Джон Лав
Вяра (14)

4.

— Командир Фуурд.

— Директор Суон.

— Този разговор трябваше да се проведе много по-рано.

— И да е така, не очаквайте да продължи дълго.

— Предадоха ми съобщение от вас. — На екрана Суон изглеждаше като нескопосано изрисувана карикатура на Фуурд. И той произхождаше от тежкогравитационна планета и имаше същото едро тяло, черна коса и брада, но кожата му не беше толкова мургава, а косата и брадата му изглеждаха разчорлени. — Искам да съм сигурен, че ви разбирам правилно. Готвите се да разрушите един крайцер на Хорския флот от клас 097? Така ли е?

— Позиция на непознатия — обади се Джосър — 11-17-14 и задържа.

Фуурд погледна към увеличеното изображение на екрана. Големият сребрист кораб висеше неподвижно, движеха се само дулата на оръдията и датчиците на скенерите, които не спираха да кръстосват наляво-надясно.

— Готвя се да нападна кораб, за който съм принуден да смятам, че е Вяра — поправи го Фуурд.

— Принуден сте?

— Аз съм във война с всичко, което не се намира в непосредствена близост до Сакхра, където според разпорежданията трябва да предполагам, че корабите са от вашия флот. Във война с всичко, което ме следва през Бездната и отказва да се идентифицира.

— Командире, ако нападнете този кораб, ще влезете във война с Хорския флот.

— И двамата знаем, че това не е вярно. — „Но дори да е така, аз ще спечеля.“

— Командире, чуйте ме.

— Командире, все още е на йонни двигатели, пет процента. Да продължим ли?

— Благодаря ти, Каанг. Продължи.

— Командире, чуйте ме. „Сейбъл“ ви е последвал без мое знание и в разрез със заповедите ми. Сега вече знам какво е накарало капитана му да допусне тази грешка. Тя ще е последната в кариерата му, но не е нищо повече от грешка. Екипажът на „Сейбъл“ е от деветдесет души. Това е само един 097. Няма никакъв шанс срещу вас.

— Не и ако наистина е 097. Но защо не се идентифицира?

— Фуурд, престанете! Това е истински кораб, с истински хора. Мога да ви го докажа, разполагам с данни, че „Сейбъл“ се е присъединил към кордона и после е напуснал формацията, за да ви последва.

— Не е достатъчно. Вяра може да ни е подслушала и да е решила да се представи за „Сейбъл“. — Фуурд знаеше, че това е почти лишено от човешка логика, но за момента по-важното беше, че вътрешно се забавляваше.

— Командире, моля, изслушайте ме. Напоследък капитанът на „Сейбъл“ беше под голямо напрежение. Той е напуснал обръча, защото…

— Не ме интересуват мотивите му, но ако Вяра е узнала за тях, като е подслушвала комуникациите ви, това е още една причина да се усъмня, че корабът пред мене е ваш.

— Командире, ако това е Вяра, а не „Сейбъл“, тогава защо още не ви е атакувала?

— Ако Тя напада, когато хората очакват да го стори, нямаше да пратят мен тук.

Спорът продължи. Колкото по-отчаян ставаше гласът на Суон, толкова по-настоятелен беше Фуурд. Колкото по-объркан изглеждаше Суон, толкова по-наперен звучеше Фуурд. И двамата осъзнаваха този задълбочаващ се контраст.

— Все още няма отговор на запитването за идентификация — докладва Тахл. — Да продължа ли да изпращам?

— Да, макар вече да мисля, че е безполезно… Съжалявам, директоре, изглежда разговорът ни също изгуби смисъл.

— Тогава оставете на нас да се опитаме да наредим на „Сейбъл“ да се идентифицира.

— Искате да кажете, че още не сте го направили?

— Нека да опитам. Лично. Ще заповядам на капитана да ви се обади.

— Няма да е достатъчно. Пак може да е Тя.

— Тогава ще пратим два или три кораба да го върнат. Ако е необходимо, с прихващащи лъчи.

— И това не стига. Може да са няколко Нейни кораба. Всичко в системата Хор, което не е част от вашия кордон, е във война с мен.

Суон изигра последния си коз.

— Ако „Сейбъл“ не се идентифицира, мога да пратя два или три кораба…

— Вече го казахте.

— … за да го разрушат, командире.

— Не е необходимо. Мога да го направя и сам. Директоре, искам да ни оставите на мира и да ни позволите да действаме както преценим според обстоятелствата. И когато нещо не отговаря на установения ред, ще бъде сметното за противник. Ако някой от корабите на вашия кордон го напусне, той е противник.

— Тогава вие наистина сте във война с нас.

— Заповеди, директоре.

— Ако аз имах вашите заповеди, щях да…

— Някога в живота си получавали ли сте заповеди като моите?

— Командире, никога досега не съм си имал работа с някого като вас. Каквото и да си мислех за кораба ви, когато се появи тук, предложих ви гостоприемство, а вие го пренебрегнахте. Уредих да бъдете приети — вие и вашият екипаж. Осигурих на кораба ви приоритетно обслужване. Помогнах ви да се приберете на своя кораб. Дори се постарах инцидентът от вчерашния ден да не попречи на излитането ви. Затова сега очаквам от вас да ме уверите, че не смятате да унищожавате „Сейбъл“.

— Нищо не може да ме спре, директоре. И няма да ме спре.

— Командире! — извика Джосър. — Скенерите регистрират нещо откъм Хор 5.

— Имате ли данни за обекта?

— Да, командире. Това е Тя.