Джон Лав
Вяра (22)

4.

По-дребните астероиди в Пояса бяха разхвърляни хаотично, неравни и покрити с издутини като чувал с картофи, и двете перфектни машини за убийства се провираха между тях като тарантули.

Поне една от тях бе перфектна машина за убийства — тази, която се виждаше и която току-що бе извършила фотонно ускорение между астероидите, почти невъзможна маневра, от която бе излязла с открили огън оръжия. Другата, все още замаскирана, тъмно петно сред мрака, изглежда бе изненадана от нечуваната маневра и изглежда също така бягаше.

Но битката между тях беше сложна и загадъчна. Те се сражаваха на различни езици и с различни оръжия и на моменти дори не изглеждаше, че се бият. Навярно определенията им за битка, схватка и оръжие не съвпадаха напълно. Заради релативистичния ефект пространството между тях се променяше в хода на битката. С него се случваха различни неща. В известен смисъл то вече не беше част от Космоса.

Сега пространството съединяваше двата кораба и същевременно ги разделяше. Беше едновременно празно и пълно с оръжията, с които те се обстрелваха. Беше безформено, но получаваше форма от лъчевите откоси на „Чарлз Мансън“, чийто обхват надхвърляше този на Вяра. След излизането си от фотонния скок корабът се бе върнал към рутинната процедура на преследване и изтощаване, която вече бе дала положителни резултати, изстисквайки силите й, като унищожаваше систематично астероидите, зад които се криеше тя. Същевременно се стараеше да поддържа неизменната дистанция, на която Вяра не би могла да отвръща на огъня, поне не и с лъчевите Си оръжия.

Пространството помежду им беше като книга, написана на езика на „Чарлз Мансън“, пронизана еднопосочно от синкавите лъчи, които диреха Вяра. Но то съдържаше и нещо друго, нещо, което се протягаше от Нея към кораба на Фуурд, нещо неразгадаемо. Нещо като бялото поле по страниците, обгръщащо изписания текст, както Космосът обгръща лъчите.

Езикът на „Чарлз Мансън“ бе език на материални атаки и физични цели. А Вяра, макар и отвръщаща от време на време на същия език, изглежда освен това участваше в друг вид схватка, с различни цели. Целите й бяха хората. И най-вече един от тях. Тя знаеше за всички на борда, но се бе съсредоточила върху него.