Джулия Куин
Виконтът, който ме обикна (3)

Глава 2

„На бала на Хартсайд, в сряда вечер виконт Бриджъртън бе забелязан да танцува с повече от една благородна млада дама. Това поведение може да бъде определено само като «стряскащо», тъй като Бриджъртън обикновено избягва подходящите млади госпожици с упоритост, която би била впечатляваща, ако не бе абсолютно объркваща за всички Мамички, обмислящи брака на дъщерите си.

Възможно ли е виконтът да е прочел последните писания на настоящия автор и по типичния, за всички мъжки екземпляри от този вид, извратен начин да е решил да докаже, че авторът греши?

Може да изглежда, че настоящият автор си придава много повече важност, отколкото в действителност притежава, но от друга страна, мъжете определено са вземали решения, базирани на много, много по-малко.“

„Хроники на висшето общество“

Лейди Уисълдаун, 22 април 1814

 

До единадесет часа същата вечер всички страхове на Кейт се бяха сбъднали.

Антъни Бриджъртън бе поканил Едуина на танц.

Дори по-зле, Едуина бе приела.

И още по-зле, Мери се взираше в двойката, сякаш й се иска да запази църква още в тази минута.

— Ще спреш ли? — изсъска Кейт, мушвайки мащехата си в ребрата.

— Да спра какво?

— Да ги гледаш така!

Мери примигна.

— Как?

— Сякаш планираш сватбената закуска.

— О! — бузите на Мери порозовяха. Виновно розово.

— Мери!

— Е, може и така да е — призна тя. — И какъв е проблемът, ако смея да попитам? Той ще е великолепен улов за Едуина.

— Ти слушаше ли този следобед в салона? Достатъчно зле е, че и без това има развратници и женкари, които се въртят около Едуина. Не можеш да си представиш колко време ми отне да отделя добрите ухажори от лошите. Но Бриджъртън! — Кейт потръпна. — Той вероятно е най-големият развратник в цял Лондон. Не може да искаш тя да се омъжи за някой като него.

— Не си и помисляй да ми казваш какво мога и какво не мога да правя, Катрин Грейс Шефийлд — остро каза Мери изпъвайки гръб, докато успя да се издигне до пълната си височина — което все пак си беше една глава по-долу от Кейт. — Аз все още съм ти майка. Е, мащеха. Ако това има някакво значение!

Кейт моментално се почувства като червей. Мери бе единствената майка, която бе познавала през целия си живот и тя никога, нито веднъж дори не бе карала Кейт да се чувства, сякаш й е в по-малка степен дъщеря от Едуина. Беше завивала Кейт за лека нощ, беше й разказвала приказки, целуваше я и я прегръщаше, помагаше й в странните години между детството и зрелостта. Единственото нещо, което не бе направила, бе да помоли Кейт да я нарича „майко“.

— Има значение — тихо каза Кейт, свеждайки засрамено поглед към краката си. — Има голямо значение. И ти си ми майка. Във всяко отношение, което има значение.

Мери се взря продължително в нея и започна да премигва яростно.

— О, Боже — каза задавено и посегна към чантичката си за кърпичка. — Сега пък ме разплака.

— Съжалявам — измърмори Кейт. — О, ето, обърни се, за да не те види някой. Ето.

Мери извади квадратно парче лен и подсуши очите си, точно толкова сини колкото тези на Едуина.

— Наистина те обичам, Кейт. Знаеш го, нали?

— Разбира се! — възкликна Кейт, шокирана, че Мери изобщо пита. — И ти знаеш… знаеш, че аз…

— Знам — Мери я потупа по ръката. — Разбира се, че знам. Просто, когато една жена се съгласи да бъде майка на дете, което не е родила, отговорността е два пъти по-голяма. Трябва да се стараеш още повече, за да осигуриш щастието и добруването му.

— О, Мери, наистина те обичам. Обичам и Едуина.

При споменаването на името на Едуина и двете се обърнаха, за да погледнат към другия край на залата, където тя танцуваше с виконта. Както обикновено, изглеждаше прекрасно. Русата й коса бе вдигната високо, няколко къдрици обрамчваха лицето й, а движенията й бяха образец за грация, докато следваше стъпките на танца.

Виконтът, забеляза Кейт с раздразнение, бе ослепително красив. Облечен в семпло черно и бяло, той бе избягнал ярките цветове, станали толкова популярни сред по-суетните членове на обществото. Бе висок, стойката му бе изправена и горда, и имаше гъста кестенява коса, която падаше над веждите му.

Притежаваше, поне на външен вид, всичко, което трябваше да бъде един мъж.

— Хубава двойка са, нали? — измърмори Мери.

Кейт си прехапа езика. Наистина си прехапа езика.

— Малко е висок за нея, но не мисля, че това е някаква непреодолима пречка, а ти?

Кейт стисна здраво ръце и заби нокти в кожата си. Фактът, че ги усещаше през ярешките си ръкавици, говореше доста ясно за силата на хватката.

Мери се усмихна. Доста лукава усмивка, помисли си Кейт. Подозрително изгледа мащехата си.

— Той танцува добре, не мислиш ли? — попита Мери.

— Той няма да се ожени за Едуина! — избухна Кейт.

Усмивката на Мери премина в ухилване.

— Чудех се колко дълго ще успееш да запазиш мълчание.

— Много по-дълго, отколкото бях склонна — отвърна Кейт през зъби.

— Да, това беше ясно.

— Мери, знаеш, че той не е мъж, какъвто искаме за Едуина.

Мери леко наклони глава встрани и вдигна вежди.

— Мисля, че въпросът трябва да е дали той е мъж, какъвто Едуина иска за Едуина.

— И това не е! — разгорещено отвърна Кейт. — Тя ми каза точно този следобед, че иска да се омъжи за учен. Учен! — обърна глава към тъмнокосия кретен, който танцуваше със сестра й. — Той прилича ли ти на учен?

— Не, но пък и ти не приличаш особено на талантлива художничка, а знам, че си — Мери се усмихна самодоволно, което безкрайно подразни Кейт и зачака нейния отговор.

— Съгласна съм — процеди Кейт, — че никой не бива да съди хората само по външния им вид, но и ти трябва да се съгласиш — от всичко, което сме чували за него, той не прилича на човек, който прекарва следобедите си над прашни книги в библиотеката.

— Може би не — каза замислено Мери, — но си поговорих много приятно с майка му тази вечер.

— Майка му? — Кейт с мъка следеше разговора. — Какво общо има това?

Мери сви рамене.

— Трудно ми е да повярвам, че такава изискана и интелигентна дама може да отгледа някой, който не е прекрасен джентълмен, независимо от репутацията му.

— Но Мери…

— Когато станеш майка — величествено изрече Мери, — ще разбереш какво имам предвид.

— Но…

— Казах ли ти — заяви мащехата й с решителен тон, който подсказваше, че е целяла да я прекъсне, — колко прекрасно изглеждаш в тази зелена рокля? Толкова се радвам, че я избрахме.

Кейт безмълвно сведе поглед към роклята си, като се чудеше защо, за бога, Мери бе сменила темата толкова внезапно.

— Цветът много ти отива. Лейди Уисълдаун няма да те нарече опърлен стрък трева в колонката си в петък.

Кейт смаяно се втренчи в нея. Може би горещината не се отразяваше добре на мащехата й. Балната зала бе претъпкана и бе доста задушно.

Усети как пръстът на Мери я мушва точно под рамото и разбра, че причината е съвсем различна.

— Мистър Бриджъртън! — възкликна тя внезапно с веселия глас на младо момиче.

Кейт ужасено обърна глава и видя един смайващо красив мъж да ги приближава. Смайващо красив мъж, който смайващо много приличаше на виконта, танцуващ в момента със сестра й.

Преглътна. Трябваше или да стори това, или да остави челюстта си да увисне.

— Мистър Бриджъртън! — повтори Мери. — Колко е хубаво да ви видя! Това е дъщеря ми Катрин.

Той взе безсилната й, облечена в ръкавица ръка и положи въздушна целувка върху кокалчетата й. Толкова въздушна, че на Кейт й се стори, че изобщо не я бе целунал.

— Мис Шефийлд — измърмори.

— Кейт — продължи Мери. — Това е мистър Колин Бриджъртън. Запознах се с него по-рано тази вечер, докато разговарях с майка му, лейди Бриджъртън. — Тя се обърна към Колин и засия. — Толкова прекрасна дама.

Той отвърна на усмивката й.

— И ние така смятаме.

Мери се изкиска. Изкиска се! Кейт си помисли, че ще й прилошее.

— Кейт — каза Мери отново. — Мистър Бриджъртън е брат на виконта. Който танцува с Едуина — добави без нужда.

— Досетих се — отвърна Кейт.

Колин Бриджъртън й хвърли един поглед и тя веднага усети, че е доловил леката нотка на сарказъм в гласа й.

— Удоволствие е да се запозная с вас, мис Шефийлд — каза любезно. — Надявам се, че ще ме удостоите с един танц тази вечер.

— Аз… разбира се — прочисти гърлото си. — За мен ще бъде чест.

— Кейт — каза Мери като я побутна леко, — покажи му тефтерчето си за танци.

— О! Да, разбира се — Кейт понечи да го потърси, въпреки че то висеше, привързано със зелена панделка за китката й. Фактът, че изобщо търсеше нещо, което бе привързано към тялото й, бе леко обезпокоителен, но тя реши, че вината за това бе на внезапно появилия се и непознат, до този момент, Бриджъртън. Явно това бе причината, както и нещастният факт, че и при най-благоприятни обстоятелства тя никога не би могла да бъде най-грациозното момиче в залата.

Колин записа името си срещу един от танците по-късно същата вечер и я попита дали би желала да отиде с него до масата за лимонада.

— Върви, върви — каза Мери, преди Кейт да успее да отговори. — Не се тревожи за мен. Ще се справя чудесно и без теб.

— Мога да ти донеса една чаша — предложи Кейт, докато се опитваше да измисли как да изпепели с поглед мащехата си, без Бриджъртън да забележи.

— Не е необходимо. Трябва да се върна на мястото си при другите придружители и майки — Мери бясно започна да върти глава, докато най-накрая забеляза познато лице. — О, виж, ето я мисис Федърингтън. Трябва да вървя. Порша! Порша!

Кейт загледа за момент бързото оттегляне на майка си, преди отново да се обърне към мистър Бриджъртън.

— Мисля — каза сухо, — че не иска лимонада.

Искрица смях проблесна в смарагдовозелените му очи.

— Или това, или планира да тича до Испания, за да набере лично лимоните.

Кейт се засмя, въпреки желанието си. Не искаше да харесва Колин Бриджъртън. Не желаеше особено да харесва, който и да е Бриджъртън след всичко, което бе прочела във вестника. Все пак реши, че вероятно няма да е честно да съди един мъж заради греховете на брат му, затова се насили да се отпусне.

— Жаден ли сте — попита, — или просто бяхте любезен?

— Винаги съм любезен — отвърна той с дяволита усмивка, — но освен това съм и жаден.

Кейт погледна тази усмивка — в смъртоносна комбинация с опустошителните зелени очи — и почти простена.

— И вие сте развратник — изрече с въздишка.

Колин се задави — неясно за нея по каква причина, но все пак се задави.

— Извинете?

Лицето на Кейт се изчерви, когато с ужас осъзна, че го е произнесла на глас.

— Не, аз трябва да ви моля за извинение. Моля ви, простете ми. Това беше непростимо грубо.

— Не, не — бързо каза той със силно заинтересован вид и без следа от веселие, — продължете.

Кейт преглътна. Вече наистина нямаше начин да се измъкне.

— Просто бях… — прочисти гърлото си. — Ако трябва да съм откровена…

Той кимна, а лукавата му усмивка й подсказа, че не би могъл и да си представи тя да не е откровена.

Кейт отново се прокашля. Това наистина ставаше абсурдно. Започваше да звучи, сякаш е глътнала жаба.

— Просто ми се стори, че вие може доста да приличате на брат си, това е всичко.

— Брат ми?

— Виконтът — каза с мисълта, че това е очевидно.

— Имам трима братя — обясни той.

— О — сега пък се почувства глупаво. — Съжалявам.

— Аз също — изрече прочувствено той. — През повечето време са ужасно неудобство.

Наложи се Кейт да се закашля, за да прикрие лекото си изненадано ахване.

— Но поне не ме сравнихте с Грегъри — въздъхна драматично и й хвърли нахален поглед. — Той е на тринадесет.

Кейт улови смеха в погледа му и осъзна, че през цялото време се е шегувал с нея. Той не бе мъж, който иска да се отърве от братята си.

— Много сте привързан към семейството си, нали? — попита.

Очите, които по време на разговора се смееха, сега станаха сериозни, без дори да мигнат.

— Абсолютно.

— Като мен — подчерта Кейт.

— Което означава?

— Означава — знаеше, че трябва да си държи езика зад зъбите, но въпреки това го каза, — че няма да позволя на никого да разбие сърцето на сестра ми.

Колин замълча за момент и бавно обърна глава, за да види брат си и Едуина, които тъкмо завършваха танца си.

— Разбирам — измърмори той.

— Така ли?

— Наистина — стигнаха до масата за лимонада и той се пресегна, за да вземе две чаши и й подаде едната. Вече бе изпила три чаши тази вечер — факт, който Мери със сигурност знаеше, преди да започне да настоява Кейт да пийне още. Но пък в балната зала бе горещо — винаги бе горещо на такива места — и тя отново бе жадна.

Колин бавно отпи, вперил поглед в нея над ръба на чашата, и каза:

— Моят брат е решил да се установи тази година.

Тази игра се играе от двама, помисли си Кейт. Отпи от своята лимонада — и то бавно — преди да проговори.

— Така ли?

— Аз определено би трябвало да знам.

— Има репутацията на голям развратник.

Колин я изгледа преценяващо.

— Вярно е.

— Трудно е да си представи човек, как един известен женкар може да се установи само с една жена и да открие щастие в брака.

— Изглежда доста сте мислили за този сценарий, мис Шефийлд.

Тя го погледна директно в очите.

— Брат ви не е първият мъж със съмнителен характер, който ухажва сестра ми, мистър Бриджъртън. А аз, уверявам ви, не гледам лекомислено на щастието на сестра си.

— Всяко момиче, със сигурност, би намерило щастието в брак със заможен джентълмен с титла. Не е ли това целта на сезона в Лондон?

— Може би — съгласи се Кейт, — но се боя, че този начин на мислене не засяга истинския проблем.

— Който е?

— Фактът, че един съпруг може да ти разбие сърцето много по-силно от един обикновен ухажор — усмихна се — лека, знаеща усмивка — и добави. — Не мислите ли?

— Тъй като никога не съм бил женен, определено не съм в позицията да предполагам.

— Засрамете се, мистър Бриджъртън. Избрахте най-лошия възможен начин за измъкване.

— Така ли? А аз сметнах, че е най-добрият. Явно губя дарбата си.

— Боя се, че това никога няма да ви бъде проблем. — Кейт доизпи лимонадата си. Чашата бе малка, тъй като лейди Хартсайд, домакинята им, бе известна със скъперничеството си.

— Твърде сте благосклонна — отвърна й.

Тя се усмихна, този път искрено.

— Рядко ме обвиняват в това, мистър Бриджъртън.

Той се разсмя. На глас и то насред балната зала. Кейт с неудобство осъзна, че внезапно са станали обект на множество любопитни погледи.

— Вие — каза той, все още искрено развеселен, — трябва да се запознаете с брат ми.

— Виконтът? — въпросът бе изпълнен с недоверие.

— Е, може да ви хареса и компанията на Грегъри — склони той, — но, както казах, той е само на тринадесет и е най-вероятно да сложи жаба на стола ви.

— А виконтът?

— Не е вероятно да сложи жаба на стола ви — произнесе той абсолютно сериозно.

Кейт така и не разбра как успя да не се изсмее. Сдържайки устните си абсолютно сериозни и в една линия, накрая каза:

— Разбирам. В такъв случай препоръките му са отлични.

Колин се ухили.

— Не е чак толкова лош.

— Много съм облекчена. Веднага ще започна да планирам сватбената закуска.

Колин зяпна.

— Нямах предвид… Не бива… Искам да кажа, подобно действие би било прибързано…

Кейт го съжали и каза:

— Шегувах се.

Лицето му леко се изчерви.

— Разбира се.

— А сега, ако ме извините, трябва да се сбогувам.

Той вдигна вежди.

— Не си тръгвате толкова рано, нали, мис Шефийлд?

— Съвсем не — нямаше намерение да му казва, че трябва да се облекчи. Това бе обичайното въздействие на четири чаши лимонада върху тялото. — Обещах на една приятелка да се видим за малко.

— За мен бе удоволствие — елегантно се поклони. — Мога ли да ви изпратя?

— Не, благодаря ви. Ще се справя и сама — и с усмивка през рамо се оттегли от балната зала.

Колин Бриджъртън замислено я проследи с поглед и се отправи към по-големия си брат, който се бе облегнал на стената с войнствено скръстени ръце.

— Антъни! — извика и тупна брат си по гърба. — Как беше танцът с прекрасната мис Шефийлд?

— Тя ще свърши работа — бе краткият отговор.

И двамата знаеха какво означава.

— Наистина ли? — устните на Колин се извиха едва-едва. — В такъв случай трябва да се запознаеш със сестра й.

— Моля?

— Сестра й — повтори Колин и се разсмя. — Наистина трябва да се запознаеш със сестра й.

* * *

Двадесет минути по-късно Антъни бе напълно уверен, че е научил цялата история на Едуина Шефийлд от Колин. Изглежда пътят към сърцето и ръката й минаваше през сестра й.

Очевидно Едуина Шефийлд нямаше да се омъжи без одобрението на по-голямата си сестра. Според Колин това бе общоизвестен факт и то поне от седмица, откакто Едуина бе обявила нещо подобно на музикалната вечеринка на Смайт-Смит. Братята Бриджъртън бяха пропуснали това важно заявление, тъй като избягваха въпросните вечеринки като чума, както правеше всеки, който изпитваше каквото и да е чувство към Бах, Моцарт и музиката изобщо.

По-голямата сестра на Едуина — Катрин Шефийлд, по-известна като Кейт — също правеше своя дебют тази година. Подобно съвпадение караше Антъни да мисли, че семейство Шефийлд са сред не толкова богатите слоеве на висшето общество. Той не се нуждаеше от булка с голяма зестра, но пък една булка без зестра можеше по-силно да се нуждае от него.

Антъни вярваше в използването на всички предимства.

За разлика от Едуина, по-голямата мис Шефийлд не бе превзела веднага висшето общество. Според Колин я харесваха като цяло, но й липсваше зашеметяващата красота на Едуина. Бе висока и тъмна, докато Едуина бе дребна и руса. Освен това й липсваше невероятната грация на Едуина. Отново според Колин — който, макар скоро да се бе върнал в Лондон, бе богат извор на информация и клюки — повече от един джентълмен се бе оплакал от подути крака след танц с Кейт Шефийлд.

На Антъни цялата ситуация му се струваше малко абсурдна. Все пак, кой изобщо бе чувал за момиче, което изисква сестра му да одобри бъдещия й съпруг? Бащата — да, брат или дори майка също, но сестра? Беше необяснимо. Още повече, че изглеждаше странно Едуина да чака съвет от Катрин, след като Катрин очевидно не разбираше от реда във висшето общество.

Само че Антъни не изпитваше особено желание да търси друга подходяща кандидатка, затова удобно реши, че това просто означава, че семейството е важно за Едуина. А тъй като то бе важно и за него, това бе още едно доказателство, че тя е чудесен избор за съпруга.

И сега явно трябваше просто да очарова сестра й. Колко трудно би могло да бъде?

— Няма да имаш проблем да я спечелиш — предсказа Колин с уверена усмивка. — Никакъв проблем. Срамежлива стара мома? Вероятно никога не е била обект на вниманието на мъж като теб. Изобщо няма да разбере откъде й е дошло.

— Не искам да се влюбва в мен — отвърна Антъни. — Просто искам да ме препоръча на сестра си.

— Няма начин да се провалиш — каза Колин. — Просто няма начин. Повярвай ми, прекарах няколко минути в разговор с нея по-рано тази вечер и тя просто не престана да те хвали.

— Добре — Антъни се оттласна от стената и впери решително поглед напред. — Така, къде е тя? Трябва да ни представиш.

Колин оглежда залата около минута, преди да каже:

— О, ето я. Всъщност идва насам. Какво чудесно съвпадение.

Антъни започваше да вярва, че нищо в разстояние на пет ярда от брат му не е плод на съвпадение, но все пак проследи погледа му.

— Коя е тя?

— Онази в зелено — отвърна Колин и едва забележимо кимна в тази посока.

Тя изобщо не беше такава, каквато бе очаквал, осъзна Антъни, докато я гледаше как си проправя път през тълпата. Определено не бе някоя застаряваща амазонка, изглеждаше толкова висока само в сравнение с Едуина, която едва достигаше пет фута. Всъщност мис Катрин Шефийлд имаше доста приятна външност — с гъста кестенява коса и тъмни очи. Кожата й бе бяла, устните — розови и около нея се носеше аура на увереност, която Антъни намираше за привлекателна.

Определено никога нямаше да бъде сметната за първокласен диамант, но Антъни не виждаше причина и тя да не си намери съпруг. Може би, след като се оженеше за Едуина, щеше да й осигури зестра. Това изглеждаше най-малкото, което би могъл да направи един мъж.

Колин закрачи напред през тълпата.

— Мис Шефийлд! Мис Шефийлд!

Антъни тръгна след него, подготвяйки се мислено да очарова по-голямата сестра на Едуина. Недооценена стара мома, така ли? Скоро щеше да яде от ръката му.

— Мис Шефийлд — тъкмо казваше Колин, — какво удоволствие е да ви видя отново.

Тя изглеждаше леко объркана и Антъни не можеше да я вини. Колин звучеше така, сякаш случайно са попаднали един на друг, а всички бяха наясно, че разбутаха поне половин дузина присъстващи, за да стигнат до нея.

— Удоволствие е да видя и вас, сър — отвърна тя с принудена усмивка. — И то толкова неочаквано скоро след предишната ни среща.

Антъни се усмихна на себе си. Дамата имаше по-остър ум, отколкото го бяха накарали да повярва.

Колин победоносно се ухили и Антъни доби някакво далечно и притеснително усещане, че брат му е намислил нещо.

— Не мога да обясня защо — каза Колин на мис Шефийлд, — но внезапно ми се стори задължително да ви представя на брат си.

Тя рязко обърна поглед към дясната му страна и го закова върху Антъни. Всъщност изглеждаше така, сякаш току-що е погълнала противоотрова.

Това, реши Антъни, е доста странно.

— Колко мило от ваша страна — измърмори мис Шефийлд през зъби.

— Мис Шефийлд — продължи Колин жизнерадостно, посочвайки Антъни, — това е брат ми Антъни, виконт Бриджъртън. Антъни, това е мис Катрин Шефийлд. Мисля, че се запозна със сестра й по-рано тази вечер.

— Наистина — произнесе Антъни, усещайки непреодолимо желание — не, нужда — да удуши брат си.

Мис Шефийлд направи бърз, странен реверанс.

— Лорд Бриджъртън — каза тя, — чест е да се запозная с вас.

Колин издаде някакъв звук, който подозрително напомняше изсумтяване. Или може би смях. А може би и двете.

И Антъни внезапно разбра. Един поглед към лицето на брат му трябваше да му е разкрил всичко. Това не беше срамежлива, оттеглила се, недооценена стара мома и каквото и да бе казала на Колин по-рано тази вечер, то определено не съдържаше комплименти по адрес на Антъни.

Братоубийството бе законно в Англия, нали? Ако не беше, значи определено трябваше да го направят.

Антъни със закъснение осъзна, че мис Шефийлд му е протегнала ръка според етикета. Той я пое и положи лека целувка върху покритите с ръкавица кокалчета.

— Мис Шефийлд — измърмори, без да мисли, — вие сте прекрасна като сестра си.

Ако преди бе изглеждала сякаш й е неудобно, то изражението й в този момент стана направо враждебно. Антъни осъзна с един мислен шамар, че е казал точно погрешното нещо. Разбира се, че не трябваше да я сравнява със сестра й.

Това бе единственият комплимент, на който никога не би повярвала.

— А вие, лорд Бриджъртън — отвърна тя с тон, който би могъл да замрази шампанско, — сте почти толкова красив като брат си.

Колин отново изсумтя, с тази разлика, че този път звучеше, сякаш го душат.

— Добре ли сте? — попита мис Шефийлд.

— Добре е — излая Антъни.

Тя не му обърна внимание, а остана обърната към Колин.

— Сигурен ли сте?

Колин бясно закима.

— Нещо подразни гърлото ми.

— Може би е гузната ти съвест — предположи Антъни.

Колин целенасочено се извърна от брат си към Кейт.

— Мисля, че може би имам нужда от още една чаша лимонада — каза задавено.

— А може би — намеси се Антъни, — от нещо по-силно. Арсеник например?

Мис Шефийлд притисна ръка към устата си, за да потисне един спонтанен изблик на смях.

— Лимонадата ще свърши работа — гладко отвърна Колин.

— Искате ли да ви донеса чаша? — попита тя.

Антъни забеляза, че вече е направила крачка напред, търсейки извинение да избяга.

Колин поклати глава.

— Не, не, и сам ще се справя. Но мисля, че си запазих следващия танц с вас, мис Шефийлд.

— Няма да ви задържам — каза тя и махна с ръка.

— О, но аз не бих могъл да се понасям, ако ви оставя сама — отвърна той.

Антъни виждаше как мис Шефийлд започва да се тревожи от дяволития блясък в очите на Колин и това му достави не особено благородно удоволствие. Знаеше, че реакцията му е малко пресилена, но нещо в тази мис Катрин Шефийлд предизвикваше темперамента му и го караше да гори от желание да се пребори с нея.

И да спечели. Това бе ясно и без думи.

— Антъни — каза Колин с толкова дяволски невинен и сериозен глас, че това бе единственото, което го възпря да не го убие на място, — не си зает за този танц, нали?

Той не отговори, само го изгледа гневно.

— Добре. Тогава ти ще танцуваш с мис Шефийлд.

— Сигурна съм, че това не е необходимо — избъбри въпросната дама.

Антъни изгледа яростно брат си, а след това за равновесие и мис Шефийлд, която го наблюдаваше така, сякаш току-що е обезчестил десет девици в нейно присъствие.

— О, напротив — каза Колин драматично, без да обръща внимание на кинжалните погледи, които се разменяха в малката им групичка. — Не бих си и помислил да изоставя млада дама в беда. Колко… — потръпна, — неджентълменско.

Антъни съвсем сериозно се замисли сам да предприеме нещо неджентълменско. Може би да забие юмрук в лицето на Колин.

— Уверявам ви — каза бързо мис Шефийлд, — че да ме оставите сама би било за предпочитане пред това да тан…

Което си е достатъчно — свирепо помисли Антъни, — е достатъчно. Собственият му брат вече го бе направил на глупак, но нямаше намерение да стои мирно, докато старата мома с остър език, която бе сестра на Едуина, го обиждаше. Хвана ръката на мис Шефийлд и каза:

— Позволете ми да ви възпра да направите ужасна грешка, мис Шефийлд.

Тя се скова. Той не разбра точно как, тъй като гърбът й и без това бе изпънат като щик.

— Моля?

— Смятам — спокойно отвърна той, — че щяхте да изречете нещо, за което да съжалите съвсем скоро.

— Не — бе отговорът, който нарочно прозвуча замислено, — не мисля, че ще има за какво да съжалявам в бъдеще.

— Ще има — произнесе той злокобно, грабна ръката й и буквално я завлече на дансинга.