Габи Шустер
Принцеса Сиси (9)

Смут в Ишл

Тази първа нощ Сиси спа неспокойно. Твърде много неща й се бяха струпали наведнъж и бедната й объркана главица не можа да се успокои. Едва на зазоряване тя потъна в лека дрямка.

По това време императорът, който много обичаше да става рано, вече беше докарал до отчаяние камериера си. Младият владетел не можеше да вземе решение, коя от униформите си да облече — нещо напълно необичайно за него. Макар че иначе ценеше безупречния външен вид, той се обличаше само защото така изискваше приличието, а не защото държеше особено много да е елегантен.

Днес обаче държеше да се представи откъм най-добрата си страна и гореше от нетърпение да направи утринната визита на майка си. Единственото му желание беше да й разкаже за внезапно пламналите си чувства. При цялата си опитност в любовта той никога досега не беше изпитвал такова изключително, безусловно чувство, каквото го бе връхлетяло сега.

Ерцхерцогинята не повярва на ушите си, когато синът й произнесе хвалебствен химн, посветен на Сиси, а не на Нене. Той описа в най-ярки краски външността й, жестовете, гласа, прелестните движения. Не каза нито дума за годеницата, която чакаше най-после да чуе обяснението му.

— Сиси е просто възхитителна! — започна той и завърши с това, че поетично сравни устните й с пресни ягоди и откри в простата й прическа най-чистата корона от коси.

— Сиси наистина е очарователна. — Майката се опита да внесе малко ред в това бурно въодушевление. — Но тя е още дете. Затова пък, когато погледнеш Нене…

— Дете ли? Моля те, та тя е петнадесетгодишна! На Коледа ще стане на шестнадесет. В никакъв случай не можеш да я наречеш „дете“! — Иначе послушният син я прекъсна насред изречението.

— Но Хелене е прекрасна млада жена. — Ерцхерцогинята нямаше никакво намерение да се откаже от избраната от нея годеница. — Трябва да й дадеш повечко време да се затопли. Вчера бедното момиче още страдаше от несгодите на пътуването. Какво става, нали днес имаше намерение да отидеш на лов?

Ловът беше най-голямата и единствена страст на Франц Йосиф. Обикновено, докато се намираха в Ишл, той захвърляше всичко и обикаляше горите. Ала днес решително поклати глава и за майката това беше по-тревожен знак дори от бурното му въодушевление.

— Предпочитам да остана тук. Какво си планирала за днес?

— Наистина ли си готов да се откажеш от лова? — попита още веднъж тя.

— Разбира се — кимна императорът. — Не бива да оставяме гостите сами. Можеш да разчиташ на мен!

Гостите! Херцогинята тайно заскърца със зъби. Това се отнасяше единствено за прелестното тъничко дяволче, което очевидно беше на път да измести разумната си голяма сестра. Трябваше веднага да говори с Лудовика. Може би съществуваше някаква възможност да отдалечат Сиси от общите забавления. Малката можеше да се оплаче от мигрена или да се извини с женско неразположение.

Но това беше прекалено за Сиси. Тя погледна леля си със сияещо лице, смесица от невинност и веселие, и я увери, че несгодите на пътуването и напрежението от предишната вечер не са й причинили ни най-малка вреда. Чувствала се великолепно.

— Понякога и Нене получава мигрена като мама — разказа с усмивка тя. — Но аз съм здрава като камък! Ей сега бих могла да се изкача на онзи връх!

Изправена пред избора или да каже ненапудрената истина, или да запази учтивостта, лелята на Сиси реши да бъде учтива. Може би днес Нене щеше да успее да върне объркания император на правилния път. Голямата сестра трябваше да се понапрегне малко повече, да изглежда по-жива.

Франц Йосиф взе участие в програмата за деня и се прояви като безупречен кавалер — доказателство за строгото възпитание, на което го беше подложила ерцхерцогинята. Беше учтив с Нене, кавалерстваше на херцогинята, държеше се очарователно със Сиси и учтиво с останалите роднини. Никой не можеше да го укори за поведението му, но до вечерта и последният оборски ратай в императорската вила разбра, че младият император се е влюбил до уши в принцеса Сиси.

Единствената, която не забелязваше нищо, беше главната героиня: Сиси. Естествено тя забеляза, че Франц Йосиф я въвличаше в разговор при всеки удобен случай, че й оказваше различни малки услуги, шегуваше се с нея и лично й помогна да се качи в откритата карета. Но го прие като проява на чиста учтивост. Успя да се пребори със сърцебиенето в негово присъствие и се зарадва на промяната в положението си — вече не беше петото колело на колата.

Тя наблюдаваше тайно Нене и не преставаше да се учудва, че сестра й почти не се усмихваше. Тя седеше царствено до Франц Йосиф, като че вече беше императрица и можеше да си позволи да прояви лошото си настроение. Следобед Сиси вече не издържа. Хвана Нене за ръка и я отвлече в градината, преди да се е присъединила към майка си и ерцхерцогинята.

— Какво ти става, Нене? — зашепна възмутено тя. — Хората ще си помислят, че Франц Йосиф те е ядосал! Защо не си малко по-любезна с него, той е толкова мил!

Нене пое шумно въздух и зяпна смаяно в откритото, искрено загрижено лице на Сиси. Сестра й наистина ли не подозираше какво става? Май беше точно така. Пък и не й подхождаше да се самоизтъква за сметка на сестра си. Сиси не се правеше на нищо неподозираща, тя наистина нямаше представа.

— Ти не разбираш — отговори предпазливо Нене след първата секунда на смайване и ужас.

— Наистина не разбирам — призна Сиси. — Ти трябва да се омъжиш за него и според мен той е мъжът, който повече от всички заслужава да стане твой съпруг. Защо не се радваш?

— Ти не разбираш — повтори беззвучно Нене и меко се освободи от ръката на сестра си.

— И как ще се развият нещата между вас? — извика възмутено подире й Сиси, когато Нене продължи пътя си.

Нене се обърна още веднъж и я погледна. В красиво избродираната, въздушна батистена рокля, с малка сламена шапка, украсена с розови панделки, сестра й изглеждаше наистина прелестна. Нищо чудно, че Франц Йосиф беше запленен от нея. Най-лошото беше, че тя дори не можеше да му се сърди за това.

— И аз много бих искала да знам какво ме очаква — отговори тъжно Нене.

Тържествената вечеря беше повторение на предишната. Напрегната до крайност, Нене се опитваше да прави весела физиономия, а императорът трябваше да си заповядва да бъде поне учтив. Между тях трептеше напрежение, което нямаше нищо общо със симпатия. При Нене беше наранена гордост, а при Франц Йосиф — вече страх, че скоро ще се наложи да я отхвърли.

Сиси не можа да хапне почти нищо. Отново и отново поглеждаше крадешком към двойката, която седеше начело на трапезата. Хесенският принц, който седеше до майката на императора, скоро започна да се тревожи за младата принцеса. Предположението му беше, че Сиси си е наложила да пости един ден, а според него това беше крайно преувеличено при тази красива фигура. Момичето беше по-скоро мършаво, отколкото пълно.

Ерцхерцогинята стискаше здраво устни и погледът й непрекъснато търсеше Сиси. Прекрасно дете, тя разбираше напълно Франц Йосиф, но въпреки това нямаше да търпи представлението му. Сиси беше подходяща за Карл Лудвиг, но едва след време, когато станеше малко по-възрастна. За съжаление, Карл Лудвиг излагаше на показ същата едва овладяна мрачна физиономия като елегантната Нене. Явно и двамата се бояха от нещо, което в мислите си вече бяха приели като действителност.

В императорската карета, която отведе баварските дами в хотел „Талачини“ след вечерното забавление, цареше напрегнато мълчание. Сиси се прозяваше необезпокоявана в тъмното, надявайки се, че възпитателката не забелязва неприличното й поведение. Беше безкрайно уморена и едновременно с това ужасно объркана.

Начинът, по който императорът й целуна ръка на сбогуване, беше повече от вълнуващ. Мустаците му погъделичкаха ръката й и тя усети съвсем ясно устните му. Той бе целунал ръка и на Нене, но съвсем бегло. А може би тя само си въобразяваше?

Шумолене отсреща издаде, че майка й търсеше шишенцето с амоняк и отново щеше да получи досадната си мигрена. От страна на Нене се чу само потисната въздишка, която много приличаше на хълцане. Тя беше дошла в Ишл с твърдото убеждение, че е бъдещата императрица на Австрия. Поканата означаваше обявяване на годеж! Защо Франц Йосиф най-после не се вразумеше и не помолеше официално за ръката й? Защото беше омагьосан от красивото личице на Сиси? Но сестра й беше още дете! Не беше възможно плановете им да се провалят заради Сиси! Или все пак?

— Търпение! — прошепна в този момент херцогиня Лудовика и се наведе към голямата си дъщеря. — Всичко ще се оправи.

Тя знаеше много добре какво ставаше в сърцето на самоуверената и честолюбива Хелене. Откриваше ехото на тези наранени чувства дълбоко в собственото си сърце. Преди много години и тя беше изпитала почти същото. Беше мечтала да стане кралица на Португалия, да царува редом с мъжа, когото обичаше. А се събуди като херцогиня на Бавария, омъжена за един особняк, когото не понасяше.

Никой не отговори на оптимистичното й твърдение. Нене премълча, защото имаше ясното усещане, че това е само пожелание. Сиси, защото прие, че майка й имаше право. Възпитателката, защото знаеше, че и без това не се интересуваха от мнението й. Мълчанието стана още по-зловещо.

Сиси отново се изгуби в мечтанията си. От вчера мислите й се въртяха почти единствено около младия император. Имаше чувството, че един от идеалните й герои е оживял. Благороден рицар, учтив с дамите, смел в битките и верен до самопожертвователност в любовта. Как да намери подходящите думи, за да опише на Мари този мечтан мъж? Дали да не напише стихотворение?

— Сиси, моля те, пристигнахме! Няма ли да слезеш? Къде си се отнесла пак? Сега наистина не е време да се мотаеш…

Нетърпеливият глас на майката изтръгна младото момиче от света на фантазията. Сиси скочи от каретата, избягвайки погледа на Нене. Опасяваше се, че сестра й ще забележи по какви забранени пътища се движеха мислите й. Не беше прилично да флиртува с годеника на сестра си, пък било то и в мечтите си.

Но двамата все още не бяха сгодени, нали така? Все още флиртовете бяха разрешени. Пък и тя не можеше да бъде обвинена в нищо. Даже майка им не я беше предупредила, че се държи нередно. Тя нямаше вина, че императорът я гледаше толкова често, макар че тази вечер Нене несъмнено беше нагласена и величествена като императрица. Боже, какво вълнуващо приключение!

— И веднага да заспиш! — Сиси чуваше с половин ухо мамините напомняния, отправени към голямата й сестра. — Утре вечер е големият бал, с който ще отбележим предстоящия рожден ден на императора. Трябва да изглеждаш добре, детето ми!

Самата тя не получи подобни напомняния. Въпреки това тази вечер си легна с някакво странно, неопределимо чувство. Като че ли се намираше в люлка, която я отнасяше все по-високо. По някое време непременно щеше да се преобърне, но засега не се забелязваше нищо такова. Засега виждаше само синьото небе. Небесната синева беше същата като очите на Франц Йосиф, когато й се усмихваше. Нищо чудно, че го сънува през цялата нощ.

Сънят й беше ужасно объркан, размесен с картините, които обичаше да гледа вкъщи. Ала рицарят, който я вдигна на коня си и препусна с нея към широкия свят, без съмнение носеше лицето на младия император. Когато се събуди, сърцето й биеше като лудо и в гърдите й се усещаше необичаен, неизпитван досега натиск.

Днес беше денят на бала. Днес Нене най-сетне щеше да се сгоди официално. Сиси прекара часовете до ранната вечер като в транс. За щастие, нито майката, нито възпитателката имаха време да се занимават с по-малката сестра. Всичко се въртеше около Нене, която тази вечер трябваше да бъде особено красива. Впечатляваща, очарователна, неустоима.

За тази важна вечер косите на Нене трябваше да бъдат сресани, вдигнати и украсени не от проста фризьорка, а от така наречената „майсторка“! Тя пристигна натоварена с гребени, четки и фуркети, завързала ослепително бяла престилка с романтични воланчета над роклята, с маниерите на жена, която знае какво може.

Свита в един ъгъл, Сиси наблюдаваше напрегнато как наситено кестенявите коси на Нене, няколко нюанса потъмни от нейните, увенчаха като корона гордата глава. Вплетоха в тях пресни яркозелени клончета от бръшлян, които спуснаха към челото. Ако във фантазиите на Сиси Франц Йосиф приличаше на сияйните богове от картините в родителския й дом, тогава сестра й беше подходящата богиня, която трябваше да застане редом с него — Сиси призна това без никаква завист.

Богато избродираната бална роба от тежка атлазена коприна подчертаваше стройната, царствена фигура на Нене. Бели копринени ръкавици покриваха ръцете почти до раменете, а разкошните поли се поклащаха с леко шумолене при всяка стъпка. Шум, толкова луксозен и фин като дискретното плискане на водоскок в скрита беседка.

— Сиси? Пак ли мечтаеш? Велики Боже, та ти дори не си сресана! — извика в този миг възпитателката.

Сиси се усмихна и безгрижно вдигна тесните си рамене.

— Ей сега ще ме срешат. При мен това няма да трае толкова дълго, колкото при Нене!

И наистина тя беше готова съвсем навреме за тръгването на дамите. За тази вечер Лудовика й беше избрала скромна рокличка в бяло и розово от фин муселин. Крехката й талия беше пристегната с широк ешарп в тъмнорозово, мъничките й буфан ръкави бяха украсени с тънки воланчета. Облеклото подчертаваше моминската свежест и младостта на малката й дъщеря, без да я прави конкуренция на великолепната Нене.

Ала когато Сиси се спусна безгрижно по широката хотелска стълба, херцогинята се усъмни в правилността на решението си. Това не беше малката сестричка, която всички щяха да приемат като дете. Леката рокличка се развяваше около нежната й фигура като пролетен вятър. Тя не беше израсла висока като Нене, но крехката й фигура не изглеждаше нито дребна, нито чуплива. Дяволитото хлапе изведнъж се бе превърнало в приказна принцеса.

За разлика от сестричката си, когато влезе с безупречна стойка и гордо вдигната глава в балната зала, Хелене приличаше на красива, впечатляваща кралица. Внушителна, едва ли не плашеща благородна дама, която окончателно убеди Франц Йосиф, че това безупречно създание в никакъв случай не може да бъде добра съпруга. Особено негова съпруга. Как би могъл един мъж да се справи с тази хладна красавица?

Редом с мраморната богиня Сиси изглеждаше безкрайно прелестна и много по-достойна за любов. Младичка, нежна, очарователна! Сравненията се натрапваха от само себе си и нито едно не беше в полза на Нене. Какво го интересуваха изкусно подредените къдрици, след като Сиси носеше кестенявите си коси разпуснати, стегнати единствено с диамантена шнола с форма на стрела, която я правеше още по-прекрасна? Водопад от златноруси коси, в който блещукаха звезди! Как би могъл да похвали скромната елегантност в движенията на Нене, когато Сиси, още неприключила с уроците по танци, се впусна в игрива полка с един от неговите флигеладютанти? Със съсредоточено лице, като че тайно все още броеше стъпките. С буйна радост, когато завърши танца без грешки и направи дяволит реверанс пред възхитения господин Фон Векбекер.

Франц Йосиф не можеше да знае, че тъкмо този Хуго фон Векбекер още същата вечер довери на най-добрия си приятел под най-строга тайна: „Мисля, че преди малко танцувах с бъдещата императрица!“

Нене също не можеше повече да се преструва на сляпа, глуха и глупава. Тя бе загубила голямата игра. Смелият й опит поне да запази достойнството си не доведе до нищо — и това ставаше все по-очевидно с напредването на вечерта. Балът не беше голям. Присъстваха едва стотина гости. Единствено семействата Хабсбург и Вителсбахер, придворните на Франц Йосиф и най-доверените съветници на ерцхерцогинята. Въпреки това беше много болезнено, че толкова хора присъстваха на публичното й унижение! Всеки любопитен поглед беше като убождане с игла, всяка съчувствена дума като сол в откритата рана. Сигурно немалко от гостите вече тайно й се надсмиваха! Шушукаха за провинциалистката от Посенхофен, изместена от красивата си малка сестричка. Чертите на Нене под великолепния венец от бръшлян все повече се сковаваха.

Най-много й се искаше да се врътне и да избяга от балната зала, но знаеше, че никога не би си позволила такава неприлична постъпка. Никой не се интересуваше, че сълзите напираха в очите й. Една принцеса не можеше да признае, че я обиждат и унижават. Принцесата стоеше над нещата. Тя се усмихваше и се правеше, че нищо не се е случило. Колко пъти беше чувала тези думи от майка си, особено през последните дни.

Нене не смееше да погледне към майка си. Страхуваше се от онова, което щеше да прочете в очите й. Все едно дали Лудовика страдаше с голямата си дъщеря, или се гордееше с успеха на Сиси — Нене не искаше да го знае. Това нямаше да промени силата на разочарованието й.

Херцогинята също избягваше да срещне погледа на голямата си дъщеря. От момента, когато Сиси влезе в балната зала и очите на Франц Йосиф светнаха зарадвано, тя разбра, че всички старания около Нене бяха напусто. Беше минал почти половин човешки живот, откакто един мъж я беше гледал така. С израз, който казваше просто и ясно: „Искам да те имам!“

Кой би посмял да застане на пътя на императора, наумил си нещо и решен да го постигне? Не би го сторила дори собствената му майка, която явно се люшкаше между съчувствие и гордо неверие. Какво, за Бога, имаше у Сиси, че беше накарала мъж като Франц Йосиф напълно да загуби ума си?

Сиси, около която се въртяха всички тези мисли, се отнасяше към влюбения император с онази неустоима смесица от дяволитост и естественост, която пленяваше мъжките сърца. Тя все още вярваше, че той ще се ожени за сестра й. Това я натъжаваше, но вече беше свикнала с любовната мъка.

По-късно, когато всичко това отминеше, щеше да има предостатъчно време за меланхолия. Тази вечер беше твърде щастлива, за да мисли за тъжни неща. Франц Йосиф не й позволяваше да танцува с никого другиго. Носеше я в ритъма на танците и много скоро тя забрави да брои крачките. С него беше лесно да се довери на музиката и тя научи много бързо новия валс, за който Карл Лудвиг й беше говорил така въодушевено.

Сиси изобщо нямаше представа, че тази вечер двамата не просто танцуваха по излъскания паркет, ами и бяха на път да предизвикат обществен скандал. Тя и без това не обичаше особено часовете по етикет и повечето от казаното влизаше през едното й ухо и излизаше през другото. Баща й се подиграваше с добрите маниери, значи и тя нямаше защо да държи особено на тях.

Затова и не й стана ясно, че Франц Йосиф беше престъпил един елементарен закон на светската учтивост. Обикновено кавалерът танцуваше само веднъж с една дама. Още вторият танц намекваше на всички присъстващи, че той претендира за тази дама, че я ухажва. Франц Йосиф, който непрекъснато танцуваше със Сиси, можеше спокойно да публикува намерението си във вестниците. Всички знаеха какво се готви! Само Сиси не. С безкрайната си невинност тя дори го помоли да танцува още веднъж с чакащата сестра.

— Предпочитам да танцувам с теб! — отговори императорът и Сиси се изчерви смутено.

Прилично ли беше това? Тя се върна рязко в действителността. Необяснимото напрежение, което цареше в залата, я връхлетя като лавина. Не можеше да разбере защо, но острият й слух скоро долови приглушените шушукания, които в началото не й бяха направили впечатление. А и всички тези погледи! Непременно ли трябваше да зяпат така императора? Любопитството им беше грозно.

— Не ми е приятно всички да ни гледат — пошепна тя и смутено сведе поглед към златните копчета на парадната му униформа, които блестяха като мънички полирани слънца.

— Тогава да си починем малко и да пием по нещо — предложи веднага императорът. — Или предпочиташ сладолед?

Миналия път Карл Лудвиг й бе донесъл сладолед. Сиси неволно се огледа за него. Нито веднъж не я беше поканил на танц. Странно, че се държеше далече от нея. В действителност младият принц не смееше да разговаря с нея още след първия следобед във вилата. Отсъствието му й направи впечатление едва сега.

Макар и измъчвана от чувство за вина, тя престана да го търси сред гостите. Беше й трудно да го открие в навалицата, пък и почти не беше усетила липсата му, макар че бяха приятели. Как бе станало така, че просто го беше забравила?