Майкъл Крайтън
Пиратски ширини (1)

1.

Сър Джеймс Алмънт, назначеният от Негово Величество Чарлз II губернатор на Ямайка, по принцип ставаше рано. Това се дължеше донякъде на живота му на застаряващ вдовец, донякъде на неспокойния сън заради болките от подаграта и донякъде на климата на колония Ямайка — денят ставаше горещ и влажен малко след изгрев.

На сутринта на 7 септември 1665 г. всичко вървеше по обичайния начин — събуди се в покоите си на третия етаж на губернаторския дворец и отиде направо до прозореца, за да прецени времето и започващия ден. Губернаторският дворец представляваше внушителна тухлена сграда с червен керемиден покрив. Това бе единствената триетажна постройка в Порт Роял и предлагаше великолепен изглед към града. Долу фенерджиите правеха последните си обиколки, за да загасят уличното осветление. На Ридж стрийт сутрешният патрул от гарнизона събираше търкалящите се в калта пияници и труповете. Точно под прозореца изтрополи първата конска каруца, натоварена с бъчви прясна вода от Рио Кобра — на няколко мили от града. Иначе като цяло Порт Роял си оставаше тих и се наслаждаваше на краткия момент между времето, когато последните пияни пътешественици се строполяват в ступор, и началото на сутрешната суматоха на и около пристанището.

Погледът на сър Джеймс се насочи от тесните улички към пристанището с люлеещата се гора от мачти и стотиците кораби с всевъзможни размери, завързани по доковете. По-нататък се виждаше английски търговски бриг^[1] хвърлил котва оттатък плитчините, недалеч от рифа Ракъм. Явно беше пристигнал през нощта и капитанът благоразумно бе предпочел да изчака изгрева, за да влезе в пристанището на Порт Роял. Докато слънцето изгряваше, горните платна на брига бяха свити и две дълги лодки потеглиха от брега при Форт Чарлз, за да помогнат за извличането на кораба в пристанището.

Губернатор Алмънт, известен на местните като „Джеймс Десятъка“, защото настояваше една десета от заграбеното при каперските експедиции да влиза в личната му хазна, обърна гръб на прозореца и закуцука мъчително през стаята, за да се заеме с тоалета си. Търговският кораб бе забравен моментално — точно тази сутрин сър Джеймс имаше неприятното задължение да присъства на обесване.

Предишната седмица войниците бяха заловили някакъв френски разбойник на име Льоклер, обвинен за пиратско нападение срещу селището Охо Риос на северното крайбрежие на острова. Заради показанията на неколцина оцелели местни жители французинът бе осъден на смърт чрез обесване на публичното бесило на Хай стрийт. Губернатор Алмънт нямаше конкретен интерес към французина или начина на ликвидирането му, но бе длъжен да присъства в качеството си на представител на властта. А това означаваше една досадна официална сутрин.

В стаята влезе личният му прислужник Ричардс.

— Добро утро, Ваше Превъзходителство. Бордото ви.

Подаде му чашата и губернаторът я пресуши на един дъх. Ричардс постави на масичката тоалетните принадлежности — леген розова вода, по-малко легенче със смачкана мирта и купичка прах за зъби с кърпа за зъби до нея. Губернатор Алмънт започна ритуала под съпровода на съсъка на помпичката на парфюма, с които Ричардс освежаваше въздуха в стаята всяка сутрин.

— Топъл ден за бесене — отбеляза слугата и сър Джеймс изсумтя в знак на съгласие, докато поръсваше оредяващата си коса с пастата от мирта.

Губернаторът бе на петдесет и една и през последното десетилетие бе започнал да оплешивява. Не беше особено суетен, пък и в повечето случаи носеше шапка, така че плешивостта за него не бе толкова ужасяваща, колкото би могла да бъде. Въпреки това той вземаше мерки да ограничи косопада. Вече няколко години предпочиташе смачканата мирта — традиционен цяр, препоръчван още от Плиний. Освен това използваше паста от зехтин, пепел и стрити дъждовни червеи, за да не позволи на косата си да побелее. Тази смес обаче вонеше толкова отвратително, че я използваше далеч не така често, колкото би трябвало.

Губернатор Алмънт изплакна косата си с розовата вода, подсуши я с кърпа и заразглежда отражението си в огледалото.

Една от привилегиите на поста му като висш сановник на колония Ямайка се състоеше в това, че притежаваше най-доброто огледало на острова. То бе голямо почти цял квадратен фут^[2] и с отлично качество, без никакви изкривявания и дефекти. Беше пристигнало миналата година от Лондон. Получателят бе един местен търговец, но Алмънт го конфискува под някакъв претекст. Не беше над подобни неща и всъщност остана с впечатлението, че жителите на града го уважават повече заради подобни прояви на своеволие. Бившият губернатор сър Уилям Литън го бе предупредил в Лондон, че Ямайка „не е от особено обременените от морал райони“. През следващите години сър Джеймс често си припомняше тази фраза — подценяването бе изразено изключително умело. Самият той не можеше да се похвали с изящно слово; беше откровен до грубост и с определено холеричен темперамент — факт, който приписваше на подаграта си.

Докато се гледаше в огледалото, си помисли, че трябва да извика бръснаря Ендърс да подстриже брадата му. Сър Джеймс не беше красив мъж и си бе пуснал брада, която да смекчи острото му като на невестулка лице.

Изсумтя срещу отражението си и насочи вниманието си към зъбите. Топна мокър пръст в пастата от стрита заешка глава, кора от нар и прасковен цвят и затърка енергично, като си тананикаше под нос.

Ричардс отиде до прозореца и погледна към пристигащия търговски кораб.

— Казват, че бил „Годспийд“, сър.

— Нима? — Сър Джеймс изплакна уста с малко розова вода, изплю я и подсуши зъбите си с кърпичката. Тя бе елегантно изделие от Холандия — червена коприна с дантела по ръба. Имаше четири такива, поредното малко удоволствие на поста му в колонията. Една от тях обаче бе съсипана от безмозъчно слугинче, което беше решило да я изпере по традиционния начин, с търкане в камък, и бе унищожило деликатната тъкан. Слугите бяха проблем на това място. Сър Уилям го беше предупредил и за това.

Ричардс бе изключение. Ричардс бе истинско съкровище — шотландец, но чист, верен и сравнително благонадежден. Губернаторът разчиташе на него и за клюките и случките в града, които иначе можеше и да не стигнат до ушите му.

— „Годспийд“, значи?

— Тъй вярно, сър — отвърна Ричардс, докато полагаше на леглото дрехите на сър Джеймс.

— Новият ми секретар на борда ли е? — Според вестите от миналия месец с „Годспийд“ трябваше да пристигне новият му секретар, някой си Робърт Хаклет. Сър Джеймс никога не бе чувал за него и очакваше с нетърпение да се срещнат. Нямаше секретар вече от осем месеца, откакто Люис умря от дизентерия.

— Предполагам, сър — отвърна Ричардс.

Сър Джеймс се зае с грима си. Първо си сложи бяло олово и оцет, за да придаде модна бледност на лицето и врата си. След това боядиса устните и бузите си със смес от червени водорасли и охра.

— Ще пожелаете ли да отложите обесването? — попита Ричардс, докато му поднасяше лечебното масло.

— Не, не мисля — отвърна Алмънт, преглътна и се намръщи. Маслото беше от рижаво куче и бе приготвено от един миланец в Лондон. Твърдеше се, че е ефективен цяр против подагра и сър Джеймс прилежно го вземаше всяка сутрин.

Дойде ред на обличането. Ричардс беше подбрал най-добрите официални одежди на губернатора. Сър Джеймс сложи най-напред фина бяла туника от коприна, последвана от тесни светлосини панталони. След това дойде ред на зеления кадифен жакет, корав и много дебел, но необходим за официални случаи. Най-добрата му шапка с пера завършваше тоалета.

Всички тези приготовления отнеха почти час. През отворения прозорец сър Джеймс чуваше сутрешното оживление и викове от събуждащия се град.

Отстъпи крачка назад, за да може Ричардс да го огледа. Слугата нагласи жабото на врата му и кимна удовлетворено.

— Командир Скот ви очаква с каретата, Ваше Превъзходителство — обяви той.

— Много добре — отвърна сър Джеймс.

Пристъпвайки бавно, измъчван от острата болка в големия пръст на левия си пръст, вече плувнал в пот в тежкия жакет и с разтекъл се грим по бузите и ушите, губернаторът на Ямайка се спусна по стълбите на имението към каретата.