Евгени Константинов
Сватбите на Йоан Асен (13)

Откъс тринадесети

разказва Ана, царица българска

Ние приехме Еужен де Три за втори път в същата зала, въпреки че аз настоявах да го приемем в друга, за да помисли, както си е и всъщност, че дворците ни са обширни. Но Йоан се възпротиви, като заяви, че никак не се интересува от женска суета и какво ще кажат чужденците за дома му. И тъй, ние приехме барона, както го приехме и първия път. Той ни поздрави от името на Йоан де Бриен, когото те набързо и много хитро избраха за настойник на Балдуин. Първо кралят на Ерусалим няма кралство и освен това той надхвърля осемдесет години, което значи, че бог може винаги да го прибере в своето войнство. Казват, че де Бриен все още влизал в битки на полебрана, както и в попрището на любовта още имал подвизи, че умът му бил ясен, а характерът му твърд. Аз като насън си спомням как той се отби в Буда при един от многобройните си походи, това да е било преди двадесетина години, а аз да съм била вече сравнително разумно божие създание. Тогава още той ми изглеждаше недотам запазен воин, както що се касае до десницата, така и до яснотата на разума. Но кой знае, учени мъже твърдят, че в късна възраст на людете започват да им никнат нови зъби, тялото им да се подновява и подмладява и умът им да става бистър. Дали е така, не зная, защото още не съм виждала млад столетник, а столетници съм срещала. Дано Йоан де Бриен да е от чудесата на естеството! Или по-скоро да е един от ония библейски патриарси, които са се сдобивали с челяд на двеста или на петстотин години. Тогава баронският съвет в Константинопол ще остане жестоко измамен в надеждите си.

Когато Еужен де Три поднесе приветствията на мъжа ми от името на ерусалимския крал, навярно Йоан се е водил от същите мисли, тъй като той му пожела дълголетие и щастливо плаване върху кораба на държавата. За де Бриена те повече не говориха от уважение към себе си. Аз попитах Елена слуша ли и доволна ли са от нея, а де Три ми отвърна, че са много доволни и дори изненадани от живия й ум и от телесната й подвижност. Тя, Елена, не само научила за две години латински и фрушки, но можела да язди, да се упражнява на рицарски кон, който е направен от дърво с халки, да прави салто и всички воински упражнения, които и Балдуин правел. Въобще те с Балдуин били отлична двойка и навярно нямало на света по-сговорни съпрузи. Не зная дали сериозно, или на шега де Три отбеляза, че хората трябвало да възприемат такъв начин на бракосъчетание, а именно да се задомяват от деца, за да свикват още от млечна възраст един с друг и после да са щастливи. Йоан не възприе думите му, дори не се усмихна, въобще той остави на мене да водя разговора с госта и пратеника и се намеси едва когато Еужен де Три попита колко дни са необходими за родителските сърца на техни величества да се нарадват на рожбата си.

„Не зная, бароне — отвърна Йоан, — има ли срок за бащиното и майчиното сърце… Прости, но не зная какво да ти кажа…“

Тогава те заговориха за Клокотница, а от Клокотница стигнаха до красотата на Ирина Комнин. Йоан каза:

„Това дете е толкова хубаво, че аз бих направил всичко да го задомя прилично и бих му дал в зестра цяло деспотство, стига само да се намери умен и достоен човек… Така ще изкупя и един грях пред душата си и пред бога, защото децата в нищо не са виновни за греховете на бащите си!“

Де Три каза, че рицарят е прав и че стремежът му е похвален, но той самият е доста по-възрастен и при това два пъти овдовявал, иначе би споходил Ирина, за да се увери в красотата й. Рицарят се шегуваше. Шегуваше се и Йоан, но те и двамата навярно виждаха някакви възможности за нещо повече от шеги в словата си.

„Тъй като може би ще ви забавя — каза Йоан, — докато се радваме на Елена, няма да е лошо да посетиш дома на Комнин в Килифарево! Сам патриархът ще те заведе… Щом не удостояваш себе си, то може би ще намериш някой друг достоен измежду прославените барони?“

Тази вечер и този прием бяха много по-добри и много по-сърдечни от миналия и аз предполагам, че Еужен де Три си отиде доволен и не само доволен, но и обнадежден в някакъв свой план. Не мога да разбера и досега защо беше нужно Йоану да му говори за Ирина Комнин и за свои грехове, тъй като цял свят обвини Теодор, а него оневини и дори намери за прекомерно великодушен. Това са тайни в характера на съпруга ми, които никога няма да отгадая. Разбирам, че бе намислил да скъса с латинците, след като го замениха с де Бриен и донякъде го направиха посмешище. Разбирам, че трябваше да таи замислите си, докато вземе решение, или по-скоро докато не получи отговор от Нимфея. Напоследък той твърде любезно се държи с Йоан Ватаци и неговите пратеници, които зачестиха. Но можеше да говори всичко друго с рицаря. А дали не искаше да му припомни, че след Клокотница той е най-силният владетел на полуострова и един от най-силните в Европа. Владетел, който взема и дава в зестра цели деспотства. И заедно с това не искаше ли Йоан да му покаже, че има възвишена душа и ненужно е оскърбен с недоверие от папата и от баронския съвет. Зад неговите на пръв поглед празни приказки винаги се криеше нещо. Ето той задържа Еужен де Три, кардинал де Бонавенте и огромната тълпа рицари и монаси в Търнов, за да се радва на чедото си, и това навярно беше своеобразно отмъщение. Така си мислех аз, бедната, докато един ден — а беше минало месец от пристигането на мощите на света Петка — разбрах истината. А за да разберем всички истината, Йоан устрои цял празник, на който Елена беше в средината, понеже и денят се случи Света Елена. У българите има такъв обичай от незапомнени години: да посрещат гости в деня на светеца, чието име носят. И тачат този ден повече от собствения си ден на рождение, обратно на нас, католиците, които нямаме друг собствен празник, освен рождената си дата. Тогава слугините нагиздиха Елена, а аз и Йоан я огледахме да е прилично облечена пред гостите и я нагиздихме по български обичай, а не по латинския, за което тя много ни се разсърди. И се събраха гости, които не мога да изброя. Ще спомена само, не дойдоха и патриархът Йоаким, и повече от сто велики и мали боляри, и Александър дойде, и Ирина Комнин доведоха като дете при дете, а още и други деца на първи люде имаше. И започна угощение, достойно да се нарече пир. В едната стая пиеха големите, в другата играеха децата. А се случи така, че Елена и няколко деца се отделиха в трета стая и тя започна да им показва рицарски упражнения. Някои от възрастните също надникнаха и се събра народ да гледа. На мене ми беше драго, драго беше и на баща й, и на останалите. А Елена имаше какво да покаже, невидяно в Царевец. Първо тя каза няколко молитви на латински и изпя няколко химна. После, като ги казваше или пееше, показа упражнения във въздуха, при които ловко падаше на нозе. Показа и други рицарски бойни хитрости! И понеже това беше прилично за едно царско дете, тя го направи много пъти, като не преставаше да бъбри на латински. Някои споменаха, че е ерес да говориш божествени слова и да се въртиш във въздуха, както и да „падаш от кон“, и се породи спор. Тогава Йоан се обърна към патриарха и го запита ерес ли е, или не е. А Йоаким се обърка пред множеството и отвърна:

„Като се има предвид, че някои от божиите слова се произнасят с глава надолу, трябва да се приеме за ерес, още повече че някога е имало и такава ерес. Но като се има предвид, че това го прави безсъзнателно дете, трябва да бъдем великодушни и да го отдадем на душевна простота, както и на зловредно влияние от други.“

Аз се пошегувах:

„Ако всички се научат да се въртят във въздуха, когато казват молитвите си, ще бъде много по-интересно в църква, отче свети!“

Йоаким отвърна, че е греховно дори на шега да се произнасят такива слова, и ние още много се смяхме, защото Елена ни показа и други неща, научени в Константинопол, като твърдеше, че рицарите всичко вършат, като заедно с това се и молят богу.

Когато гостите се разотидоха и ние останахме сами, искам да кажа Йоан, Александър, аз и Елена, тя се сгуши в мене и попита:

„Сега, когато се налудувах и направих толкова много, ще ме биеш ли?“ — и в очите й имаше дързост, дори желание да й отвърна, че ще я бия.

Но аз не задоволих това желание, защото кой знае какво си бе наумила.

„Не! — казах. — Днес беше твоят светец и няма да те бия, но утре ако ми направиш същото сборище или позорище, ще те напляскам, императрице!“ — и не се сдържах, притиснах я и я целунах.

Елена се изскубна от прегръдката ми и извика:

„Тогава Балдуин ще те погуби! Ще ти обяви война и ще те погуби! Аз ще му заповядам, а той ми се закле, че ще изпълнява всяка моя заповед! И ме накара да го ударя с меч по рамото, за да остане завинаги мой васал!“

Александър и баща й слушаха нашия глезен разговор, в който ставаше дума за много странни неща, и се усмихваха. Аз се престорих на уплашена и започнах да я моля за милост и да й обещавам някои от моите кукли, но тя беше неумолима. Тогава започнах да плача и Елена се смили, като намали наказанието ми — Балдуин само щял да ми се скара, дето съм искала да я бия. Но аз останах неутешима, тъй като Елена беше прелестна в спора си с мене, а пък и душата ми отдавна беше зажадняла за нея. Тогава се намеси в играта и Йоан, но се намеси грубо и развали всичко.

„Успокой се, Ана… — каза той. — Елена не може да ти стори вече това, защото няма да се върне при Балдуин…“

Ние и двете вдигнахме очи към него и Йоан продължи:

„Те не я искат повече в Константинопол, пък и аз не я давам! Йоан де Бриен е намерил друго момиче за Балдуин!“

„Лъжеш! — извика Елена. — Балдуин ще обяви и на тебе война, лъжецо! Още сега си тръгвам с Еужен де Три!“

„Еужен де Три си замина тази сутрин за Константинопол!“ — отвърна Йоан.

Това вече на нищо не приличаше. Елена с вик се хвърли да напусне стаята и да прекоси навярно Търнов и да отиде в стана на латинците. Но баща й я хвана и каза строго:

„Аз не лъжа, Елена, и ти трябва да ми се покориш“.

„Лъжец!“ — викаше Елена и диреше помощ с очи от мене и от чичо си Александър, което и на двама ни разкъса душите, а може би и на безчувствения й баща.

Ние двамата стояхме изненадани, а Елена се гънеше в прегръдката на баща си и ридаеше:

„Ти си го направил! Ти! Ти си целият направен от катран! Ти си най-омразният баща! Всички те мразим! Всички! Искам си Балдуин! Искам го…“ — ридаеше Елена и аз не зная дали някога друга невеста така горко е ридаела по съпруга си, защото у Елена се смесваха истинска обич, истинско приятелство и чисто простодушие в един копнеж по Балдуин, какъвто зряла душа никога не може да изпита.

Повече нямам сили да описвам. Не ме заболя главата — впрочем тя ме болеше малко, когато започнах, а сега ми мина, когато отново съпреживях обичта на дъщеря си, — но не мога още веднъж да си представя нейното разплакано лице, изкривено от отчаяние и страдание. Не мога да възпроизведа и другото — как отчаянието и страданието преляха в гняв и как Елена удари с все сила баща си по лицето, удари царя и самодържеца на всички българи и гърци, един от най-силните мъже в Европа, и нека бог ми прости, а и на нея да прости, удари го така, че от носа му рукна кръв…

На утрото си мислех за много неща… И за своето детство си мислех… Баща ми Андрей беше нежен с мене и още повече че се боеше от подвижността на чувствата ми и от тромавостта на снагата ми… С Бела съм си разменяла плесници, но Бела не беше тогава крал… Намирам, че Елена не прилича на мене… Повече прилича на Асеновци… на баща си, който, колкото и привидно да е кротък и сговорчив, толкова вътрешно кипи от ревност и желания. И Александър е такъв. Никак и никога не съм вярвала на Александър, когато се държи смирено пред брат си и му търпи всичко. Другиму не търпи, дори на мене, дори на патриарха. Целият им род е такъв. Чичо им Калоян е заравял живи враговете си и ромеите са го наричали Кучето Калоян заради жестокостта му. Неслучайно людете на тоя властен род са загивали един след друг от ръката на боляри. Неслучайно те са искали да бъдат над всички в тая държава. Ето и Елена удари баща си и царя си по носа, така че рукна кръв…

Прибавено след време

Написала съм дързости под влияние на непосредственото. Родът на Асеновци е бил прав, като слушам разкази или чета записаното, и въобще прави са всички родове в Европа, които управляват твърдо държави и не търпят своеволията на знатните. Не може и не бива една държава да се дели между много люде и тия люде да се крамолят. А колкото до Елена, аз я разбрах, но за това по-късно. Самият Йоан не се появи няколко дни пред нас. Какво ставаше с душата му или по-скоро с носа му, не зная… и не узнах…