Майкъл Крайтън
Пиратски ширини (10)

10.

Долината на Крофорд се намираше на половин час приятна езда на север, през пищната зеленина в подножието на Сините планини. Хънтър изкачи хребета над долината и видя конете на мисис Хаклет и двете й робини, завързани до бълбукащия поток, който изтичаше от каменистото езерце в източния край на долината. Виждаше се също застлано одеяло за пикник и наредена върху него храна.

Хънтър слезе при конете и завърза своя до тях. Трябваше му само миг да подкупи двете чернокожи жени, като долепи пръст до устните си и им подхвърли по един шилинг. Робините се измъкнаха, като се кискаха тихо. Не ги подкупваха за първи път да си мълчат за тайни срещи и Хънтър не се тревожеше, че ще разкажат на някого какво са видели.

Нито пък щяха да надничат през храстите към двамата бели и да хихикат. Той тръгна тихо по камъните покрай езерцето, докато се озова до малкия водопад. Мисис Хаклет се плискаше във водата. Още не беше забелязала Хънтър.

— Сара — каза тя. Явно си мислеше, че робинята й е някъде наблизо. — Познаваш ли онзи капитан Хънтър от пристанището?

— Аха — отвърна с тънък глас Хънтър и седна до дрехите й.

— Робърт казва, че бил най-обикновен негодник и пират — рече тя. — Но Робърт ми обръща толкова малко внимание. Аз бях фаворитката на краля — а той определено е весел човек, дума да няма. Но този капитан Хънтър е толкова хубав. Как мислиш, дали много жени от града го даряват с благоволението си?

Хънтър не отговори и продължи да гледа как мисис Хаклет се плиска в езерцето.

— Сигурно е така. В погледа му има нещо, което може да разтопи и най-закоравялото сърце. Личи, че е силен и храбър. Никоя жена не би пропуснала подобно нещо. Пръстите и носът му са с подходящата дължина, което говори добре за други негови части. Има ли си любимка в града, Сара?

Хънтър не отговори.

— Негово Величество има дълги пръсти и е великолепен в леглото — изкиска се мисис Хаклет. — Не трябваше да казвам това, Сара.

Хънтър продължаваше да мълчи.

— Сара? — Тя се обърна и го видя да седи на брега и да й се хили.

— Не знаете ли, че къпането е вредно за здравето? — попита той.

Тя плесна гневно по водата.

— Значи всичко, което се говори за вас, е вярно! Вие сте подлец, простак, абсолютен негодяй и в никакъв случай — джентълмен.

— Нима очаквахте някой джентълмен?

Мисис Хаклет плесна отново във водата.

— Определено не очаквах някой, който се промъква като крадец. А сега се махнете оттам, за да мога да се облека.

— Тук ми е много удобно — отвърна Хънтър.

— Значи отказвате да се махнете?

Беше много ядосана. Благодарение на бистрата вода Хънтър виждаше, че е доста хилава за вкуса му — кокалеста жена с малки гърди и изпито лице. Но гневът й го възбуждаше.

— Боя се, че е така.

— Тогава, сър, явно съм сгрешила в преценката си за вас. Мислех, че ще проявите най-елементарна любезност и добро поведение спрямо жена в неудобно положение.

— Какво му е неудобното на положението ви? — поинтересува се Хънтър.

— Аз съм съвсем гола, сър.

— Виждам.

— А тази вода е ледена.

— Нима?

— Наистина е ледена.

— Току-що ли го забелязахте?

— Сър, ще ви помоля още веднъж да престанете с това безочие и да ме оставите за момент насаме, за да мога да се изсуша и облека.

Вместо отговор Хънтър отиде до самата вода, хвана ръката й и я измъкна на камъка. Тя остана там, цяла вир-вода и трепереща въпреки топлото слънце. Изгледа го кръвнишки.

— Ще се простудите и можете да умрете — каза той, ухилен на смущението й.

— Тогава да бъдем двама — отвърна тя и неочаквано го блъсна в езерцето.

Хънтър цамбурна сред фонтан от пръски и се стегна от допира на ледената вода. Дъхът му секна за миг. Запляска с ръце и крака, а мисис Хаклет стоеше на камъка и му се смееше.

— Мадам — с мъка успя да изрече той. — Мадам, умолявам ви.

Тя продължи да се смее.

— Мадам, не мога да плувам. Моля, помогнете… — И главата му потъна за момент.

— Моряк, който не може да плува? — И тя се разсмя отново.

— Мадам… — успя да произнесе той и отново потъна. След малко отново изплува, като пляскаше и риташе без никаква координация. Тя го изгледа загрижено. После протегна ръка и той зарита към нея.

Хънтър сграбчи ръката й и я дръпна силно, прехвърляйки я през главата си. Тя изпищя и цопна по гръб, вдигайки пръски до небето. Изпищя отново и потъна. Той се разсмя, когато тя се появи над водата, и й помогна да излезе на топлия камък.

— Вие сте един противен, отвратителен, зъл, гаден мерзавец и главорез — изтърси тя.

— На вашите услуги — отвърна Хънтър и я целуна.

Тя се дръпна.

— И нахалник.

— И нахалник — съгласи се той и я целуна отново.

— Сигурно смятате да ме изнасилите като някаква обикновена уличница.

— Съмнявам се, че това ще бъде необходимо — отвърна Хънтър, докато сваляше мокрите си дрехи.

И наистина не беше.

— Насред бял ден? — ужасено рече тя и това бяха последните й смислени думи.