Джоан Рос
Тайни грехове (35)

11.

Свикнал да преодолява пречки, Матю прие доклада на правния отдел на „Барън стюдиоуз“ със стоицизъм, който беше втора негова природа. Съжаляваше само, че решението да не се финансира неговият филм предизвика появата на нова пукнатина между него и Лий. По непонятна за него причина, когато той извести своето намерение да търси независимо финансиране, тя стана почти истерична.

Не беше в нрава на Лий така буйно да изразява емоциите си, мислеше си Матю, докато напускаше Поло лаундж. Той току-що бе приключил съдбоносна среща с възможен инвеститор — швейцарски банкер от Цюрих, — когато се сблъска с Джеф Мартин.

— Хей, градски! — изфъфли Джеф, като опасно се клатушкаше. — Как е хавата?

— Бива — кимна Матю. — А как вървят нещата при теб?

Не че не беше ясно. Дългата тънка коса на Джеф беше немита, вързана отзад с кожена превръзка, а квадратната му челюст бе покрита с тридневна четина.

— Устремен нагоре, човече! Все по-нагоре от ден на ден.

— Радвам се.

— Всъщност идва моят дванайсети час.

Колко пъти го бе чувал!

— Е, късмет!

— Да, сър — смотолеви Джеф, повече на себе си, отколкото на Матю, — старият Джеф много скоро ще живее в охолство. Благодарение на старчето Барън.

Матю вече вървеше към колата си, но при тези думи на Джеф рязко се извърна:

— Джошуа?

— Познаваш ли друг Барън? Освен двете пиленца. — Джеф се изкиска нервно. — Оле, извинявай, градски! Сега си спомням, едно от тези пиленца е старата ти женица, нали тъй?

Матю пренебрегна подмятането за Лий. Безпокоеше се, че Джеф е въвлечен в някакъв нов кроеж с Мариса и макар лично той да не даваше пет пари за балдъзата си, Лий даваше. Това, от което и без това обтегнатият им брак нямаше нужда, беше още една криза.

— Каква работа имаш с Барън?

— Старият Джош ме измъкна от водата — ухили се той. — Което, чини ми се, те прави царят на палубата.

— Мен?

— Естествено. Аз тъй гледам на нещата: след като сега си голяма клечка, Барън ще да е готов да плати тлъста пачка на всеки, който би разкрил, че тъкмо той организира историята с наркотиците. Като говорим за това — продължи той, — как, по дяволите, успя да се измъкнеш от пандиза? Старчето едва не получи удар, като разбра, че си избягал.

Матю си каза, че би трябвало да изпита нещо — потрес, гняв, неверие. Но думите на Джеф само потвърдиха дълбокото му подозрение, таено от години. Подозрение, което не бе споделял никога с никого. Кой би му повярвал!

— Излиза, като че ли са ти погодили мръсен номер — лесно се съгласи Матю. — Защо не отидем да ударим по една бира и ти да доразкажеш подробностите?

— Страхотно! Ще е също като през старите времена. Двамата кабалерос.

— М-да — смънка Матю. — Като през старите времена.

Два часа по-късно, след като Джеф бе успял да си спомни тънки подробности, Матю се убеди, че това не беше някаква халюцинация, родена в пропития с алкохол, претлял мозък на старата му дружка. Когато напусна бара, той реши, че е дошло време Лий да узнае истината. За всичко.

 

 

— Не вярвам! — Потресена, Лий се бе вторачила в Матю. — Казваш ми това само защото „Барън стюдиоуз“ ти отказа финансиране за „Окото на тигъра“.

Матю разбираше, че първата реакция на Лий ще е отрицание. Беше съвсем естествено, като се имаше предвид голямата й привързаност към баща й. Той й бе изложил всичко, включително и сделката с Джеф срещу онази малка роля в „Опасен“.

— Истина е, Лий.

— Не! — Когато тя тръсна глава, по теракотения под се разпиляха фиби. — Джеф греши. Или лъже. — Тя се вкопчи в това предположение, както давеща се жена би се вкопчила в спасителен сал. — Това е! — възкликна. — Не схващаш ли? Той и Мариса са го скалъпили. Това е само още един от кроежите на Мариса да си го върне на татко заради отвратителното му отношение към нея през всичките тези години.

— Лий. Мила. — Той сграбчи нейните бясно тресящи се ръце. — Не може да не е истина. Той знае твърде много подробности.

Като се изтръгна от лекото придърпване на Матю, тя се оттласна от него.

— Това е лъжа! — повтори му. — Подла, гадна, болезнена лъжа!

— Защо не попиташ Джошуа?

— Точно това смятам да направя.

Колкото й побеснял да беше спрямо Джошуа и колкото и да му се искаше Лий да приеме думите му, понеже го цени, Матю си даваше сметка, че тя има нужда да чуе истината от самия източник.

— Да вървим!

— Не. Трябва да свърша това, сама.

Той я сграбчи за ръката:

— За бога, Лий, ти не си в състояние да шофираш!

— Махни се от мен! — Тя го бутна. — Остави ме на мира!

Матю я гледаше как изхвърча от къщата. Миг по-късно, когато отпраши от къщата, той чу рева на ягуара й и свистенето на гумите.

Имаше дни, през които бе по-добре да не ставаш от леглото.

 

 

На път за Бевърли хилс Лий счупи всички установени и записани рекорди за скорост. Милион мисли се купчеха в мозъка й — въртяха се, вихреха се, блъскаха се диво. Въпроси без отговор. Отговори на въпроси, които никога не бе посмявала да зададе.

Тя не искаше да повярва, че баща й е способен на такова коварство. Но после си спомни онова отдавнашно произшествие с Чанс Мърдок, когато вървяха слухове, че Джошуа е отговорен за ареста на младата звезда, и взе да се съмнява.

Откри Джошуа в библиотеката.

— Скъпа — посрещна я той с широка усмивка, — каква приятна изненада! Кажи ми, че ще останеш на обяд, и ще наредя Мария да приготви любимото ти ястие — телешка пиката.

Лий пренебрегна и поздрава, и кулинарното му изкушение:

— Ти ли накара да арестуват Матю в Мексико?

Очаквал го бе това години. Сега, когато часът на истината бе настъпил, Джошуа се усети странно спокоен.

— Откъде ти хрумна това?

Проснат по гръб в облицованото си с кожа кресло, той приличаше на лъва в заставката на „Метро Голдуин Майер“. Царят на джунглата. Лий никога досега не бе проумявала колко жестока е джунглата на баща й.

— От Матю.

— Мила, Матю е ядосан, че отказахме финансиране на филма му. Между другото не го виня; самият аз щях да съм бесен като фурия при тези обстоятелства. Само се ерчи.

Лий бе изучавала баща си при много срещи, за да е наясно кога блъфира. Тя наблюдаваше как той я наблюдава и се почувства зле.

— Матю имаше обяд в Поло лаундж днес. Среща с швейцарски финансист.

— Бих искал да кажа, че му желая успех. Но и двамата знаем, че ще е лъжа.

— А ти никога не лъжеш, нали, татко?

Нещо в тона на Лий накара Джошуа изведнъж да се изпоти.

— Никога. — Той скочи от креслото и когато се изправи, почувства световъртеж. — Тъй като е време за коктейли, ще ми се да пийна нещо. Да те почерпя ли нещо, принцесо?

— Не, благодаря. Матю се е сблъскал с Джеф Мартин. Бил е пиян.

— Това едва ли е изненада — забеляза Джошуа, докато си наливаше уиски в чаша. — Човекът е абсолютен боклук, те със сестра ти са от един сорт.

— Може да има проблеми с пиенето — вметна Лий. — Но май има забележителното качество да си припомня. Спомня си всичко, което се е случило, когато той и Матю са отишли в Мексико.

— О? — Пръстите на дясната му ръка бяха вдървени, сякаш заспали, и кръвното налягане туптеше в слепоочието му.

— А също има да разкаже интересни подробности за една сделка, която си сключил с него.

Джошуа отметна глава назад и изля цялата чаша в гърлото си. Алкохолът забълбука в него, стопли кръвта му, намали болезненото напрежение, което бе стегнало главата му като в стоманено менгеме:

— Знаех, че един ден ще излезе наяве.

— Значи наистина си съзаклятничил Матю да бъде арестуван? Платил си на Джеф да му пробута тези наркотици?

— Естествено. — Джошуа напълни отново чашата си. — Дори уредих тази мексиканска статистка да играе ролята на негова жена.

— Сватбената снимка е била монтаж!

— Особено хитър, смятах. И ако очакваш да се извинявам, ще бъдеш разочарована, Лий. Всъщност не само не съжалявам, но бих го направил отново, само и само да държа това копеле далеч от теб.

Лий знаеше, че болката, гневът и осъждането ще дойдат по-късно, след като шокът поотмине. Сега точно се чувстваше вцепенена. Но знаеше точно какво трябва да направи.

— Напускам „Барън стюдиоуз“.

Джошуа би се разсмял на това, но въздухът му идваше на малки порции и всичко, на което бе способен, беше разпокъсан хрип:

— Вече опита с този мелодраматичен ултиматум веднъж, драга моя, но този път няма да мине. Ти никога няма да напуснеш „Барън“, студиото е в кръвта ти. Това е семейство. Повече, отколкото това прехвалено копеле, с което живееш, би могло да е някога.

Отвътре Лий трепереше като лист; отвън беше спокойна:

— Незаконородеността на Матю не е негова работа — отвърна ледено тя. — Други са копелета по свой избор. Оставката ми ще бъде на бюрото още утре сутринта.

С крака, които бяха сякаш гумени, тя се обърна да си ходи.

— Трибуналите не ти отиват, Лий! — кресна Джошуа след нея. — Върви, напусни, щом искаш! Докато не разбереш, че в този град няма нито едно студио, което да тръгне против мен и да те наеме, и не се върнеш. — Той размаха пестник към непреклонния й гръб. — И то на колене, момиче! Мамка му, чуваш ли ме?

Тя се извърна, очите й бяха като студени сиви камъни.

— Чувам те. И не че животът ми изобщо има нещо общо с теб, но нямам никакво намерение да търся назначение в което и да е друго студио. Ще осъществя независимо продуциране с мъжа си. Заедно ще направим „Окото на тигъра“.

Щеше да го напусне. Заради това копеле. Заради Матю Сейнт Джеймс! Не можеше да позволи това да се случи! Джошуа се спусна след Лий и я притисна към облицованата махагонова врата. Притисна тялото си в нейното; грамадните му ръце се врязаха грубо в косата й и преди тя да успее да извика, устата му захапа нейната.

Когато езикът му преодоля преградата на зъбите й, поток от спомени започна да се излива навън от някакъв тъмен, потаен кладенец вътре в Лий. Спомени, които тя бе прогонила от съзнанието си преди много години.

 

 

Оставаше й месец до шестия рожден ден, когато баща й бе дошъл да я положи в леглото.

— Малко момиченце на кого си ти? — зададе той познатия въпрос преди лягане, докато устните му едва се докосваха до слепоочието й.

— Твоето — отвърна тя както винаги.

— Такова хубаво момиченце — измънка той, като галеше косата й с грамадната си ръка. — Най-хубавото момиченце в света.

Той подръпна розовата панделка от набраната якичка на бялата й памучна нощница.

— По-хубава от Лора Ланг? — свенливо назова тя името на една от последните детски звезди на студиото.

— Сравнена с моята принцеса, Лора Ланг прилича на Злата вещица на Запада — каза Джошуа, като целуваше атлазената кожа, открита сега на вратлето й.

Нещо в досега му беше странно различно тази вечер. Страх полази по гърба на Лий. Джошуа усети слабото й потреперване.

— Шш. Всичко е наред — успокои я той, а ръката му продължи да се движи надолу по детското й гръдно кошче.

— Нани казва, че не трябва да давам на хората да ме докосват — прошепна Лий, когато ръката на баща й се придвижи още по-надолу и започна да прави бавни кръгови движения ниско под стомаха й.

— Нани има предвид непознати. Аз съм твоят татко. И те обичам.

— И аз те обичам, татко — каза тя, но гласът й се приглуши от нощницата, която той изхлузваше през главата й. — Повече от всичко.

— Знам.

Ръцете му трепереха, когато я милваше, галеха я и си играеха с нежните розови закръглености, които никой никога не бе пипал. Дори Нани, след като я изкъпеше, винаги подаваше на Лий меката бяла кърпа, отчетливо нареждайки й да избърше своите неприкосновености. Лий инстинктивно стисна краката си.

— Не бягай от татко! — Дланите му натиснаха леко, но решително бедрата й отвътре. — Аз те обичам, принцесо. Нека ти покажа колко много.

Той бе произнесъл вълшебната дума. Лий се отвори към него и позволи на пръстите му да проникнат в най-тайните й кътчета. Болеше я, но тя не плачеше. Вместо това затвори очи и си напомни, че татко й я обича.

Сега пръстите му бяха дълбоко в нея, притискаха, изучаваха, нараняваха. Татко ме обича!

Устата му покри нейната, езикът му се шмугна между стиснатите й устни. Обича ме!

Той се попипка с дрехите си, после грабна ръката й и я обви около пениса си. Беше голям и силен, и туптящ. Лий го пусна.

— Не, мамицата му! — измърмори той остро, изви пръстите й отново върху набъбналия си пенис, като задържаше ръката й със своята по-силна ръка, движеше съединените им ръце нагоре-надолу, все по-бързо, докато тялото му се напрегна и той отново притисна устни в нейните и изтръгна мъчителен вик от сухите й устни. След един удар на сърцето гореща, лепкава субстанция опръска корема и бедрата й. Той ме обича!

Баща й легна върху нея, тежък и отпуснат, сякаш за цяла вечност. Накрая той стана рязко и без да каже дума, се изниза от стаята.

Лий лежеше сама под изгладените си, напоени чаршафи и по лицето й се стичаха сълзи. Болка извираше от насиленото й сърце като от нажежени до червено игли и душата й бе пълна със страх. Тя започна да се тресе необуздано.

Така я намери Джошуа, когато се върна с топло, чисто бельо и свежи чаршафи. Лий се съсредоточи в сега успокояващия допир на ръцете му — същите тези ръце, които по-рано бяха предизвикали такава неочаквана болка, — докато я къпеше в уханната вода и сменяше нощницата й. После я отнесе до люлеещия се стол-антика в ъгъла, където тя подви крака под себе си и го гледаше как разтребва леглото й от засъхналите, колосани чаршафи и ги заменя с меки, гладени.

— Още ли обичаш своя татко? — попита Джошуа, като я завиваше в новооправеното легло.

— Да — отговори тя с едва излизащ глас, който звучеше така, сякаш идваше от дъното на морето.

Той разходи опакото на ръката си по бузата й.

— И аз те обичам. Повече от майка ти или от когото и да било. Ти си само моя принцеса.

Тя пренебрегна лекото бодване на съвестта, че се зарадва на победната си позиция над своята майка, като избра вместо това да се грее на обичта на баща си.

— Но някои хора могат да не разберат нашата особена любов — намръщи се той и отмахна копринения кичур коса от малкото й бледо личице. — Някои хора могат да ни наранят.

— Да ни наранят? — запита неразбиращо Лий. — Защо?

— Защото са завистливи. Могат дори да се опитат да те отнемат от мен.

Детското й сърчице замря; тя отново започна да трепери:

— Не!

Джошуа хвана ледените й, трепливи ръце и ги вдигна до устните си:

— Няма да им позволя — обеща той. — Но ти ще трябва да ми помогнеш.

Баща й беше толкова силен. Толкова храбър. Толкова важен. Как би могло малко момиче като нея да му помогне с каквото и да било!

— Как?

— Трябва да запазим тази вечер в тайна — каза той, а очите му се бяха впили в очите й, сякаш виждаха до дълбините на душата й. — Само наша, специална тайна.

Щяха да минат години, преди Лий да проумее споразумението, на което се бе съгласила тази нощ.

— Само наша тайна — повтори тя дрезгаво.

 

 

— Не! — Като блъсна раменете му, Лий се освободи от яката хватка на баща си. — Махни се от мен!

Лицето му имаше цвят на тесто, очите му горяха, струйки пот блестяха по горната му устна.

— Ти не си наясно! — избълва той и посегна да я пипне отново.

— Не ме докосвай! — изпищя тя, като се изви и избягна изпружените му ръце. — Не разбираш ли? Аз помня. Аз помня всичко!

Думите й бяха неясно бръмчене в ушите му. Страшна болка се заби в слепоочието му като огнен меч.

— Принцесо…

— Никога повече не ме наричай така, себичен, безчувствен кучи сине! По дяволите, аз помня!

Очите му се замъглиха. В мозъка му се взривяваха фойерверки.

— Не можеш да разговаряш така с мен! Аз съм твой баща.

— Ти си мръсен педофил!

Предателски чувства клокочеха към повърхността — яростни, горчиви чувства, които тя бе държала заключени с години.

Той се опитваше да й обясни, да й разкаже за изневярата на Сигни, за собствената си импотентност, но думите му бяха запрени от някаква извисяваща се, невидима барикада в неговия мозък и не излизаха.

Гневните думи на Лий бяха като куршуми, прииждаха скорострелни и тежки, улучваха го без жал. Джошуа се сгърчи, после се строполи на пода.