Джулия Куин
Виконтът, който ме обикна (18)

Глава 17

„Всичко е сторено! Мис Шефийлд вече е Катрин, виконтеса Бриджъртън.

Настоящият автор се присъединява към добрите пожелания, отправени към щастливата двойка. Разумните и достойни хора са много малко във висшето общество и е наистина приятно да се види как двама души от тази рядка порода сключват брак.“

„Хроники на висшето общество“

Лейди Уисълдаун, 16 май 1814

 

До този момент Антъни дори не бе осъзнал колко отчаяно се нуждае от нейното „да“, от признанието й, че изпитва нужда. Притисна я към себе си и опря буза до нежната извивка на корема й. Дори и в сватбената си рокля ухаеше на лилии и сапун — този подлудяващ аромат, който го преследваше със седмици.

— Имам нужда от теб — изръмжа той, без да е сигурен дали думите му не се изгубиха някъде сред пластовете коприна, които я деляха от него. — Имам нужда от теб сега.

Изправи се, вдигна я на ръце и само с няколко крачки достигна леглото с четири колони, което се издигаше в стаята му. Никога преди не бе водил жена тук, винаги бе предпочитал да провежда срещите си другаде и внезапно това го накара да се чувства абсурдно доволен.

Кейт бе различна, специална, негова съпруга. Не искаше други спомени да се намесват в тази или която и да е друга нощ.

Положи я на леглото, без да отделя очи от очарователно разбърканите й дрехи и методично започна да сваля своите. Първо ръкавиците, една по една, след това палтото, което вече бе намачкано от изблика на страст.

Срещна очите й — тъмни и големи, изпълнени с учудване — и се усмихна бавно и доволно.

— Никога преди не си виждала гол мъж, нали? — измърмори.

Тя поклати глава.

— Добре — наведе се и свали едната й пантофка. — Няма и да видиш друг.

Продължи с копчетата на ризата си като бавно разкопчаваше всяко едно, а желанието му десетократно нарасна, когато видя езикът й да се стрелва навън, за да овлажни устните й.

Тя го желаеше. Достатъчно добре познаваше жените, за да е сигурен в това, а когато изминеше тази нощ, нямаше да може да живее без него.

Фактът, че е възможно и той да не може да живее без нея, бе нещо, за което отказваше да мисли. Това, което се случваше в спалнята, и това, което шепнеше сърцето му, бяха две различни неща. Можеше да постави граница. Да, определено щеше да ги разграничава.

Дори и да не искаше да обича съпругата си, това не означаваше, че не може напълно да се наслаждават един на друг в леглото.

Ръцете му се плъзнаха към копчето на панталона и го разкопчаха, но спряха дотам. Тя все още бе напълно облечена и все още напълно невинна. Не бе готова да види доказателството за желанието му.

Той отново се качи на леглото и пропълзя над нея като дива котка, приближавайки се все по-близо и по-близо, докато лактите, на които се бе подпряла, не поддадоха и тя не падна по гръб, а дишането й се учести.

Нямаше нищо по-възбуждащо от лицето на Кейт, когато се изчервява от желание. Косата й, тъмна, гъста и копринена, вече бе започнала да се освобождава от фибите и фуркетите, които придържаха изисканата й прическа през сватбения ден. Устните й, които бяха твърде пълни според традиционното разбиране за красота, изглеждаха розови на фона на угасващата светлина на късния следобед. А кожата й… никога не бе изглеждала толкова съвършена, толкова сияеща. Леко зачервените й страни пречеха да придобие безкръвния вид, към който се стремяха модерните дами, но Антъни намираше цвета за очарователен. Тя бе истинска, жива и трепереше от желание. Не би могъл да иска повече. С благоговение погали бузата и лицето й с пръсти, след това ги плъзна по шията й към нежната кожа, която се подаваше над ръба на корсажа. Роклята й бе пристегната с влудяваща редица копченца на гърба, но той вече бе разкопчал почти една трета от тях и тя бе достатъчно разхлабена, за да може да плъзне копринената материя надолу по гърдите й.

Те изглеждаха дори по-красиви, отколкото преди два дни, ако това изобщо бе възможно. Зърната й бяха розови и красяха бюст, който знаеше, че приляга на дланите му до съвършенство.

— Нямаш долна риза? — измърмори одобрително и прокара пръст по изпъкналата линия на ключицата й.

Тя поклати глава и отвърна накъсано:

— Кройката на роклята не го позволява.

Устните му се извиха в типично мъжка усмивка.

— Напомни ми да изпратя допълнително възнаграждение на модистката ти!

Ръката му се премести още по-надолу и обхвана едната й гърда като леко я стисна, усещайки как в него се надига стон на желание и чу как същия стон се откъсва и от нейните устни.

— Толкова си прекрасна — измърмори, вдигна очи и я погали с поглед. Никога не бе подозирал, че ще изпита такова удоволствие, само като наблюдава една жена. Любенето винаги бе свързано с докосване и вкусване, а сега за първи път самата гледка бе също толкова изкусителна.

Тя бе толкова съвършена, толкова невероятно красива и той усети някакво примитивно задоволство, че повечето мъже бяха слепи за хубостта й. Сякаш една част от нея бе видима единствено за него. Харесваше му факта, че прелестите й оставаха скрити за останалата част от света.

Това я правеше повече негова.

Внезапно усетил нетърпение да бъде докосван, както самият той го правеше, той вдигна едната й ръка, все още обвита от дълга сатенена ръкавица и я опря до гърдите си. Усещаше топлината на кожата й дори през плата, но това не му стигаше.

— Искам да те почувствам — прошепна, свали двата пръстена от безименния й пръст и ги постави във вдлъбнатината между гърдите й.

Кейт ахна и потръпна при допира на студения метал до кожата й, а след това загледа бездиханно как Антъни насочи вниманието си към ръкавицата — нежно подръпваше всеки пръст докато се освободи, а след това я плъзна по ръката и дланта й. Милувката на сатена бе като една безкрайна целувка и накара цялото й тяло да потръпне.

С нежност, която почти я доведе до сълзи, той отново постави пръстените на пръста й, един по един, спирайки само за да целуне чувствителната й длан.

— Дай ми другата си ръка — нареди й нежно.

Тя го стори и той повтори същото изтънчено мъчение, като дръпна и плъзна сатена по кожата й. Само че този път, когато приключи, повдигна кутрето й към устните си и го засмука, завъртайки езика си около върха му.

Кейт усети как желанието се надига в отговор, пробягва по ръката, потрепва в гърдите й и се промъква в нея, докато се разля, горещо и загадъчно, между краката й. Той събуждаше нещо в нея, нещо тъмно и може би съвсем мъничко опасно, нещо, което бе лежало, тлеещо с години и очакваше една-единствена целувка от този мъж.

Целият й живот бе само подготовка за този миг, а тя дори не знаеше какво да очаква след това.

Езикът му се плъзна от вътрешната страна на пръста й, след това проследи линиите на дланта й.

— Толкова красиви ръце — измърмори той и близна възглавничката на палеца й, когато пръстите му се вплетоха в нейните. — Силни и все пак толкова грациозни и деликатни.

— Говориш безсмислици — изрече смутено Кейт. — Ръцете ми…

Той опря пръст до устните й, за да я накара да замълчи.

— Шшш — смъмри я. — Не си ли разбрала, че никога, ама никога, не трябва да противоречиш на съпруга си, когато се възхищава на тялото ти?

Кейт потръпна от удоволствие.

— Например — продължи той с дяволит глас, — ако искам да прекарам час в изследване на вътрешната страна на китката ти — бързи като светкавица, зъбите му минаха по деликатната кожа на споменатото място, — това определено би било мое право, не мислиш ли?

Кейт не можа да отговори и той се подсмихна.

— И не мисли, че няма да го сторя — предупреди я и проследи с пръст сините вени, които пулсираха под кожата й. — Може и да реша да прекарам два часа в изследване на китката ти.

Кейт наблюдаваше с удивление как пръстите му, с нежно докосване, което я гъделичкаше, изминават пътя до вътрешната страна на лакътя и спират, за да опишат кръгове по кожата й.

— Не мога да си представя — изрече той меко, — че бих могъл да прекарам два часа в изучаване на китката ти и да не я намеря за прекрасна — ръката му се премести към тялото й и дланта му леко подразни върха на гърдата й. — Ще съм много наскърбен, ако не се съгласиш с мен.

Наведе се надолу и улови устните й в бърза и все пак търсеща целувка. Повдигна глава само с инч и промърмори:

— Задача на съпругата е да се съгласява със съпруга си за всичко, нали?

Думите му бяха толкова абсурдни, че Кейт най-накрая намери гласа си.

— Ако — каза развеселено, — мненията му са приемливи, милорд.

Едната му вежда се повдигна надменно.

— Спориш ли с мен, милейди? И то в сватбената ми нощ.

— Това е и моята сватбена нощ — изтъкна тя.

Той се изхили и поклати глава.

— Може да се наложи да те накажа — помисли на глас. — Но как? С докосване? — Ръката му се плъзна по едната й гърда, а след това по другата. — Или без?

Вдигна ръце от кожата й, но се наведе и със свити устни леко духна към зърното й.

— С докосване — задъхано каза Кейт и се изви на леглото. — Определено с докосване.

— Мислиш ли? — Той се усмихна бавно като котка. — Никога не съм смятал, че ще го кажа, но да не докосваш също има своето очарование.

Кейт се втренчи в него. Той се бе надвесил над нея на ръце и колене като примитивен ловец, който приближаваше, за да нанесе последния удар. Изглеждаше див, тържествуващ и изключително собственически настроен. Гъстата кестенява коса падаше над челото му и му придаваше странно момчешки вид, а очите му блестяха и горяха от абсолютно мъжко желание.

Той я желаеше. Това бе вълнуващо. Може и да беше мъж и следователно да намираше удовлетворение с всяка жена, но точно сега, в този момент, желаеше нея, Кейт бе сигурна.

И това я караше да се чувства като най-красивата жена на света.

Окуражена от осъзнаването на този факт, тя се протегна, притисна ръка към тила му и го привлече надолу, докато устните му не се оказаха само на един дъх разстояние от нейните.

— Целуни ме — нареди и сама се изненада от заповедническата нотка в гласа си. — Целуни ме сега.

Той се усмихна невярващо, но думите му, изречени в секундата, преди устните им да се слеят, бяха:

— Каквото пожелаете, лейди Бриджъртън. Каквото пожелаете.

И всичко, като че ли, се случи изведнъж. Устните му бяха върху нейните, дразнеха и вкусваха, а ръцете му я повдигнаха да седне. Пръстите му чевръсто разкопчаха копчетата на роклята й и тя усети хладния полъх на въздуха по кожата си, когато платът се свлече надолу, инч по инч, откривайки първо ребрата, след това пъпа й, а после и…

Дланите му се плъзнаха по бедрата й и той я повдигна, за да издърпа роклята под нея. Кейт ахна задавено при тази интимност. Бе останала само по бельо, чорапи и жартиери. Никога в живота си не се бе чувствала толкова изложена на показ и все пак развълнувана от всеки момент, от всяко плъзване на очите му по тялото й.

— Повдигни крак — меко й нареди Антъни. Тя го стори и съвсем бавно, което бе едновременно прекрасно и мъчително, той нави единия от копринените й чорапи до пръстите на крака й. Скоро го последва и другият, а след това бельото и преди да се осъзнае тя бе гола и напълно открита пред него.

Ръката му нежно се плъзна по корема й и той каза:

— Мисля, че имам твърде много дрехи, а ти?

Очите на Кейт се разшириха, когато той стана от леглото и се освободи от останалата част от облеклото си. Тялото му бе самото съвършенство — гърдите му бяха мускулести, ръцете и краката — мощни, а неговият…

— О, Боже — ахна.

Той се ухили.

— Ще го приема като комплимент.

Кейт конвулсивно преглътна. Нищо чудно, че онези животни в съседската ферма не изглеждаха така, сякаш се наслаждават на акта на възпроизводство. Поне женските. Това определено нямаше да се получи.

Само че не искаше да изглежда наивна и глупава, затова премълча, просто преглътна и се опита да се усмихне.

Антъни долови проблясъка на ужас в очите й и нежно се усмихна.

— Довери ми се — прошепна и се плъзна до нея на леглото. Ръцете му спряха на извивката на хълбоците й, докато потъркваше с нос врата й. — Просто ми се довери.

Усети как тя кима и се подпря на единия си лакът, като със свободната си ръка мързеливо започна да чертае кръгове и спирали по корема й, слизайки все по-надолу и по-надолу, докато не достигна края на тъмните косъмчета, скрити между краката й.

Мускулите й потръпнаха и той чу как тя изпуска дъха, който бе задържала.

— Шшш — изрече успокоително и се наведе, за да я разсее с една целувка. Последния път, когато бе легнал с девица, той самият бе такъв и сега разчиташе на инстинкта си да го води с Кейт. Искаше този момент — първият й път — да бъде идеален. Или ако не идеален, то поне адски хубав.

Докато устните и езикът му изследваха устата й, ръката му продължи още по-надолу и достигна влажната топлина на женствеността й. Тя отново ахна, но той бе безмилостен, дразнеше и гъделичкаше и се наслаждаваше на извиването и стоновете й.

— Какво правиш? — прошепна Кейт до устните му.

Той й се усмихна криво и плъзна един пръст в нея.

— Карам те да се чувстваш много, много добре?

Тя простена, което му достави удоволствие. Ако бе успяла да каже нещо свързано, щеше да разбере, че не върши нещата, както трябва.

Премести се над нея, разтвори краката й с бедро и сам простена, когато мъжествеността му се опря на хълбока й. Дори така усещането бе невероятно и той почти щеше да експлодира само при мисълта да потъне в нея.

Опитваше се да запази контрол, да се увери, че действа бавно и нежно, но копнежът му ставаше все по-силен, а собственият му дъх се накъсваше и забързваше.

Тя бе готова за него или поне толкова готова, колкото изобщо някога щеше да бъде. Знаеше, че първият път ще е болезнен, но се надяваше болката да продължи само секунда.

Намести се срещу нея и се подпря на ръцете си само на инч над нея. Прошепна името й и тъмните й очи, натежали от страст, се спряха на неговите.

— Сега ще те направя своя — изрече той и се придвижи напред, докато говореше. Тялото й се стегна около него, усещането бе толкова прекрасно, че трябваше да стисне зъби, за да се възпре. Щеше да бъде толкова, толкова лесно да изгуби контрол в този момент, да се гмурне в нея и да потърси само собственото си удоволствие.

— Кажи ми, ако те заболи — прошепна дрезгаво и си позволи да навлезе още съвсем малко навътре. Кейт определено бе възбудена, но бе толкова тясна и той бе наясно, че трябва да й даде време, за да свикне с това интимно нахлуване. Тя кимна.

Той застина, без напълно да разбира болката, която прониза гърдите му.

— Боли ли?

Тя поклати глава.

— Не. Имах предвид, че ще ти кажа, когато се случи. Не боли, но усещането е толкова… странно.

Антъни потисна усмивката си и се наведе, за да я целуне по върха на носа.

— Не знам дали някога преди съм бил наричан странен, докато съм правил любов с друга жена.

За момент тя изглежда се притесни, да не би да го е обидила, след това устните й се извиха в лека усмивка.

— Може би — каза меко, — си правил любов с грешните жени.

— Може би — отвърна той и напредна с още един инч.

— Може ли да ти кажа една тайна? — попита тя.

Той продължи напред.

— Разбира се — измърмори.

— Когато те видях за първи път… имам предвид тази вечер…

— В цялото ми великолепие? — подразни я и арогантно вдигна вежди.

Та очарователно му се смръщи.

— Не мислех, че това ще се получи.

Той напредна още. Беше близо, толкова близо до пълното съединение с нея.

— Може ли аз да ти кажа една тайна? — отвърна.

— Разбира се.

— Твоята тайна — още един лек тласък и достигна девствената й преграда, — не беше кой знае каква тайна.

Веждите й се повдигнаха въпросително. Той се ухили.

— Беше изписано на лицето ти. — Тя отново се намръщи и на него му се прииска да избухне в смях. — Но сега — каза и запази сериозно изражение, — имам един въпрос към теб.

Тя го погледна в отговор, очевидно в очакване той да продължи.

Той се наведе, подразни с устни ухото й и прошепна:

— Какво мислиш сега?

За момент тя не отговори по никакъв начин, а когато най-сетне осъзна какво точно я пита, той усети как изненадано отваря уста:

— Приключихме ли? — попита с явно недоверие.

Този път той се разсмя.

— Съвсем не, скъпа ми съпруго — изрече задавено и изтри очи с ръка, опитвайки да се задържи с другата. — Сега може малко да те заболи, Кейт, но ти обещавам, че болката никога няма да се повтори.

Тя кимна, но той усети как тялото й се напряга, което само щеше да усложни нещата.

— Шшш — упокои я. — Отпусни се.

Отново кимна със затворени очи.

— Отпусната съм.

Той се зарадва, че тя не може да види усмивката му.

— Определено не си отпусната.

Очите й се отвориха бързо.

— Да, отпусната съм.

— Не мога да повярвам — каза Антъни сякаш в стаята имаше някой, който би могъл да го чуе. — Тя спори с мен в сватбената ни нощ.

— Аз…

Той я прекъсна с пръст, опрян до устните й.

— Имаш ли гъдел?

— Дали имам гъдел?

Той кимна.

— Гъдел.

Очите й подозрително се присвиха.

— Защо?

— Това ми звучи като „да“ — изрече той с усмивка.

— Изобщо… ооо! — тя изписка, когато едната му ръка откри едно извънредно чувствително място под мишницата й. — Антъни, спри! — разсмя се и отчаяно започна да се извива под него. — Не мога да го понеса! Аз…

Той се тласна напред.

— О — ахна тя. — О, Боже!

Той простена, без да може да повярва колко прекрасно е усещането да бъде в нея.

— О, Боже, наистина!

— Не сме приключили още, нали?

Той бавно поклати глава и тялото му започна да се движи в древния ритъм.

— Дори не сме близо — измърмори.

Устата му покри нейната, а ръцете му се промъкнаха нагоре, за да погалят гърдите й. Тя бе самото съвършенство, бедрата й се повдигаха, за да посрещнат неговите, в началото внимателно, а след това с енергичност, която съответстваше на надигащата се в нея страст.

— О, Боже, Кейт — простена той, напълно изгубил способността си да съставя по-дълги изречения в примитивната страст на момента. — Толкова си добра. Толкова добра.

Дишането й се забързваше все повече и повече и всеки дъх разпалваше желанието му още по-силно. Искаше да я има, да я притежава, да я държи под себе си завинаги и никога да не я пуска. С всеки следващ тласък му ставаше все по-трудно да поставя нейните нужди преди своите. Умът му крещеше, че това е първият й път и трябва да се грижи за нея, но тялото му копнееше за освобождаване.

С накъсан стон той се насили да спре и да си поеме дъх.

— Кейт? — каза и едва разпозна собствения си глас. Звучеше дрезгаво, далечно, отчаяно.

Очите й, които бяха затворени, докато мяташе глава от една страна на друга, се отвориха.

— Не спирай — изрече задавено, — моля те, не спирай. Толкова съм близо до нещо… Не зная какво.

— О, Боже — простена той и отново я изпълни до край, отмятайки глава, когато гърбът му се изви. — Толкова си красива, толкова невероятно… Кейт?

Тя се бе стегнала под него и то не защото бе стигнала върха. Той замръзна.

— Какво има? — прошепна той. Видя отблясък на болка — емоционална, не физическа — да пробягва по лицето й преди тя да успее да го скрие и да прошепне:

— Нищо.

— Не е вярно — каза той тихо. Ръцете му се напрягаха да го задържат над нея, но той едва го забелязваше. Всяка частица от съществото му бе концентрирана върху лицето й, което бе затворено и наранено, въпреки очевидните й опити да го скрие.

— Нарече ме красива — промълви тя.

Цели десет секунди той само да се взираше в нея. Не разбираше как това може да е нещо лошо, дори животът му да зависеше от това. Но пък никога не бе претендирал, че разбира женския ум. Мислеше, че трябва просто да потвърди изявлението си, че тя е красива и какъв, по дяволите, бе проблемът. Но един слаб гласец в него го предупреди, че това е един от онези моменти и че независимо какво щеше да каже, то ще е погрешно, затова реши да стъпва много, много внимателно и само промърмори името й, което като че ли бе единствената дума, която нямаше да го вкара в беля.

— Не съм красива — прошепна тя и очите й срещнаха неговите. Изглеждаше тъжна и пречупена, но преди той да успее да възрази, тя попита. — Кого си представяше?

Той премигна.

— Моля?

— За кого мислиш, когато се любиш с мен?

Антъни се почувства така, сякаш някой му е изкарал въздуха.

— Кейт — изрече бавно. — Кейт, ти си луда, ти си…

— Знам, че един мъж няма нужда да изпитва желание към жената, за да намери удоволствие с нея — изплака тя.

— Мислиш, че не те желая? — той се задави. Мили Боже, беше готов да експлодира в нея още сега, а дори не бе помръднал през последните тридесет секунди.

Долната й устна потрепери и тя я прехапа, а един мускул заигра на шията й.

— Мислиш ли… мислиш ли за Едуина?

Антъни замръзна.

— Как бих могъл изобщо да ви объркам?

Кейт усети как лицето й се сгърчи и горещи сълзи изпълниха очите й. Не искаше да плаче пред него, о, Боже, не и сега, но болеше, толкова болеше и…

Ръцете му сграбчиха страните й със стряскаща скорост и я принудиха да вдигне поглед към него.

— Чуй ме — каза той с равен и напрегнат глас, — и чуй добре, защото ще го кажа само веднъж. Желая те. Горя за теб. Нощем не мога да спя от копнеж по теб. Желаех те дори, когато не те харесвах. Това е най-влудяващото, омагьосващо и проклето нещо на света, но е истина. И ако чуя още една глупост да излиза от устните ти, ще те вържа за проклетото легло и ще те имам по сто различни начина, докато глупавата ти глава най-накрая проумее, че ти си най-красивата и желана жена в Англия и ако другите не го виждат, значи са проклети глупаци.

Кейт не бе смятала, че е възможно долната й челюст да увисне, докато е легнала, но това някак си се случи.

Едната му вежда се изви във възможно най-арогантното изражение, което някога се е появявало върху човешко лице.

— Ясно ли е?

Втренчи се в него, без да може да отговори. Той се наведе и носът му се оказа само на инч от нейния.

— Ясно ли е?

Тя кимна.

— Добре — изсумтя той и преди Кейт да успее да си поеме дъх, устните му завладяха нейните в свирепа целувка и тя впи нокти в леглото, за да не изкрещи. Бедрата му неистово срещнаха нейните, тласкаха, въртяха се, милваха я, докато тя не помисли, че гори.

Вкопчи се в него, несигурна дали се опитва да го привърже към себе си, или да го отблъсне.

— Не мога да го направя — простена с чувството, че ще се разпадне. Мускулите й бяха схванати, напрегнати и й бе трудно да диша.

Дори и да я бе чул, изглежда не го интересуваше. Лицето му бе като маска на концентрация, а от веждите му се стичаше пот.

— Антъни — каза тя задавено. — Аз… — едната му ръка се спусна надолу, докосна я интимно и тя изкрещя. Той се заби напред за последно и целият й свят се разпадна на парчета. Тя остана вцепенена, след това се разтрепери и си помисли, че пропада. Не можеше да диша, не можеше дори да си поеме дъх. Гърлото й сякаш бе запушено, а главата й се отметна назад, докато ръцете й стискаха чаршафите със сила, която не вярваше, че притежава.

Той напълно застина над нея, устата му се отвори в безмълвен вик, а после и той се строполи и тежестта му я притисна към леглото.

— О, мили Боже — ахна и тялото му се разтрепери. — Никога… никога не е… толкова хубаво… никога не е било толкова хубаво.

Кейт, която бе имала няколко секунди повече, за да се възстанови, се усмихна и приглади косата му. Една дяволита мисъл й дойде на ум, абсолютно прекрасна дяволита мисъл.

— Антъни? — измърмори.

Тя никога нямаше да разбере как той успя да повдигне глава, тъй като, изглежда, му трябваха херкулесовски усилия, дори за да отвори очи и да изръмжи в отговор.

Тя се усмихна бавно, с женствена прелъстителност, която бе открила едва тази вечер. Проследи с пръст линията на челюстта му и прошепна:

— Приключихме ли вече?

За секунда той не отвърна, след това устните му се извиха в усмивка, много по-дяволита, отколкото тя си бе представяла, че е възможно.

— Засега — измърмори той дрезгаво, превъртя се настрана и я дръпна към себе си. — Но само засега.