Чандлър е написал този роман 6–7 години след „Високият прозорец“. Добил е самочувствието на популярен автор и затова смело заплита по-сложна интрига, макар и с елементи от предишните си сюжети. Главната спойка в ребуса пак е Филип Марлоу. Претрупаността на фабулата е минус за творбата. Във „Високият прозорец“ развитието на действието няма толкова резки и сякаш немотивирани обрати, както в този роман.В „По-малката сестра“ досаждат „скритите“ от автора мотиви и действия на героите — това отстранява читателя от разгадката, в която би желал да участва изпреварващо. Ценността на този роман ( в съвременния прочит на българите, които вече живеят в условията на капиталистическо общество) е в размислите, вътрешните монолози на Филип Марлоу, в разговорите му ( доста протяжни) с различни представители на неговото общество. Личи талантът му на есеист и публицист.
Чак към края на романа става ясно, че трите деца: голямата сестра, брат, малка сестра искат да успеят в условията на „пазарното общество“. Изтръгват се от патриархалния бит, от сковаващата религиозност на средата си, от контрола на семейството и изнасят на сергията на големия град своите способности, мечти, илюзии, които бързо се атрофират в пороци, продажност, слабоволие. В стремежа да се опазят един друг все повече се заплитат в мрежата на подли, алчни, жестоки гангстери.
Филип Марлоу разплита възела, но това го прави нещастен… И все пие… явно автобиографичният елемент от съдбата на самия Р.Чандлър, който — ако бе преодолял навреме тази своя слабост — щеше да създаде още по-добри романи.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.