Скандинавска митология (1)

I
Създаването на света

В началото нямало нищо — нито земя, нито небе, нито пясък, нито хладни вълни. Съществувала една огромна бездна Хинунгагап. На север от нея лежало царството на мъглите — Нифелхейм, а на юг — царството на огъня Муспелхейм.

Тихо, светло и горещо било в Муспелхейм. Толкова горещо, че освен децата на тази страна — огнените великани — никой не може да живее в нея. В Нифелхейм пък обратно — там господствали вечният студ и мрак.

Но изведнъж в това царство на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванадесет мощни реки взели от него своето начало и стремително се понесли на юг, където паднали в Хинунгагап. Жестокият студ на царството на мъглите превръщал водите им в лед, ала Хвергелмир не пресъхвал. Ледовете нараствали и все повече и повече се придвижвали към Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на Царството на огъня започнали да се топят. Излитащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Тогава от бездната Хинунгагап се изправила исполинска фигура. Това бил великият Имир, първото живо същество на света.

В този ден изпод лявата ръка на Имир се появили момченце и момиченце, а от краката му се родил шестглавият великан Трудгелмир. Така от него било положено началото на рода на великаните — хримтурси, — жестоки и коварни, както леда и пламъка, които ги създали.

Заедно с великаните от разтопения лед се появила и кравата Аудумла. Четири млечни реки потекли от цицките на нейното виме. Те именно давали храната на Имир и неговите деца. Пасбища още нямало, естествено, и Аудумла облизвала солените грамади.

Към края на първия ден на върха на една от тези грамади се появили коси, на другия ден — цяла глава, а на края на третия оттам изскочил гигантът Бури. Синът на Бури — Бор, взел за жена великанката Беслу, която му родила трима синове — богове: Один, Вили и Ве.

На братята богове току-що създаденият свят не им харесал. Не можели да понасят и господството на жестокия Имир. Скоро те въстанали против първия от великаните и подир дълга и жестока битка го убили. Рукналата от раните на огромния Имир кръв удавила всички други великани и кравата Аудумла. Само един от внуците на Имир — Бергелмир, успял да построи лодка и да се спаси заедно със съпругата си.

Вече никой не пречел на боговете да създават по свое желание света. От тялото на Имир те изработили Земята във вид на плосък кръг, положили я в средата на огромното Световно море, което се образувало от неговата кръв. Нарекли я Митгард, което ще рече Средна страна. След това те взели черепа на Имир и от него направили небесния свод. От косите му — планините. От костите — дърветата. От зъбите — камъните. А от мозъка му — облаците.

Всеки от четирите ъгъла на небесния свод боговете завили във формата на рог и във всеки рог сложили вятър: в северния — Нордри, в южния — Судри, в западния — Вестри и в източния — Аустри.

От искрите, излетели от Муспелхейм, направили звездите и с тях украсили небесния свод. Едната част закрепили неподвижно, другите, за да знаят винаги времето, сложили така, че да се движат в кръг, който обхождали за година.

Когато Один и братята му свършили, веднага се замислили как да населят света. Веднъж намерили случайно на брега на морето две дървета — ясен и елха. Боговете ги изрязали и направили от тях мъж и жена. Единият от боговете вдъхнал в тях живот, другият им дал разум, а третият — кръвта и румените бузи… Така били създадени първите хора — мъжът Аск, жената Ембла.

Боговете не забравили и великаните. На изток от Митгард, зад морето, създали за тях страната Йотунхейм и я дали във владение на Бергелмир и неговите потомци.

След време боговете станали повече. На най-стария — Один, се родили много деца, които построили за себе си страна високо над Земята и я нарекли Асгард, а себе си — аси. Но за асите и Асгард ще разкажем после, а сега слушайте как били създадени Луната и Слънцето.