Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirate Latitudes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Майкъл Крайтън

Пиратски ширини

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Боряна Даракчиева

 

ИК „Бард“ ООД, София, 2010

ISBN 978-954-655-101-6

История

  1. — Добавяне

3.

Облечен по-леко, губернатор Алмънт закусваше сам в трапезарията на имението. Както обикновено, предпочете леко ястие — задушена риба и малко вино, последвани от още едно от дребните удоволствия на поста му — чаша силно черно кафе. По време на престоя си тук беше станал голям почитател на кафето и му бе изключително приятно, че разполага с буквално неограничени количества от този деликатес, който така рядко се намираше в родината му.

Тъкмо приключваше, когато влезе адютантът му Джон Крюкшанк — пуритан, принуден да напусне спешно Кеймбридж след реставрацията на Чарлз II. Той бе сериозен и скучен мъж с жълтеникав тен, но изпълняваше съвестно задълженията си.

— Осъдените жени са тук, Ваше Превъзходителство.

Алмънт направи кисела физиономия и избърса устни.

— Кажи им да влязат. Чисти ли са, Джон?

— Сравнително, сър.

— Е, да влязат тогава.

Жените влязоха шумно в трапезарията. Бъбреха помежду си, зяпаха и сочеха това или онова. Недисциплинирана сган. Бяха облечени в еднакви сиви фусти и вървяха босоноги. Адютантът ги подреди до стената и Алмънт стана от масата.

Жените се смълчаха, докато той минаваше покрай тях. Чуваше се единствено тътренето на болезнения му ляв крак, докато вървеше покрай редицата и се взираше в лицето на всяка.

Те представляваха грозна, невчесана и долна сбирщина, както и можеше да се очаква. Спря пред една жена — по-висока от него, противно създание с надупчено от шарка лице и липсващи зъби.

— Как се казваш?

— Шарлот Биксби, милорд — отвърна тя и непохватно се опита да направи реверанс.

— Престъпление?

— Повярвайте, милорд, не съм извършвала никакво престъпление, скалъпиха ми обвинение и…

— Убила е съпруга си, Джон Биксби — обади се с равен глас адютантът, който четеше от списъка.

Жената млъкна. Алмънт продължи нататък. Всяко следващо лице бе по-грозно от предишното. Спря пред жена със сплъстена черна коса, жълт белег отстрани на шията и начумерена физиономия.

— Име?

— Лора Пийли.

— Какво е престъплението ти?

— Казаха, че съм откраднала кесията на един джентълмен.

— Удушила е децата си, на четири и седем години — монотонно каза Джон, без да вдига очи от списъка.

Алмънт се намръщи. Тези жени щяха да бъдат като у дома си в Порт Роял — бяха проклети и яки като всеки капер. Но съпруги? Как ли пък не. Продължи покрай редицата лица и спря пред едно, което бе необичайно младо.

Момичето едва ли бе на повече от четиринадесет или петнадесет, със светла коса и естествено бледа кожа. Очите й бяха сини и бистри и в тях се четеше някаква странна, невинна дружелюбност. Изобщо не се вписваше в мърлявата група.

— Как се казваш, дете?

— Ан Шарп, милорд. — Гласът й бе мек и тих, почти шепот. Тя сведе свенливо очи.

— Какво е престъплението ти?

— Кражба, милорд.

Алмънт хвърли поглед към Джон. Адютантът кимна.

— Кражба от дома на джентълмен на Гардънърс Лейн, Лондон.

— Така значи — рече Алмънт и се обърна отново към момичето. Сърце не му даваше да бъде строг с нея. Тя продължаваше да гледа в пода. — Нужна ми е нова прислужница в домакинството, мис Шарп. Ще взема теб.

— Ваше Превъзходителство — прекъсна го Джон и се наведе към губернатора. — Две думи насаме, ако обичате.

Отдалечиха се достатъчно от жените и адютантът с видимо вълнение посочи списъка.

— Ваше Превъзходителство — прошепна той. — Тук пише, че е била обвинена и в магьосничество.

Алмънт се засмя добродушно.

— Нищо чудно, нищо чудно. — Хубавите млади жени често бяха обвинявани в подобно нещо.

— Ваше Превъзходителство — каза Джон, изпълнен с трепетен пуритански дух, — тук пише, че тя носи стигмата на дявола.

Алмънт погледна свенливото момиче. Не беше склонен да повярва, че наистина е вещица. Сър Джеймс поназнайваше това-онова. Вещиците имаха очи със странен цвят и около тях се долавяше леден полъх. Плътта им бе студена като на влечуго и имаха трета цица.

Сигурен беше, че тази жена не е вещица.

— Погрижете се да бъде добре облечена и изкъпана — нареди той.

— Ваше Превъзходителство, ако мога да ви напомня, стигмата…

— По-късно сам ще проверя.

Джон се поклони.

— Както заповядате, Ваше Превъзходителство.

Едва тогава Ан Шарп вдигна очи, погледна губернатор Алмънт и се усмихна едва забележимо.