Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджъртън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Viscount Who Loved Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 135 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Джулия Куин

Заглавие: Виконтът, който ме обикна

Преводач: Dream Team

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6067

История

  1. — Добавяне

Глава 15

„Настоящият автор още веднъж се оказа прав. След партитата в провинцията често се появяват възможно най-изненадващи годежи.

Да, наистина, скъпи читателю, със сигурност ще го прочетете първо тук: виконт Бриджъртън ще се жени за мис Катрин Шефийлд. Не за мис Едуина, както гласяха клюките, а за мис Катрин.

Що се отнася до самия годеж, оказа се изненадващо трудно да се научат подробности. Настоящият автор узна от много достоверен източник, че новата двойка е била хваната в компрометираща ситуация, а мисис Федърингтън е била свидетел. Мисис Ф. се оказа изненадващо мълчалива по въпроса. Като се има предвид склонността на въпросната дама да клюкарства, настоящият автор може само да предполага, че виконтът, на когото никога не му е липсвал кураж, е заплашил мисис Ф. с физическо нараняване, ако произнесе и сричка.“

„Хроники на висшето общество“

Лейди Уисълдаун, 11 май 1814

 

Кейт бързо осъзна, че известността не й понася.

Останалите два дни в Кент бяха истински кошмар. След като Антъни бе обявил годежа им на вечерята, тя едва успя да си поеме въздух между всички поздравления, въпроси и намеци относно малко прибързаното им обвързване, които летяха към нея от гостите на лейди Бриджъртън.

Единственият път, когато се почувства истински спокойна, бе няколко часа след изявлението на Антъни. Тогава най-накрая бе получила възможност да поговори насаме с Едуина, която обви ръце около сестра си и обяви, че е „развълнувана“, „неимоверно щастлива“ и „изобщо не е изненадана“.

Кейт изрази почудата си, че Едуина не е изненадана, но тя просто сви рамене и каза:

— Беше очевидно, че той е поразен. Не знам как никой друг не го забеляза.

Това остави Кейт доста объркана, тъй като бе съвсем сигурна, че плановете за брак на Антъни бяха свързани с Едуина.

Щом Кейт се завърна в Лондон, положението стана още по-лошо. Всеки един член на висшето общество, изглежда намери за задължително да се отбие в малката наета къща на семейство Шефийлд, за да посети бъдещата виконтеса. Поздравленията на повечето бяха пропити със сериозна доза неприятни намеци. Никой не вярваше, че е възможно виконтът наистина да иска да се ожени за Кейт и, като че ли, никой не осъзнаваше колко е грубо да й го каже в лицето.

— Мили Боже, наистина имате късмет — каза лейди Каупър, майката на небезизвестната Кресида Каупър, която, от своя страна, не каза и две думи на Кейт, само се цупеше в ъгъла и хвърляше отровни погледи в нейната посока.

— Нямах представа, че се интересува от вас — започна излиянията си мис Гертруд Найт с изражение, което ясно показваше, че все още не го вярва и може би дори се надява, годежът да се окаже някакъв фарс, въпреки обявяването му в Лондон Таймс.

А от лейди Данбъри, която никога не се церемонеше с думите си, чу:

— Не знам как си го хванала, но явно е бил доста добър номер. Има момичета, които не биха имали нищо против да вземат уроци от теб, помни ми думите.

Кейт само се усмихваше или поне се опита, макар да подозираше, че опитите й да отвръща любезно и приятелски невинаги бяха убедителни, и само кимаше, промърморвайки:

— Аз съм момиче с късмет — всеки път, когато Мери я смушкаше с лакът.

Що се отнася до Антъни, късметлията успя да избегне всички груби огледи, на които бе подложена тя. Беше й казал, че се налага да остане в Обри Хол, за да се погрижи за някои неща в имението преди сватбата, която бе насрочена за следващата събота, само девет дни след инцидента в градината. Мери се тревожеше, че подобна прибързаност ще доведе до клюки, но лейди Бриджъртън съвсем прагматично й разясни, че клюки ще има при всички положения и че Кейт по-рядко ще бъде обект на нелицеприятни намеци, когато вече има защитата на името на Антъни.

Кейт подозираше, че виконтесата, която бе известна с решителното си желание да види порасналите си деца женени, просто искаше да види Антъни пред епископа, преди да е имал възможност да си промени решението.

Тя осъзна, че е съгласна с лейди Бриджъртън. Колкото и да бе нервна, заради сватбата и последващия брак, не бе човек, който отлага нещата. След като бе взела решение, или, в този случай, такова й бе наложено, не виждаше причина да се бави. Що се отнася до клюките, една бърза сватба може би щеше да увеличи обема им, но Кейт подозираше, че колкото по-скоро се оженят с Антъни, толкова по-бързо ще престанат и тя би могла да се надява да се върне към обичайния си скромен начин на живот.

Разбира се, животът й вече нямаше да бъде само неин. Щеше да й се наложи да свикне с това.

Не че и сега бе неин. Дните й бяха като вихър от дейности — лейди Бриджъртън я влачеше от магазин на магазин и харчеше огромно количество от парите на Антъни за чеиза й. Кейт бързо разбра, че е безсмислено да се противи — когато лейди Бриджъртън или Вайълет, както й бе наредено да я нарича, вземеше решение, то Бог да е на помощ на глупака, който решеше да й се противопоставя. Мери и Едуина ги придружаваха при едно от излизанията, но бързо обявиха, че са изтощени от неизчерпаемата й енергия и се отправиха към Гънтърс за сладолед.

Накрая, само два дни преди сватбата, Кейт получи бележка от Антъни с молба да си бъде у дома в четири същия следобед, за да може да я посети. Тя бе малко нервна, че отново ще го види. Всичко изглеждаше някак различно и по-официално в града. И все пак сграбчи възможността да избегне още един следобед на Оксфорд Стрийт при шивача, шапкаря, майстора на ръкавици и всеки друг, при когото Вайълет имаше намерение да я завлече.

И така, когато Мери и Едуина излязоха да изпълнят някои поръчки, тя се настани в салона в очакване на виконта. Съвсем удобно бе забравила да спомене за посещението му. Нютон доволно спеше в краката й и тя чакаше.

* * *

Антъни бе прекарал по-голямата част от седмицата в размишления. Съвсем не бе изненадващо, че всички бяха свързани с Кейт и предстоящия им брак.

Тревожеше се, че би могъл да я обикне, ако си го позволи. Изглежда, че ключът просто се криеше в това да не си го позволява. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че няма да представлява проблем. Все пак, той беше мъж и умееше добре да контролира действията и чувствата си. Не беше глупак, знаеше, че любовта съществува, но освен това вярваше в силата на разума и, което вероятно бе по-важно, в силата на волята. Честно казано, не мислеше, че би изпитал любов несъзнателно.

Ако не искаше да се влюбва, то, по дяволите, нямаше да го направи. Толкова бе просто. Трябваше да е просто. Ако не беше, то той не бе кой знае какъв мъж, нали?

Все пак, щеше да поговори с Кейт по въпроса преди сватбата. Имаше някои неща за брака, които трябваше да изяснят. Не точно правила, а… споразумения. Да, това бе подходящата дума.

Кейт трябваше да разбере точно какво може да очаква от него и какво очаква той в замяна. Това не бе брак по любов. И нямаше да се превърне в такъв. Това просто не бе вариант. Той не мислеше, че тя има илюзии по въпроса, но, за всеки случай, искаше да го изясни още сега, преди някое недоразумение да е имало възможността да прерасне в абсолютна катастрофа.

Най-добре беше да постави всички карти на масата, така че никоя от страните да не се изненада неприятно в бъдеще. Кейт със сигурност щеше да се съгласи. Тя бе практично момиче. Щеше да иска да знае точното положение на нещата. Не му приличаше на човек, който обича да прави догадки.

Точно две минути преди четири Антъни почука два пъти на входната врата на семейство Шефийлд и опита да не обръща внимание на половин дузината представители на висшето общество, които по една случайност се разхождаха по Милнър Стрийт този следобед. Доста от тях бяха далеч от обичайните си маршрути, помисли си той и направи физиономия.

Това не го изненадваше. Макар наскоро да се бе върнал в Лондон, беше съвсем наясно, че годежът му представлява скандалът на деня. Все пак, Уисълдаун се доставяше и в Кент.

Икономът бързо отвори вратата, въведе го вътре и го съпроводи до близкия салон. Кейт го очакваше на дивана, косата й бе вдигната нагоре в нещо си — Антъни така и не успяваше да запомни имената на всички сложни фризури, които дамите обичаха — а на върха й се мъдреше някаква малка шапчица, която беше в тон с белия ръб на бледосинята й следобедна рокля.

Шапчицата, реши той, ще е първото нещо, което ще изчезне, когато се оженят. Тя имаше прекрасна коса — дълга, лъскава и гъста. Знаеше, че етикетът изисква да носи бонета, когато е сред хора, но наистина изглеждаше престъпление да я покрива в уюта на собствения си дом.

Преди той да успее да отвори уста, дори за да поздрави, тя отиде до сребърния сервиз за чай на масата пред себе си и каза:

— Позволих си да поръчам чай. Леко е хладно и реших, че може да пожелаеш. Ако не е така, ще се радвам да поръчам нещо друго.

Не беше хладно, поне според Антъни, но въпреки това той каза:

— Би било чудесно, благодаря!

Кейт кимна и вдигна чайника, за да налее. Наклони го с около инч, след това отново се изправи, намръщи се и каза:

— Дори не зная как пиеш чая си.

Антъни усети ъгълчето на устата му леко да се извива.

— С мляко. Без захар.

Тя кимна, остави чайника и взе млякото.

— Това е нещо, което една съпруга би трябвало да знае.

Той седна на един стол до десния ъгъл на дивана.

— И сега го знаеш.

Кейт си пое дълбоко въздух и издиша.

— Сега знам — измърмори.

Антъни се прокашля, докато я гледаше как налива. Тя носеше ръкавици и той осъзна, че му е приятно да гледа ръцете й докато се движи. Пръстите й бяха дълги и нежни и невероятно грациозни, което го изненада, като се има предвид колко пъти го бе настъпвала докато танцуват.

Разбира се, някои от тези грешки в крачките бяха целенасочени, но не толкова често, колкото му се искаше да вярва.

— Заповядай — измърмори тя и му подаде чая. — Внимавай, горещ е. Никога не съм обичала хладен чай.

Не, помисли той с усмивка, разбира се. Кейт не бе човек, който обича половинчати неща. Това бе едно от нещата, които най-много харесваше в нея.

— Милорд? — изрече тя любезно и премести чая няколко инча по-близо до него.

Антъни грабна чинийката и облечените му в ръкавица пръсти се плъзнаха по нейните. Той задържа погледа си върху лицето й и забеляза как бузите й леко порозовяват.

По някаква причина това му достави удоволствие.

— Има ли нещо специално, което искахте да ме попитате, милорд? — попита тя, след като дръпна ръката си на безопасно разстояние от неговата и пръстите й се обвиха около дръжката на собствената й чаша.

— Името ми е Антъни, както, сигурен съм, си спомняш и не мога ли да посетя годеницата си, просто заради удоволствието да я видя?

Тя го изгледа проницателно над ръба на чашата си.

— Разбира се, че може — отвърна, — но не мисля, че случаят е такъв.

Той вдигна вежди при явното й упорство.

— Оказва се, че си права.

Кейт измърмори нещо. Антъни не го чу много добре, но имаше подозрението, че звучеше като: „Обикновено съм.“

— Мислех, че трябва да обсъдим брака ни — изрече.

— Моля?

Той се облегна в стола си.

— И двамата сме практични хора. Мисля, че ще ни е по-лесно, след като се разберем, какво да очакваме един от друг.

— О… разбира се.

— Добре. — Той постави чашата върху чинийката, а след това и двете върху масата пред себе си. — Радвам се, че смяташ така.

Кейт бавно кимна, но не каза нищо, вместо това реши да задържи поглед върху лицето му, докато той се прокашляше. Антъни изглеждаше така сякаш се приготвя за реч в парламента.

— Не започнахме по най-добрия начин — каза той и леко се смръщи, когато тя кимна в отговор, — но смятам, и се надявам ти също… че стигнахме до някакъв вид приятелство.

Тя отново кимна, с мисълта, че това може да се окаже единственото, което ще прави по време на целия разговор.

— Приятелството между съпруг и съпруга е от изключителна важност — продължи Антъни. — Според мен е дори по-важно от любовта.

Този път тя не кимна.

— Нашият брак ще се базира на взаимно приятелство и уважение — подчерта той, — и аз от своя страна не бих могъл да бъда по-доволен.

— Уважение — повтори Кейт, най-вече защото Антъни я гледаше с очакване.

— Ще дам най-доброто от себе си, за да ти бъда добър съпруг — каза. — И ако ти не ме държиш далеч от леглото си, ще бъда верен и на теб, и на клетвите ни.

— Това е много напредничаво от твоя страна — измърмори тя. Той не й казваше нищо, което не бе очаквала и все пак, нещо в думите му я дразнеше.

Очите му се присвиха.

— Надявам се, че ме приемаш на сериозно, Кейт.

— О, и то много.

— Добре — изгледа я странно и тя не бе сигурна дали й е повярвал. — В замяна — добави, — очаквам ти да не се държиш по начин, който да опетнява семейното ми име.

Кейт усети как гръбнакът й се вцепени.

— Не бих си го и помислила.

— Не съм и смятал така. Това е една от причините да съм толкова доволен от този брак. Ще бъдеш чудесна виконтеса.

Това трябваше да е комплимент, Кейт го знаеше, но все пак й звучеше кухо и може би леко снизходително. Много повече би предпочела да й бе казал, че ще бъде чудесна съпруга.

— Ще имаме приятелство — обяви той, — и взаимно уважение, и деца — интелигентни деца, слава Богу, тъй като ти определено си най-интелигентната жена, която познавам.

Това компенсираше снизхождението, но Кейт нямаше време да се усмихне на комплимента, защото той добави:

— Но не трябва да очакваш любов. Този брак няма да е по любов.

Ужасна буца се надигна в гърлото на Кейт и тя откри, че отново кима, само че този път движението на врата й някак си причини болка право в сърцето й.

— Има някои неща, които не мога да ти дам — каза Антъни, — и любовта, боя се, е едно от тях.

— Разбирам.

— Така ли?

— Разбира се — направо му се тросна. — Не би могъл да го кажеш по-ясно, дори да го бе написал на ръката ми.

— Никога не съм имал намерение да се женя по любов — каза той.

— Не това ми каза, когато ухажваше Едуина.

— Когато ухажвах Едуина — отвърна, — се опитвах да те впечатля.

Очите й се присвиха.

— Сега не ме впечатляваш.

Той изпусна една дълга въздишка.

— Кейт, не дойдох тук, за да споря. Просто си помислих, че ще е най-добре да бъдем честни един към друг преди сватбата в неделя сутринта.

— Разбира се — въздъхна тя и се насили да кимне. Намерението му не бе да я обиди и тя не трябваше да реагира твърде остро. Познаваше го достатъчно, за да знае, че го прави само от загриженост. Тя бе наясно, че никога няма да я обикне, по-добре беше да го изясни от самото начало.

Но все пак болеше. Не знаеше дали го обича, но бе доста сигурна, че би могла, и се страхуваше до смърт, че след няколко седмици брак, щеше да го обикне.

И щеше да е хубаво, ако и той можеше да отвърне на любовта й.

— Най-добре е да се разберем отсега — изрече Антъни меко.

Кейт просто продължи да кима. Едно тяло в движение имаше свойството да остане в движение, а тя се боеше, че ако спре, може да извърши нещо наистина глупаво, като да се разплаче, например.

Той се протегна през масата и хвана ръката й, което я накара да подскочи.

— Не исках да започваш този брак с някакви илюзии — каза. — Не мислех, че и ти би го искала.

— Разбира се, че не, милорд — отвърна тя.

Той се намръщи.

— Мисля, че ти казах да ме наричаш Антъни.

— Така е — каза тя, — милорд.

Той отдръпна ръката си. Кейт наблюдаваше как тя се връща в скута му със странното чувство, че е ограбена.

— Преди да си тръгна — каза Антъни, — имам нещо за теб — без да отделя очи от лицето й, той бръкна в джоба си и извади малка кутийка за бижута. — Трябва да се извиня, че толкова се забавих да ти дам годежен пръстен — измърмори и й я подаде.

Кейт прокара пръсти по синята кадифена повърхност, преди да отвори кутията. Вътре лежеше семпъл златен пръстен, украсен с един-единствен объл диамант.

— Това е наследствено бижу на семейство Бриджъртън — каза той. — В колекцията има още няколко годежни пръстена, но реших, че този най-много ще ти хареса. Другите са доста тежки и префърцунени.

— Красив е — промълви тя, без да е в състояние да отдели очи от него.

Той се протегна и взе кутийката от нея.

— Може ли? — измърмори и извади пръстена от кадифеното му гнездо.

Кейт протегна ръка и се прокле, когато осъзна, че тя трепери… не много, но достатъчно, за да може Антъни да забележи. Но той не каза и дума, просто задържа ръката й в своята и с другата плъзна пръстена на пръста й.

— Изглежда доста добре, не мислиш ли? — попита я, все още с пръсти върху нейните.

Кейт кимна, неспособна да отдели поглед. Никога не бе имала слабост към пръстени, този щеше да е първият, който щеше да носи редовно. Усещаше го странно на пръста си — тежък и студен и много, много солиден. Това някак си правеше всичко, случило се през изминалата седмица много по-истинско. По-окончателно. Струваше й се, че се взира в пръстена, сякаш очаква от небето да падне светкавица и да прекрати всичко, преди да са успели да произнесат обетите си.

Антъни се наклони и приближи пръстите й до устните си.

— Може би трябва да подпечатаме сделката с целувка? — промърмори.

— Не съм сигурна…

Той я дръпна в скута си и се ухили дяволито.

— Аз съм.

Докато Кейт падаше върху него, случайно ритна Нютон, който излая силно и плачевно, очевидно разстроен, че дрямката му е била толкова грубо прекъсната.

Антъни вдигна вежди и хвърли поглед към кучето.

— Дори не видях, че е тук.

— Подремваше — обясни Кейт. — Има много здрав сън.

Вече събуден, Нютон отказа да бъде държан настрана и с малко по-силен лай скочи на стола и се приземи в скута на Кейт.

— Нютон! — изписка Кейт.

— О, в името на… — мърморенето на Антъни бе прекъснато от силната, лигава целувка на Нютон.

— Мисля, че те харесва — каза Кейт, толкова развеселена от отвратеното изражение на Антъни, че забрави да внимава за положението си в скута му.

— Куче — нареди Антъни, — слез веднага на пода.

Нютон наведе глава и изскимтя.

— Веднага!

Нютон силно въздъхна, обърна се и скочи на пода.

— Мили Боже — каза Кейт и се взря в кучето, което се бе вмъкнало под масата с нос, тъжно забит в килима. — Впечатлена съм.

— Всичко е в тона — надменно изрече Антъни и нарочно обви ръка около кръста й, за да не може да стане.

Кейт погледна ръката му, след това лицето и въпросително вдигна вежди.

— Защо — изрече тя замислено — оставам с впечатлението, че смяташ тона си за ефективен и спрямо жените?

Той сви рамене и се наведе напред, като се усмихна с премрежени очи.

— Обикновено е — измърмори.

— Не и този — Кейт опря ръце на облегалките на стола и опита да се изправи.

Само че Антъни бе твърде силен.

— Особено този — произнесе той, а гласът му се снижи до невероятно тихо мъркане. Обхвана брадичката й с ръка и обърна лицето й към своето. Устните му бяха меки, но настоятелни и изследваха устата й с усърдие, което я остави без дъх.

Устата му проследи линията на челюстта й, спирайки, само за да прошепне:

— Къде е майка ти?

— Навън — каза Кейт задъхано.

Зъбите му подръпнаха ръба на корсажа й.

— За колко дълго?

— Не зная. — Тя леко изписка, когато езикът му се вмъкна под муселина и описа еротична линия по кожата й. — Мили Боже, Антъни, какво правиш?

— За колко дълго? — повтори той.

— Час. Може би два.

Антъни вдигна поглед, за да се увери, че е затворил вратата, когато влезе по-рано.

— Може би два? — промърмори той и се усмихна срещу кожата й. — Наистина ли?

— М-може би само един.

Той пъхна пръст под ръба на корсажа до рамото й и се увери, че е хванал и ръба на долната риза.

— Един — каза той, — е направо чудесно. — След това спря, само колкото да покрие с уста нейната, за да заглуши всеки протест и бързо дръпна роклята надолу заедно с ризата.

Усети как Кейт ахна в устата му, но само задълбочи целувката и обхвана с длан заоблеността на гърдата й. Тя бе съвършена под пръстите му — мека и стегната — изпълваше ръката му, сякаш е била създадена за него.

Когато най-накрая усети, че съпротивлението се стопява, целуна ухото й, хапейки нежно ушната й мида.

— Това харесва ли ти? — прошепна и нежно я притисна с ръка.

Тя треперливо кимна.

— Ммм, добре — промърмори той и плъзна език по ухото й. — Нещата щяха да станат много трудни, ако не ти харесваше.

— З-защо?

Той се пребори с пристъпа на смях, който се надигаше в гърлото му. Това определено не бе момент за забавление, но тя беше толкова дяволски невинна. Никога преди не бе любил жена като нея и откриваше, че е изненадващо прекрасно.

— Нека да кажем — изрече Антъни, — че на мен много ми харесва.

— О! — усмихна му се възможно най-предпазливо.

— Има и още, нали знаеш — прошепна и дъхът му погали ухото й.

— Сигурна съм, че трябва да има — отвърна тя едва доловимо.

— Така ли? — попита я той, за да я подразни и отново я стисна леко.

— Не съм толкова зелена, та да мисля, че човек може да направи бебе от това, което правим.

— Бих се радвал да ти покажа и останалото — измърмори той.

— Не… О!

Той отново я бе стиснал, но този път пръстите му погъделичкаха кожата й. Харесваше му, че тя не е в състояние да мисли, когато докосва гърдите й.

— Какво казваше? — попита, милвайки врата й.

— К-казвах?

Антъни кимна и леко наболата му брада одраска кожата й.

— Сигурен съм, че казваше нещо. Но пък може би не съм чул добре. Беше започнала с думата „не“. Това определено — добави и близна с език брадичката й, — не е дума, която има място между нас в момент като този. Но… — езикът му се спусна по линията на шията й до ключицата, — отплеснах се.

— Така… така ли?

Отново кимна.

— Мисля, че се опитвах да разбера какво ти доставя удоволствие, както трябва да правят всички добри съпрузи.

Тя не отговори, но дишането й се учести.

Антъни се усмихна.

— Ами например това? — Той изпъна ръка, така че вече не я обхващаше, а само леко дразнеше с длан зърното й.

— Антъни! — задави се тя.

— Добре — каза той и се премести към шията й, повдигайки брадичката й. — Радвам се, че се върнахме към Антъни. „Милорд“ е толкова официално, не мислиш ли? Твърде официално за това.

А после направи това, за което си мечтаеше от седмици. Сведе глава към гърдата й и я пое в уста, вкусваше я, смучеше, дразнеше и се наслаждаваше на всеки стон, който излизаше от устните й, на всеки спазъм на желание, който пронизваше тялото й.

Харесваше му, че тя реагира по този начин, вълнуваше се, че причината е той самият.

— Толкова прекрасен — измърмори той до кожата й. — Вкусът ти е толкова прекрасен.

— Антъни — изрече тя дрезгаво. — Сигурен ли си…

Той опря пръст до устните й без дори да вдига лице да я погледне.

— Нямам представа какво питаш, но каквото и да е то… — насочи вниманието си към другата й гърда, — сигурен съм.

Тя издаде лек стон, който сякаш излизаше от дълбините на гърлото й. Тялото й се изви под опитните му пръсти и той отново подразни зърното й с подновена страст, нежно стискайки го със зъби.

— О, Боже… о, Антъни!

Той прекара език около ареолата. Тя беше съвършена, просто съвършена. Обичаше звука на гласа й — дрезгав и натежал от желание — и тялото му тръпнеше при мисълта за сватбената им нощ, за виковете на страст и копнеж. Тя щеше да гори като пожар под него и той предвкусваше удоволствието от това да я накара да експлодира.

Отдръпна се назад, за да види лицето й. Тя изглеждаше зачервена, а очите й бяха разширени и замъглени. Косата й започваше да се изплъзва от абсурдната шапчица.

— Това — каза той и я дръпна от главата й, — трябва да се махне.

— Милорд!

— Обещай ми, че никога повече няма да я носиш.

Кейт се размърда на мястото си в скута му, което не облекчи особено напрежението в слабините му.

— Няма да направя подобно нещо — отвърна тя. — Тази шапчица доста ми харесва.

— Не е възможно — изрече той абсолютно сериозно.

— Мога и… Нютон!

Антъни проследи погледа й и силно се разсмя, което разтърси и двама им. Нютон щастливо дъвчеше шапката на Кейт.

— Добро куче! — каза той през смях.

— Щях да те накарам да ми купиш друга — измърмори Кейт и вдигна роклята си обратно нагоре, — само че ти вече изхарчи цяло състояние за мен тази седмица.

Това го развесели.

— Така ли? — попита любезно.

Тя кимна.

— Пазарувах с майка ти.

— О! Добре. Сигурен съм, че тя не ти е позволила да избереш нещо подобно. — Той посочи надъвканата й шапчица в устата на Нютон.

Когато отново обърна поглед към нея, устните й се бяха свили в неодобрителна линия. Антъни не можа да сдържи усмивката си. Толкова бе прозрачна. Майка му не би я оставила да купи толкова непривлекателна шапчица и това, че не можеше да му отвърне подобаващо, направо я убиваше.

Той доволно въздъхна. Животът с Кейт нямаше да е скучен.

Само че ставаше късно и вероятно трябваше да си върви. Кейт бе казала, че майка й няма да се върне поне до час, но Антъни знаеше, че не може да има доверие на усещането за време на една жена. Кейт можеше и да греши или майка й можеше да си промени решението, можеха да се случат дузина други неща и макар че с Кейт щяха да се женят след два дни, не изглеждаше особено прилично да бъдат хванати в салона в подобно компрометиращо положение.

Той се изправи с огромно нежелание — да стои в един стол с Кейт и само да я прегръща, бе изненадващо приятно — вдигна я на ръце и след това я постави обратно на стола.

— Това беше едно прекрасно начало — измърмори и се наведе, за да я целуне по челото. — Но се боя, че майка ти може да се върне по-рано. Ще се видим в събота сутринта.

Тя премигна.

— Събота?

— Суеверието на майка ми — обясни той със смутена усмивка. — Тя смята, че е лош късмет булката и младоженецът да се видят в деня преди сватбата.

— О — тя се изправи на крака и неловко се опита да оправи роклята и косата си. — И ти ли вярваш в това?

— Съвсем не — изсумтя той.

Тя кимна.

— Много мило от твоя страна да се съобразиш с майка си, в такъв случай.

Антъни замълча за момент, тъй като бе наясно, че повечето мъже с неговата репутация не искаха да изглеждат вързани за полите на майка си. Само че това бе Кейт и той знаеше, че привързаността към семейството е важна за нея, колкото и за него, затова накрая каза:

— Малко неща не бих направил, за да е доволна майка ми.

Тя срамежливо се усмихна.

— Това е едно от нещата, които най-много харесвам в теб.

Той направи някакъв жест, за да смени темата, но тя го прекъсна:

— Не, вярно е. Ти си много по-грижовен, отколкото искаш хората да си мислят.

Тъй като нямаше да успее да спечели този спор с нея, а и не виждаше особен смисъл да противоречи на жена, когато тя прави комплименти, той опря пръст на устните си и каза:

— Шшш. Не казвай на никого.

След това целуна за последно ръката й и измърмори:

— До скоро — и излезе.

Докато яздеше към дома си, си позволи да прецени как е преминало посещението. Реши, че е минало добре. Кейт изглежда разбираше ограниченията, които той поставяше на брака им и бе реагирала с желание на ласките му — сладко и страстно едновременно.

Като цяло, реши той с доволна усмивка, бъдещето изглеждаше безоблачно. Бракът му щеше да е успешен. Що се отнася до предишните му притеснения… е, беше ясно, че няма за какво да се тревожи.

* * *

Кейт се тревожеше. Антъни толкова се стараеше да се увери, че тя разбира, че той никога няма да я обича. И определено не изглеждаше да иска нейната любов.

А после я бе целунал така, сякаш нямаше да има утре, сякаш тя бе най-красивата жена на света. Тя би признала първа, че няма особен опит с мъжете и техните желания, но той определено я желаеше.

Или просто му се искаше тя да е някой друг? Тя не бе първият му избор за съпруга. Щеше да е добре да запомни този факт.

И дори да се влюбеше в него… е, просто щеше да се наложи да запази това за себе си. Наистина нямаше какво друго да стори.