Джоан Рос
Тайни грехове (9)

8.

Венеция^[1], Калифорния, беше театър на абсурда.

Макар че къпещите се красавици на Мак Сенет вече не припкаха по плажа и че дните, когато Сара Бернар, Чарли Чаплин и Мери Пикфърд изнасяха представления в града на каналите, бяха избледнели в спомените, екзотичният крайбрежен град все още държеше на своите звезди от бизнеса на забавленията.

Фокусници, музиканти и белолики мимове бяха превърнали улиците в своя сцена, докато велосипедистите и ролковите кънкьори се надбягваха по „Оушън фрънт уок“. Макар гледката на щедро отдавана енергия да поднасяше на сетивата несекваща наслада, точно през тази юлска вечер Матю оставаше сляп за кипящия край него живот.

Той седеше на верандата на наетата от него венецианска къща, гушнал бутилка бира и загледан в широкия простор на Тихия океан. Приливът наближаваше, водата бе обагрена от залязващото слънце в бляскави отсенки на тъмночервеното, лимоненожълтото и аметисовопурпурното. На хоризонта един катамаран се полюшваше на котва и Матю си въобрази, че чува как водата леко приплясква о бордовете на съда.

При нормални обстоятелства вечно променящата се панорама на Тихия океан го утешаваше, прочистваше съзнанието му и успокояваше сетивата му. Но не и тази нощ. Матю беше безпричинно настръхнал. Така беше от два дена, от увеселението на Джошуа Барън. Не само изненадващото предложение на Тина Маршъл го караше да се чувства така напрегнат, а ако трябваше да е съвсем откровен пред себе си, трябваше да признае, че парите, които тя бе обещала, му изглеждаха все по-апетитни с всеки изминал ден.

Матю щеше да се порадва на свободата, която такива пари могат да донесат, но за него бе почти невъзможно да си се представи като актьор. Ти си писател, напомни си той. И все пак, ако изиграването на една роля в един филм щеше да му позволи да работи през цялото време своя занаят, нямаше ли да е пълен глупак, ако подмине нещо, което толкова боричкащи се кандидат-актьори биха сметнали за златна възможност?

Изкушението воюваше с дълбоко загнездения прагматизъм. Съзнанието на Матю се вихреше около проблема като паднало листо във водовъртеж, което се върти и върти в напън да се освободи. Раздразнен от нетипичното за него колебание, той извърна мислите си към друг проблем. Лий Барън.

Преповтори си краткия им разговор наум и бе принуден да признае, че навярно се бе заял твърде грубо. Като премисляше, нищо от това, което тя каза, не показваше, че Лий Барън гледа на него отвисоко. Само собственото му раздразнение — и онзи тъмен, кастриращ страх от провал, който го бе нападнал изневиделица — го бе подтикнало да се държи с нея така безцеремонно.

Беше публична тайна, че Лий бе подготвяна да заеме мястото на баща си. Джошуа Барън беше отмираща порода: последният от титаните, от тези легендарни шефове на студиа, които разполагаха с неоспорима власт. Те бяха брутални мъже и Джошуа, също като баща си преди това, не правеше изключение. Матю лениво се попита дали Лий — за която се смяташе, че притежава интелигентността на баща си — бе наследила и коравосърдечната му рязкост.

— Хей, Мати! — жизнерадостен женски глас му подвикна и разтури вглъбеността му.

Той обърна внимание на жената, която енергично му махаше с ръка от съседната веранда и чиято кестенява коса до кръста беше огряна отзад от залязващото слънце. Тя беше с обичайния си старомоден костюм на рисувани сякаш от деца цветчета — дълга до глезените селска пола, стегната на врата блуза, която си позволяваше примамлив, сенчест намек за зърно през фината газова материя, и боси крака. Тъй както беше облечена, никой не би се досетил, че доходът на привлекателната млада хипарка идва от една тежка папка със сини хартийки от акции, наследени от баба й по майчина линия.

— Здрасти, Лана — поздрави я Матю без въодушевление.

Лана Паркър, дъщеря на стоковия брокер от Сан Франсиско Лийлънд Паркър, имаше едно кредо: да се наслаждава на живота в пълна мяра. Тя мразеше да вижда някого нещастен. Особено Матю Сейнт Джеймс. Макар нищо да не бе произлязло от късото палуване, на което се отдадоха, когато тя за първи път дойде във Венеция, тя все още мислеше, че той е един от най-сексапилните — и ето ти изненада, от най-милите — мъже, с които някога бе спала.

— Изглеждаш малко потиснат.

Матю повдигна рамене.

Лана бе привикнала със загадъчните замлъквания на своя съсед и освен дето знаеше, че те могат да сплашат някоя по-малка жена, тя вярваше, че да затваряш чувствата си като в бутилка, ще ти докара и лоша карма.

— Е, как върви сценарият?

— Добре, струва ми се.

— Бих искала да го прочета.

Той вдигна бирената бутилка до устните си и отпи още една глътка, преди да отговори:

— Може би. Като свърша.

— Нямам търпение. Знам, че ще е чудесен.

Матю само сви рамене.

— Ще работиш ли тази нощ?

— Не.

— Тогава защо не дойдеш насам? Тъкмо се връщам от Акапулко с първокласна трева, която ще ти издуха мозъка, а ако изобщо съм виждала мъж, който отчаяно да се нуждае от забавление, Матю, това си ти.

Матю се чудеше какво ли е да имаш всичките ти потребни пари в шепа и цялото време на света, за да ги харчиш. Когато той за първи път изрази учудване, че човек, богат като Лана, живее на такова скромно място, тя простичко му отговори, че хората във Венеция знаят как да се забавляват. Едва по-късно той научи, че семейството й притежава цялото каре от къщи, давани под наем, включително и неговата.

Богати жени. Напоследък се срещаше все с такива. Е, да, извън богатството, реши Матю, Лий Барън и Лана Паркър имаха много малко общо помежду си. Доколкото знаеше, Лана никога не бе работила. След като бе напуснала Бъркли преди три години, тя бродеше безцелно от град на град, от мъж на мъж, и се радваше на живота докрай. Докато Лий имаше репутацията на работохоличка.

— Съжалявам — избъбри той, — но след като така рядко ми се случват свободни вечери, най-добре ще е да поудрям клавишите на пишещата машинка.

— Някое момиче може да изревнува този ужасен механичен съперник — нацупи се Лана; после повдигна загорелите си рамене. — Е, добре, ако си промениш решението, вратата е винаги отворена.

— Ще го имам предвид.

— Имай го!

Тя му пусна една призивна усмивка, после се обърна и се прибра в къщата. Миг по-късно дращещите звуци на Бобдилъновата „Blowin’ in the Wind“ се стрелнаха в морския въздух, както всяка вечер по това време, което караше Матю да се пита защо, с цяло тесте пари под ръка, Лана не си достави поне нов касетофон.

Като се излегна на стола, той повъртя копчето на портативния радиоприемник до себе си. Когато Вин Скъли обяви втората игра от двунощния бейзболен мач между „Доджърс“ и „Джайънтс“, Матю отпи от бирата и остави мислите си да се носят по течението.

Към Тина Маршъл.

И към Лий Барън.

И какво би могло да означава за неговия живот обвързването с всяка една от тези привлекателни, властимащи жени…

Беше почти единайсет през нощта. Студиото беше притихнало, всички си бяха отишли вкъщи преди часове. Всички, освен Лий.

Тя седеше на своето бюро и четеше с очила, кацнали на върха на носа й, с обути само в чорапи крака, подвити под едно от кожените кресла. Четеше роман. От увеселението беше минала седмица и през последните четири дена Джошуа беше в Лас Вегас да търси пари за „Опасен“. През това време тя се опитваше да върши не само своята, но и неговата работа, а между това изчиташе множеството романи, на които „Барън стюдиоуз“ бе хвърлило око. През последните няколко дена тя бе започнала да се чувства така, сякаш търси един-единствен блестящ диамант във все по-необхватното море изкуствени камъни.

Тазнощният роман беше мрачна и потискаща история за едно момиченце от затънтените гори на Кентъки, редовно и ужасяващо изнасилвано от доведения си баща. Седем години момичето понася обидата със стоическо мълчание; докато не забременява. Точно тогава нещо вътре в нея се счупва. Тя грабва бащината си пушка за катерички и след поредното жестоко насилие го застрелва. Стреля, стреля. Докато грубо иззиданите стени на селската къща не се покриват с кръв и с парцаливи късове човешко месо.

Историята, особено ужасяващият край, беше притегателна.

— Но твърде потискаща — измърмори Лий, като свали очилата си.

Главоболът, който дращеше зад дясното й око, докато дочиташе последните три части, бе придошъл с все сила и заплашваше да ескалира в мигрена.

— Ще умра на билетното гише до една седмица.

Като се протегна към средното чекмедже, тя взе шишенце с аспирин, изсипа два в дланта си и ги глътна с чаша минерална вода. Сетне се отпусна назад в креслото и затвори очи.

Принцесата се взираше в златната дръжка на вратата. Тя я наблюдаваше как се развърта, нейните широки сиви очи побледняха от ужас. Ръцете опитваха пак; нищо не би ги спряло, дори заключена врата. Принцесата мразеше ръцете. Тя мразеше начина, по който миришеха на укрепител за коса и на одеколон за след бръснене, на тютюн и бренди. Мразеше начина, по който я караха да се чувства: изплашена и мръсна, виновна и засрамена. Трепереща, тя пъхна ръка под сатенената си възглавница, опипвайки за камата, която бе скрила там. Пръстите й здраво стиснаха инкрустираната с безценни камъни дръжка. Някой ден щеше да убие ръцете. Ще ги прониже с камата. Отново и отново, докато ги умъртви. Тогава най-после ще е в безопасност.

Облачета сладникаво ухаещ дим плуваха из спалнята. Бавният зноен огън в гласа на Робърта Флак^[2] туптеше от стереото.

— Това е то, бейби — подпя Джеф. — Дай ми малко от онзи клокочещ секс, в който така те бива.

Мариса, гола, ако не се броеше млечната огърлица от перли, които Джошуа бе подарил на Лий за двайсет и първия й рожден ден, се отпусна назад върху черните полиестерни сатеноподобни възглавници и се усмихна примамващо към обектива на фотоапарата.

Джеф я изгледа преценяващо.

— Почти, но не достатъчно. — Той разпиля коса по едното й голо рамо. — Мисли по-разпалено!

Мариса си помисли за своя баща. И как той ще реагира, ако някога зърне тези снимки.

— Ето това е! — промърмори окуражаващо Джеф, като погрешно схвана палавото удоволствие, което се изписа в очите й. — Сега си представи как се чувстваш, когато те целувам. — Той покри нейните леко разтворени устни със своите, а езикът му нахлу дълбоко във вътрешната ниша на устата й. — Когато те докосвам тук.

Когато ръката му обхвана гърдите й и накара зърната й да се напрегнат, Мариса се запита дали лентата на Джеф ще може точно да предаде техния топъл розов цвят.

От онази първа нощ в съблекалните Мариса бе продължила да се наслаждава на насилническия секс, който Джеф й предлагаше, като сръчно манипулираше нещата, та Джеф да си вярва, че владее положението. Той дори си мислеше, че тази фотопауза е негово хрумване. Тя разтвори крака, като си представяше реакцията на баща си, когато получи снимките. Сякаш дочуваше как Лий се суети за диетата му и избухва по повод високото му кръвно налягане. Нямаше ли да е дивно, ако той получеше удар? Или инфаркт? Ако на коравосърдечния стар негодник наистина му се пишеше лошо, тя нямаше защо да се тревожи, че няма да й даде да участва в някой от неговите въшливи филмчета; тя щеше да наследи половината от „Барън стюдиоуз“. Щеше да има истинска власт, власт с главно В.

Власт. Господи, как обичаше тази дума!

Без да е наясно със замисъла й, но доволен от начина, по който Мариса на практика нажежаваше чаршафите, Джеф вдигна фотоапарата още веднъж. Тя бе уловена, като плячка в мерника на снайперист.

— Представи си, че те чукам, маце! Представи си, че чепът ми е в теб, и колко ти е хубаво!

Вместо да съзерцава наум образа на Джеф, Мариса си представи, че немигащият обектив е всъщност стоманеният поглед на баща й и облиза похотливо устни. Когато ръката й пошляпа набъбналия й клитор, затворът на апарата се отвори и затвори.

Мисълта, колко много мангизи щеше да прибере от тази серия снимки, подбуди най-великолепната ерекция от всички, които Джеф можеше да си спомни напоследък.

— Достатъчно за днес — каза той и бутна фотоапарата настрани.

Когато изу джинсите си и се приближи до леглото, Мариса огъна ханша си върху гладките кехлибарени чаршафи. Като пренебрегна безмълвната й подкана, той я обърна по корем и разтвори бузите на пълничкия и закръглен задник. Тя издаде къса въздишка на изненада, когато зъбите му се впиха в плътта й, но после той влезе в нея и остана само неговата тупкаща, безжалостна гореща енергия. Тя стигна до могъща серия от конвулсивни спазми.

По-късно, легнала до Джеф върху набраните от секса чаршафи, попили аромата на мускус, докато смъркаше от неговата цигара, Мариса не можа да си спомни някога да е била по-щастлива.