Майкъл Крайтън
Пиратски ширини (8)

8.

Разбира се, беше невъзможно отплаването да се запази в тайна. Прекалено много моряци жадуваха за койка на която и да било каперска експедиция, а не бяха малко и търговците и фермерите, необходими за екипирането на Хънтъровия слуп^[1] „Касандра“. Още в ранната утрин целият Порт Роял говореше за предстоящия набег.

Твърдеше се, че Хънтър ще атакува Кампече. Не, щял да разграби Марикаибо. Някои дори говореха, че щял да дръзне да атакува Панама, както бе направил Дрейк преди около седемдесет години. Но такова дълго плаване означаваше много провизии, а запасите на Хънтър бяха толкова малко, че се пусна слух, че целта на рейда му е самата Хавана. Хавана никога не бе атакувана от капери; дори идеята за подобно нещо се смяташе за безумна.

Появи се и друга озадачаваща информация. Черното око, Чифутина, купуваше плъхове от децата и калпазаните около доковете. Никой не можеше да разбере защо са му на Чифутина плъхове. Освен това се разбра, че той купил вътрешностите на прасе — те можеха да се използват в някакъв ритуал, но със сигурност не и от евреин.

В същото време златарският магазин на Чифутина затвори и пусна капаци.

Самият Чифутин бе изчезнал някъде из възвишенията във вътрешността. Беше заминал преди зазоряване със запас сяра, селитра и дървени въглища.

Провизиите за „Касандра“ бяха не по-малко странни. Бяха закупени ограничени количества осолено свинско, но се поръча много вода — в това число и няколко малки бъчонки, които бъчварят мистър Лонгли трябваше да изработи специално. Работилницата за въжета на мистър Уитстол получи поръчка за повече от хиляда фута яко въже — прекалено яко, за да се използва за такелаж. Майсторът на платна мистър Недли пък трябваше да осигури няколко големи чувала с ремъци в горната част. А ковачът Карвър изработваше абордажни куки от особен вид — зъбците им бяха на шарнири, така че да могат да се сгъват и да заемат съвсем малко място.

Не липсваше и поличба — сутринта някакви рибари уловиха огромна риба чук и я измъкнаха на доковете край Чоколата Хол, където излизаха костенурките. Акулата бе дълга над дванадесет фута и бе изключително грозна — с широката си муцуна и очи по плоските й краища. Рибари и минувачи изпразниха пистолетите си в животното, но без видим ефект. Акулата се мяташе и гърчеше на сушата, докато превали пладне.

После разпраха корема й и навън се изсипаха слизестите черва. Проблесна метал и когато разшириха разреза, откриха вътре цяла броня на испански войник — нагръдник, шлем с гребен и наколенници. Стана ясно, че плоскоглавата акула е погълнала нещастника цял, смляла е плътта му, но бронята останала вътре и не можела да бъде изхвърлена. Това събитие се прие като поличба за предстоящо испанско нападение срещу Порт Роял или като доказателство, че Хънтър ще атакува испанците.

Сър Джеймс Алмънт нямаше време за поличби. Той се занимаваше с разпита на един френски разбойник на име Л’Олоне, който бе пристигнал в града тази сутрин с плячкосан испански бриг. Л’Олоне нямаше разрешително за каперство, пък и официално Англия и Испания не бяха във война. Още по-лошото бе, че при пристигането си в пристанището бригът не носеше нищо ценно. В трюмовете му бяха открити само малко кожи и тютюн.

Макар и известен като корсар, Л’Олоне бе тъп и брутален мъж. Естествено, за да бъдеш капер, не се изискваха изключителни умствени способности. Човек трябваше само да чака на подходящата ширина, докато не се появи подходящ за атакуване съд. Сега Л’Олоне стоеше с шапка в ръце в кабинета на губернатора и рецитираше с детска невинност невероятната си история. Натъкнал се случайно на кораба и го намерил напуснат. На борда нямало жива душа и съдът дрейфувал без посока.

— Честно, трябва да е избухнал някакъв мор или бунт — каза Л’Олоне. — Но корабът си го бива, сир, и сметнах за свой дълг към Короната да го докарам в пристанището.

— Никакви пътници ли не намери?

— Нямаше жива душа.

— А трупове?

— Съвсем не, сир.

— И никаква следа какво нещастие се е случило?

— Абсолютно никаква, сир.

— А товарът…

— Както откриха собствените ви инспектори, сир, не сме го докосвали. Знаете това, сир.

Сър Джеймс се запита колко ли невинни души е изклал Л’Олоне, за да прочисти палубите на търговския кораб. А също и къде е акостирал пиратът, за да скрие ценните товари. В Карибско море имаше хиляди острови и малки коралови атоли, които можеха да послужат за тази цел.

Губернаторът потропа с пръсти по бюрото. Този човек със сигурност лъжеше, но му трябваше доказателство, че е така. Дори в грубата среда на Порт Роял английският закон беше над всичко.

— Добре тогава — рече накрая. — Официално ти заявявам, че Короната е крайно недоволна от това залавяне. Ето защо кралят ще вземе една пета…

— Една пета! — Обикновено кралят вземаше една десета или дори една петнадесета.

— Точно така — с равен глас каза сър Джеймс. — Негово Величество ще получи една пета, а аз ще добавя официално, че ако до мен достигнат доказателства за непристойно поведение от твоя страна, ще бъдеш изправен пред съда и обесен като пират и убиец.

— Сир, кълна се, аз…

— Достатъчно — вдигна ръка сър Джеймс. — Засега си свободен, но не забравяй думите ми.

Л’Олоне се поклони изискано и тръгна заднешком към изхода. Алмънт позвъни на адютанта си.

— Джон — рече той, — намери някои от моряците на Л’Олоне и се погрижи да се наквасят и да развържат езици. Искам да разбера как корабът е попаднал в ръцете му и се нуждая от солидни доказателства срещу него.

— Както заповядате, Ваше Превъзходителство.

— И още нещо — отдели една десета от товара за краля и една десета за губернатора.

— Да, Ваше Превъзходителство.

— Това е всичко.

Джон се поклони.

— Ваше Превъзходителство, капитан Хънтър е тук за документите.

— Покани го да влезе.

Хънтър се появи миг по-късно. Алмънт стана и стисна ръката му.

— Изглеждате в добро настроение, капитане.

— Наистина е добро, сър Джеймс.

— Подготовката добре ли върви?

— Много добре, сър Джеймс.

— На каква цена?

— Петстотин дублона, сър Джеймс.

Алмънт беше очаквал да чуе подобна сума. Извади кесия с монети от бюрото си.

— Това ще бъде достатъчно.

Хънтър се поклони и взе парите.

— И така — рече сър Джеймс. — Наредих да ви бъде издадено разрешително за сеч на кампеш навсякъде, където сметнете за подходящо. — Подаде писмото на Хънтър.

През 1665 г. добивът на кампеш се смяташе за законна дейност от англичаните, макар испанците да твърдяха, че имат монопол върху сечта му. Дървесината на кампеша, или Hematoxylin campaechium, се използваше при производството на червена боя, както и в някои лекарства. Беше ценна като тютюна.

— Длъжен съм да ви напомня — бавно рече сър Джеймс, — че не можем да подкрепим каквато и да било атака срещу испанско селище при липсата на провокация от тяхна страна.

— Разбирам — отвърна Хънтър.

— Предполагате ли, че ще има провокации?

— Съмнявам се, сър Джеймс.

— В такъв случай нападението ви срещу Матансерос ще бъде пиратство, естествено.

— Сър Джеймс, нашият беден слуп „Касандра“, който е леко въоръжен и се занимава с търговия, както личи от издадените от вас документи, може да се озове под обстрел от оръдията на Матансерос. В такъв случай няма ли да бъдем принудени да отвърнем? Непровокирана стрелба срещу невинен съд не може да бъде толерирана.

— Наистина не може — съгласи се сър Джеймс. — Имам пълно доверие във вас, че ще действате като войник и джентълмен.

— Няма да предам доверието ви.

Хънтър понечи да си тръгне.

— И още нещо — спря го сър Джеймс. — Казала е фаворит на Филип. Дъщеря му е омъжена за неговия вицеканцлер. Всяко съобщение от Казала за събитията в Матансерос, различно от вашите описания, ще бъде крайно неудобно за Негово Величество крал Чарлз.

— Съмнявам се, че ще има каквито и да било съобщения от Казала — отвърна Хънтър.

— Много е важно да няма такива.

— Никой не изпраща съобщения от морските дълбини.

— Така е — съгласи се сър Джеймс и те си стиснаха ръцете.

На излизане от губернаторския дворец Хънтър бе пресрещнат от една чернокожа прислужница, която му даде писмо, обърна се и се отдалечи, без да каже нито дума. Хънтър го прочете, докато слизаше по стъпалата пред входа. Беше написано с женски почерк.

Мой скъпи капитане,

Преди малко научих, че във вътрешността на острова, в местността Долината на Крофорд, има прекрасен извор. За да се запозная по-добре със забележителностите на новия си дом, смятам да направя екскурзия до това място по-късно през деня и се надявам, че красотата му наистина е такава, каквато ми я описаха.

С най-искрени почитания,

Емили Хаклет

Хънтър прибра писмото в джоба си. При нормални обстоятелства нямаше да обърне внимание на завоалираната покана на мисис Хаклет. В последния ден преди вдигането на котва имаше предостатъчно работа. Но така или иначе му се налагаше да отиде във вътрешността, за да види Черното око. Ако се намереше време… Сви рамене и тръгна към конюшнята, за да вземе коня си.