Скандинавска митология (2)

II
Пътешествието на крал Гюлви в Асгард

Веднъж в далечните времена, когато Швеция управлявал добрият и мъдър крал Гюлви, от чужди земи при него дошла никому неизвестна странница. Тя така очаровала Гюлви с удивителните си песни и разкази, че за награда той й предложил толкова земя, колкото четири бика могат да изорат за един ден и една нощ.

Гюлви не знаел, че Гевьон, така се наричала странната жена, била от рода на асите и притежавала чудна сила. Преди да дойде в Швеция, тя дълго време живяла в страната на великаните Йотунхейм, където родила четирима могъщи синове, които умеели да приемат образа на исполински бикове.

Когато Гевьон ги довела от Йотунхейм и ги запрегнала в плуга, те откъснали от Швеция голям къс земя и го отнесли в морето. От този къс се образувал остров, който съществува и сега и се нарича Селунд.

Удивеният Гюлви заразпитвал Гевьон за нейния произход и, като чул, че тя е от рода на асите, се замислил дълбоко.

„Колко велики и мъдри са били тези аси, за да вършат по света всички неща по тяхното желание — казвал си той. — Кой ще ми отговори откъде са взимали тази сила? Няма ли над тях още по-велики богове и още по-мъдри, на които и те на свой ред да служат и които да им дават част от своето могъщество?“ Така си мислел Гюлви и в него все по-силно нараствало желанието да разбере истината. Накрая не издържал, решил да напусне двореца си и да странства по света дотогава, докато не намери асите и не получи от самите тях отговор на своите въпроси.

Да не би някой да го познае, той се превърнал в старец (като всички мъдреци Гюлви владеел тайните на магьосническото изкуство), облякъл жалка власеница, взел тояга в ръка и като беден странник тръгнал на път.

Дълго бродил по света кралят на Швеция, видял разни народи, бил на юг, на север, на запад и на изток. Ала към когото и да се обръщал, когото и да питал — никой не можел да му каже къде се намира Асгард, чудната страна на асите, и как да стигне до нея.

Така щял да се върне, без нищо да узнае, ако самите велики богове, на които всичко е известно, не разбрали за неговите странствания и не решили да задоволят любопитството му.

И ето веднъж, когато умореният крал на Швеция вървял през едно поле, загубил всяка надежда да намери тези, които търсел, пред него сякаш изпод земята изникнал замък с необикновена височина и красота. Покривите му се издигали над облаците и ярко светели, огрени от слънцето.

Гюлви се вгледал и видял, че те са покрити не с керемиди, а с кръгли щитове, изковани от чисто злато.

„Види се, че съм пристигнал в Асгард — помислил си той. — Нито един земен крал не е толкова богат. Боговете живеят тук и моето скитане по света завърши.“

Гюлви приближил предпазливо замъка и съзрял на входа му някакъв човек, който ловко подмятал от едната в другата ръка девет ножа. Седем през цялото време се намирали във въздуха.

Човекът на свой ред видял Гюлви, оставил ножовете и го заразпитвал.

— Казвам се Ганглери и съм беден странник — с нисък поклон отвърнал кралят на Швеция. — Преди няколко дни изгубих пътя и сега сам не зная къде се намирам и как да се върна в своята страна. Уморен и жаден съм и страшно съм отслабнал от глад.

— Влез в замъка и бъди ни гост, Ганглери — рекъл човекът с ножовете. — Ще те отведа при нашите крале. Те са добри и ти ще получиш от тях каквото ти е необходимо.

Човекът се обърнал и влязъл в замъка. Ганглери го последвал.

„За влизане — ще вляза — помислил си не без страх кралят на Швеция и тревожно се огледал. — Но дали ще мога да изляза обратно?“

Двамата преминали покрай редица зали. Всяка била с големината на градски площад. Вътре се виждали дълги маси, около които седели множество хора от различни племена и народи. Те се хранели и пиели, играели на зарове и на други игри и дори не забелязали шведския крал и неговия водач.

Гюлви бил вече уморен от видяното и пътя, когато влезли в зала, поне три пъти по-огромна от предишните. В средата й имало три трона, на които седели трима души с величава осанка.

— Това са тримата ни крале — казал човекът с ножовете. — Този, който седи на най-ниския трон, се нарича Хар, на средния — Явнахар, а на най-високия — Триди.

Хар със знак заповядал на Гюлви да се приближи и го заразпитвал кой е и за какво е дошъл. С треперещ глас кралят на Швеция повторил, че е беден странник с име Ганглери и че е объркал пътя.

— Не се страхувай от нас, чужденецо — произнесъл миролюбиво Хар, забелязал неговото смущение. — Влез смело в която и зала поискаш, седни на която и да е маса — яж, пий каквото душата ти желае, а след това легни да спиш. Утре ще те изпроводят и ще ти покажат накъде да вървиш, за да стигнеш твоята страна.

Ласкавите думи на Хар ободрили мнимия Ганглери. Той набрал смелост и рекъл:

— Дълъг път изминах, няколко дни нито съм ял, нито съм пил, ала нещо по-силно от глада, умората и силната жажда мен ме мъчи — любопитството. Позволи ми да задам няколко въпроса за начало?

— Питай, чужденецо — отвърнал благосклонно Хар. — И нека жив да не стана от мястото си, ако поне един от въпросите ти остане без отговор.

Клетвата успокоила Гюлви и той заразпитвал. Часовете един след друг минавали, слънцето се приготвило да залезе, а той задавал и задавал въпросите си. И на всеки получавал отговор.

Така той чул как бил създаден светът, как се появили великаните — хримтурси, боговете и хората. Как по небето се движат Луната и Слънцето. Чул за славните подвизи на асите и за жестоката борба, която те открай време водели с великаните. Чул за странните деца на бога Локи, за вълка Фенрир и за предсказанието на пророчицата Вьолва. И накрая чул за последните дни на света, за здрача на боговете…

Въпросите му свършили и внезапно силна гръмотевица раздрала небето. Гюлви се оказал пак сам в същото поле. Тогава се досетил, че кралете, с които разговарял, били боговете. Решил да се върне вкъщи и да разкаже на хората всичко, което узнал по време на пътешествието си. Разказът му се предавал от баща на син, от дядо на внуци и така достигнал до наше време.

А ето какво узнал Гюлви…