Нора Робъртс
От пръв поглед (6)

Шеста глава

Мъжка вечер. Райдър не бе имал намерение да прекара времето си заобиколен от деца и кучета. Случи се от само себе си.

Освен това Бекет се изръси за безспорно мъжествените спагети и кюфтенца, което явно бе традиция за мъжката вечер.

Все едно, хлапетата бяха готини, а заедно с Йода и Бен, кутретата лабрадори, създаваха достатъчно енергия да захранят целия щат и отгоре.

Глупчо беше в своя кучешки рай.

Райдър нямаше представа какви бяха правилата, когато господарката на дома бе наблизо, но мъжката вечер явно означаваше, че всичко е позволено. Хлапетата тичаха навсякъде като фурии, ядяха като вълци, сражаваха се като смъртни врагове и се смееха като побъркани.

Това му напомняше за собственото му детство.

Къщата бе създадена за деца и кучета, замислено отбеляза той. Голяма, просторна, цветна, с открити пространства. Знаеше, че Бекет бе добавил много промени към недовършената си тогава къща, след като двамата с Клеър се бяха събрали, и бе проектирал дома им, съобразно нуждите на семейството. Сега хлапетата имаха голяма момчешка стая за игра с вградени рафтове и шкафове за различните играчки. Знаеше го, защото бе помогнал да я направят, а и защото Мърфи го замъкна да я види.

След което се зае да вади на показ всевъзможни фигурки на герои от филми.

Райдър имаше собствена колекция от такива, скрита на сигурно място. Някои неща бяха свещени за мъжа.

— Йода изяде Зеления гоблин.

— Момко, те дори не са от един и същи свят.

— Не истинският Йода. Нашият Йода. Направо го сдъвка, но тогава беше малко кутре. Вече не яде фигурките ни. А Дядо Коледа ми донесе нов Зелен гоблин. Остави го в чорапа ми. И ми донесе и Гамбит.

— Имаш Гамбит?

— Аха. — Очарован от интереса му, Мърфи зарови в купчината цветни фигурки и го измъкна. — Понякога той се бие с Върколака, но през повечето време двамата заедно се бият с лошите.

Райдър винаги бе имал слабост към Гамбит.

— Можем да си направим една битка сега. Виж, можем да използваме за бази пещерата на Батман и „Хилядолетния сокол“, ще вземем Зеления гоблин и Магнито, и Жокера и така ще подготвят атаката в гаража, ето там. Гледай, можеш да сложиш колите тук, но също и лошите.

Какво пък, реши Райдър, и помогна на хлапето да подреди всичко.

Битката се оказа жестока, кървава и както във всяка война, в нея имаше страхливци, герои и множество жертви. Невинно пострадали се оказаха еднокрак динозавър, трима рейнджъри и рошаво мече.

— Теди е улучен в корема! — викна Мърфи.

— Войната е ад, момко.

— Войната е ад — повтори Мърфи, понеже беше мъжка вечер, и се разсмя лудешки.

Оуен влезе тъкмо когато обединените сили на Отмъстителите, Ексмен и Звездните рейнджъри взривиха противниковата база.

— Разбихме ги. — Мърфи скочи и изтанцува победен танц, след което размени удар с високо вдигната ръка с Райдър. — Но Железният човек е лошо ранен. В болница е.

— Нали е железен — изтъкна Оуен. — Ще се оправи. Трябва да се изправиш срещу Хари на бокс на уи-конзолата — обърна се той към Райдър. — Размаза ме.

— Нека Бекет се бие с него.

— Той размаза и Бекет. И Лиъм. Ти си последната ни надежда.

— Добре. Ти помогни на дребосъка да разчисти тук.

— Не съм участвал във войната. Бях неутрална страна.

Райдър се замисли. Стаята приличаше на бойно поле, след като през него е минало торнадо. Струваше си да опита с подкуп.

— Имам пай в пикапа.

— Откъде имаш пай?

— Черешов. Ако искаш да хапнеш, помогни на дребния. Аз ще ида да набия другото хлапе.

— Аз обичам черешов пай. — Мърфи озари Райдър с милата си ангелска усмивка.

— Почисти тук и ще получиш парче.

Сделката си я биваше, отсъди Райдър, докато слизаше към семейната стая за игри. Беше се измъкнал от разчистването и бе предотвратил вероятността да изяде сам целия пай — което щеше да стане, а след това сигурно щеше да го боли коремът.

Влезе в стаята, разкърши рамене и подскочи няколко пъти на място като загряващ боксьор.

— Приготви се да бъдеш разбит, Хари Кари. Ще бъдеш проснат на земята.

Хари вдигна ръце над главата си.

— Непобедим съм. Световен шампион. Размазах Оуен! Направо му изскочиха звезди от очите.

— Оуен има челюст от стъкло — пренебрежително изсумтя Райдър и потупа своята с юмрук. — Аз съм здрав. — Отиде до хладилника под бара и си взе бира. — Кажи си молитвата.

— Аз ще кажа една за теб — предложи Бекет на брат си. — Хлапето е безмилостно.

— Спести си труда. Имам черешов пай в каросерията на пикапа. Защо не идеш да го донесеш?

— Пай? — Лиъм скочи от пода, където се търкаляше с кучетата. — Искам пай.

— Значи, ще ядеш пай, скакалецо. — Бекет се надигна от огромния кожен фотьойл.

— Добре, настоящ и скоро бивш шампионе. Давай да те видим.

Хари извади на екрана фигурката с лицето на Райдър — тъмна коса, неестествено зелени очи, намръщена физиономия — след което му подаде контролното устройство.

Тълпата полудя.

Хлапето го размаза на ринга.

Той седна с бирата в ръка, докато Хари обикаляше стаята, вдигнал тържествуващо юмруци във въздуха.

— Какво правиш, играеш по цял ден и цяла нощ ли?

— Имам вроден талант.

— Друг път.

— Така каза дядо. И него го победих. Но той е стар все пак.

— Искам и аз да играя! — втурна се в стаята Мърфи.

— Мой ред е. — Лиъм настръхна и се приготви да защитава правата си. — Бекет каза, че после може да играем на Плейстейшън и аз мога да избера на какво. Световната лига по борба.

Първо бокс, каза си Райдър, сега пък борба. Бекет сигурно спеше като пребит всяка нощ.

— Аз отивам за пай. — Райдър се надигна от мястото си. Децата мигновено смениха желанията си и хукнаха презглава към кухнята.

 

 

Не остана и троха от пая, за което Райдър леко съжаляваше. Продължиха с борбата, преследваха крадци, заловиха няколко ловки измамници. Лиъм първи се предаде и заспа, гушнал кучетата на пода. Бекет го вдигна и го отнесе в леглото.

Докато се върне, Хари се бе проснал с лице, заровено в дивана. Докато Бекет качи и него в леглото, Мърфи седеше, скръстил крака и напълно буден, на пода, потънал в играта на „Супер Марио“ заедно с Оуен.

— Никога ли не заспива? — попита Райдър и вирна палец към Мърфи.

— Това дете е като вампир. Може да стои будно до зори, ако го оставиш. Време е за сън, Мърф.

— Но аз не съм уморен. Не сме на училище. Искам да…

— Можеш да гледаш филм в моето легло.

— Добре! Може ли да гледам два филма?

— Да почнем с един. — Бекет го вдигна и го метна през рамо, което накара момчето да се разсмее.

Докато брат му отнасяше детето горе, Оуен се изтегна на дивана.

— Още две?

— Да. Но Бек явно го бива за баща. Освен това, така ще си има собствен баскетболен отбор, ако дребният порасне с няколко сантиметра все някога.

— Двамата с Ейвъри мислим за две деца.

— Хубаво четно число. — Райдър разсеяно пъхна ръка в доста сплескан пакет чипс с вкус на барбекю. — Определил ли си вече датите на зачеване, раждане, завършване на колежа?

Свикнал с това, Оуен само сви рамене.

— Господи, сметнал си ги.

— Само в най-общ план. Както и да е, ще почнем с кучета.

— Не съм сигурен, че мопсът е куче. По-скоро е с размера на котка.

— Куче е и породата е подходяща за деца. Трябва да се мисли в перспектива. Когато почнахме да проучваме различните породи…

— Когато ти си почнал да ги проучваш.

— Все едно, Ейвъри много се запали по идеята за мопс. После говорила с мама и тя я навила да си вземем куче от приюта. Така че ще вземем едногодишен мопс на име Тайрън, който е глух с едното ухо.

— Полукуче — нямам предвид ухото, а размера му. Половин куче е, затова ще си имате едно и половина, като вземете и лабрадора.

— Бинго. — Оуен поклати глава. — Що за садист би кръстил кучето си Бинго? Само на четири месеца е, така че ще променим това. Ще му дадем достойно име.

Бекет се върна и отиде направо до хладилника за бира.

— Господи. Правя това вече почти цяла година, но понякога още се чудя как Клеър сама се е оправяла с тях.

Избута краката на Оуен от дивана и се отпусна тежко.

— За първи път не е вкъщи през цялата нощ. Малко е странно.

— Вече е бременна — изтъкна Райдър. — Може да си почине малко.

— Иска да почне с обзавеждането на бебешката стая. Говори за разни кошчета и маси за преобличане.

— Изнервяш ли се?

— Донякъде, но най-вече заради кошчетата. Звучат ми момичешки.

— За какво, по дяволите, става дума? — зачуди се Райдър.

— Приличат на кош върху стойка.

— Ще слагаш децата си в кош.

— Много стилно и засукано бебешко кошче. Онези, които ми показа, имаха бели дантелени покривчици със сини панделки. — Търсещ подкрепа, Бекет изгледа умолително братята си. — Не може да сложиш едно момче в кош с бяла дантелена покривчица отстрани. Не е редно.

— Тогава си стегни колана на панталоните и се дръж като мъж — предложи му Райдър.

— Тя е бременна.

— И точно затова сега седиш тук и ни говориш за бели дантелени покривчици. Притеснително е.

— Гледай си работата. — Бекет погледна към Оуен в другия край на дивана. — Мислех си, че бихме могли да направим нещо. Е, две неща. Един вид люлка, но повдигната на стойка, така че да не трябва да се навеждаш, за да вземеш бебето. С малко повече дърворезба, за да зарадваме Клеър, и достатъчно красиво, за да не иска да го покрива с някакви си дантелени къдрички.

— Може. И ще ги направим да се люлеят.

— Ще гравираме имената им отстрани.

Заинтригуван, Бекет отново погледна Райдър.

— Имената им ли?

— Така ще са уникални, а и няма да ги бъркаш. Най-добре измисли и нещо за тримата, които вече имаш тук, за да не стане голяма врява.

— Ще им построя къщичка на дърво. Още не съм приключил с проектирането й. Прекалено много работа имам.

— Няма нищо по-хубаво от къщичка на дърво — обади се Оуен. — Боже, ние прекарвахме часове наред в нашата. Складирахме си бонбони, комикси. Помниш ли — обърна се той към Райдър, — ти откупи онова списание с голи снимки от Дени. Гледах първото си порно в онази къщичка. Хубави времена.

— За първи път правих секс там. С Тифани Карвел. Страхотни времена.

— Исусе. — Бекет затвори очи. — Само не споменавайте за порно или за секс там пред Клеър. Никога няма да ми позволи да я направя.

— Пъзльо.

Бекет се ухили снизходително на Райдър.

— Кажи ми го пак, когато се ожениш.

— Вие двамата вече сте на хорото, няма отърваване. Жените по света имат нужда от поне един от братята Монтгомъри, който е свободен и необвързан.

— На мен ще ми хареса да съм женен — отбеляза Оуен.

— Ти вече си почти женен.

— Да. И ми харесва. Хубаво е да знам, че тя ще е у дома, когато се прибирам, или ще дойде скоро. И е странно — обърна се той към Бекет, — че тази нощ няма да я видя.

— Сигурно се забавляват. Клеър се обади само веднъж да пита за момчетата. И каза, че Хоуп има нужда от малко женска компания. Като стана дума, каква е тази история с Уикъм? Клеър не знаеше подробности.

— Мислел е, че може да ни я отмъкне.

— Подлец.

— Подлец с костюм за пет хиляди долара.

— Той я е зарязал, нали? — Оуен бавно отпи от бирата си. — Заради някаква блондинка. Доста съблазнителна, ако си падаш по такива. Ейвъри ми показа нейна снимка в светската притурка на „Поуст“.

— Светската притурка ли? — Райдър изсумтя. — Сериозно?

— Майната ти. Ейвъри я видяла и ми я показа. Значи, зарязва я заради блондинката, вдига голяма и шикозна сватба, а после идва в хотела ни и се опитва да ни отмъкне управителя, така ли? Идва ми да му сритам задника и да съдера скъпия му костюм.

— Добавил е и бонус. Тя да се върне обратно при него, а той щял да я издържа.

Оуен рязко се изправи на мястото си.

— Какво, по дяволите, каза?

— Чу ме. Щял да я уреди като своя любовница. Да й купи къща, да й осигурява разходите и да я заведе на екскурзия до Париж, нещо такова.

— И още е жив? — измърмори Бекет. — Защо не си му размазал физиономията?

— Защото не знаех за това, преди да си тръгне. Освен това тя се справи със ситуацията, с него. Тъкмо му казваше какво да прави с предложението си, когато минах наблизо. И слушайте какво стана. — Той бръкна за още чипс. — Идва към мен, казва ми да следвам примера й, а после ме целува страстно и дълго.

— Това не съм го чул. — Оуен погледна първо единия, после и другия си брат. — Защо не съм? Аз чувам всичко.

— Случи се едва вчера, а бяхме заети оттогава насам. Слуховете сигурно вече се разнасят, за което тя едва ли е помислила тогава.

— И ти я последва? — попита Бекет.

— Разбира се. Защо не? Схванах идеята, а и не ми хареса вида на онзи тип. Нито костюмът му. Реших, че просто иска да му натрие носа, да го накара да ревнува. За мен не е проблем. А когато той си тръгна… Тя трепереше.

— По дяволите — отрони Бекет.

— Предимно беше ядосана. Адски ядосана. Обидена. Но беше и разстроена.

Оуен извади телефона си.

— Видя ли колата му?

— Последен модел „Мерцедес С63“, седан, черен. — Райдър му каза и регистрационния номер. — Не мисля, че ще се върне — тя го удари по болното място — но няма да е зле да сме нащрек.

— Съвсем вярно. Мръсното копеле едва-що се е оженило и вече иска да прави Хоуп… Направил й е услуга, като я е зарязал.

— Да, явно и тя смята така.

Бекет вдигна показалец.

— Тя ти е направила пай.

Райдър се ухили.

— Много хубав при това. Предполагам, че искаше да ми върне услугата. Затова приех, после аз я целунах. Обичам да съм с един ход напред.

— Целунал си я отново? — попита Оуен.

— Предишните пъти инициативата беше нейна. Бях почнал да се чувствам използван.

Когато Бекет се засмя, Оуен го удари с юмрук.

— Хей.

— Може да не е забавно. Да не би да се занасяш с Хоуп?

Райдър лениво отпи от бирата си.

— Това влиза в графата „гледай си работата“.

— Тя е управител на хотела.

— Ейвъри е наш наемател. Това не те спря.

— Да, но… — Докато Оуен се опитваше да измисли как да продължи, Райдър само сви рамене.

— Спокойно. Господи. Целунал съм жена — свободна и с нейно съгласие — това си е право на всеки мъж, за бога. Не означава, че съм тръгнал да избирам бебешки креватчета. Освен това тя първа ме целуна.

— И е адски готина — добави Бекет.

— Женен си, баща на три деца и две други на път — напомни му Райдър.

— Може да съм баща и на двайсет деца, но имам очи. Тя е умна, сексапилна — бивша кралица на красотата, ако помниш — и прави пай. Браво на теб.

— И много я бива в целувките.

Оуен се хвана за главата и отново разсмя Бекет.

— Той все ще намери за какво да се тревожи.

— Тя е управител на хотела. Най-добрата приятелка на Ейвъри и Клеър. Била е зарязана от сина на бившия си работодател.

— Недей да ме слагаш в един кюп с Уикъм, братле.

— Не го правя. Само излагам фактите. И още нещо. Мама е луда по нея. Така че, ако искаш да правиш секс с нея и тя иска същото, чудесно. Само гледай да не оплескаш нещата.

— Вече почваш да ме дразниш — меко отбеляза Райдър, което винаги бе лош знак. — Можеш ли да ми посочиш някоя жена, с която съм оплескал нещата?

— Тя не е която и да е. Говорим за Хоуп. И изпитвам известна симпатия…

— Имаш чувства към нея ли? — попита Райдър.

— О, майната ти — сопна се Оуен. — Прекарал съм повече време с нея, отколкото вие двамата, докато се занимавахме с отварянето на хотела, а и покрай издирването на любимия на нашия призрак. Като сестра ми е.

— И ти си ми като брат.

— Да, затова е странно. А и Ейвъри ми е разказвала за мръсната история с онзи Уикъм. Наистина й е погодил номер, Рай. Цялото му проклето семейство. Така че тя е, нали разбираш, леко ранима в това отношение.

— Какво имаш предвид, как така цялото семейство?

— Знаели са. Старият Уикъм, майката. Има и сестра. Всички са знаели, че й изневерява, и независимо дали са одобрявали, или не, са си мълчали. Била е управител на хотела им и е организирала много от семейните им мероприятия. Канили са я в дома си на вечеря, за уикенд на вилата им в Хемптънс. Ейвъри каза, че са я считали за член на семейството, затова и тя се чувствала като такава. Така че е било все едно всички са я зарязали, освен че е била прецакана от Уикъм, както и че е била използвана от работодателите си. Здравата са я изиграли.

Това доста ясно очертаваше ситуацията. Райдър реши, че цялата фамилия Уикъм заслужава да гори в ада.

— Аз не въртя номера на жените. Нито семейството ми.

— Така е. Не сме такива. Но сега картинката ти е ясна.

— Да, ясна ми е. Ако нещо се получи помежду ни, а не казвам, че ще стане, ще се постарая и тя да е съвсем наясно. Доволен ли си?

— Да.

— И недей да докладваш на мама.

— Господи, защо да го правя? Не съм доносник.

— Каза й, че аз съм счупил кристалната й ваза, като съм хвърлял топката у дома, и че съм скрил парчетата — напомни му Бекет.

— Бях на осем! — В гласа на Оуен имаше истинска мъка и обида. — Колко още ще ми се сърдиш за това?

— Вечно. Тя ме наказа да не гледам телевизия три дни — задето съм скрил парчетата, както и още един, задето съм хвърлял топка вкъщи. Изпуснах „Костенурките нинджа тийнейджъри“.

— Порасни и си купи дивидито.

— Направих го. Това не те оправдава, братле. Мълчанието на братята е свещен завет.

— Бях на осем.

Тъй като вниманието на Оуен бе върху нещо различно от потенциалния му сексуален живот, Райдър скочи на крака.

— Вие, девойки, се разберете като добри момичета. Аз се прибирам, имам нужда от почивка.

— Материалите пристигат в осем — напомни му Оуен.

— Знам. Там съм.

— Аз ще работя в цеха върху ламперията за бара. Прати ми съобщение, ако имаш нужда от помощ.

— Мога да изкарам един ден, без да виждам хубавичкото ти лице. Теб мога да те използвам. — Той посочи Бекет. — Седем сутринта.

— Ще дойда към осем — осем и половина. Майката на Клеър иска да гледа момчетата утре. Трябва да ги вдигна, да ги облека и нахраня, преди да ги закарам там. Клеър е в хотела, не забравяй.

— Само гледай да се появиш. Да вървим, Глупчо. — Тръгна да излиза. — И не хвърляйте топка вкъщи.

В последния момент си спомни за чинията от пая и се върна до кухнята да я вземе. Заедно с Глупчо потеглиха по краткия път към дома, по алеята между дърветата, после надолу по главния път и отново по пътя сред дърветата, където бе закътана къщата му.

Харесваше му, че е усамотена и се намира встрани от пътя. Че има лично пространство в изобилие. Бе наел специалисти по озеленяване за градината си. Майка му се бе опитала да го направи градинар, но не се бе получило. Нямаше нищо против да изкопае някоя дупка, за да посади дърво или някой и друг зелен храст, но опреше ли до цветя, наемаше друг да свърши работата.

Обичаше да ги гледа — различни по височина, как хвърлят сянка върху алеята под светлините на верандата.

Тъй като Бекет я беше измил, Райдър остави чинията от пая в пикапа, за да не я забрави. Пусна Глупчо да души наоколо и да обикаля, докато върши каквото всяко куче прави навън, а сам остана да стои в тишината под обсипаното със звезди небе.

Не можеше да си представи да живее другаде или дори да го пожелае. Не само защото бе израснал тук, макар вероятно и това да бе фактор. Но и защото това място — въздухът, тихите нощни звуци — го очароваше. Открай време.

Бе избрал точно това място, далеч от главния път, за да пусне корени, да си построи къща. През целия си живот бе обикалял из тези гори. Познаваше това място, много преди да стане мъж.

Влезе през задната врата с малкото антре и мина към кухнята, където светна лампата. Бе проектирал пространството с помощта на Бекет. Семпли изчистени линии с достатъчно място за маса. Сложи телефона, който най-после бе свикнал да не мрази, на зарядното устройство, грабна бутилка вода.

Сега щеше да си вземе горещ душ — доста по-късно от планираното.

Кучето изтича горе заедно с него и отиде право при голямата квадратна възглавница, която използваше за спане. Обиколи я веднъж, два пъти, три пъти, после с шумна въздишка се сви на кълбо с раздърпаната плюшена котка, която обичаше. Но продължи да наблюдава стопанина си, потропвайки доволно с опашка, докато Райдър изпразваше джобовете си и махаше колана от панталона.

Съблече се и метна дрехите в посока към коша за пране, след което се отправи чисто гол към голямата и луксозно обзаведена баня, свързана със спалнята му.

Един мъж, който работи с ръцете и гърба си, заслужава абсолютно най-добрия душ, който може да се намери. Особено ако е в строителния бизнес и знае как да го направи.

Можеше да съперничи на баните, които бяха направили в хотела — със стилните си плочки, каменносиви в неговия случай, с дългия бял плот и мивките от неръждаема стомана. Пусна панела за дъждовна струя, както и масажните струи отстрани, на пълна мощност, а също и много горещи, и ги остави да отпуснат мускулите му, които бяха напрегнати от дългия работен ден и игрите след това.

И докато се отпускаше, се замисли за Хоуп.

Нямаше намерение да й върти номера. И определено не беше отговорен за миналото й с разни негодници.

Тя бе започнала. Напомни си го, защото това си беше чистата истина, по дяволите. Той се бе държал на разстояние. Доскоро. Правеше го съзнателно, защото имаше нещо опасно още от самото начало. Не искаше никакви опасни отношения с тъмнооката бивша кралица на красотата с високи скули, която вероятно харчеше повече за един чифт от онези свои обувки с безумно високи токчета, отколкото той бе похарчил за всички обувки в гардероба си, взети заедно.

Вероятно тъкмо те караха краката й да изглеждат главозамайващо дълги, но не в това беше въпросът.

Тя не беше негов тип, а и той със сигурност не беше неин. Мъжете, които харесваше, носеха дизайнерски костюми и вратовръзки, вероятно ходеха на изложби и концерти. И това им харесваше. Може би дори на опера. Да, онзи негодник приличаше на тип, който ходи на опера.

Тя бе започнала и ако двамата стигнеха до края, той щеше да се погрижи първо да сложат картите си на масата. Играеше честно. И понеже Оуен вероятно имаше право в някои отношения, щеше да помисли известно време, преди да реши каквото и да било.

И ако настъпи момент, когато и двамата да са съгласни, тогава просто щеше да бъде пределно честен. Никакъв проблем.

Спря душа и грабна една кърпа, за да подсуши косата си. Това му напомни за Хоуп и нейния градински маркуч, което го накара да се усмихне. Може и да не му се бе сторило забавно тогава, но сега беше.

Тя не беше винаги перфектна. Правеше грешки, стъпваше накриво. Така повече му харесваше. Идеална ли? Това можеше да е досадно, стряскащо и направо дразнещо. Харесваше дребните недостатъци и се запита дали ако — ако — нещата между тях се задълбочат, ще открие още такива.

Щеше да си даде известно време, помисли си той. Имаше си достатъчно грижи, достатъчно ангажименти и без да включва нея — веднага и на момента.

Отиде гол в спалнята, отгърна завивката, която бе вдигнал нагоре сутринта — неговият начин да оправи леглото.

Кучето му вече хъркаше, а през отворения прозорец вътре нахлуваше нощният бриз и звуците на гората. Не си направи труд да настройва аларма за събуждане. Имаше такава в главата си, а ако тя не го събудеше, то Глупчо щеше да го направи.

Замисли се дали да не пусне телевизора и да се отпусне съвсем след деня. Отново се сети за Хоуп, спомни си изражението на лицето й — след целувката.

И с мисълта за Хоуп заспа на мига.