Габи Шустер
Принцеса Сиси (12)

Писмо до императора

— Това не е вярно! — заекна безпомощно Сиси и погледна с разширени от учудване очи възпитателката си. — Леля Софи е имала предвид Нене. Нене ще стане императрица на Австрия!

Гувернантката бавно поклати глава и взе ръката на Сиси. Крехките пръсти бяха леденостудени и трепереха силно.

— Аз не съм възпитала сестра ти, Сиси. Ерцхерцогинята не би имала основание да ми каже подобно нещо. Но ти… нима отдавна не си забелязала, че императорът те харесва?

Сиси преглътна и лицето й побледня още повече. Издърпа ръката си и я скри между гънките на роклята.

— Да, забелязах, но… — Тя млъкна и се опита да сложи малко ред в обърканите си мисли. — Леля Софи сигурно е била при мама…

— Естествено — кимна възпитателката й. — Вероятно е дошла да научи дали ще приемеш ухажването на императора. Разбери най-после, той е влюбен в теб! Иска да помоли за ръката ти, но може да го направи официално само ако е сигурен, че ще се съгласиш. Не е прилично да ти направи предложение, а ти да отговориш, че не искаш да се омъжиш. Всичко трябва да се свърши по установения начин.

— Ами Нене?

Седмици наред в Поси не се говореше за нищо друго. Цялото вълнение, трескавите приготовления, роклите, учителите, часовете по танц. Нене беше подготвена за тази женитба, а тя не знаеше нищичко. Безпомощна, тя погледна умолително добрата Рьоди.

— Вече е ясно, че императорът предпочита да се ожени за теб, а не за сестра ти — повтори Рьоди невероятното си твърдение отпреди малко.

— За мен? — Сиси притисна с длани пламтящите си страни. — Иска мен? О, небеса, защо мен? Защо не Нене?

В главата и сърцето й цареше пълна бъркотия. Да се омъжи за императора? Да стане съпруга на Франц Йосиф? Та тя беше само на петнадесет години! Деветнадесетгодишната Нене беше точно на възраст за женитба, но не и тя! Тя беше дошла в Ишл само защото татко й и леля Софи не се разбираха. Това беше някаква заблуда!

— Няма да стане — изтърси тя, без много да му мисли.

— Ти… нима не обичаш императора? — попита внимателно възпитателката й.

Мечтанията й от последните месеци бяха доказали, че темата любов я занимаваше все по-силно. Че беше на път да се превърне в млада жена и да чувства като жена. Когато танцуваше и се смееше с императора, тя флиртуваше с него. Е, без задни мисли, без определени намерения, но със сигурност не като дете.

— Естествено, че обичам Франц Йосиф — отговори угрижено Сиси. — Само да не беше император…

По-добре да беше ротмистър, граф или обикновен млад мъж със същото лице, със същата стегната фигура и с прекрасната усмивка, която разтуптяваше сърцето й. Без да съзнава какво прави, тя скръсти ръце като за молитва и потърси погледа на възпитателката си.

— И какво трябва да направя сега?

— Майка ти ще ти каже. — Гувернантката изведнъж осъзна, че трябва да се държи настрана. В безграничното си учудване от срещата с ерцхерцогиня Софи тя беше навлязла на забранена територия. Може би беше постъпила глупаво. Може би не беше добре Сиси да знае новината преди идването на майка си.

Ала вече беше твърде късно да поправи грешката си. Херцогиня Лудовика се изправи пред една ужасно разстроена Сиси, която се хвърли с истеричен плач в прегръдката на майка си. Тя хълцаше, като че й предстоеше краят на света, а не най-блестящата сватба в Европа.

— Хайде, успокой се — заговори утешително херцогинята и приглади назад блестящите й къдрици. — Нямаш причини да плачеш.

— Но аз не знам дали мога да се омъжа за Франц Йосиф — оплака се Сиси, която виждаше единствено проблемите и се чувстваше все по-безпомощна. — Още съм твърде млада, а и всъщност не исках да се омъжа. Не мога да стана императрица. Нене научи цял куп неща, идваха безброй учители, ушихте й всички онези хубави дрехи, а аз…

— Млъкни! — Херцогинята побърза да прекъсне водопада от думи и сълзи. Прегърна Сиси и я залюля в обятията си, за да я успокои. — Важно е само дали ти го обичаш и искаш да бъдеш винаги с него. Всичко останало ще се уреди от само себе си.

При този прост въпрос Сиси започна да гледа на случващото се с други очи. Франц Йосиф беше първият мъж в живота й, който отговаряше на мечтателната й привързаност и който виждаше в нея не непълнолетното дете, а подходящата за себе си жена.

— Естествено, че го обичам. Но Нене ще бъде тъжна — отговори значително по-спокойно тя и сълзите й секнаха.

— За Нене ще намерим друг мъж. Някой, когото да обича, както ти обичаш Франц Йосиф — обясни с видимо облекчение херцогинята. — Хайде сега, седни и напиши на императора, че си прещастлива, дето ти е направил предложение. Аз ще се погрижа веднага да отнесат писмото във вилата.

Тази смес от съвет и заповед обезоръжи Сиси. Майката й внуши чувството, че всичко е в пълен ред. Тя трябваше да прави само онова, което й заповядваха, и да не си блъска главата над ставащото.

Тя седна послушно зад писалището си, за да напише поисканото писмо. Резултатът беше доста детински. Няколко сълзички размазаха мастилото, но херцогинята не повдигна възражения срещу петната. Най-важното се четеше ясно, а само то имаше значение сега.

Тази вечер гостите от Бавария си останаха в хотела. Сиси имаше чувството, че цял Ишл е затаил дъх в очакване. Дали само си въобразяваше, или слугите в хотела й хвърляха любопитни погледи? Какво щастие, че мама не настоя да вечерят с останалите гости в големия салон! Четирите стени на стаята й й вдъхнаха сигурността, от която в момента се нуждаеше повече от всичко.

Тя отвори дневника си, но не написа нито дума. Не можеше да изрази в думи онова, което стана така внезапно. Беше се радвала на пътуването, може би дори на новата среща с Карл Лудвиг, беше се надявала на безгрижна почивка. Но още от първия миг всичко тръгна наопаки.

Погледът на Сиси падна върху букетчето до леглото й. Грижливо съхраняваните еделвайси бяха видимото доказателство, че не сънуваше. Цветя от Франц Йосиф. Когато мислеше за него, тя виждаше пред себе си изпълнените с възхищение очи. Чуваше мелодичния, мъжествен глас с меко виенско звучене и имаше чувството, че танцува в обятията му.

Тя щеше да се омъжи за него. Да отиде с него във Виена и да живее там. Помисли двете изречения за проба и зачака да разбере какво чувстваше при това. На първо място — неверие. Не беше в състояние да си го представи. Да напусне Поси? Да напусне Мюнхен? Братята и сестрите си? Родителите си? Това беше невъзможно! Да живее във виенския Хофбург с Франц Йосиф, с братята му, с чичо Франц Карл и леля Софи? Също невъзможно!

При мисълта за строгата леля Сиси неволно изпъна крехките си рамене. Всъщност тя не биваше да се страхува от нея. Щом заживееше във Виена, тя щеше да бъде императрица. Никой нямаше да има право да й заповядва. Обстоятелство, което в този момент не беше нито примамващо, нито плашещо, по-скоро странно. Тя да стане императрица?

Какво ли щеше да каже баща й, щом получеше телеграмата, изпратена от херцогинята същата вечер? Вероятно и той като всички други не беше очаквал подобно развитие на нещата. Дали щеше да даде съгласието си за тази женитба? Беше длъжен да го стори, макар че дълбоко в сърцето си беше републиканец.

А какво щеше да каже Мари, вярната спътница в детските й мечти? Мари, която знаеше всичко за Рихард, за графа и за всичките й отнесени фантазии, които досега Сиси беше смятала за истинския живот? Сестра й да стане императрица?

Самата Сиси все още не можеше да повярва истински. Може би утре щеше да се събуди рано–рано и да разбере, че всичко е било само сън! Може би утре щеше да стане ясно, че годеницата е все пак Нене, не тя!

Ала хладният повей, който влизаше в стаята през полуотворения прозорец, беше действителност. Нощта не беше мека както обикновено и Сиси се загърна по-плътно в шала, който носеше над роклята. Побиха я тръпки. Всъщност трябваше да бъде щастлива, но тази вечер просто не беше в състояние да разтълкува усещанията си.

Изпитваше безброй много различни чувства наведнъж. Малко щастие, малко страх, малко гордост, малко тъга. И, не на последно място, паника. Освен това — съчувствие към Нене. Кога щеше да се появи самият Франц Йосиф? Тя усещаше, че от утре всичко ще бъде различно.

— Сиси стана ли вече?

Часовникът едва беше ударил осем, когато младият император нахлу в хотела, където бяха отседнали баварските гости. Той не забеляза нито слугите, които страхопочтително се отдръпнаха да му сторят път, нито многозначителните погледи, които отбелязаха ранното му появяване в неделната утрин.

— Принцесата все още се облича — съобщи набързо доведената гувернантка веднага щом приключи с дългия придворен реверанс.

Императорът я дари с усмивката, която толкова се харесваше на годеницата му. Когато искаше да спечели някого на своя страна, той можеше да бъде безкрайно очарователен, а днес и без това беше готов да прегърне целия свят!

— Тогава бих желал да говоря с Нейна милост херцогинята — заяви той, сякаш се разбираше от само себе си, че високопоставената дама приема посетители в този ранен час в параден тоалет.

За щастие, подобно на дъщерите си, майката на Сиси беше прекарала безсънна нощ. Докато обърканата Сиси размишляваше за бъдещето си, а Нене изплакваше разочарованието си във възглавницата, бурната любовна история на Сиси беше събудила отдавна погребаните спомени на Лудовика за собствената й отминала младост.

Тя разбираше напълно Франц Йосиф. Тя беше обичала Мигел от Браганца, отдавна крал на Португалия, със същата страст, която Франц Йосиф изпитваше към своята Сиси. Тя искаше да се омъжи за Мигел, а не за вечно неспокойния, скаран с традициите Макс. Тя нямаше нищо общо със съпруга си, е, с изключение на осемте им деца.

Колко жалко, че Мигел не можа да наложи волята си, както бе постъпил Франц Йосиф. Тогава Сиси щеше да бъде принцеса на Португалия…

„Каква глупачка съм да се отдавам на безумни мисли в такъв момент“, укори се Лудовика. Опита се да отклони вниманието си, като изготви списък от неща, които трябваше да бъдат направени за Сиси. Тя знаеше най-добре от всички засегнати колко много още имаше да учи малката й дъщеря, за да стане достойна годеница на императора.

Досега Сиси беше водила свободния живот на разглезено дете. Тя беше принцеса, която според майката имаше достатъчно време да опознае сериозната страна на живота. Доскоро всички бяха заети с голямата дъщеря. Как би могла да очаква, че императорът ще хареса тъкмо девическата красота на Сиси? Софи трябваше да познава по-добре сина си, но и тя остана изненадана от развоя на събитията.

Херцогинята тъкмо стоеше замислена до прозореца, когато бъдещият й зет връхлетя като вихър в салона и церемониално я помоли за ръката на Сиси.

— Тя е още толкова млада… — осмели се да възрази майката, макар че се радваше на високата чест.

— Тъкмо това ме омагьоса! — отговори мечтателно влюбеният император. — Тя е толкова свежа, толкова очарователна, толкова непокварена, че просто не можех да не се влюбя в нея!

Какво би могла да отговори на това поласканата майка? Сиси беше нейна дъщеря и част от въодушевлението на императора беше предназначено за жената, която беше родила тази вълшебна фея.

Херцогинята даде трогнато съгласието си, което и без това беше само формално. После се изправи с достойнство.

— Предполагам, че Ваше Императорско Величество желае веднага да говори със Сиси — прошепна тя.

— Ако е възможно… — Въпреки цялото си нетърпение Негово императорско величество се прояви като скромен молител.

— Тя винаги става рано — обясни херцогинята и тръгна към вратата. — В Поси винаги беше първа от семейството.

— Виждам, че си допадаме във всичко — зарадва се още повече Франц Йосиф и бъдещата му тъща тайно се помоли той да излезе прав.

Камериерката тъкмо беше забола последния фуркет във вдигнатите плитки на Сиси, когато вратата се отвори и влязоха Лудовика и императорът. Сиси скочи развълнувано от столчето. Бузите й се обагриха в червенина, но тя се овладя бързо и приклекна в прелестен реверанс.

Светложълтата лятна рокля подчертаваше крехката, стройна фигура. За момент младият мъж бе толкова силно запленен от красотата й, че двамата останаха един срещу друг напълно неподвижни и безмълвни, влюбени, но без да намерят подходящите думи един за друг.

Херцогинята се възползва от мълчанието, за да махне на слугите да излязат. После и тя самата се оттегли дискретно, за да остави младите влюбени насаме. На излизане хвърли изпитателен поглед към дъщеря си. Сиси беше много бледа и в големите й кафяви очи се четеше такова объркване, че майката едва потисна развълнуваната си въздишка. Дано само Сиси не избухнеше в плач в най-неподходящия момент! Много й се искаше да остане отвън и да подслушва през ключалката. Колко жалко, че имаше неща, които никоя дама не можеше да си позволи, камо ли пък една херцогиня! Макар че страшно й се искаше да знае как милата й малка дъщеря ще приеме предложението за женитба на австрийския император.