Майкъл Крайтън
Пиратски ширини (11)

11.

По обед мистър Робърт Хаклет донесе обезпокоителни новини на сър Джеймс Алмънт.

— В града са плъзнали слухове, че капитан Хънтър, онзи, с когото вечеряхте завчера, организира пиратска експедиция срещу испанско владение, може би дори срещу Хавана — каза той.

— Вярвате ли на подобни приказки? — спокойно попита Алмънт.

— Ваше Превъзходителство — отвърна Хаклет, — факт е, че капитан Хънтър е наредил слупът „Касандра“ да бъде натоварен с провизии за плаване.

— Може би — каза Алмънт. — Това доказателство за престъпление ли е?

— Ваше Превъзходителство, с най-голямото ми уважение трябва да ви уведомя, че според слуховете вие сте одобрили това плаване и вероятно сте го подкрепили финансово.

— Искате да кажете, че съм платил за експедицията? — малко раздразнено попита Алмънт.

— Така се говори, сър Джеймс.

Губернаторът въздъхна.

— Мистър Хаклет, когато поживеете тук още известно време — седмица, да речем — ще разберете, че винаги се носят слухове, че съм одобрил едно или друго плаване и съм платил за него.

— Значи слуховете са безпочвени?

— Дадох на капитан Хънтър документи, които му разрешават да добива кампеш навсякъде, където намери за добре. Моите интереси по въпроса се простират дотук.

— И къде ще добива този кампеш?

— Нямам представа — отвърна Алмънт. — Може би на Комарения бряг, в Хондурас. Обикновено там се сече.

— Ваше Превъзходителство, ще ми позволите ли най-уважително да ви напомня, че в тази епоха на мир между нашата държава и Испания добивът на кампеш представлява дразнител, който лесно може да се избегне?

— Можете да ми напомните — отговори Алмънт, — но смятам, че не сте прав. Много територии там са обявени за испански, но не са заселени — няма нито градове, нито колонисти, нито граждани. При отсъствие на такова доказателство за владение не намирам причини да се възразява срещу добива на кампеш.

— Ваше Превъзходителство — каза Хаклет, — нима няма да се съгласите, че онова, което започва като експедиция по дърводобив, дори да приемем мъдростта на думите ви, може с лекота да се превърне в пиратско начинание?

— С лекота? В никакъв случай с лекота, мистър Хаклет.

ДО НЕГОВО НАЙ-ВИСОЧАЙШЕ ВЕЛИЧЕСТВО ЧАРЛЗ,

ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ КРАЛ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ИРЛАНДИЯ,

ЗАКРИЛНИК НА ВЯРАТА И ПРОЧЕЕ.

 

СМИРЕНА ПЕТИЦИЯ

ОТ ЗАМЕСТНИК-ГУБЕРНАТОРА НА ПЛАНТАЦИИТЕ И ЗЕМИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО В ЯМАЙКА, В ЗАПАДНИТЕ ИНДИИ.

Най-смирено ви уведомявам,

Че аз, най-верен поданик на Ваше Величество, бях натоварен от Ваше Величество с одобрението и съгласието на Двора да се заема с делата в Западните Индии; и след като предоставих писмено и устно на сър Джеймс Алмънт, губернатор на Ямайка, гореспоменатите одобрения и съгласия, длъжен съм да докладвам, че в този край на света се обръща съвсем малко внимание на предотвратяването и изкореняването на пиратството. Тъкмо обратното, с прискърбие трябва да призная, че самият сър Джеймс се среща с всевъзможни разбойници и злодеи; че окуражава с думи, дела и пари техните подли и кървави набези срещу испански територии; че позволява Порт Роял да бъде използван като сборище на тези главорези и изверги, където те могат да похарчат заграбеното; че не показва нетърпимост към техните деяния и няма изгледи да ги прекрати в бъдеще; че той самият е неподходящ за този висок пост поради разклатеното си здраве и съмнителните си морални принципи; че оправдава всякаква поквара и порок в името на Негово Величество. Поради всички тези причини и доказателства съм длъжен смирено да помоля Ваше Величество да отстрани този човек от поста му и в своята височайша мъдрост да избере по-подходящ приемник, който няма всеки ден да се подиграва с Короната. Умолявам за кралското одобрение на Ваше Величество на тази проста петиция и се моля тя да бъде удовлетворена. Оставам ваш най-верен, надежден и изпълнителен слуга,

Робърт Хаклет

БОГ ДА ПАЗИ КРАЛЯ

Хаклет прочете писмото, намери го за удовлетворително и позвъни на прислугата. Появи се Ан Шарп.

— Дете, искам да се погрижиш това писмо да бъде изпратено със следващия кораб В Англия — каза й той и й даде монета.

— Милорд — с лек реверанс отвърна тя.

— И да го пазиш — каза Хаклет и я погледна намръщено.

Тя скри писмото в пазвата си.

— Милорд желае ли още нещо?

— Ъ? — изненада се той.

Безочливото момиче му се усмихваше и облизваше устни.

— Не — рязко отвърна той. — А сега върви.

Тя излезе.

Хаклет въздъхна.