Скандинавска митология (18)

XVIII
Смъртта на Балдр

Минали векове. Както преди Один управлявал света, както преди Тор защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Както преди вълшебната кошница на Идун била пълна с чудните ябълки, даряващи младостта и силата на асите. Никога боговете не били така весели и щастливи.

Но ето че лоши сънища започнали да преследват кроткия и добър Балдр. Все по-често нощем сънувал как се разделя със светлата страна на боговете и се спуска в мрачното подземно царство на Хел. Сърцето му все по-често се свивало в тежко предчувствие за близката смърт. Това го превърнало от весел и безгрижен ас в тъжен и замислен. Разтревоженият Один се отправил в Йотунхейм, за да се посъветва с Мимир. И неговият отговор бил страшен.

— Балдр скоро ще умре, Один. Неговата смърт с нищо не може да бъде предотвратена, както с нищо не може да се предотврати и смъртта на останалите богове, когато настъпи техният час.

— Всеки е със своята съдба, Один, и да се изменя тя, не е дори и по твоите сили.

От Мимир най-старият от асите отишъл при норните. Те го посрещнали сурово и намръщено.

— За участта на сина си ти скърбиш, а не разбираш, че денят не е далече, когато с живота и ти ще се разделиш — казала Урд.

— Дънерът на ясена Игдрасил вече е изгнил, трепери световното дърво, животът на което ще свърши заедно с твоя. Слушай — скърцане със зъби! В царството на Хел живее чудовищният дракон Нидхьог и на дървото корените той гризе. Години работата му ще продължи, но някога и тя ще завърши.

— От свещения извор Урд поливаме Игдрасил всеки ден, за да лекуваме неговата рана. Така известно време животът на ясена ще продължи, но да го спасим не можем. Както ти не можеш да спасиш живота на Балдр — добавила Верданди.

— Почакай, Один — рекла Скулд, като видяла главата му да се отпуска от отчаяние към гърдите. — И ме изслушай. Няма Балдр вечно в Хел да живее. Той невинен и чист е, за да остане навеки в страшната Страна на мрака. Това нека да те утеши. Нищо няма повече да кажа…

От този ден сякаш черна мъгла паднала над Асгард. Думите на Мимир и пророчеството на норните прекратили пировете и веселията. Асите заоплаквали съдбата на своя лъчезарен бог и само Фриг единствена се надявала да спаси сина си.

— Той няма да умре — казвала тя и обикаляла Асгард и Митгард, Нифелхейм и Йотунхейм, Страната на гномите и Страната на елфите. Взела клетва от металите, от всеки камък, от всяко растение, от всеки звяр, птица и риба, че никой от тях няма да причини вреда на Балдр.

— Утешете се и забравете за мъката си. Не може да загине онзи, който нищо не може да убие — казала тя на асите, когато се върнала.

Боговете се зарадвали и започнали да славословят Фриг. Дори Один се удивил от прозорливостта и мъдростта на своята съпруга. Балдр също забравил за сънищата си и помолил боговете да проверят неговата неуязвимост.

Те веднага се съгласили. Излезли в полето до един и започнали да хвърлят по него камъни, да стрелят с лък, да мятат копия и да го нападат с мечове.

В отговор Балдр им се смеел. Дървото, камъните и желязото твърдо спазвали дадената пред Фриг клетва и даже не се докосвали до кожата му.

— Ти повече от нищо не бива да се боиш — казал му Хеймдал. — От днес нататък можеш да се сражаваш с всеки враг.

— Не искам да воювам с никого — разсмял се Балдр. — Но безкрайно се радвам, че ще остана с вас в Асгард и няма да отида под земята при мъртвите.

Като виждал сияещото му лице, Локи се мръщел сърдито. Още повече го засегнали думите. Отдавна той завиждал на добрия Бог на пролетта, а сега, когато той станал неуязвим, завистта му се превърнала в злоба.

„Рано е да се радва. Мимир и норните не са могли да сгрешат“ — злорадо си помислил Локи. Превърнал се в бедна старица и тръгнал към Фриг.

— О, велика богиньо, знаеш ли сега какво правят твоите синове! — възкликнал той, като влязъл при нея. — Кой знае защо са се разгневили на красивия Балдр и се мъчат да го убият с камъни, стрели, копия и мечове.

— Не се страхувай, бабке! — засмяла се Фриг. Била толкова радостна, че съвсем забравила да я попита за името и как е влязла в Асгард. — Балдр е неуязвим. Нищо не ще може да го нарани. Иначе металите, дърветата, животните и камъните биха нарушили дадената пред мен клетва.

— Аха! Така ли било! — подсмръкнала мнимата старица. — А от всички ли дървета и храсти в света взе клетва да не се докосват до Бога на пролетта?

Най-мъдрата от богините се замислила.

— На север от Митгард, в горите на Норвегия, видях малки зелени клонки от растение, което хората наричат имел. То беше толкова малко, че не можех да разговарям с него. После, когато порасне, ще го помоля да не погубва моя син.

Богът на огъня едва се сдържал да не извика от радост. Побързал да напусне двореца на Один, хвърлил женските дрехи, нахлузил на краката си крилатите сандали и се запътил към Норвегия. През това време клонката имел била пораснала и станала колкото ръка дебела. Локи я откъснал, издялкал от нея стрела и се върнал в Асгард.

Боговете продължавали да изпитват Балдр в полето. Само слепият Хьод стоял встрани и слушал какво правят неговите братя.

— Защо и ти не стреляш по Бога на пролетта? — обърнал се Локи към него.

— Подиграваш се с мен, нали? Сякаш не знаеш, че съм сляп? — отвърнал му Хьод.

— Това, уверявам те, не ти пречи да си също толкова добър воин, колкото и останалите — възкликнал Богът на огъня. — Не им отстъпвай и стреляй. Ето ти лък и стрела. Аз ще те обърна с лице към Балдр и ще насоча ръката ти.

Локи подал на слепия лъка и стрелата, която направил от клонката имел.

Хьод не подозирал коварството. Обтегнал ръка и стрелял в посоката, която му показал Локи. В същия миг Балдр надал вик и паднал мъртъв на земята. Стрелата на Хьод го била пронизала в сърцето.

От мъка асите заскубали косите си. А Локи затреперил от страх. Боял се, че Хьод ще го издаде. Ала той дори не успял да си отвори устата в своя защита. Вали, неговият брат, вбесен от постъпката му, без да го пита кой е сложил смъртоносното оръжие в ръката му, веднага на същото място го съсякъл с меча си. И този път коварният ас избегнал справедливото наказание.

На погребението на Балдр се стекли не само асите, ваните, валкириите и елфите, но и много от жителите на Йотунхейм. Даже те, най-злите врагове на Асгард и Митгард жалеели този, който през живота си не е сторил зло никому. Най-много, естествено, тъгували Один и Фриг.

На огромния кораб Хрингхорн бил стъкнат погребалният огън. В него лежали телата на Бога на пролетта и неговата съпруга Нана, която не могла да понесе гибелта му и в същия ден починала от мъка. После качили на кораба и жребеца на Балдр, оседлан, богато украсен със злато. Один сложил на пръста на умрелия си син пръстена Драупнир и му прошепнал няколко думи. Тях никой не ги е чул, но навярно били думи за утешение. Неслучайно норната Скулд му обещала, че Балдр няма вечно да живее в царството на мъртвите.

Оставало да разпалят огъня и да спуснат в морето кораба. Но той се оказал толкова тежък, че никой от боговете, даже и Тор, не могъл да го помръдне от мястото му.

Като видял това, един от великаните изрекъл:

— В горите на Йотунхейм живее великанката Хюрокин, която има сила за стотина от най-силните мъже на нашата страна. Изпратете да я повикат и тя ще ви помогне.

Боговете се вслушали в съвета му и не след дълго Хюрокин се появила, яхнала исполински сив вълк, в устата на който вместо юзда имало отровна змия.

Тор неволно хванал Мьолнир, като я видял, но Один спрял ръката му.

— Смъртта примирява всички. Защо да убиваме този, който иска да ни помогне.

— Няма сред жителите на Йотунхейм някой, към когото да се обърна за помощ — измърморил Богът на гръмотевицата и за всеки случай сложил оръжието си така, че да му е подръка.

Великанката Хюрокин хванала Хрингхорн за носа и с лекота го пуснала във водата. Асите запалили огъня и, подхванат от ветровете, корабът заплувал по вълните.

— А сега, аси, слушайте ме! — промълвила Фриг и избърсала сълзите си. — Който от вас реши да отиде при Хел и да й предложи каквото тя поиска за откуп на Балдр, то ще му дам, каквото пожелае. Може би дъщерята на Локи ще се съгласи да пусне сина ми заради злато или други скъпоценности.

— Аз ще отида! — рекъл най-младият син на Один, Хермод, юноша, едва навършил осемнадесет години. — Нека някой от вас да ми даде коня си?

— Вземи Слейпнир, сине — казал Один, — с него най-бързо ще отидеш до Хел и ще ми донесеш вестта за Балдр. А сега трябва да бързаш, защото сенките се движат по-бързо от живите същества.

Девет дни и девет нощи без отдих препускал Хермод през подземните пещери и коридори на Сварталвхейм, докато не достигнал реката Хьол, която отделяла Страната на мъртвите от Страната на живите. През нея бил прехвърлен дълъг златен мост, който охранявала вярната прислужница на Хел — великанката Модгуд.

— Кой си пък ти, младежо — запитала тя Хермод, когато той, без да се бави, преминал през моста. — Само вчера през моста минаха петстотин воини, а той трепереше по-слабо, отколкото под теб. Никога в Страната на мъртвите не съм виждала такива румени бузи.

— Аз не съм сянка, Модгуд, а пратеник на боговете. Отивам при Хел, за да й предложа откуп за моя брат Балдр.

— Два дни минаха, откакто той премина оттук, смели младежо… и ако искаш да го видиш, тръгни на север. Там под Нифелхейм е дворецът на нашата повелителка. Ала се пази — назад едва ли ще се върнеш.

Хермод не отговорил. Запрепускал в указаната посока и на десетия ден видял голям замък, заобиколен отвсякъде с висока желязна решетка, върховете на която се губели в мрака.

Юношата слязъл и по-здраво затегнал такъмите на осмоногия жребец, после го яхнал и дръпнал с всичка сила поводите. Като птица се извисил във въздуха Слейпнир и леко се прехвърлил през решетката. Скоро спрели пред вратите на замъка на най-голямата от дъщерите на Локи.

Много векове минали оттогава, когато боговете я изпратили тук да управлява над страната на мъртвите. За това време тя станала толкова огромна и могъща, че Хермод, който я виждал за първи път, доста се уплашил.

Даже Хюрокин била по-слаба и по-ниска от нея.

Отдясно на властелинката на почетното място седели Балдр, до него — Нани и Хьод, а от лявата страна — Хрунгнир, Хейрьод и другите, сразени от Тор, великани.

— Как те наричат, дръзки младежо? И кой си ти, който си се осмелил да се срещнеш с мен по-рано, преди тялото ти да са го погълнали огънят или земята? — сърдито го изгледала Хел. — И знаеш ли ти, че връщане оттук назад няма?

— Аз съм най-младият син на Один — Хермод, и брат на Балдр, Хел — отвърнал юношата, като сподавил страха си. — Асите ме изпратиха при теб с поръчение да пуснеш обратно Балдр, за което ще ти дадат какъвто поискаш откуп.

Хел така се разсмяла, че уплашила още повече и без това уплашения Хермод.

— Злато имам, колкото поискаш, а какъв друг откуп асите могат да ми дадат? — казала тя. — Не, младежо, нищо не ми трябва. Ала аз не съм чак толкова зла, колкото боговете си мислят. Нека те обходят целия свят и, ако видят, че всичко живо и мъртво плаче и тъгува по Балдр, тогава се върни при мен и аз ще ти дам твоя брат.

— Хайде върви. Ти ще се първият, който е напуснал моето кралство.

Юношата се наканил да тръгва, но гласът на Балдр го спрял.

— Чакай, Хермод. Вземи пръстена Драупнир и го върни на Один. Това ще бъде доказателство, че сме се видели.

— А от мен предай тази кърпа за глава — казала Нани. Свалила я и му я дала. — Прощавай! Може би скоро няма да се видим!

— И кажи на асите, че аз не съм виновен за смъртта на Балдр! — тихо добавил Хьод. — Няма да издам убиеца. Скоро той сам ще го направи.

Разбрали условията на Хел, боговете веднага се разпръснали из всички краища на света. Колкото повече обикаляли, толкова повече се радвали. Всичко живо и мъртво, което срещнали, плачело и тъгувало за Балдр. Плачели гномите и елфите, зверовете в горите, великаните, птиците в небето. Плачели цветята, дърветата, камъните, покрити с влага…

Плачела и самата земя, студена и мокра, несгрята от топлия дъх на Бога на пролетта.

Само един-единствен не плачел и не тъгувал Локи. Той обмислял как да излъже асите и те завинаги да оставят Балдр при Хел. И му хрумнало нещо.

Когато боговете се връщали обратно в Асгард, в една от пещерите на Йотунхейм намерили великанка, която весело се усмихнала, като ги видяла.

— Ти не тъгуваш ли за Балдр? — попитали ужасени боговете.

— Защо да плача за него? — засмяла се великанката. — Казвам се Тьок, Благодарност. А вие знаете, че за доброто винаги се заплаща със зло. Нека Балдр остане при Хел. Той не ми е необходим.

Едва изрекла тези думи, и изчезнала. Тор после я търсил дълго, но така и не успял да я намери. А да се досети, че тази великанка бил Локи, нямало как. Ето защо и досега Балдр живее при Хел.