Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vislupus (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD (2017)

Издание:

Заглавие: Скандинавска митология

Издание: Първо

Издател: Издателство „Литера Прима“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: повест

Националност: Българска

Художник: Атанас Атанасов

ISBN: 954-8163-11-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1808

История

  1. — Добавяне

IV
Създаването на елфите и гномите

От деня, когато на небето се запалило Слънцето, животът на Земята станал радостен и весел. Хората се трудели мирно по своите ниви, всички били доволни, никой не искал да бъде по-знатен и по-богат от другите. Боговете в тези времена често напускали Асгард и странствали по света. Те научили хората да копаят земята и да извличат от нея рудата. Те създали първата наковалня и първия чук. Първите клещи също били създадени от тях. С помощта им били направени останалите инструменти и оръдия на труда. Тогава нямало войни, грабежи и клетвопрестъпления. В планините се добивало много злато, но никой не го продавал, нито трупал, а от него изработвали домашни съдове и пособия. Ето защо този век се наричал златен.

Един ден Один, Вили и Ве търсили желязна руда. Неочаквано в земята намерили червеи, които незнайно защо се впили в месото на Имир. Боговете се замислили неволно. Гледали невзрачните същества и се чудели какво да направят с тях.

— Какво ще правим с тях, братя? — произнесъл накрая Ве. — Населихме света и си мисля, че такива създания не са нужни никому. Може би трябва просто да ги унищожим?

— Не бързай. Ние населихме повърхността на Земята, ала за нейните недра забравихме — възразил му Один. — Хайде от тези червеи да създадем малки човечета — гноми, или черни елфи и да им дадем да властват над подземното царство, което ще се казва Сварталвхейм, т.е. Страната на черните елфи.

— А ако им омръзне да живеят там и поискат да излязат навън, към светлината и слънцето? — попитал Вили.

— Ако им омръзне, братко — успокоил го Один, — ще направим така, че слънчевите лъчи да ги превръщат веднага в камък. И ако те го знаят, завинаги ще останат да живеят под земята.

— Е, ако всичко стане така, както казваш, съгласен съм с теб — казал Ве. — Но ние, мисля, забравихме не само земните недра, забравихме и въздуха? Хайде да превърнем едни от червеите в черни елфи, в гноми, както Один рече, а от другите да създадем светлите елфи и с тях да населим въздуха между Земята и Асгард. Тяхната страна да наречем Льосалвхейм, или Страната на светлите елфи.

Така и станало.

Черните елфи, наричани гноми, скоро станали изкусни майстори. Никой по-добре от тях не умеел да обработва скъпоценните камъни и металите и, както по-късно ще разберете, самите богове нерядко се обръщали към тях за помощ.

Светлите елфи пък се научили да отглеждат най-красивите и най-ароматните цветя. Оттогава всяка година покриват с тях Земята, за да е тя по-хубава и още по-прекрасна.