Скандинавска митология (10)

X
Как асите строили крепостта

Тор все още не се бил завърнал от далечните земи, където продължавал да воюва с хримтурсите, когато стражът на Биврьост, Хеймдал, зърнал, че към Асгард приближава някакъв великан.

Притеклите се от свиренето на неговия рог аси, се гласели да повикат Тор на помощ, но видели, че хримтурсът е без оръжие, и решили да го попитат кой е и какво търси тук.

— Каменоделец съм — отвърнал великанът. — Пристигнах да построя около Асгард стена, която никой враг не може да премине.

— И какво ще искаш за това? — попитал Один.

— Няма да е много. В Асгард живее прекрасната дъщеря на Ньорд, богинята на любовта Фрея. Дайте ми я за жена, а за чеиз прибавете Слънцето и Луната.

Дръзкото предложение разсърдило асите.

— Махай се бързо или ще повикаме Тор! — закрещели му те.

— Чакайте, не бързайте! — спрял ги Локи. — Позволете ми аз да се споразумея с него — и тихо добавил: — Повярвайте ми, няма да е необходимо нищо да плащате.

Боговете не възразили, защото познавали неговата хитрост. — За колко време се хващаш да построиш стената и кой ще ти помага? — попитал Богът на огъня великана.

— За точно половин година ще е готова. И не искам помощници. Ще ми помага моят кон Свадилфари — отвърнал гигантският каменоделец.

— Приемаме твоите условия — изрекъл бързо Локи. — Но запомни, че ако в уречения от теб срок дори и малка част от стената не е достроена, даже това да е един камък, ти нищо няма да получиш.

— Хубаво! — усмихнал се великанът. — Вие пък ми се закълнете, че няма да ми пречите и че, след като си свърша работата, ще ме пуснете да си ходя по живо, по здраво, че ще ми дадете обещаното възнаграждение и няма да ми причините вреда.

— Всички се съгласете — рекъл Локи на боговете. — Смело можем да му се закълнем в каквото и да било, защото той няма да успее да построи за половин година такава стена.

— Мисля, че си прав — казал Один.

— Да, прав си — повторили след него всички аси и дали клетва на хримтурса.

Великанът си тръгнал и след няколко часа се върнал обратно с коня си Свадилфари.

Животното било голямо колкото планина и толкова умно, че без подкана само возело цели скали към Асгард. Даже помагало на стопанина си при изграждането на стените, като вършело работа за десетина помощници.

Стените нараствали бързо и страхът бързо прониквал в сърцата на асите. Фрея по цели дни плачела, гледайки великана и коня му. Златните й сълзи се насъбрали в такова количество, че с тях можело да се купи цяло кралство на Земята.

— Скоро, много скоро, ще отида в Йотунхейм! — през сълзи казвала тя.

Заедно с нея плачели и Сол и Мани. Затова Луната и Слънцето всеки ден изгрявали леко замъглени.

А останалите аси с тъга си спомняли часа, когато изпълнили желанието на хримтурса и му дали клетвата си, която сега им забранявала да извикат Тор да ги избави от надвисналото зло. И страшно се сърдели на Бога на огъня.

До края на уречения от великана срок оставали два дена, а той имал работа само за още един. Тогава боговете се събрали на съвет.

Один излязъл пред всички.

— Над главите ни е надвиснала беда и за нея е виновен Локи. Да ти, Локи! Ти ни уверяваше да сключим този позорен договор. Ти ни уговори, че той няма да завърши стената в определения срок. Сега ти си длъжен да се разплатиш с него.

— Вие защо ме послушахте? Та аз не съм пил вода от извора Мимир и не съм толкова умен колкото Один?

— Стига си се оправдавал, Локи! — изрекъл строго Браги. — Знам, че ти винаги ще се измъкнеш от отговорността, която си поел. Затова помисли как да се избавим от великана. Не бива да му даваме Фрея и не може светът да остане без Луна и Слънце. Искам да знаеш, че ако това наистина стане, самият ти ще умреш от страшна смърт, която ние, боговете, можем да измислим.

— Така да бъде! — в хор изрекли останалите богове. Дори мълчаливият Видар и той казал „да“.

Локи дълго време стоял замислен, след което изведнъж се разсмял.

— Аси, бъдете спокойни! — великанът няма да дострои стената! — възкликнал той, станал и бързо отишъл някъде.

На следващото утро с изгрева на Слънцето — този ден то било много затъмнено — гигантският каменоделец возил последния си товар камъни. Неочаквано от една малка горичка изскочила голяма и красива кобила, която весело зацвилила и запрепускала около Свадилфари.

Жребецът не издържал на предизвикателството. Разтърсил грива, потреперел, скъсал хамутите и запрепускал след нея.

— Стой! Почакай! — завикал подире му великанът.

Но Свадилфари не го чувал. Заслепен от красотата на кобилата, конят се носел като стрела и скоро и двамата изчезнали в гората.

Асите с тревога чакали великана на стените на Асгард, но той не се появил. Фрея плачела пак, този път от щастие, а и останалите се развеселили.

Когато в края на втория ден доволната и радостна Сол завършвала пътешествието си по небето, боговете отново видели хримтурса.

Уморен и потен, без коня си, той крачел към Асгард и страшно проклинал.

— Вие ме излъгахте! — отдалеч завикал той. — Нарушихте клетвата си. Изпратихте в Йотунхейм кобила да подмами коня ми!

Асите се досетили, че това е дело на Локи, но нищо не отговорили.

— Дайте ми Фрея! — заудрял с огромните си юмруци по стената хримтурсът. — Дайте ми Луната и Слънцето или скъпо ще си платите, загдето ме излъгахте!

Той се навел, взел от изостаналите наоколо камъни и с всички сили ги метнал към боговете. Едва успели да се предпазят. Камъкът се ударил в покрива на двореца на Хеймдал и свалил няколко керемиди.

— Тор! — в хор завикали асите.

Отговорила им продължителна гръмотевица. В прозрачното небе нараствала исполинската фигура на рижобрадия Бог на гръмотевицата, застанал прав в колесницата си.

— Какво виждам!? Хримтурс пред стените на Асгард? — възкликнал той и даже не попитал какво се е случило. Метнал веднага Мьолнир.

Великанът тъкмо се готвел да запрати по боговете втори камък, чукът го ударил и го проснал мъртъв на земята.

Стените на Асгард боговете достроили сами. Но дълго време не били весели. Предсказанията на норните продължили да се сбъдват. Те извършили клетвопрестъпление, а на кого, ако не на тях било известно, че това не минава просто така.

Жребецът Свадилфари изчезнал безследно. Никой никога не чул нещо повече за него, нито пък се разбрало какво се е случило.

Що се отнася до Локи, който се превърнал в кобила, той останал задълго в този образ. Дори родил жребче. То било осмокрако и го нарекли Слейпнир. Один го взел за себе си и го язди и досега.