Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vislupus (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD (2017)

Издание:

Заглавие: Скандинавска митология

Издание: Първо

Издател: Издателство „Литера Прима“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: повест

Националност: Българска

Художник: Атанас Атанасов

ISBN: 954-8163-11-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1808

История

  1. — Добавяне

XXI
Пророчеството на Вьолва

Не една година вече бил прикован към скалата Богът на огъня. Скръбта в сърцата на асите по Балдр започнала да стихва. Великанката Ярнсакса родила на Тор втори син, Моди, който не отстъпвал по сила на своя брат Магни. Победените от Бога на гръмотевицата великани забравили пътя за Асгард. Хората се заселили и по най-далечните кътчета на Митгард.

Тогава на Земята се появила пророчицата Вьолва, очите на която виждали така ясно бъдещето, както очите на човека виждат нещата наоколо.

Славата й се разнесла по света и достигнала до Асгард. Великият Один побързал да я повика, за да разгадае съдбата на него и на децата му.

— Веща съм, много зная и виждам аз — започнала пророчеството си Вьолва. — Страшен е жребият на боговете! Виждам ги как много векове ще властват над света, как с годините ще нарастват богатствата и славата им. Виждам как хората им се покланят, как от тях се страхуват великаните и как над тях постепенно се сгъстява сумракът на залеза.

Една след друга ще дойдат три зими с небивали студове и ветрове. Слънцето почти няма да се вижда. Небето ще е покрито с вечни облаци. Нито те, нито хората ще забележат това. Всички ще се сражават за златото, което е заслепило очите им.

Виждам как в края на тази трета зима ще паднат оковите от ръцете и краката на Бога на огъня. Как той ще се изпълни със злоба и мъст. От подземните недра ще се изтръгне могъщият Фенрир, от морските дълбини ще се издигне змията Митгард, която е излекувала раната, нанесена от Тор.

Виждам как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и ги качва на кораба „Нагалфар“, който ще ги отведе към Митгард. Сред тях е и могъщият повелител на Муспелхейм великанът Сурт с огнения си меч в ръка. Страшен е корабът „Нагалфар“. Той е изработен от ноктите на всички умрели и вози многобройна войска по вълните на Световното море.

Ето вече тръби със златния си рог Хеймдал. Ето разтварят се всичките петстотин врати на Валхала и от всяка излизат по петстотин воини…

Пред воините с крилатия шлем, с копието Гунгнир е яхнал коня си Слейпнир самият Один. Другите аси бързо се въоръжават и по моста от дъга се спускат да пресрещнат врага.

Виждам ги да се срещат с великаните в долината Вигрид. А сега — о, мъка и нерадост за всички! — виждам Фенрир да разкъсва Бащата на боговете, славният Бог на гръмотевицата да убива змията Митгард и сам, поразен от отровата й, отстъпва от трупа й на девет крачки и пада мъртъв. Виждам как Локи се сражава с Хеймдал и двамата падат мъртви. Виждам как кучето Гарм, което Хел е хранела с месата на мъртъвците, се хвърля върху Тюр и загива заедно с него.

Паднал е прекрасният Фрейр, сразен от огнения меч на Сурт. Властелинът на Муспелхейм убива Фриг и другите богини, които заедно със съпрузите си бранят Асгард…

Но ето напред излиза Видар. Ботушите му са с най-дебелите подметки на света. Те са съшити с всичките пари, с които през вековете хората са плащали, когато са поръчвали обувки. Мълчаливият ас стъпва с единия крак върху долната челюст на Фенрир и убива чудовището, като го поразява с меча в гърдите.

Ето Магни и Моди вдигат падналия от ръцете на баща им Мьолнир и също завързват бой. Ето Улир без спиране стреля с лъка си. Виждам как Сурт загива от удар на Мьолнир, виждам, че великаните са победени, но мечът на Повелителя на Муспелхейм пада върху ясена Игдрасил и дървото изсъхва. Корените му, изгризани от дракона Нидхьог, нямат силата да издържат гигантския дънер и то пада. Заедно с него се руши небесният свод, а Земята потъва в Световното море. Ето вълците Скол и Хати — поглъщат Слънцето и Луната. И нищо повече не виждам.

Вьолва замлъкнала. Мълчали и асите, тъжно навели глави. Даже неукротимият Тор не произнесъл нито дума. Минали няколко минути и пророчицата отново продължила:

— Радвайте се, богове! Димът се разсея и виждам, че на небето пак засия Слънцето, по-ярко и красиво от старото. Асгард, Митгард, Йотунхейм вече ги няма, няма ги и страните на гномите и елфите. Само Световното море с шум плъзга своите вълни от север на юг, от изток на запад.

Освен морето и Слънцето аз виждам още — горе високо в небето, там, където по-рано се намирала Асгард, малко по-високо, — виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди и ловкия Улр. Те са останали живи. С тях са Балдр и Хьод, които успели да избягат от царството на Хел. На пояса на Магни е Мьолнир, чукът на знаменития му баща. Младите богове разговарят, припомнят си подвизите от миналите векове и строят за себе си нова страна. А под тях земята отново излиза от глъбините на Световното море. Цялата е зелена и покрита с чудни гори, градини, пасбища и ниви. Ето и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото вече не ги заслепява. Не воюват един с друг и живеят безбрежно и щастливо…

Пророчицата пак замълчала.

— Кога ще се случи всичко това, Вьолва? — попитал заради всички Один.

— Мога да ти отговоря, че ще се случи! — отвърнала тя.

И боговете неволно повторили след нея.

— Ще се случи!

Ето какво разказали боговете на шведския крал. Тук завършва техният разказ.

Гюлви обаче не е единственият, на когото те го разказали и който се е срещал с тях. В миналите години, небесните жители нерядко слизали сред хората. Слизал сред тях и Богът на поетите Браги. Като обикновен странник той обикалял градове и села и през дългите зимни нощи пред горещия огън в огнищата разказвал тези истории. Много от тях останали в паметта на хората, други били записани с особени рунически букви, които, както казват, самите богове измислили.

Ала не всичко, което Браги разказал, могло да се запомни и запише. Това, което останало, го помни историята и го предава на хората късче по късче, а за нас остава да се замислим над нейните думи.

Край