Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Secret Sins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-001-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4492

 

 

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Тайни грехове

Преводач: Георги Димитров

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“

Редактор: Любен Иванов

Художник: Борислав Чонков (фотограф)

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-002-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4493

История

  1. — Добавяне

19.

Когато Лий и Ким пристигнаха на щатския плаж „Дохърти“ малко преди обед, настроението беше безусловно празнично. Редици от избелели зелени палатки бяха изникнали по насадения с иглолистни дървета плаж, сякаш морската пехота от близкия лагер Пендълтън си бе избрала този уикенд, за да излезе на бивак. Наденички цвъртяха на лагерните огньове, от лъскави алуминиеви буренца се лееше бира, във въздуха подскачаха кучета в опит да захапят пъстри пластмасови дискове. На пясъка играеха импровизиран футбол и волейбол.

Навътре във водата сърфисти яздеха пречупващите се вълни. Един грабна вниманието на Лий. Висок и мускулест, с физика, загърбила всяко предизвикателство, което океанът би дръзнал да му отправи, той имаше овладян и прецизен стил, така различен от стила на многото други, които се плъзгаха по водата. Тя гледаше, пленена от невижданото у сърфист съчетание на сила и грациозност, които позволяваха да се язди до самия бряг. Тогава го разпозна.

— Боже мой! — Тя хвърли обвинителен поглед на Ким. — Какво щастливо съвпадение, а? От всички плажове на щата, да се окажем точно на този, на който е и Матю Сейнт Джеймс!

Ким помаха весело към Матю, който закрачи към тях.

— Нали?

— Е, забавлявай се!

Когато Лий се обърна да бяга, Ким я сграбчи за ръката:

— Къде смяташ да ходиш?

— Това е почивен ден, не помниш ли? Така че си тръгвам, преди да е дошъл Матю, и ще се възползвам от една друга уговорка за днес.

— Не можеш да си тръгнеш! Не и сега.

— Защо не? Не искаш ли да останеш насаме с него?

— Той вече ме отряза; сега е твой ред да посрещнеш удара.

— За какво говориш?

Отговорът на Ким беше изпреварен от приближаването на Матю.

— Беше направо чудесен! — изчурулика тя.

Той сви рамене:

— Морето е тръгнало да става тепсия; вълните ще са по-високи чак вечерта. — Хвърли поглед към Лий. — Това се казва изненада!

— Така ли?

— Добре — побърза да каже Ким, — аз ще се видя с приятелите си; най-добре ще е да ги сваря, преди да са омели картофките. Вие двамата се позабавлявайте; Лий, може би ще се видим после!

Тя изтърча и ги остави сами.

— Защо ли се чувствам като в средно училище? — запита се на глас Лий.

Матю успя да се усмихне:

— Добре дошла в класа!

Тя погледна надолу към сърфа му:

— Не искам да те задържам.

— Тъкмо се канех да отдъхна.

— О!…

Лий си напомни, че е зряла жена, индивид, който е споходен с доста власт. Защо тогава се държеше като някоя ученичка с вързан език?

Напрегнато мълчание се настани между тях, докато Матю се мъчеше да измисли нещо (каквото и да е!) за казване:

— Искаш ли бира?

Морският бриз запиля няколко кичура руса коса върху бузата й; пръстите го сърбяха да ги отметне.

Лий прибра косата си зад ушите:

— Добре ще ми дойде. Дълго карахме насам, а корветът на Ким няма климатик.

— Имам охладител в палатката си. Точно зад ъгъла.

— Което значи, че не се вижда от плажа.

— Това притеснява ли те?

Погледът й се премести на Ким, която се бе присъединила към група хора: колеги редактори и кинематографисти. Всички те бяха впили очи в Лий и Матю с нескрито любопитство.

— Как ти се струва?

Матю тихо се засмя:

— Струва ми се, че ако изчезнем, те ще луднат да се чудят какво ли правим.

— Така им се пада! — В ролята на съзаклятник, тя му се усмихна: — Води!

 

 

— Къде се забави толкова?

Мариса посрещна Джеф на вратата на апартамента, облечена в ципесто черно неглиже от „Фредърикс“, което отиваше на пликчетата и плиткия сутиен.

— Просто доставих няколко медикамента, бейб.

Когато тя му поднесе чаша шампанско, Джеф пусна спортния сак на пода.

— Надявам се, че си запазил малко бонбончета и за мен.

— Кога съм пропускал? Как така не си се облякла?

— Не харесваш ли новата ми външност? — попита нацупено тя.

— Съблазнителна е. Но просто смятах, че ще ходим на плажа.

— Размислих. Струва ми се по-добре да си останем вкъщи и да празнуваме.

Тя се измъкна от неглижето и го остави да падне на пода.

Тялото на Джеф се напрегна при вида на зърната й, тъмнорозови, които се подаваха нетърпеливо изпод дантелата на сутиена.

— Бейби — избъбри той, докато сваляше сивите си памучни шорти, — просиш си го!

По-късно, когато лежаха задъхани на авокадовозеления рошав килим, Джеф се сети да попита:

— Какво, по дяволите, празнуваме?

— Не ти ли казах? — Мариса напълни отново чашите с шампанско Кристал, което бе свила от винената изба на Джошуа: — Татето ще ме прави звезда.

 

 

Станът на Матю беше с лице към плажа. Бирата беше студена, слънцето — горещо, а компанията — изненадващо приятна. Лий осъзна, че морето го уталожва. Тя седеше по турски на пясъка и наблюдаваше как вълните се търкулват към брега. Това заглаждаше острите му ръбове, успокояваше вътрешната му ярост, отнасяше преградите, които обикновено държаха всекиго на една ръка разстояние.

Докато плащаха данък на задължителното уводно бъбрене, Матю реши, че така Лий е много по-приемлива. Тя беше захвърлила строго скроените костюми, които обикновено носеше като ризници от броня, в полза на слънчевожълта тениска и бели шорти. С дългата си руса коса, развявана от бриза, беше по-естествена.

— Ммм — щастливо въздъхна тя, като се отпусна на лакти и опъна крака пред себе си. — Имах нужда от това. — Пое дълбоко дъх, за да напълни дробовете си с ободряващия солен въздух. — Някога имах теория, че ако всеки употребява трийсет минути на ден за разходка по брега, всички психолози и психиатри в Ел Ей ще останат без работа само след седмица.

— Брегът е една от причините да живея във Венеция. — Той отпи от кафявата бутилка. — И атмосферата.

Тъкмо пулсиращата Венеция повече от всичко друго бе дала на Лос Анджелис репутацията на Безгрижна земя. Смесица от чудатост и западналост, от богатство и бедност, лосанджелиската Венеция винаги е била дом за мечтатели, като се започне с Абот Кини, чиито видения бяха преобразили заспалото малко океанско селище в миниатюра на адриатическата му съименница, наситена с километрични канали, гондоли и крайбрежни хотели. Днес всичко, което бе останало от Голямата лагуна, беше пътният пръстен, но градът продължаваше да привлича повече индивидуалисти, отколкото можеше да понесе.

— Ти си мечтател — установи меко Лий.

Матю повдигна рамене:

— Предполагам, че, по някакъв начин, съм. В крайна сметка, кой, ако не един мечтател, ще е толкова сбъркан да си въобразява, че може да преживява от разказване на истории.

— Ким казва, че си много талантлив.

— Ким е приятна дама. И отличен оценител на таланти.

Лий се засмя, както се и предполагаше, че трябва. Погледът й се зарея към сърфистите.

— Беше много добър ей там.

— Благодаря.

— Не се въртиш много насам-натам като останалите.

Матю сви рамене:

— Вярвам, че правият път е най-кратък.

— Беше красиво. Почти елегантно, но същевременно мощно. — Тя се извърна назад към него. — Не зная много за правилата на сърфуването, но ми хареса вашият стил, мистър Матю Сейнт Джеймс.

— Тогава сме квит. Защото аз безспорно харесвам вашия стил, мис Барън.

— Не останах с такова впечатление вчера.

— Сега е почивен ден. — Той пое ръката й и преплете удобно пръсти с нейните; Матю се питаше дали всичко между тях ще бъде така сплетено и съвършено напаснато. — Нека забравим за работата! Поне днес.

— Поне днес — съгласи се тя меко.

— Страхотно! Стой тук! — Той се изправи и измина няколко метра надолу по плажа до една двойка, която се беше впила в страстна хватка. След като размени няколко думи, се върна с дълъг бял сърф с нещо като Ан-Маргрет в черни винилови бикини, изобразена на гърба.

— Хайде, госпожице Шеф, пропускаме тези хубави вълни!

Той се присегна и я изправи на крака.

— Какви вълни пропускаме? За сърфуване ли говориш?

— Разбира се.

— Аз не карам сърф.

— Шегуваш се! Расла си в Ел Ей, и никога не си се качвала на сърф?!

— Няма защо да му придаваш значение на пропиляно детство — проплака тя. — За твоя информация съм сърфувала по гръб. Много пъти.

— Чудесно. Сърфуването с дъска е просто следващата крачка.

Когато трио сърфисти изчезна под разпенената бяла вода, Лий заби пети в пясъка:

— Матю, не мисля, че идеята е много добра.

— Ще бъдеш страхотна, имай ми доверие!

— Как да съм сигурна, че това не е някакъв садистичен план, за да ми платиш за вчера?

— Казах ти, забрави за вчера! Онова си беше за тогава. Това е сега. И въпросът, сложен на масата, е дали ще пожелаеш да ми повярваш, че няма да позволя нищо да ти се случи, или не?

Лий погледна нагоре към непроницаемите тъмни стъкла на противослънчевите му очила и разбра, че това, което беше наченато като нехайно предложение, се е преобразило в някакво изпитание. Изпитание, което би могло да определи бъдещата съдба на „Барън стюдиоуз“. Лий си спомни обещанието да приема Матю весело.

— Добре. Но ако си счупя врата, ще те убия!

— Готово, сделката е сключена.

Само за частица от секундата самодоволната усмивка на Матю неприятно напомни на Лий за баща й.

— Знам, че ще съжалявам за това — измърмори тя, като подхвана отдолу тениската си; свали я, после и шортите, и отдолу се показа лъскаво тяло по бели бикини.

— Ще ти хареса — настоя Матю, като удържаше на настървението да я завлече като пещерен човек в палатката.

 

 

Къщата беше притихнала; с желанието да остане сам, Джошуа беше отпратил прислугата, свободна за празничния уикенд. Той беше в библиотеката и пиеше скоч с мляко, втренчен в снимките, които този следобед бяха пристигнали в студиото със специална пратка. След като бе прехвърлил лъскавите, осемнайсет на двайсет и пет сантиметра, фотографии на Мариса — наниз от все по-сексуални сцени, паметта на Джошуа препусна назад към деня, през който Сигни бе известила, че е отново бременна.

Нямаше как бебето да е негово; той и жена му не бяха спали заедно, откак се бе родила Лий. Ако изобщо се бе замислял от време на време, Джошуа винаги бе стигал до извода, че Сигни си живее като стара мома; откритието, че тя има любовна връзка, беше горчиво откровение.

Когато й предложи да си вземе копелето и да си върви по живо, по здраво при оногова, който носи отговорността, тя отвърна спокойно: мъжът не само че бил женен, но и тя нямала никакво намерение да му казва, че ще става баща.

— Поне трябва да го накараш да плати за доктора! — посъветва я Джошуа. — Защото проклет да съм, ако дам и пет пари, за да се отървавам от нечие чуждо дете!

— Не ставай смешен — отвърна Сигни. — Ако си забравил, Джошуа, единственото общо между нас е, че и двамата сме възпитани като католици. За аборт и дума не може да става.

— А за изневяра може да става, така ли? — изстреля той. — Искам да си се измела оттук, преди да съм се върнал от студиото довечера.

Сигни го изненада със смеха си. Студен, неприятен смях, при който му се прииска да я убие.

— Много добре, скъпи — каза тя. — Просто точната доза пренебрегнатост като съпруг с отсянка на ранена мъжка гордост. Може би трябваше да си актьор, а не шеф на студио.

Ръцете му се свиха в юмруци:

— Ти си пачавра!

— А ти си надут пуяк. — Усмивката й беше чуплив лед. — Бих казала, че сме тъкмо един за друг. — Тя прекоси стаята и положи ръка на рамото му; алените й нокти бяха сякаш кръв върху фона на тъмносиния ръкав на сакото му. — Не забравяй, скъпи, че моите пари спасиха драгоценното ви студио от банкрут. Дължиш ми.

Джошуа се втренчи в нея:

— Наистина ли си въобразяваш, че ще остана съпруг на жена, която ме е направила за посмешище?!

— Няма защо да се тревожиш; бях много дискретна. — Пръстите й галеха твърдите му бицепси; за първи път от години го докосваше. — Няма човек (включително и бащата на детето ми), който да не приеме автоматично, че детето е твое. После… помисли за изгодите, които продължаващият ни брак ще ти донесе.

— Назови поне една!

— Ако се замесиш в продължителна, скъпа бракоразводна процедура, „Барън стюдиоуз“ може да се срути като нищо. Но дори ти би трябвало да разбираш, Джошуа, че като женен мъж ще си имаш готово обяснение защо не се жениш за всичките тези млади артистки, с които непрекъснато спиш.

Джошуа неохотно реши, че Сигни е права.

— Добре — изръмжа той. — Можеш да останеш.

— А ти ще обявиш моето дете за твое?

Сигни нямаше никакво намерение да има незаконородено дете.

Той се навъси:

— Ще носи моето име. Това е всичко, което мога да обещая.

Тя се усмихна:

— За нищо друго и не моля.

През следващите няколко месеца те сключиха нелеко примирие. За зла беда, мисълта, че някакъв незнаен мъж е възпламенявал до страст фригидната Сигни, го караше да се чувства странно неадекватен. И като капак на всичко, той установи, че е станал сексуално импотентен.

Тогава намери упование в единственото нещо от своя живот, на което все още можеше да влияе: Лий.

След като бе прекрачил неприкосновените морални граници на обществото, Джошуа живееше в непрекъснат страх от установяване на истината. Докато не проумя, че Лий нямаше спомен от онази нощ. Нощта на измяната.

Вместо да опропасти живота му, някаква тайна нишка бе обвързала баща и дъщеря — нишка, която притежаваше здравината на коприната. И макар Лий да нямаше спомен за това, как тази копринена връв беше изпредена, Джошуа знаеше, че тя приема реалността на нейното съществуване. Тя никога нямаше да го напусне. Той беше единственият мъж, когото винаги ще обича.

Изгори снимките на Мариса и се замисли за своята красива, талантлива дъщеря.