Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
vislupus (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD (2017)

Издание:

Заглавие: Скандинавска митология

Издание: Първо

Издател: Издателство „Литера Прима“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: повест

Националност: Българска

Художник: Атанас Атанасов

ISBN: 954-8163-11-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1808

История

  1. — Добавяне

XII
Кражбата на Мьолнир

Повече от три години Тор се сражавал с великаните по източните граници на Митгард. Хримтурсите били многочислени и войнствени, но Богът на гръмотевицата стремително се носел над облаците, появявал се ту тук, ту там и ги поразявал безжалостно един след друг със страшното си оръжие.

Великаните не издържали борбата със смелия ас, отстъпили безславно в Йотунхейм, за да съберат сили за нов поход.

Тор решил, че сега спокойно може да си отдъхне, разпрегнал козлите и ги пуснал да пасат в съседната ливада. А той се изтегнал на голата земя, сложил Мьолнир до себе си и дълбоко заспал.

На заранта Богът на гръмотевицата се събудил и протегнал ръка за оръжието си, но ръката му не напипала нищо друго освен камъчета и трева. Тор скочил бързо, потъркал очи и се заоглеждал — Мьолнир бил изчезнал.

Гневът на аса бил ужасяващ. Скубал с всички сили брадата си и така тропал с крака, че земята се тресяла. После се поуспокоил, запрегнал козите и като вихър се понесъл към Асгард, за да предупреди боговете за загубата.

Ала по пътя му станало срамно, че така глупаво загубил оръжието си, и решил да сподели това единствено с Локи.

Богът на огъня търпеливо го изслушал и поклатил глава.

— Мьолнир е откраднат само от великаните и значи у тях трябва да го търсим. Да отидем по-скоро при Фрея и да я помолим за соколовата премяна. Така ще полетя в Йотунхейм и сигурно ще разбера къде е скрито оръжието ти.

— Прав си. Нямаме друг избор — съгласил се Тор.

— Дори да беше от злато и сребро тази соколова премяна, пак бих ви я дала — казала Богинята на любовта и изпълнила тяхната молба.

Локи веднага се облякъл, превърнал се в сокол и бързо полетял през морето към страната на великаните.

Първият, когото там зърнал, бил един от най-богатите и най-знатните князе на Йотунхейм — великанът Трюм. Той седял на върха на висока планина и, без да мисли много, се досетил, че под образа на сокола е скрит някой от асите.

— Как вървят нещата в страната на боговете?

— Не много добре, Трюм, не много добре! — отговорил Локи. — Тор е загубил Мьолнир. Не знаеш ли случайно кой го е взел и къде ли е сега?

— Ха-ха! — разсмял се гръмогласно великанът. — Аз ли да не знам, като аз му го откраднах! Можех дори да го убия, докато спеше, но не ми се щеше да се карам с асите. Готов съм заради това да им върна и Мьолнир, при условие че ми дадат за жена прекрасната Фрея. Ако се сродя с боговете, може да мина на тяхна страна.

— Къде си го скрил? — продължил да пита Локи.

— Чукът ли, Локи? — засмял се великанът. По гласа познал Бога на огъня. — Чукът лежи дълбоко под земята и дори ти, с твоята хитрост, никога няма да се добереш до него.

Богът на огъня разбрал каквото му било необходимо, направил един кръг над главата на Трюм и се върнал в Асгард.

— Както ти казах, Трюм е взел Мьолнир — рекъл той на чакащия го с нетърпение Тор. — Не иска да ти го върне, ако боговете не му дадат за жена Фрея.

Тор изтичал веднага при Богинята на любовта.

— Слушай, Фрея! Събери си нещата и върви при Трюм — започнал простодушно да я уговаря той. — Ти си длъжна да станеш негова жена, иначе той няма да ми върне Мьолнир.

Добрата и кротка дъщеря на Ньорд за първи път в живота си се разгневила от думите на Тор. В яда си дори разкъсала своята скъпоценна огърлица Брисингамен.

— Мълчи и се махай от двореца ми, Тор! Никога няма да отида в Йотунхейм и да се омъжа за великан, дори всички богове да ме молят. Ти си проспал оръжието си — ти сам си го върни!

Богът на гръмотевицата навел глава и, без да каже дума повече, се върнал при Локи.

— Посъветвай ме какво да направя, Локи?

— Да съберем боговете и всичко да им разкажем, Тор. Заедно може пък да измислим нещо.

Богът на гръмотевицата се съгласил със свито сърце.

Асите се ужасили от кражбата на Мьолнир. Съветвали се дълго, но не успели нищо да измислят. Накрая мъдрият Хеймдал, стражът на моста от дъга, станал от мястото си.

— Защо да не облечем в женски дрехи Тор и да го изпратим при Трюм вместо Фрея? — рекъл той. — Може би така ще успее да си възвърне оръжието.

— Трюм веднага ще открие хитростта — възразил му Вали.

— Нищо няма да открие. Не е виждал никога Фрея и не знае как изглежда. Ще го облечем с дълга рокля, за да не се виждат огромните му крака. На главата му ще сложим кърпа, а лицето му ще покрием с плътен воал, за да не се вижда рижата му брада. Така великанът няма да се досети, че пред него не стои жена.

— Никога няма да облека женски дрехи! — завикал сърдито Тор. — Направя ли го, всички ще ми се присмивате!

— Забравяш каква страшна опасност ни грози, Тор! — възразил му Браги. — Великаните ще ни убият един по един със собственото ти оръжие и ще завладеят Митгард и Асгард. Та както и да го направиш, ще е за добро. Никой няма да ти се присмива.

Локи видял, че Богът на гръмотевицата още се колебае.

— Искаш ли и аз да сложа женски дрехи и да дойда с тебе като прислужница?

Предложението му се харесало на боговете и най-вече на Тор.

Престанал да се дърпа и се съгласил.

Асите начаса изпратили вестоносец при Трюм, който да му предаде, че Фрея скоро ще е при него, и заприготвяли Тор и Локи.

Великанът бил извън себе си от радост. В очакване на годеницата си поканил в замъка многочислени гости и направил разкошна гощавка.

Скоро в далечината се показал Тор, покрит с воал. След него вървял Локи, облечен като прислужница. Трюм се затичал, взел за ръка мнимата си годеница, като тържествено я въвел в залата за пиршеството и я сложил да седне пред отрупаната с храна маса.

Богът на гръмотевицата обичал да си похапва добре. И понеже по пътя огладнял, забравил всякаква предпазливост, повдигнал воала и на бърза ръка погълнал цял бик, огромна риба и изпил цяла бъчва силна медовина.

— През живота си не съм виждал девойка да яде така?! — възкликнал Трюм и с почуда загледал годеницата си.

— О, Трюм! — прошепнал на ухото му Локи, който за всеки случай стоял зад гърба му. — Фрея толкова тъгуваше за теб и седем дни нищо не яде и не пи. Ето защо сега е гладна.

Думите на хитрия бог зарадвали Трюм и той поискал да целуне своята годеница. Но като видял под воала святкащите очи на Тор, ужасено отскочил назад.

— Нито една девойка на света няма такива очи! — заекнал той.

— Успокой се, Трюм! — зашепнал му пак Локи. — Седем дни и нощи Фрея плака за теб и очите й почервеняха и се възпалиха.

Великанът бил трогнат от думите на Локи. Излязъл от залата и извикал сестра си при гостите, за да сложи на коленете на невястата най-скъпия подарък — Мьолнир, и на свой ред да получи друг. По онова време такъв бил обредът за венчавка.

Девойката веднага изпълнила заповедта на брат си. Радостта на Тор била безкрайна, когато познал в положеното на коленете му оръжие своя Мьолнир.

В този миг могъщият Бог на гръмотевицата скочил, хвърлил женските дрехи и се изправил пред зашеметените от ужас гости. Всички се втурнали да бягат, но било късно. Мьолнир ги настигал навсякъде и те падали на земята мъртви. Същата участ постигнала и Трюм.

Така забележителното оръжие на Тор било върнато и светът бил спасен от опасност. Оттогава минало много време, но Богът на гръмотевицата никога не забравил как заради един дълбок свой сън трябвало да ходи в женска премяна. И досега най не обича да му се напомня за това.