мислиш, как… — започна Сиси, но бе прекъсната от раздразнен вик.

— Сиси–и–и–и! Къде си?

От майчиния глас пролича, че Лудовика се вълнуваше от пътуването едва ли не повече от Нене. Остатъкът от семейството със сигурност щеше да си отдъхне облекчено, когато тежката карета най-сетне изтрополеше през портата и напрежението угаснеше.

Сиси и Мари се прегърнаха набързо за сбогом. При това бонето на Сиси се изкриви, но както обикновено това не я разтревожи ни най-малко. Само Нене се отнасяше с нужната грижливост към бонетата, добре закопчаните копчета и идеално опънатите ръкавици и това беше напълно достатъчно за всички сестри.

— Внимавай за кучетата ми! И най-вече за дебелата Хелене! — сети се в последния момент Сиси. — Мисля, че ще има малки! Надявам се да съм се върнала дотогава!

Мари обеща да държи под око кучетата и кухненската котка и избута сестра си към вратата. В последния момент човек би останал с впечатлението, че Сиси изобщо не иска да тръгне. Тя огледа стаята си, сякаш трябваше да си вземе сбогом завинаги.

— Не се притеснявай за менажерията си — махна успокояващо Мари. Поне десет пъти бяха говорили за това. — По-добре си дръж очите отворени! Искам да ми разкажеш с най-големи подробности какво сте правили в Ишл, щом се върнеш при нас. Не ме интересува официалната версия на мама, искам да знам какво се е случило в действителност.

— Давам ти честната си дума! — Това беше старата, добре позната на всички детска клетва.

Най-сетне тя изтича надолу по широката стълба, прекоси антрето и излезе в двора. Тромавата пътническа карета чакаше с отворена вратичка последната си пътничка.

— Винаги закъсняваш! — укори я раздразнено майката. — Никога не можеш да бъдеш точна!

Рьоди, възпитателката на Сиси, която беше заменила баронесата, сведе глава заедно с възпитаницата си. Тя беше отговорна, че на принцесата липсваха маниери. Сиси обаче се усмихна сияещо на херцогинята и се отпусна на тапицираната седалка до Нене така тежко, че каретата се разтресе.

— Само няколко минути! Кочияшът веднага ще навакса — защити се безгрижно тя.

— Знаеш, че не понасям бързането. — Херцогинята държеше да има последната дума, но в гласа й вече не звучеше предишната строгост. Тя даде знак за тръгване и каретата потегли. Следваше я втора, по-проста карета, с багажа и прислугата, която херцогинята смяташе за абсолютно необходима при такова пътуване. Сиси се облегна назад и очаквателно скръсти ръце в скута си, докато херцогският кочияш подкара впряга по пътя с непрестанни подканвания „хоп“ и „дий“.

Харесваше й да следи как гледката се променя зад всеки завой. Когато минаваха през непознати села и градове, тя буквално се залепваше за прозореца. От това разстояние любопитните погледи на хората, които зяпаха след тях, не изглеждаха толкова неприлични. Те продължаваха пътя си, отдалечаваха се от тях.

За разлика от нея херцогинята и Нене потънаха в общо, боязливо мълчание. След трескавата суетня около пътуването, след безбройните опаковани и отново разопаковани сандъци вече нямаше какво да приготвят и обмислят. Съдбоносното пътуване беше започнало. Като малка снежна топка, която се спускаше по склона и се превръщаше в лавина. Нене подръпваше нервно широката си пола. Черно. Как мразеше този глупав, тъмен, ужасен цвят! Дано стигнеха по-скоро, та да съблече тази тъжна рокля. Никога вече нямаше да се облече доброволно в черно.

— Мисля, че пак ще получа мигрена — въздъхна в този момент майката и в погледа й се изписа примирение. — Много е горещо за пътуване…

Сиси отдавна беше свалила пелеринката си и беше откопчала първите две копчета на строго затворената рокля. Естествено Нене беше твърде добре възпитана, за да направи подобно нещо. Тя предпочиташе да се поти и се раздвижваше само когато майка й искаше парфюмирана кърпичка или лекарство против главоболие.

Когато й омръзна да гледа през прозореца, Сиси се отпусна назад и загледа сестра си изпод полуспуснатите си мигли. Нене й се струваше чужда и затворена в себе си. Изглеждаше толкова възрастна. Очевидно осъзнаваше напълно значението на собствената си личност и на идващите събития.

— Имам чувството, че не се радваш на Франц Йосиф — изтърси Сиси, без да се замисля.

Нене потръпна, изчерви се и безмълвно извърна глава към прозореца. Възпитателката на Сиси също се изчерви и се възползва от възможността да изнесе цяла лекция по въпросите на доброто държание. Херцогинята трябваше да разбере, че ако Сиси проявява такава неподобаваща откровеност, причината не е в нея.

— Как да направим от теб добре възпитана млада дама, Сиси? Не е прилично да разпитваш хората така безцеремонно. Дори собствената си сестра. Мога само да се надявам, че няма да ни засрамиш в Ишл!

— Защо аз? — защити се Сиси, която не понасяше да й се карат пред другите. — Нене е направила погребална физиономия, не аз!

— Не се карайте, моля! — изстена херцогинята и разтърка пулсиращите си слепоочия. — Веднага разбрах, че направих грешка, като те взех с нас, Сиси. Липсва ти зрелост!

Сиси знаеше, че няма смисъл да възразява срещу майчините думи. Тя замълча, но около устата й се изписа упорита линия. Нямаше да им позволи да я смятат за зелена ябълка, която трябва да бъде оставена на слънце, за да узрее.

Макар че не можеше да се държи предвзето и цивилизовано като Нене, това не означаваше, че е още дете. Тя знаеше за любовта много повече от сестра си. Само като си спомнеше за Рихард. Бедничкият Рихард…

Първата смяна на конете дойде точно в подходящия момент, за да не й позволи да изпадне в тъжни мечтания. Внезапната бъркотия изтръгна пътничките от безделието. Докато Лудовика, възпитателката и Нене останаха в каретата, Сиси не устоя на изкушението да се поразтъпче.

— За Бога, дете, закопчей си роклята!

Вратичката на каретата се затвори и отнесе остатъка от майчините предупреждения. Възхитена от суетнята в пощенската станция, Сиси се огледа, докато закопчаваше двете горни копчета. После се запъти към коритата, където един едър ратай работеше с помпата. Простонародният й баварски веднага спечели доверието на мъжа, който в началото изобщо не я бе забелязал.

— Ако ти харесва, можеш да доведеш конете на водопой — предложи й той.

Сиси кимна въодушевено. От първия си урок по езда тя беше страстно влюбена в конете. Обичаше ги дори повече от кучетата си.

Ни най-малко не се развълнува, че ръцете й замирисаха на коне, а мокрите й поли събраха праха от земята. Това беше великолепно забавление. При връщането си в каретата донесе силен аромат на коне и невъобразимо количество мръсотия.

Херцогинята отвратено смръщи нос, а Нене побърза да се оплаче:

— Миришеш на обор, Сиси!

— Всеки път едно и също — изохка Лудовика и навлажни слепоочията си с унгарски одеколон. — Защо не си остана в каретата, както подобава на една принцеса? Ти не си някоя оборска ратайкиня, която се мотае около слугите!

— Извинявай, мамо — промърмори съкрушената принцеса. Сиси нито за миг не беше помислила дали онова, което вършеше, е прилично. Тя действаше винаги спонтанно. Но и беше достатъчно чувствителна, за да забележи, че бе засегнала майка си. — Няма да правя повече така! — обеща чистосърдечно тя.

— И да знаеш — заплаши я херцогинята и се изправи в целия си величествен ръст, — ако още веднъж направиш подобно нещо, незабавно ще те изпратя с първата попаднала ми карета обратно в Мюнхен! Нека баща ти да види колко глупава е била идеята му да ни прати едно дете в това важно пътуване! Той беше длъжен да ни придружи, така щеше да бъде много по-разумно.

Тази заплаха, съчетана с ужасната критика към любимия баща, стресна Сиси. Не искаше да я върнат вкъщи, не искаше да създаде ядове на херцог Макс. За пореден път обеща тържествено да се поправи. И се постара с всички сили да пази приличие и добродетелност до следващата спирка, както се очакваше от нея.

Това беше ужасно трудно. Имаше толкова неща, които едва не изтръгнаха от устата й въодушевени викове. Защо никой освен нея не се заинтересува от стадото овце в подножието на склона, от интересната кръгла кула в малкото село или от раздрънканото возило, което надмина каретата им сред облак прах? Отдавна не беше валяло и втората карета на херцогинята се държеше на почтено разстояние. Прахът не биваше да прониква между цепнатините на пътническите сандъци и ракли, които бяха завързани на покрива.

Нене, която се беше свила в ъгъла и размишляваше, явно не изпитваше и най-малки трудности да седи неподвижно. На полата й нямаше нито едно петънце, всичките й къдрици бяха стегнати с фуркети, всички копчета бяха закопчани. Сиси напразно търсеше някакъв знак за вълнение или паника. Как ли щеше да се държи тя, ако предстоеше нейният годеж? В момента не беше в състояние да прецени. В крайна сметка това зависеше от самия годеж — дали щеше да е по любов, или по родителска заповед. Дали Нене обичаше Франц Йосиф? Сиси не беше сигурна в това.

Нене обичаше братята и сестрите си, но не беше чувствително момиче. Тя приличаше по всичко на майка си, спокойна, винаги над нещата, може би най-подходящата за бъдеща императрица. Потънала в мислите си, Сиси забрави да мърда. Дойде на себе си едва когато минаха покрай огромното езеро Хим. Минаваха село след село и най-после точно според плана влязоха преди залез-слънце в Траунщайн, където трябваше да нощуват.

Макар че спаха в най-добрите стаи на гостилницата и всички се постараха да бъдат в услуга на херцогинята и спътниците й, дамите с изключение на Сиси спаха лошо. На втория ден от пътуването и Нене започна да се оплаква от главоболие, а Рьоди, възпитателката на Сиси, изглеждаше доста бледа. Заобиколена от три страдащи пътнички, Сиси полагаше огромни усилия да обуздае преливащия си темперамент. Толкова обичаше да пътува, че просто не можеше да разбере защо добрата Рьоди, майка й и Нене непрекъснато хленчеха колко неудобна била каретата. Според нея друсането беше дори приятно. Каретата беше като търкаляща се къща, която ги пазеше и се носеше през света. Какво повече можеше да си пожелае човек?

Времето също не даваше поводи за оплаквания. Какво я беше грижа, че нямаше да стигнат в Ишл в уговорения час? Защо мама непрекъснато говореше за това? Човек можеше да си помисли, че светът ще рухне, ако закъснеят.

Сиси се подаде любопитно през прозорчето, за да разгледа мястото, където императорското семейство и онези благородници и богаташи, които можеха да си го позволят, прекарваха всяка година лятната си почивка. Близките планини и удобните къщи й харесаха, макар че трябваше да потисне прилив на разочарование. Всъщност тук приличаше на родната Бавария. Колко път трябваше да изминат, за да видят съвсем друг свят, например като Турция или пък Египет? Баща й вече беше ходил и там. Сега поне знаеше защо майка им не го придружаваше в тези пътувания. Дори краткото пътуване до Ишл я бе преуморило.

— Закъсняхме с час и половина — въздъхна за пореден път Лудовика неописуемо съкрушена. — Това не е добре. Софи сигурно вече ни чака. Тя мрази неточността.

Сиси прехапа долната си устна, защото много й се искаше да извика: „Е, и какво от това?“ Но сега не биваше да проявява неуважение. Ако не стореха на леля Софи нищо по-лошо от едно закъснение, значи тя си живееше прекрасно.

— Дано втората кола с багажа да е пристигнала преди нас — тревожеше се Нене. — Трябва веднага да се преоблека.

На сутринта бяха потеглили заедно, но бяха загубили придружителите си по един от многобройните пътища на излизане от Залцбург. Нене умираше от страх, че някой ще я види в траурната рокля.

— Всъщност къде живее императорът? — осведоми се любопитно Сиси, докато минаваха покрай красивите вили и големия почивен дом.

— Софи от години наема едно имение — отговори херцогинята. — Красива къща с голяма градина, която слиза до река Траун. Доколкото знам, е собственост на някой си господин фон Елц.

— Значи императорът няма собствена къща в Ишл? — учуди се Сиси.

Не можеше да повярва. Даже баща й притежаваше палат, в който семейството живееше през лятото. А един толкова могъщ човек като Франц Йосиф живееше с родителите си под наем — та това беше смешно! Леля Софи толкова държеше на добрите маниери. Прилично ли беше това за един император?

— Софи винаги е била пестелива. — Лудовика сметна за нужно да защити сестра си. — Не е нужно да се купува цяла къща, след като прекарват тук само пет или шест седмици.

Сиси беше на друго мнение, но погледът, който й хвърли Нене, я възпря да се изкаже. Бедничката Нене, личеше й, че е развълнувана. Сиси я дари с дяволитата усмивка, която обикновено завладяваше всички сърца. Имаше чувството, че сестра й е като силно опъната тетива на лък и всеки момент може да се скъса.

В този момент каретата спря пред широкото входно стълбище на хотел „Талачини“, в който Софи беше наела подходящи помещения за сестра си и семейството й. Слуги и ратаи се втурнаха да посрещнат новодошлите, но само Сиси се приготви да слезе.

— Какво ви е? — попита нетърпеливо тя. — Да не сте пуснали корени? Пристигнахме!

— Пристигнахме! — повтори с внезапно изтънял глас Нене и вдигна глава, сякаш се подготвяше за предстояща битка.

Херцогинята прибра шишенцето с ароматни соли и провери бонето си.

„Сежурът“ в Ишл започваше.