Скандинавска митология (17)

XVII
Сватосването на гнома Алвис

Гномът Алвис бил много умен, много по-учен от своите събратя. Знаел почти толкова, колкото някога знаел Квасир, и страшно се гордеел с това.

— Вие не сте достойни да живея сред вас — заявил той веднъж на другите подземни обитатели. — Мястото ми е в Асгард, сред боговете. Само те могат да разберат моята мъдрост и ще заставят всички да ми отдават дължимите почести.

Като го слушали, гномите клатели удивено глави.

— Разбира се, че си мъдър, Алвис — казал един от тях. — Но ти забравяш за Слънцето, което ще те превърне в камък, когато излезеш от Сварталвхейм.

— Веднага се вижда, че си глупак! — засмял се Алвис. — Ще се добера до Асгард през нощта, когато Слънцето не свети. А в страната на боговете има дворци и покриви, които ще ме защитят от неговите лъчи.

— А кой ще накара боговете да ти разрешат да живееш с тях? — попитал втори гном.

— Мога да се оженя за някоя богиня, и волю-неволю, тогава те са длъжни да ме допуснат до Асгард — гордо произнесъл мъдрецът.

— Хайде, де, Алвис! — третият гном се постарал да сдържи смеха си. — Върви бързо до подземното езеро и погледни своето изображение. Та ти независимо от знанията си толкова малък и гърбав, като всички нас. Имаш и същата дълга черна брада и мънички очички. Нима мислиш, че можеш да станеш съпруг на богиня?!

— Боговете не са толкова глупави като вас! — разсърдил се Алвис. — Те знаят, че умът е по-важен от красотата и нито един няма да откаже да омъжи за мен дъщеря си.

Гномите не желаели да спорят повече с него и си замълчали.

Само най-старият изрекъл:

— Не съм умен колкото теб, Алвис, и слабо разбирам от науките. Ала нито веднъж през дългия си живот не съм чул, гномите да са се сродили с боговете или пък да са ги накарали да направят нещо не така, както те искат. Остани си при нас, защото, запомни, асите няма да ти простят тази дързост.

Горделивецът презрително се изсмял и махнал с ръка.

— Тази нощ ще отида в Асгард и когато се върна, вие ще узнаете какво съм направил там.

Когато Алвис се отправил на път, колесницата на Сол вече изчезвала зад планините. Както си вървял, той обмислял за коя от дъщерите на боговете да се сватоса и накрая избрал дъщерята на Бога на гръмотевицата. Преди седемнадесет-осемнадесет години, когато асите строели стената около Асгард, Сив родила момиченце, което нарекли Труд. Труд била хубава, скромна и тиха и гномът решил, че по-добра съпруга няма да си намери.

— При това Тор, макар и могъщ, не е много умен и ще иска сигурно да има такъв мъдър зет, какъвто съм аз. Само да се добера до страната на боговете…

Скоро стигнал в Биврьост и започнал да вика Хеймдал. Асът веднага доловил с острия си слух неговия писклив глас и го запитал какво му трябва.

— Искам да вляза в Асгард, но не зная как да мина през пламъка на моста от дъга — отвърнал Алвис.

— А какво ще правиш в страната на боговете?

— Ще се сватосам за дъщерята на Тор — Труд.

Асът се разсмял.

— И ти си мислиш, че той ще се съгласи да ти я даде за жена ли?

— Не си мисля, Хеймдал — сигурен съм. Защото след смъртта на Квасир от мен по-мъдър няма на този свят — изрекъл гордо Алвис.

— Виж ти! — пак се разсмял Хеймдал, който сам бил много мъдър. — Защо пък не! Ще ти помогна да влезеш в Асгард.

Гномът сърдечно благодарил на Пазителя на моста от дъга и го попитал къде да търси двореца на Тор.

Богът на гръмотевицата в това време се намирал у Хрюмир и се готвел за битка със змията Митгард. Труд спяла отдавна и гномът бил посрещнат от Сив.

Когато го съзряла на прага си, Богинята на плодородието от удивление изпуснала гребена, с който решела преди лягане разкошните си златни коси. Вместо „Добре дошъл“, тя възкликнала:

— Как попадна в Асгард, черни елфе, и какво ти трябва?

— Да беше по-добре запитала за името ми — упрекнал я Алвис. — Тогава би узнала, че се казвам Алвис и че съм най-мъдрият на света.

— Извини ме, Алвис — отвърнала Сив. — Истината е, че не съм чувала за теб, но бъди ми гост и разказвай защо си дошъл чак дотук?

— Дошъл съм да се сватосвам за твоята дъщеря, Сив — с важен вид отвърнал гномът. И смело влязъл в двореца.

— Да се сватосаш за дъщеря ми… Ти искаш да се ожениш за Труд!? — богинята не могла да повярва на думите му.

— Да, Сив — потвърдил Алвис и с усилие се покатерил на пейката, която тя му показала. — Искам да се оженя за Труд и не разбирам това защо те учудва. Аз съм почти толкова мъдър, колкото Один и поради тази причина напълно достоен за ръката на всяка богиня.

— Ти, струва ми се, трябва да си щастлива, че изборът ми падна на твоята дъщеря.

— Дъщерите на асите не се женят за гноми, Алвис — опитала се, без да го обиди, да му каже истината Сив. — Те не могат да живеят под земята във вашите пещери.

— Затова пък аз мога да живея в Асгард. През деня, разбира се, ще си стоя вкъщи и само нощем ще излизам… Но тези неща не са толкова важни. Важното е, че съм богат. Имам много злато. А с помощта на моите знания скоро ще стана още по-богат. Така че на моята жена ще й завиждат.

Спорът продължил дълго. Накрая хитрецът успял все пак да убеди съпругата на Тор. Тя извикала Труд, и, без да поиска съгласието на Бога на гръмотевицата, казала й, че ще се омъжи за гнома.

Девойката се заляла в сълзи, като погледнала мъничкия си жених. Сторил й се много противен. Алвис пък от радост и гордост просто сияел. Останал целия ден у Сив, а вечерта се отправил към къщи, като обещал, че следващата нощ отново ще дойде, и Труд да не си ляга.

— Желая ти щастие! — казал Хеймдал. — Ала не е ли рано да се радваш? Тор не знае, че си се сватосал за дъщеря му.

— Той няма да наруши дадената от Сив дума и аз смело мога да се смятам за негов зет — отвърнал с пренебрежение гномът, побързал да си вземе довиждане с Пазителя на моста и весело продължил към своята страна.

Сутринта, след двубоя с Митгард, Тор се върнал в Асгард.

— Какво ново? — попитал той Хеймдал, който излязъл да го посрещне. — Не са ли идвали великаните към стените на Асгард?

— Великаните не, Тор, но затова пък идва един гном с име Алвис, който се сватоса за твоята дъщеря Труд.

От гняв Богът на гръмотевицата почервенял целият.

— Подиграваш ли се с мен? Как може дъщеря ми да се омъжи за някакъв си гном! Сив никога не би се съгласила…

— Тя се съгласи, Тор. Алвис успя някак да я уговори. Дори му даде дума и днес вечерта той отново ще се върне, за да види своята невяста.

— Днес той ще се върне да види своята невяста? — объркан, повторил Тор и се замислил. — Казваш, че бил мъдър, така ли?

— Мисли се за най-умното същество на света.

Богът на гръмотевицата се засмял.

— Хубаво. Аз лично ще го посрещна при Биврьост — спокойно изрекъл той и се прибрал в двореца.

Сив побързала да му разкаже как е сватосала Труд за гнома, който бил вещ във всичките науки и който бил толкова мъдър, колкото Один или Мимир.

— По-добър зет едва ли ще намерим, макар Труд нещо да не го хареса особено.

— С теб няма да споря. Дала си дума на Алвис — хубаво. Дадената дума не бива да се нарушава.

Тор казал тези думи и побързал да излезе, без да сподели със Сив намерението си да посрещне вечерта гнома лично.

Алвис побързал да извести цялата Свартлвхейм за женитбата си с дъщерята на Бога на гръмотевицата. Едва дочакал вечерта, и забързал към невястата си. Още първите звезди не били изгрели, и той бил при Биврьост.

— Хеймдал, Хеймдал! — завикал той. — Помогни ми да премина моста!

Мъдрият ас, който се забавлявал с дързостта на гнома, отново покорно изпълнил неговата молба. Когато се озовали в Асгард, тук го чакал Тор.

— Здравей, Алвис — изрекъл ласкаво Богът на гръмотевицата. — Кажи ми къде си се запътил?

— При твоята дъщеря, Тор — гномът веднага познал най-силния от асите по огромния ръст и мощното телосложение. Сив обеща да ми я даде за съпруга.

— Защо не. Съгласен съм с нея. Позволи ми обаче да проверя, дали наистина си толкова мъдър, колкото твърдиш.

От гордост гномът се издул. Не някой друг, а Богът на гръмотевицата разговарял с него като с равен.

— Питай ме за каквото пожелаеш и аз ще отговоря на всичките ти въпроси.

— Кажи ми какво знаеш за Асгард, Митгард, Ванхейм и Йотунхейм? За царството на огъня, за подземната страна на мъртвите, а също така за всички племена и народи, които живеят по Земята.

Алвис повече от два часа отговарял точно и изчерпателно на първия въпрос. И най-важното — не спирал дори да си помисли.

— Наистина знанията ти са големи — похвалил го Тор. — А сега ми разкажи за зверовете и птиците по Земята, за рибите, плаващи в морето и реките.

Алвис отговорил и на този въпрос. Но разказвал толкова дълго, че вече започнало да се развиделява.

— Действително си велик мъдрец! — произнесъл Богът на гръмотевицата и крадешком погледнал на изток. — За да ме убедиш съвсем, остана да ми изброиш всички звезди по небето, коя как се нарича, и ние утре ще отпразнуваме сватбата ти с моята дъщеря.

От тези думи на Алвис му се завъртяла главата. Забравил за надвисналата опасност и започнал да изрежда имената на звездите.

Ала не успял да каже половината, чуло се гръмкото цвилене на конете от колесницата на Сол. Първият ярък слънчев лъч се плъзнал по небето, паднал върху гнома и мигновено го превърнал в камък.

Така Тор, без да наруши дадената от Сив клетва, съумял да избави своята дъщеря от неприятния за нея и него жених. И доказал на света, че понякога хитростта струва повече от мъдростта. Както е казано: „И най-умният си е малко прост.“