Скандинавска митология (20)

XX
Как боговете наказали Локи

Пирът продължил у Егир до самата зима. Тор се страхувал, че в негово отсъствие хримтурсите ще завладеят Асгард и Митгард, и се завърнал по границата на изток. Всички други аси и елфи останали в двореца на Повелителя на моретата. Пиели бира от донесения от боговете котел и слушали Браги, който разказвал на Егир многобройните истории за подвизите на боговете.

Слугите на морския бог Фимафенг и Елдир били много сръчни и така добре сервирали на гостите, че бирата сякаш само се преливала от котела в чашите. Тяхното изкуство предизвикало възхищение у асите, които ги обсипвали с похвали.

Това веднага предизвикало завистливия Бог на огъня да кипне от злоба. Понеже бил опиянен от изпитата бира, не могъл да се сдържи и, когато Фимафенг, без да иска, го закачил за лакътя, с един удар на меча си го съсякъл.

Асите възмутено скочили от местата си.

— Заслужаваш наказание, Локи! — казал Один. — От уважение към стопанина няма да проливаме в дома му твоята кръв. Махай се и повече да не си се върнал тук!

Гневът на боговете изплашил Локи и той излязъл. Бродил дълго около двореца на Егир, но злобата му не намалявала, а напротив, нараствала с всяка минута. И когато до него достигнали гласът на Браги и веселият смях на боговете — не издържал. Отново се промъкнал в залата за пиршеството.

— Напразно си се върнал, Локи — опитал се да го спре Елдир, когото срещнал по пътя си. — Боговете са ти ужасно сърдити и те моля не ги разгневявай още повече.

— Не се боя от нищо! — отвърнал гордо Богът на огъня. — Виж само как ще им разваля веселбата.

— Ох, бедата не минава без теб! — промълвил верният слуга на Егир и се оттеглил.

Локи влязъл смело в залата. Като го съзрял, Богът на поетите и скалдите млъкнал веднага, гостите престанали да се смеят.

— Защо не разказваш по-нататък, Браги? — попитал Локи и приближил дръзко към масата. — Или се изплаши от мен? Зная, че умееш да говориш, ала от битки и сражения се боиш, защото си страхливец.

— Когато излезем оттук ще ти покажа кой е страхливец! — почервенял от гняв Браги.

— Престанете да се карате в чужд дом! Браги, мълчи! — казал сурово Один. — Ти сигурно си загубил разсъдък, Локи, ако си се върнал, за да подхващаш с нас кавга!

— Бих послушал и теб, Один, ако ти беше действително мъдър и справедлив, ала ти не си по-добър от всички нас — насмешливо го изгледал Богът на огъня. — Я си спомни колко пъти си нарушавал своите клетви и обещания! Спомни си колко пъти си решавал спорове между хората и си присъждал присъда и победа не на този, който е достоен, а на този, който на теб ти харесва! Ти пръв проля кръвта на ваните, ти излъга Тунльод и открадна от него поетическия мед… Не, Один, повече за нищо няма да те слушам!

— Замълчи! — креснал Тюр и станал от мястото си. — Как смееш да разговаряш така с най-стария и най-мъдрия от нас! Замълчи или скъпо ще ми платиш за всяка своя дума!

— Я си спомни по-добре за ръката, която моят син ти откъсна, и престани да ме заплашваш, за да не загубиш и другата! — презрително го изгледал Локи.

— Върни се вкъщи и се успокой, Локи — кротко го посъветвал Ньорд. — После ще съжаляваш за това, което тук си изрекъл.

— Никъде няма да вървя! — Богът на огъня седнал на мястото си. — Ти, Ньорд, си наш заложник и нямаш право така да разговаряш с мен!

— Дори мъжът ми да е заложник, но затова пък не е ходил цяла година в образа на кобила и не е раждал жребчета… Върви си, Локи! Боговете те изгониха и нямаш тук повече работа! — намесила се Скади.

— Ти говориш така, защото заради мен загина твоят баща, Скади! — захилил се Локи. — Но аз не се боя от теб, нито пък от боговете и ще остана!

— Ще се наложи да си отидеш. Ето, чуваш ли? Гърми се. Значи Тор се връща. Бягай, докато не е станало късно — намесил се Хеймдал.

— Ако ни съпровождаше в Йотунхейм, щеше и ти да видиш прехваления Бог на гръмотевицата как се криеше в ръкавицата на Скрюмир, и сега нямаше да ме плашиш с него.

В този миг на прага застанал Тор. Бил чул последните думи на Локи и треперел от гняв.

— Върви си, Локи! Бързо си върви, иначе моят Мьолнир ще затвори устата ти навеки! — проехтял гласът му.

— Ще си отида! — спокойно изрекъл Локи. — Ще си отида, защото зная, че в битка никой не може да ти устои…

Локи станал и доближил вратата.

— Все пак още не съм ви казал това, което исках. Трябва да знаете, че Балдр загина заради мен и аз съм причината да не се върне от Хел. Аз сложих в ръката на Хьод лъка и стрелата от имел и в образа на великанката Тьок не исках да плача за него. Прощавайте!

Хукнал да бяга, преди думите да достигнат до поразените от гняв и ужас аси. Те веднага скочили и го подгонили, но той изчезнал от очите им. Къде ли не го търсили асите, ала без успех. Но, както е казано — „Хитростта винаги сама си готви гибелта!“.

Локи дотичал до първата, изпречила се пред очите му, река, превърнал се в риба и се метнал във водата. Няколко дни плувал свободно. Страхувал се да се покаже на повърхността. После се замислил какво да прави по-нататък.

„Тук, разбира се, асите няма да ме намерят — говорел на себе си той. — Но не мога да остана завинаги риба. Какво ще стане, ако се добера до Йотунхейм при великаните? Те дали ще ми помогнат, или ще ме скрият в някоя пещера? Сигурно. Те са врагове на асите. А аз за благодарност ще ги науча как да победят Тор и да завладеят Асгард.“

Решил, че няма по-добър изход от този. Локи излязъл от реката, върнал предишния си образ и се приготвил да отиде в страната на великаните. Забравил обаче най-важното — Один.

От своя трон в Асгард Владетелят на света веднага зърнал Бога на огъня и го показал на асите. На лукавия бог още веднъж се наложило да се превърне в риба и да се скрие във водата. Ала сега боговете знаели къде да го търсят.

Взели от богинята Ран мрежата и преградили с нея реката при устието. Бавно започнали да я движат срещу течението. Стигнали до един висок водопад. Там я извадили, но вътре нямало нищо освен много обикновена риба.

— Локи е легнал на дъното между камъните и мрежата е преминала над него! — досетил се Хеймдал. — Трябва да превържем на долния й край някаква тежест и тогава няма да ни избяга.

Боговете послушали съвета му, пуснали пак мрежата и я затеглили по течението този път.

Локи видял, че няма да може да се прикрие на дъното и с всички сили заплувал към морето. Достигнал солените води и се сетил за чудовищните хищни риби, които живеят в него и на които нищо не им струвало да го изядат.

„По-добре ще е да остана в реката“ — казал си той. Почакал боговете да приближат мрежата, засилил се и прескочил горния й край.

— Можете да ме ловите колкото си искате, ала аз няма да ви се дам! — извикал им той и се спуснал на дъното.

— Чакайте! — казал на отчаяните от несполуката аси Тор. — Вие теглете пак мрежата, а аз ще застана на средата на реката. Да видим как ще ни излъже сега.

Без да подозира надвисналата над главата си опасност, искрено зарадван, че е накарал измъчените и уморени богове за трети път да теглят тежката мрежа, Локи чакал с нетърпение да се приближат и пак да повтори скока си. Ала той се оказал последен за него. Могъщата ръка на Бога на гръмотевицата го хванала във въздуха и, както и да се съпротивлявал, не успял да се освободи.

Много злини направил през живота си Локи и си платил наведнъж. Наказанието му било страшно. Асите го отвели при най-високата скала в Митгард и за нея приковали ръцете и краката му, така че да не можел да мръдне. Като отмъщение за невинно погубения си баща Скади закачила над главата му отровна змия, от устата на която непрекъснато капела отрова. Вярната жена на Локи Сипон ден и нощ стояла до него и държала над главата му голяма чаша. Ала когато тя се напълва с отрова, Сипон отива да я изхвърли и капките отрова падат върху лицето на Бога на огъня. Тогава той се гърчи в страшни мъки. От това се тресе цялата Митгард и се получава онова, което хората наричат земетресение.