Скандинавска митология (8)

VIII
Косите на Сив

Каза се вече, че съпругата на Тор, богинята на плодородието Сив, по красота отстъпвала само на Фрея и се славела по света със забележителните си коси. Сега ще разкажем как ги е получила.

Някога тя имала дълги светлоруси коси, с които много се гордеела.

Веднъж Локи от завист към Тор се прокраднал през нощта до ложето на Сив и остригал косите й до корените. Сив се събудила и веднага забелязала какво е направил и завикала Тор за помощ. Коварният бог не бил отишъл далеч и Тор пристигнал. В първия миг не могъл да дойде на себе си от удивление, после, като разбрал кой може да го е направил, удивлението му се сменило с необуздана ярост. Веднага се втурнал да гони Локи.

Доволен от жестоката си шега, Богът на огъня спокойно си седял под клоните на Лерад и с интерес наблюдавал забавните скокове на катерицата Рататоск. Неочаквано пред него с целия си огромен ръст се изправил най-силният от асите.

От гняв гъстите коси на Тор се изправили, очите му се налели с кръв, а рижата му брада се тресяла от ярост.

— Готви се за смъртта, Локи! — прокънтял гласът му. — Сега ще счупя всичките ти кости!

— Пощади ме, Тор! — промълвил не на шега изплашеният Бог на огъня.

— Пощади ме и аз ще поправя своята вина!

— Лъжеш! Как, като си остригал косите на Сив, ще ги върнеш обратно, мошенико!

— Ще отида при гномите, Тор. Знаеш какви прекрасни неща те изработват. Сигурно ще успеят да направят и коси, при това от чисто злато. Заклевам ти се в това, Тор!

Тор знаел, че дори такъв лъжец, какъвто е Локи, няма да посмее да наруши клетвата си. Сдържал гнева си и пуснал хитрия бог.

Доволен, че така лесно се отървал от надвисналата над главата му смърт, Локи като стрела се понесъл към страната на гномите.

Сред подземните жители имало немалко добри майстори. Но особено се славели с изкуството си братята Ивалди. Точно при тях отишъл Локи.

Братята гноми се зарадвали на молбата на бога. Те искали отдавна да покажат на боговете необикновеното си изкуство. Веднага се заловили за работа и след час косите на Сив станали готови. Те били тънки като паяжина, дълги и гъсти и — нещо удивително — сложени на главата, мигновено зараствали и продължавали да растат като истински, независимо че били изковани от чисто злато.

Богът на огъня облекчено отдъхнал и вече искал да ги отнесе на Тор, но братята го спрели.

— Почакай още мъничко. Още не сме свършили.

Локи ги послушал. И с интерес загледал как гномите отново заразмахвали своите малки чукчета. Скоро изковали покрито с фина резба дълго копие и малък кораб. Копието се наричало Гунгнир. Имало вълшебното свойство да пробива и най-дебелите брони и щитове и да разбива на късчета и най-закалените мечове.

Още по-забележителен бил корабът. Нарекли го „Скидбладнир“ и в която посока да тръгнел, в платната му винаги духал попътен вятър.

„Скидбладнир“ бил най-големият кораб на света, но можел да се огъне така — сякаш бил направен от обикновен плат, — че ставал толкова мъничък и спокойно се събирал в пазвата или пък се затъквал на пояса. Най-старият от братята Ивалди подал направеното на Локи и казал:

— Тези неща са подаръци на боговете. Отнеси ги в Асгард и ги дай: копието Гунгнир — на Один, корабът „Скидбладнир“ — на Фрейр, а косите — на Тор.

Локи благодарил на братята и поел обратния път. Почти излизал от подземното царство, когато в една от пещерите случайно съзрял гнома Брок и брат му Синдри. Верен на характера си, на Бога на огъня му се приискало да ги подразни.

— Ей, вие жалки майстори! — извикал им Локи. — Я погледнете какво нося и се поучете как трябва да се работи истински…

Гномът Синдри бил опитен и изкусен майстор. Внимателно разгледал косите, кораба и копието и казал:

— Прекрасно са изработени, спор няма. Но аз мога да направя още по-хубави неща.

— Ти просто си жалък самохвалко! — продължил да го дразни Локи. — Какво е твоето изкуство в сравнение с това на братята Ивалди! Готов съм да сключа с теб облог и залагам главата си в замяна на твоята, че ти никога няма да направиш нещо по-хубаво от косите, кораба и копието.

— Ще се обзаложим за главите си, добре! — отвърнал Синдри спокойно. — Загубиш ли, предупреждавам те, че без жалост ще я отсека. А сега изчакай и ще видиш самохвалко ли съм или не.

Синдри влязъл в пещерата, където се намирала работилницата му, сложил в огнището къс злато и заповядал на брат си непрекъснато да раздухва с ковашките мехове огъня.

— Запомни, че, ако за миг прекъснеш работата, ние сме загубени — прошепнал той на Брок и напуснал работилницата.

Локи започнал вече да се разкайва, че така лекомислено заложил главата си. Решил, че нищо няма да му струва, ако попречи на Синдри да загуби баса. Превърнал се в муха и започнал да хапе Брок по лицето.

Гномът се мръщел, тръскал глава, подскачал от болките, но не захвърлил работата си. Скоро влязъл Синдри и Локи побързал да върне обичайния си вид.

Синдри приближил и извадил от огнището златен пръстен, по-красив от който Богът на огъня не бил виждал.

— Готово! Това е Драупнир — казал Синдри. — Който го носи на пръста си, всеки девети ден той ще му донася още осем такива пръстена.

— Не е направен лошо! — казал Локи. — Но ми се струва, че корабът и копието на братята Ивалди са по-добри.

Синдри нищо не му отвърнал. Сложил в огнището стара свинска кожа, повторил на брат си това, което казал преди малко, и пак излязъл.

Локи истински започнал да се страхува за главата си. Отново се превърнал в муха и с още по-голяма настървеност продължил да хапе Брок по шията, лицето и челото.

Бедният гном почервенял като рак. Обливал се в пот, подскачал и едва се сдържал да не захвърли работата и да прогони нахалната муха. Търпението му почти се изчерпало и Синдри влязъл. С влизането му от огнището изскочил огромен глиган с четина от чисто злато.

— Това е глиганът Гулинбурсти. Той е толкова бърз, колкото осмоногия Слейпнир и може да носи ездача си през гори, планини и морета леко и свободно, сякаш върви по гладък път.

— Глиганът е добър, все пак копието Гунгнир е по-добро от него! — казал Локи.

И сега Синдри не казал нито дума. Сложил в огнището къс желязо, предупредил брат си да е особено внимателен и излязъл.

Локи почувствал, че е в голяма опасност и ще загуби главата си.

За трети път се превърнал в муха и яростно се нахвърлил върху Брок. Издебнал го, кацнал на окото му и безжалостно започнал да го хапе.

Брок не издържал, захвърлил работата и се хванал за окото. В същия миг на прага застанал Синдри. Приближил се бързо до огнището и извадил от него тежък железен чук.

— Това е Мьолнир — обърнал се той към Локи, който си седял мирно в ъгъла, сякаш нищо не се е случило. — В света няма нищо, което да може да издържи неговия удар. И порази ли целта, той се връща сам в ръката на стопанина си. Кажи ми сега, кое от направеното от братята Ивалди може да бъде сравнено с него?

— По-добре да отидем при боговете и нека те да решат кой от нас е загубил облога — отвърнал Локи смутено.

Синдри кимнал в съгласие, взел пръстена, глигана и чука и двамата поели към Асгард. След няколко часа стигнали извора Урд. Край него от незапомнени времена боговете решавали по право споровете между тях самите и тези между хората. На един от хълмовете седели Один, Фрейр и Тор.

Локи се приближил и предал на Один Гунгнир, на Фрейр — кораба „Скидбладнир“, на Тор — златните коси на Сив. После пристъпил Синдри, разказал за облога си с бога на огъня и дал на Один пръстена Драупнир, глигана Гулинбурсти — на Фрейр и чукът Мьолнир — на Тор.

Боговете не се съвещавали много дълго. Мьолнир единодушно бил признат за най-доброто оръжие срещу великаните и най-хубавото от направените от гномите неща.

— Прости се с главата си Локи, защото смятам веднага да я отрежа! — доволен от приетото решение се обърнал към Бога на огъня Синдри.

— Преди да я отрежеш, ще е необходимо да ме хванеш! — рекъл насмешливо Локи. — А за това трябва да бягаш по-бързо от мен!

Локи обул крилатите си сандали и като вихър се понесъл в небето.

— Това е нечестно! Загуби облога и си длъжен да ми дадеш главата си! — извикал Синдри. — Хвани го, Тор!

Правдата била на страната на гнома и Тор се спуснал подир беглеца. Той бягал по-бързо и за него не представлявала трудност да го настигне и хване. Не минало и час и Тор се върнал обратно заедно с дърпащия се Локи.

— Няма да ми избягаш вече! — радостно възкликнал Синдри и се приближил с нож в ръката към Бога на огъня.

— Чакай! — извикал Локи. — Облогът беше сключен само за главата ми, но не и за шията. Тя си е моя и ти нямаш право да я пипаш!

Синдри спрял и се замислил, после прибрал ножа.

— Хитър си и съумя да се спасиш! — със съжаление изрекъл той. — Не мога да отрежа главата ти, без да докосна шията. Но ненаказан няма да те оставя. Ще зашия лъжливата ти уста, за да не можеш повече никога да се хвалиш и предизвикваш някого.

Гномът извадил от джоба си шило и пробил на няколко места устните на Локи. След което здраво ги съшил с ремъци. Уви! Не успял още да се скрие от очите на боговете, Богът на огъня се освободил от ремъците и продължил да лъже и да се хвали както преди.

Боговете не му се сърдели. Благодарение на неговите предизвикателства Один получил забележителния пръстен Драупнир, Фрейр — необикновения глиган Гулинбурсти, а Тор — чука Мьолнир, който станал най-голямата заплаха за великаните.

Не му се сърдела и Сив. Тя получила най-прекрасните коси на света.