Габи Шустер
Принцеса Сиси (10)

Среднощен спор

— Велики боже, по-добре да беше дошъл Макс! — прошепна ерцхерцогиня Софи и проследи с присвити очи красивата двойка, която завърши танца и се отправи към бюфета.

Единствената, чула този спонтанен изблик, беше сестра й. Лудовика обаче не посмя да изрази съгласие. Опитвайки се да забрави мъчителните болки, които пулсираха зад слепоочията й, тя зачака кратката забележка да бъде разширена в укор, но нищо такова не се получи.

Двете стояха безмълвно една до друга, наблюдавани от останалите роднини с ново уважение. Тъкмо Луиза, на която останалите сестри гледаха с известно пренебрежение, беше създала такива прекрасни дъщери! Невероятно, но факт. Прецъфтялата принцеса, досега живяла забравена в провинциалния си палат, беше осуетила плановете на най-амбициозната и най-умната от всичките девет сестри.

— Можеш да бъдеш сигурна, че ще направя всичко възможно да вразумя сина си — продължи Софи, полуобърната към Лудовика.

— Искаш да кажеш… — започна плахо по-младата и млъкна.

— Уверявам те, че за първи път не се съобразява с волята ми!

Тонът на Софи подсказваше, че Франц Йосиф ще постъпи много по-разумно, ако и този път се подчини. Лудовика погледна красивата си дъщеря и императора. Дано Софи не се лъжеше.

В полунощ оркестърът засвири големия котильон. Воденият от церемониалмайстора общ танц беше връх на всеки официален бал. Допреди няколко дена всички бяха убедени, че императорът ще танцува котильона с Хелене Баварска. Така да се каже, като първи намек за годежа, който щеше да бъде оповестен на бала по случай рождения му ден.

Ала сега Софи и Лудовика проследиха с ужас как Франц Йосиф поведе към средата на залата колебаещата се Сиси. Той й връчи традиционното букетче цветя и пламенно целуна ръката й.

— Еделвайси?! — учуди се Сиси и смутено притисна букетчето до гърдите си. — Откъде имаш еделвайси? Та те не растат в парка!

— Днес рано–рано ги откъснах лично от планината — отговори гордо императорът. — Исках нещо съвсем особено за теб. Нещо, което да ти покаже колко те ценя.

Сиси не знаеше какво да отговори. Сведе лице към кадифените цветни звезди и замълча. Всеки чифт очи в залата следеше любопитно движенията им.

Но думите на Франц Йосиф я объркаха дори повече от вниманието на гостите в залата. Тя не обичаше да попада в центъра на вниманието, а и никой досега не си беше направил труда да й обясни как хората тълкуваха всеки жест на императора. Той избра нея! Нея, а не Нене!

В залата се понесе шепот и Нене вирна още повече гордата си брадичка. Никой не беше имал смелост да я покани на котильона, а сега беше твърде късно. Тя се превърна в най-скъпата декорация на дворцовия бал. Отблъснатата принцеса. Годеница, която никой не искаше да има.

Сиси, точно малката, сладка Сиси, беше заела мястото й. Сиси, която мислеше само за своите животни, мечтаеше и съчиняваше поезия. Сиси, която проливаше сълзи за всеки кос, паднал от гнездото, и нямаше представа от унгарската история, камо ли пък как да забавлява скучаещите придворни дами на „серкъл“. Си си, за която испанският придворен церемониал на виенското кралско семейство беше книга със седем печата и която закъсняваше за всяко хранене!

За разлика от нея Сиси се чувстваше просто притеснена. Много й се искаше да избяга от залата, да се скрие някъде в тихия нощен парк и да се опита да разбере какво означаваше случилото се тази вечер. Естествено това беше абсолютно невъзможно. Танцмайсторът почука по паркета с жезъла си, украсен с пъстри панделки, и тя и Франц Йосиф трябваше да застанат точно зад него. Първи в редицата — колко неловко!

— Ако продължават да ме гледат така, ще объркам стъпките — пошепна смутено тя.

— Под толкова много поли никой няма да го забележи — отвърна й утешително императорът.

Сиси погледна надолу, където платът на роклята й се издуваше под четири фусти с волани. Той беше напълно прав. Усмивката й издаваше облекчение.

— За първи път съм готова да повярвам, че многото фусти са полезни…

Общият им смях бе заглушен от гръмналата музика, но ерцхерцогинята го чу и недоволно стисна устни. Колко хубаво, че Карл Лудвиг си беше отишъл рано. Момчето и без това беше полудяло от ревност. Боже, каква бъркотия беше натворила малката от Посенхофен!

Колко още щеше да продължи този бал? Тя трябваше да говори с Франци и колкото по-скоро, толкова по-добре. Беше й трудно да чака, докато всички си отидат, но веднага след това нахлу като бурен вятър в покоите на големия си син. Франц Йосиф, който тъкмо беше разхлабил колосаната яка на униформения жакет, се стресна от вида й.

— Веднага трябва да кажа, че тази вечер ти си позволи прекалено много. Поведението ти на бала беше недопустимо. — Херцогинята не си губеше времето в увъртания. — Какво си въобразяваш?

— Че съм влюбен в Сиси — отговори съвсем спокойно синът.

— Моля ти се, какво означава това? Ти обиди Нене пред всички гости на бала. Тя очакваше да я поканиш за котильона. Така беше уговорено! А какво направи ти? Държа се безцеремонно с бедното момиче!

Този път режещият майчин глас не оказа нужното въздействие върху младия император. Преди да отговори, той дори се усмихна.

— Това беше уговорено, преди да съм видял Сиси! Позволяваш ли да ти напомня, че във Виена ти обещах само да се запозная с Нене? Е, добре, видях я, но Сиси ми харесва повече!

Загубила ума и дума, ерцхерцогинята впи поглед в лицето на сина си. И като видя, че той се усмихваше замечтано, чашата на търпението й преля.

— Ти не си някой лекомислен хлапак с жълто около устата, Франци, ти си императорът! Имаш задължения към народа си, към хабсбургския дом и към Бога! Не можеш просто да се ожениш за първото красиво момиче, което ти е завъртяло главата. Твоята съпруга ще стане майка на бъдещия австрийски император!

— Сиси не е първото срещнато момиче — отговори недоволно Франци Йосиф. — Тя е сестра на Нене и щом според теб голямата би била подходяща съпруга за мен, това важи и за Сиси.

Срещу този аргумент трудно можеше да се възрази, затова Софи опита с други доводи.

— Виж, Франци, Сиси е още дете. Една малка сладка палавница. Трябва първо да порасне, за да можеш да я вземеш за жена. Сравни я със сестра й и ще видиш, че съм права!

— Вече я сравних — отговори с усмивка Франц Йосиф. — Сиси е топла и сърдечна, сестра й — студена и горда. Сиси се смее и е весела, а когато говоря с Нене, тя оставя у мен чувството, че непрекъснато стиска зъбите си. Все едно да се оженя за мраморна статуя. Мога само да я гледам, но не и да се смея и да говоря с нея!

Всички майчини обвинения, всички молби, заклинания и предупреждения останаха напразни. Франц Йосиф беше влюбен и това му даде сили да се разбунтува срещу всевластната си майка. Софи беше толкова смаяна и възмутена, че не се спря дори пред това, да обвини Сиси в най-лоши неща.

— Детето се смее, защото е наследило лекомислието на баща си, Франц! Нали познаваш Макс, само бръмбари в главата и никакво чувство за отговорност. Той има приятели от простолюдието и Лудовика едва е успяла да опази къщата си от нашествието на незаконните му хлапета.

— И Нене е негова дъщеря. — Синът й упорито повтаряше факти, върху които не можеше да се дискутира.

— Но тя се е метнала на майка си! — възрази триумфално Софи, защото това беше очевидно. — Тя е спокойна, съвестна и набожна.

Само че това не бяха качествата, които според Франц Йосиф трябваше да притежава бъдещата му съпруга. Той не се интересуваше ни най-малко, че в очите на майка му Сиси не беше подходяща за императрица. Едно беше ясно и той го повтаряше с пълна увереност:

— Искам Сиси. Обичам я толкова силно, че не мога да мисля за нищо друго.

— Франци, ти си полудял! — изпусна се ерцхерцогинята. — Така не може! Няма да я имаш! Избий си това момиче от главата!

Твърде рядко се случваше Софи да загуби самообладание. Това я ядоса. Но в гнева си тя приписа недопустимия изблик не на своенравния си, влюбен до ушите син, а на младото момиче, което му беше дало повод да прояви тази неочаквана лудост.

Тя никога нямаше да прости на Сиси, че младежкото й очарование бе победило уважението, което Франц Йосиф хранеше към нея вече двадесет и две години! Само хлапачката беше виновна, че синът й се държеше така своенравно и глупаво.

— Тя не е подходяща жена за теб. — Софи направи последен, отчаян опит. — Повярвай ми, синко! Признавам, малката е много приятна, но зъбите й са твърде жълти. Говори много тихо и прекалява с диалекта. Само си представи: императрица, която говори неразбираемо! От Тирол до Унгария ще ти се надсмиват и ще се съмняват в здравия ти разум. Как искаш да те уважават, като не те приемат сериозно?

— Добре, тогава никога няма да се оженя. Или Сиси, или никоя друга.

Мълчанието, което внезапно надвисна в красиво мебелирания в стил бидермайер салон, съдържаше нещо крайно обезпокояващо. Императорът знаеше, че проявява непростима упоритост и причинява болка на майка си. Ала не можеше другояче. Искаше Сиси и никоя друга.

Софи беше не само възмутена майка, тя беше и хитър политик. Жена, която враговете й примирено наричаха „единствения мъж“ във виенския Хофбург. Жадна за власт, интелигентна и много набожна, тя изпитваше уважение само към една светска сила: императорското достойнство.

Ако Франц Йосиф наистина беше забравил повелите на разума и си беше втълпил, че малката баварска принцеса трябва да стане негова императрица, тя не можеше да стори нищо, за да му попречи. В такъв случай тя трябваше да се погрижи да направи от момичето точно тази императрица, от която Австрия и синът й се нуждаеха. Трябваше да преглътне поражението и да извлече най-доброто от него. Едно петнадесетгодишно момиче бе посмяло да й погоди този лош номер. Софи не обичаше да губи битки и ако все пак това се случеше, предпочиташе да е от равностойни съперници.

Според нея Сиси беше всичко друго, само не и равностоен противник. Тя беше едно красиво малко нищо, което трябваше да бъде оформено, превито, сплашено. Едва след доста години Софи фон Хабсбург щеше да проумее, че в тази съдбоносна вечер се бе излъгала и във второто си предположение. Твърде късно щеше да осъзнае, че под детинската си нежност и кротост Сиси криеше неочаквано твърдо ядро.

— Не искам да си нещастен, Франци — проговори с тежка въздишка тя. — Но Бог знае, че бих предпочела да се беше влюбил в Нене, можеш да ми вярваш.

Франц Йосиф се направи, че не е чул въздишката. Най-важното беше, че майка му капитулира. Той бе постигнал победа, която вписа в сметката на Сиси и която само затвърди убеждението му, че тя е единствената жена за него.

— Ще видиш, ти също ще обикнеш Сиси — заяви в най-добро настроение той. — Тя е толкова очарователна и скромна, че няма как да не я харесаш. Виждала ли си някога такава прелест? Такава грация в танца? Такава естественост!

— Моля ти се, Франц! Дай си време! Не прибързвай със заключенията…

Ала императорът вече не я слушаше. Мислите му отново бяха при принцесата.

Сиси също мислеше за него. Малкото, но съдбоносно важно букетче еделвайси беше сложено във вазичка до леглото й. Никой не беше казал нито дума за случилото се, нито Нене, нито майка й.

Вероятно и двете страдаха от мигрена. Толкова бързо бяха изчезнали в стаята на Нене, че пожеланието й за лека нощ се блъсна в затворената врата. Но Сиси и без това нямаше желание да говори. Беше ужасно уморена и веднага си легна. Ала щом остана сама в мрака, главата й се проясни.

През процепа в небрежно спуснатата завеса падаше лунна светлина, огряваше цветчетата и ги потапяше в тайнствено сияние. Че Франц Йосиф лично беше отишъл в планината, за да намери и откъсне за нея тези редки цветя, я впечатли много по-силно от най-скъпоценния подарък. Той бе пожертвал за нея голяма част от времето си, а дори Сиси знаеше какво означава това за един император.

При пристигането си в хотела Нене беше намерила огромен букет рози. Великолепни розови цветове, увити в бяло, и фини зелени папратови листа, вързани с копринена панделка. Но Сиси не би заменила нежните еделвайси дори за цялото злато на света. Тя протегна ръка и внимателно попипа кадифените звезди.

Не можеше да заспи, макар че беше ужасно късно. В ушите й още отекваше музиката и тя имаше чувството, че се носи в балната зала в ритъма на валса. Танцуването беше нещо великолепно, когато партньорът беше прекрасен млад мъж като австрийския император. Беше толкова хубаво, че тя би могла да танцува с него цял живот!

Дали утре императорът щеше най-после да обяви годежа си с Нене? Сега не искаше да мисли за това…