Метаданни
Данни
- Серия
- Филип Марлоу (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Sister, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Жечка Георгиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 34 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Реймънд Чандлър. Дамата от езерото. По-малката сестра
„Народна култура“, София, 1986
Превела от английски: Жечка Георгиева
Рецензент: Жечка Георгиева
Американска. Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536622511/5557–153–86
Редактор: Мариана Неделчева
Художник: Стефан Десподов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Йордан Зашев
Коректор: Евелина Тодорова
Дадена за набор февруари 1986 г. Подписана за печат април 1986 г.
Излязла от печат май 1986 г. Формат 84×108/32
Печатни коли 27. Издателски коли 22,68. УИК 24,01. Цена 3,20 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2
Raymond Chandler. The Lady in the Lake
Vintage Books, A Division of Random House, New York, 1976
Raymond Chandler. The Little Sister
Penguin Books Ltd, Harmonsworth, Middlesex England, 1966
История
- — Добавяне
- — Корекция от hammster
Глава 20
В коридора пред кабинета ми както винаги гъмжеше от народ, а когато отворих вратата и се озовах в познатата плесенясала тишина на малката чакалня, отново изпитах чувството, че съм паднал в кладенец, пресъхнал преди двайсет години и който вече на никого нямаше да потрябва. Мирисът на отдавнашна прах тежеше във въздуха — спарен и изветрял като интервю с футболист.
Бутнах междинната врата и ме лъхна същият дъх на умряло, същата залежала прах, същата неизпълнена надежда за охолен живот. Отворих прозорците и включих радиото. То гръмна и докато намалявах звука, телефонът задрънча така, сякаш от половин час е звънял. Свалих шапката си и вдигнах слушалката.
Крайно време беше да ми се обади. Хладният й стегнат глас започна направо:
— Този път наистина се обади!
— Слушам те.
— Преди те излъгах, но сега говоря истината. Орин ми се обади.
— Продължавай.
— Но ти не ми вярваш! По гласа ти познавам.
— По гласа ми нищо не можеш да познаеш. Нали съм детектив. Откъде се обади?
— От Бей Сити.
— Почакай малко. — Оставих слушалката върху старата изплескана попивателна и запалих лула. Нямаше защо да бързам. Лъжите могат да потърпят. После пак я вдигнах. — Вече водихме този разговор. Още си много млада, за да забравяш. Доктор Зъгсмит би се огорчил.
— Не ме дразни, моля те. Работата е сериозна. Получил писмото ми. Отишъл в пощата и го взел. Знаеше къде ще отседна и по кое време ще бъда тук, затова се обадил. Работи при някакъв лекар, с който се запознал в Бей Сити, и живее у тях. Нали ти казах, че две години учи медицина.
— Как се казва лекарят?
— Много особено име — доктор Винсънт Лагарди.
— Един момент. Някой звъни на вратата.
Внимателно оставих слушалката върху бюрото. Току-виж, се оказала чуплива. От стъклени нишки. Извадих носната си кърпа и избърсах дланта, с която я държах. Станах, отидох до вградения гардероб, отворих вратата и се погледнах в напуканото огледало. Нищо ми нямаше. Малко напрегнато изражение, но нали живеех устремно.
Доктор Винсънт Лагарди, Уайоминг Стрийт № 965. Срещу погребалното бюро „Венец“. Ъглова дървена къща. Спокойна. В приятен квартал. Приятел на покойния Клозън. Може би. Не и според самия доктор. Но все пак не бе изключено.
Върнах се при телефона и изгоних от гласа си треперливите нотки.
— Как се пише името му?
Каза ми го по букви — без да се запъва, съвсем точно.
— Значи всичко е наред — рекох. — И ангелите са доволни, както биха се изразили в Манхатън, щата Канзас.
— Престани да ме иронизираш. Орин е закъсал. Някакви… — Гласът й потрепери и тя задиша учестено. — Някакви гангстери са го подгонили.
— Стига си приказвала глупости, Орфамей. В Бей Сити няма гангстери. Всички работят в киното. Кой е телефонният номер на доктор Лагарди?
Тя ми го продиктува. Същият. Не бих казал, че нещата си идваха на мястото, но поне заприличаха на части от една и съща картинна мозайка. Повече от това никога не съм постигал, не съм се и надявал.
— Моля те, иди се срещни с него и му помогни. Страх го е да излезе от къщата. В края на краищата нали ти платих.
— Аз ти върнах парите.
— Е, предложих ти ги повторно.
— Ти и друго ми предложи, което не бих приел.
Пауза.
— Добре де, добре — предадох се аз. — Ако все още съм на свобода. Защото и аз загазих.
— Какво стана?
— Лъгах и мазах. В такива случаи рано или късно ме разкриват. Нямам късмет като някои хора.
— Вярвай ми, Филип, не те лъжа. Честна дума. Обезумяла съм от тревоги.
— Поеми си въздух и обезумей така, че да те чуя.
— Може да го убият — прошепна тя.
— А какво прави през всичкото това време доктор Лагарди?
— Той нищо не знае, разбира се. Моля те, много те моля — иди веднага. Ей сега ще ти дам адреса. Почакай малко.
Чух малкото звънче — онова, дето дрънчи в дъното на коридора, много тихичко, но трябва да го чуеш. Какъвто и шум да се вдига наоколо, ти трябва да го чуеш, за свое собствено добро.
— Сигурно го има в телефонния указател — рекох. — По една случайност разполагам с указателя на Бей Сити. Обади ми се след четири. Или пет. По-добре в пет.
И побързах да затворя. Станах и спрях радиото, без да бях чул нищо. Затворих отново прозорците. Извадих лугера от чекмеджето на бюрото и го пъхнах в кобура. Нахлупих шапката си. На излизане се погледнах в огледалото.
Имах вид на човек, твърдо решил да се хвърли в пропастта.