Нора Робъртс
От пръв поглед (12)

Дванадесета глава

Райдър не можеше точно да определи положението с Хоуп. Не излизаха на срещи. Не бяха просто приятели. Не бяха точно и „двойка“, както би се изразила леля му Каролий.

Но от какъвто и ъгъл да погледнеше на ситуацията, определено му харесваше.

Може би имаше и някои странни аспекти, като например това, че той паркираше пикапа си зад „Веста“ или близо до строителния обект на фитнес центъра, вместо точно зад хотела.

Не че някой не би могъл да се досети какво става, стига да обърне малко внимание. А някой винаги обръщаше внимание. И все пак не му се струваше редно да натрапва отношенията им.

Вероятно беше и доста странно, че се качва до третия етаж по външното стълбище откъм двора и така влиза в сградата.

Някои вечери чуваше гласове от долния етаж и просто влизаше заедно с Глупчо в апартамента й, докато тя приключеше със задълженията си за деня.

Сигурно проявяваше и по-голям интерес към случващото се в хотела, отколкото бе очаквал, но сега прекарваше повече време там, отколкото бе възнамерявал, така че бе съвсем естествено.

А цялата организация на хотела му се изглеждаше като доста добре смазана машина. Което не бе изненадващо, тъй като в много отношения тя бе същата като Оуен, само че с пола.

Тя си изпращаше сама имейли, докато обикаляше на проверка из стаите с телефона си, използвайки го да изпрати бележки в пощата си, които после превръщаше в отделни списъци на компютъра си. Нови батерии за дистанционното в „Ник и Нора“, още тоалетна хартия в „Уесли и Лютиче“, нови папки за предлаганите услуги или менюта, или крушки, или каквото и да било. Предполагаше, че това й спестява разкарване напред-назад, тъй като й се налагаше да се качва безброй пъти на ден по стълбите — да зареди още кафе в библиотеката, да донесе вино, безалкохолни напитки, вода от склада в мазето.

Тя направо живееше за тези проклети списъци, според него. И както и брат му, бе голям любител на лепящите се листчета.

Неизменно намираше няколко такива винаги, когато се озовеше в апартамента й, докато тя бе заета с гостите. „Бирата е в хладилника“ — бележка, залепена на вратата на хладилника, сякаш не можеше да го отвори и сам да я види. „Има останали спагети във фурната“ — залепено листче на същата тази фурна, сякаш отново не можеше да надзърне вътре.

Но трябваше да признае, че беше мило от нейна страна да проявява загриженост.

Предполагаше, че просто бе очаквал тя да е силно дисциплинирана и скована — да живее по строг график, съдейки по списъците й и бележките. Но тя проявяваше гъвкавост, при това голяма, когато се налагаше, отстъпваше за едно, променяше плана си, приемаше нещата или просто ги подминаваше.

Охотно признаваше, че бе очаквал тя да започне да определя правила или да предявява претенции към… ситуацията им. Вместо това тя просто я приемаше — и приемаше него доволно често, мислеше си той, докато монтираше поредния прозорец на фитнес центъра.

Докато си мислеше за нея, тя излезе, за да помогне на хората от почистващата фирма да пренесат и натоварят огромен куп спално бельо и кърпи.

Изглеждаше толкова свежа и красива. Вече я бе виждал разрошена — и сам бе допринасял често за това — но пак успяваше да сграбчи един мъж за гърлото и да го остави без дъх.

Тя се обърна, когато някой излезе откъм фоайето. Хотелът, както знаеше, бе пълен за празничния уикенд по случай Четвърти юли. Не можеше да я чуе, но я видя как се смее и посвещава цялото си внимание на трите жени, които излязоха.

— Проблем ли има с прозореца?

— Хм? — Озърна се и забеляза Бекет да застава зад рамото му.

— О, да, чудесна гледка. Клеър каза, че има настанени шестнайсет души за целия уикенд.

— Нали е празник — отвърна Райдър и продължи да се занимава с прозореца.

— Да, момчетата нямат търпение да идат в парка утре. Ще излезем рано, за да могат да хапнат и да изразходват малко енергия, преди да почнат фойерверките. И можем да запазим достатъчно място за всички. Много жалко, че Хоуп не може да е с нас.

— Ще може да види фойерверките от най-горната веранда на хотела. — Но наистина беше жалко, призна си той. Не можеше да се сети за последния път, когато е бил на този празник, без да има жена до себе си. Не че не би могъл да покани някоя — технически погледнато. — Нямаш ли нищо за вършене? — попита Райдър брат си.

— Свърших го. Ти монтираш последния прозорец. Майсторите поставят керемидите на покрива; изглеждат страхотно, между другото. Оуен ми прати съобщение от „Мактий“. Стоманата е на път за насам. Явно ще видим онези стоманени греди още днес.

— Мястото ще е пълно с подизпълнители другата седмица. — Приключил със задачата си, Райдър отстъпи крачка назад от прозореца. — Ти ще стоиш с мама, докато избира стила и цвета на парапетите за този обект.

— Защо трябва да съм аз?

— Защото пръв се сетих да кажа. — Погледна часовника си. Наближаваше обяд, така че можеше да прекъснат за почивка, но не му се искаше да напуска обекта, когато чакаха доставка. — Можеш да идеш и да вземеш нещо за обяд и за двама ни.

— Така ли?

— Имам да върша много неща и не мога да изляза, а искам да прегледаме заедно с теб някои неща по чертежите.

Бекет стисна зъби.

— Имаш предвид промени.

— Не се напрягай толкова, сладурче. Просто някои леки корекции, някои пояснения. Щом ще вдигаме основния скелет на това място, искам да уточним окончателно осветлението.

— Ще го направим сега. Ще се обадя по телефона за обяда. Какво искаш?

— Храна. — Един от работниците му махна и Райдър остави брат си да решава сам.

Използваха един от задните ъгли, който впоследствие щеше да приюти тренажорите и бягащите пътечки, за да разнищят чертежите. Райдър винаги искаше промени, както Бекет отлично знаеше, но пък и Райдър разбираше, че брат му бе категорично против, само ако те объркваха цялостната визия или бяха неизпълними от архитектурна гледна точка.

— Ще дам на мама списък — започна Бекет. — Броя на лампите, вида им, в кои зони са. Тя знае какъв стил желае.

— Не й позволявай да поръча нищо, докато не провериш мощността им.

— Това не ни е първият танц заедно, Рай. — Той извади телефона си, който вибрираше. — Оуен е в двора на хотела с храна.

— Какво прави там?

— Ако искаш да ядеш, да идем да видим.

Искаше да хапне, а и щеше да е на една ръка разстояние, ако пристигнеше стоманата. А тъй като плановете бяха запечатани в ума му, не се нуждаеше от чертежите, за да тормози Бекет с тях.

— Относно подовите настилки от бамбук — подхвана той, докато излизаха.

— Мама е твърдо „за“ бамбука, както и аз, държа да отбележа. Изобщо не подхващай темата.

— Ще спестим време и пари, а и ще изглежда добре, ако просто поставим навсякъде от настилката за спортни зали.

— Ще изглежда скучно и обикновено. Бамбукът ще придаде на интериорните стълби и коридорите вид на учебна зала.

— Стъпалата ще са истински трън в задника, ако се налага да използваме дърво за тях.

— Няма мърдане — увери го Бекет. — И можеш да си заложиш задника, колкото и да те боли, че мама няма да се откаже.

Влязоха в двора на хотела, където Оуен седеше на една маса под шарен чадър с три картонени кутии за доставка на храна и купчина документи пред себе си.

— Хоуп ме хвана, докато минавах, и каза да седнем и да хапнем тук. Хубаво е.

— Аз какво ще ям? — Райдър вдигна капака на кутията и кимна доволен от вида на тостер-сандвича и пържените картофки. — Става.

— Преглеждах системата за нанасяне на боя върху външните стени на фитнес центъра. Процесът е дълъг, с много етапи, за да може тези бетонни тухли да заприличат на каквото и да е друго, освен бетон.

— Не започвай и ти — предупреди го Бекет и грабна своя сандвич. — Няма начин просто да мацнем някаква боя и да приключим с въпроса. Пак ще е грозна картинка.

— Вече не е чак толкова — изтъкна Райдър. — Но съм на твоя страна по този въпрос.

— Кой е казал, че аз не съм? — Оуен протегна краката си и разкърши врат. — Казвам само, че можем да го направим, но е добре да наемем подизпълнител, който си разбира от работата. На нас ще ни отнеме прекалено дълго време, а и има доста голяма вероятност да объркаме нещо.

Преди Райдър да успее да възрази каквото и да било, Хоуп се появи с табла в ръце. Голяма кана, чаши и чинийка с курабийки.

— Студен чай — предложи им тя. — Има и още вътре. Кълна се, че щом календарът оповести началото на юли, градусите скочиха изведнъж. Очаква се температурата да стигне до четиридесет градуса в неделя.

— Благодаря. Нямаше нужда да мислиш и за нас — обади се Оуен. — Ейвъри ми каза, че си затрупана с работа този уикенд.

— Господи, и още как. Точно сега всички гости са заети с нещо извън хотела, така че имам минутка. Има голям интерес към фитнес центъра и новия ресторант. Всички искат да знаят датите на откриване.

— Всички ще трябва да почакат — измърмори Райдър.

— Казвам им да следят страницата ни във Фейсбук и интернет сайта ни. Само ми се обадете, ако искате още нещо.

Райдър изгълта половин чаша студен чай, когато тя влезе обратно вътре.

— Веднага се връщам — каза той и я последва.

— Знае ли, че е затънал до шия? — зачуди се Оуен.

— Рай? Не, за бога.

— Въпросът беше реторичен. Средата на август за „Мактий“ — добави Оуен с пълна уста. — Работата върви добре и макар да знам какво е мнението на Рай за крайните срокове, мисля, че няма да има проблем. Предполагам, че на него ще му е нужно също толкова време, за да разбере, че е хлътнал здраво.

Хоуп тъкмо щеше да влезе в офиса си, когато чу отварянето и затварянето на вратата. Върна се обратно към кухнята и се усмихна, когато забеляза Райдър.

— Казах на Оуен, че може да хапнете вътре, където е хладно. Ако искаш, мога да…

Той я сграбчи — май винаги я сграбчваше, сякаш за да не би тя да избяга. А целувката му бе гореща като юлското слънце.

— Само исках да направя това — каза й той. — Сега вече няма да съм толкова разсеян.

— Странно, на мен ми действа точно по обратния начин.

— Е, всички са някъде навън, така че…

— Не. — Тя се засмя, леко го бутна назад. — Привлекателна мисъл, но не. Затрупана съм с работа.

— Каролий…

— В момента й вадят нерв на зъба.

Потръпването му бе инстинктивно и напълно искрено.

— Не знаех.

— Отиде тази сутрин, само защото я принудих. Щеше просто да гълта болкоуспокояващи и да стиска до понеделник. Лори от книжарницата ще дойде да ми помогне малко по-късно.

— Имаш ли нужда от помощ преди това? Мога да мина и без Бек.

— Не, ще се оправя.

Сега вече имаше представа какво включват ежедневните й задължения — а уикенд с шестнайсет гости означаваше, че няма да й остане и секунда свободна.

— Сигурно ще ти се отрази добре ваканция или дълъг уикенд.

— Мисля, че ще имам няколко свободни от резервации дни през септември. Възнамерявам да лентяйствам.

— Резервирай датите. Мама няма да има нищо против.

— Ще помисля за това. — Тя махна с ръка, когато чу телефона в офиса си. — Но сме доста популярни.

— Резервирай ги — повтори той и я остави да работи.

Райдър се тръшна на стола и грабна сандвича.

— Каролий е на зъболекар, за да й извадят нерв, а ние претоварваме с работа управителя на хотела.

— Можеш да я наричаш Хоуп — подкани го Оуен. — Вече спиш с нея.

— Вадене на нерв? — Също като брат си, и Бекет потръпна. — Хоуп има ли нужда от помощ?

— Не знам. Не съм специалист в тази област. Но когато няма гости в хотела, тя върши куп неща, за да е готова за посрещането на гости, или се занимава с маркетинг и такива глупости. Все едно. Нужно й е малко време за почивка.

— Да не би да има и елемент на личен интерес в предложението ти? — подкачи го Оуен.

— Сексът не е проблем. Ако обаче се съсипе от работа, здравата ще загазим.

— Добре, имаш право. Освен това никой от нас не иска тя да се преуморява. Така че…

Оуен млъкна, когато тя изскочи навън.

— Получих документите — обяви тя. — Братовчедка ми удържа на думата си. Има цял куп. Не знам кога ще мога да стигна до тях, но…

— Препрати ми ги — каза Оуен. — Ще започна да ги преглеждам един по един.

— Ще ти ги пратя и ще се помъча да намеря време и аз да ги преровя. Мисля, че имаме напредък. — Неволно сложи ръка върху рамото на Райдър, докато говореше. — Иска ми се да вярвам, че ще намерим нещо.

— Защо не седнеш за минутка? — Преди да успее да отвърне каквото и да било, Райдър просто я дръпна върху коленете си. Когато тя се опита да се измъкне, той се ухили на братята си и заздрави хватката си. — Това накърнява достойнството й.

— Достойнството ми остава ненакърнено. Потен си.

— Горещо е. Хапни малко картофки.

— Преди малко хапнах кисело мляко, така че…

— Значи, определено имаш нужда от пържени картофки.

Пределно й беше ясно, че той ще продължи да я държи прикована в скута си, докато не го послуша. Взе си картофче от кутията му.

— Готово. Сега…

— Преглътни го. — Той взе чашата си и я сложи в ръката й.

— Добре, добре. — Отпи и отново остави чашата на масата.

— Рай тъкмо казваше, че малко помощ няма да ти е излишна — подхвана Оуен.

Гърбът й се скова като дъска.

— Имало ли е оплаквания?

— Не, но…

— Аз оплаквала ли съм се? Не — отговори тя на въпроса си. — Знам с какво мога да се справя и с какво не. Запомни го добре — каза тя на Райдър, при което забоде пръст в корема му и скочи на крака. — Трябва да се връщам на работа.

— Имаш отвратително голяма уста, Оуен.

— Ти нали каза, че тя…

— Отвратително голяма уста. Ето я и доставката на стомана. — Взе сандвича си и тръгна нататък.

— Определено е хлътнал — отбеляза Бекет.

— Той беше този, който каза, че тя е претоварена.

— Да, защото той е хлътнал по нея.

 

 

Изпрати й цветя. Райдър винаги се бе ръководил от теорията, че ако една жена е ядосана, независимо от причината или чия е вината, мъжът трябва да й изпрати цветя. В повечето случаи това изглаждаше отношенията. После забрави за това, затънал в тежката работа на обекта, докато не дойде време да заключи вратите вечерта и тя не се появи.

— Цветята са много красиви. Благодаря ти.

— Моля.

— Имам само минутка, което не значи, че съм претоварена. Просто означава, че работя.

Проклет да е Оуен, помисли си той.

— Добре.

— Не искам да говориш пред семейството си, че не мога да се справя с работата си.

— Не съм го казал.

— Ако имам нужда от помощ, ще говоря с Джъстин. Мога сама да се грижа за интересите си.

— Ясно.

Човек винаги можеше да се надява, че с това ще се приключи, но както бе и очаквал, тя — като повечето жени — продължи да дълбае.

— Райдър, оценявам загрижеността ти. Много мило от твоя страна, не съм го очаквала. Понякога има доста стрес и напрежение в работата ми. Сигурна съм, че и при теб е така.

— Няма да споря за това.

— Вероятно добре би ти се отразила една ваканция, дълъг уикенд или нещо такова.

Той се засмя, когато чу да повтаря собствените му думи към нея.

— Да, вероятно. Само че аз ще почивам следващите два дни.

— И колко време ще прекараш в цеха или в обмисляне на плана за работата за следващата седмица, или ще обсъждаш ремонта с майка си?

Тук го хвана натясно.

— Известно време.

Глупчо се довлече отнякъде и побутна с нос ръката й.

— Той си мисли, че съм ти ядосана. Не съм.

— Хубаво е да го знам.

Тя пристъпи по-близо и го целуна по бузата.

— Сигурно би могъл да дойдеш след фойерверките утре.

— Сигурно.

— Значи, ще те видя утре.

— Хей — извика той след нея. — Искаш ли да идем на кино? Не тази вечер — добави той, забелязал учуденото й изражение. — Другата седмица, когато имаш свободна вечер.

— О… Бих могла да уредя нещата. Разбира се. Много бих искала.

— Уреди го тогава. Само ми кажи кога.

— Добре. — Тя се усмихна, но погледът й остана озадачен. — Купуваш ли билет и за кучето си?

— Бих купувал, но не го пускат да влиза.

— Имаш ли DVD у вас?

— Разбира се.

— Микровълнова?

— Как иначе ще готвя?

— Тогава защо да не дойда у вас? Можем да гледаме филм там — и тримата.

Бе негов ред да се озадачи.

— Добре. Ако така искаш.

— В сряда вечер?

— Чудесно. Искаш ли вечеря?

— Не и ако ще готвиш в микровълновата.

— Мога да метна нещо на скарата.

— Тогава да. Ще дойда към шест, ще ти помогна. Трябва да се връщам. Лори е сама.

— До скоро.

Райдър напъха ръце в джобовете, загледан в нея, докато се отдалечаваше.

— Всеки път, щом си помисля, че съм я разбрал — сподели той с Глупчо, — се оказва, че не е така.

 

 

На другата вечер, докато слънцето слизаше към хоризонта, Райдър даде втората половина от втория си огромен сандвич на Мърфи.

— Ти си бездънна яма.

— Вкусни са. А и сладоледът е свършил.

— Това трябва да се наказва от закона.

— Можем да ги пратим в затвора. — Ухилен и с омазани от сандвича ръце, Мърфи се покатери в скута на Райдър.

— Мама каза, че може да минем през сладоледения салон, ако още е отворено, когато стигнем там. Искаш ли да дойдеш?

Гореща юлска вечер. Сладолед.

— Може би.

— Мама каза, че Хоуп не може да дойде, защото трябва да работи. — Мърфи направо погълна сандвича и се зае да ближе соса от дланите си. — Хоуп гадже ли ти е?

— Не. — Такава ли беше? Господи.

— Защо? Много е хубава и почти винаги има курабийки.

Като се замисли човек, каза си Райдър, комбинацията бе също толкова апетитна, колкото и сладоледът в топла юлска вечер.

— Отлични аргументи.

— Моето гадже е хубаво. Казва се Индия.

Господи, хлапето направо щеше да го умори.

— Що за име е Индия?

— Ами името на Индия. Има сини очи и харесва Капитан Америка. — Дръпна главата на Райдър надолу и прошепна. — Аз я целунах по устата. Беше хубаво. Ти целуваш Хоуп по устата, значи ти е гадже.

— Ще целуна и теб по устата след малко, ако само така ще я затвориш.

Гърленият смях на Мърфи накара и Райдър да се усмихне.

— Скоро ще почнат, нали? Нали?

— Веднага щом се стъмни.

— Много бавно се стъмва, освен когато не ти се иска.

— Много си мъдър, млади братко джедай.

— Ще си поиграя със светлинния меч. — Смъкна се от коленете на Райдър, грабна светещата играчка, която Бекет му беше купил, и я размаха във въздуха.

Братята му мигновено атакуваха.

— Ти беше същият — каза му Джъстин.

— Като кого точно?

— И тримата. Защо не идеш до хотела? Можеш да гледаш фойерверките оттам.

Райдър се изтегна на сгъваемия си стол.

— Семейна традиция на Монтгомъри.

— Давам ти позволение.

Той сложи длан върху нейната.

— Няма нужда. Тя е заета.

— Лиъм! Ако не престанеш, ще ти взема това нещо.

Джъстин погледна към Клеър и въздъхна.

— А това някога бях аз. Всичко отминава, Райдър. — Тя извъртя дланта си под неговата, постави другата си върху рамото на Уили Би, който седеше до нея с Тайрън в скута. — Струва си да грабнеш това, което е хубаво и точно за теб, докато можеш.

— Не ми казвай, че си купила още нещо.

— Знаеш за какво говоря. Започва — прошепна тя, докато една ракета оставяше диря от искри в небето. — Няма нищо по-хубаво от началото на нещо голямо.

 

 

От верандата на хотела Хоуп гледаше как небето избухва в светлина. Около нея гостите аплодираха, възклицаваха и се възхищаваха гласно. Бе направила коктейли „Маргарита“ по тяхно желание и сама се бе насладила на един, докато гледаше цветното светлинно шоу.

И си мислеше за Райдър, седнал в парка със семейството си.

Цветя, замисли се тя. Каква изненада. Обичаше изненадите, но също така обичаше и да знае какво означават. В този случай — извинение, заключи тя. Макар да не бе нужно такова.

А после и това с киното. Откъде му бе хрумнало? Бе дошло като гръм от ясно небе, доколкото тя можеше да прецени.

Глупави мисли, каза си тя. Киното си беше просто кино.

Но той за първи път предлагаше да идат някъде — да излязат на среща? — откакто бяха започнали да спят заедно.

Нима сега щяха да излизат на срещи? Срещите бяха съвсем различно нещо от това, да спиш с някого. Те си имаха определена структура и един вид правила — съвсем условно казано, в зависимост от хората, но все пак правила и структура.

Трябваше ли сега да почне да мисли за такива неща?

И защо усложняваше нещо, което бе съвсем просто? Двамата се наслаждаваха един на друг в леглото, а бонусът бе, че се харесваха и се наслаждаваха на компанията си и извън него.

А и двамата бяха разумни и честни зрели хора с натоварен график.

Наслади се на мига, нареди си тя сама. Наслади се на фойерверките.

Една ръка обхвана нейната, затова тя се обърна. Никой не я докосваше, всички бяха вперили очи в небето.

— Добре, Лизи — измърмори тя. — Ще им се наслаждаваме заедно.

Когато отекна и последният залп, тя слезе долу, за да приготви нова партида напитки. Това, че гостите й се радваха на празничния си престой тук, й носеше огромно удоволствие, както и фактът, че още обсъждаха шоуто, чувствата си и местния колорит.

Беше й приятно също, че Лизи търсеше компанията й.

Извади още чипс и доматен сос, подреди в чиния красивите миникексчета с американското знаме отгоре, които бе купила от пекарната. Остави няколко на плота за онези гости, които щяха да слязат долу, и взе другите върху таблата, за да ги поднесе на хората, които искаха да останат още малко навън в лятната нощ.

Качи таблата горе. Малко късно се сети, че Райдър може да иска да хапне нещичко, когато се отбие. Измъкна се от компанията и отново слезе, за да вземе още кексчета. Вече имаше бира в личния си хладилник.

А това какво означаваше?

Просто, че често е в компанията на мъж, който я предпочита пред виното, отговори си тя сама, докато отново се качваше по стъпалата.

И спря рязко, когато Райдър се появи откъм третия етаж.

— Не знаех, че си тук.

— Оставих Глупчо в твоя апартамент. Децата го изтощиха. Ти ли ги направи?

— Не, пекарната…

Той грабна две и излапа първото наведнъж.

— Хубави са.

— Да, така е. Тъкмо ги качвах горе, в случай че успееш да минеш и искаш да хапнеш.

— Отлична идея. Искам. — Изяде и второто, после протегна нещо като пластмасов жезъл със звезда на върха. — Взех ти подарък.

— Ти… Какво е това?

— На какво ти прилича? Магически жезъл или вълшебна пръчица. В парка продават разни светещи играчки. Момчетата получиха светлинни мечове и лъчеви пистолети. Това е момичешко.

— Момичешко е.

— Забавно е. — Натисна две копчета и подаръкът запя и заблещука.

Засмяна, тя грабна пръчицата и леко я размаха във въздуха.

— Прав си. Забавно е. Благодаря.

— Видя ли шоуто?

— Да, беше страхотно. Хапнахме чипс с доматен сос и пихме маргарити на верандата.

— Да не би днес да е националният празник на Мексико?

— Гостите винаги са прави. А и коктейлите бяха превъзходни. Искаш ли да дойдеш навън да изпиеш един?

— Наистина не. Днес вече преизпълних капацитета си за срещи с хора. В парка беше пълно с тях.

— Ето. Вземи кексчетата. Ще се кача веднага щом мога.

— Трябва ли да ти оставя някое от тези?

— Да.

— Винаги има уловка.

— Бирата е в хладилника — каза тя и отиде при гостите си.

 

 

Много по-късно, отколкото се бе надявала, двамата сътвориха свои собствени фойерверки. След прекалено кратък сън тя се измъкна от леглото, за да приготви закуската заедно с Каролий. Докато успее да открадне минутка, за да се качи отново горе, той и кучето му си бяха тръгнали.

Ето? Просто. Съвсем праволинейно.

После взе глупавата пръчица, включи я.

И усети как сърцето й се разтапя — дори повече, осъзна тя, отколкото от цветята.

Остави я отново, за да слезе и да започне с подреждането на хотела си след дългия уикенд.

Докато мъкнеше торби със спално бельо към пералното помещение, където щяха да останат, докато от фирмата за почистване дойдат да ги вземат, Ейвъри надникна вътре.

— Дай си почивка.

— Някога знаех какво значи тази дума. Какво те води насам?

— Идвам да те отвлека. Ела да видиш новото ми заведение. Не си идвала от близо седмица.

— Искаше ми се, но…

— Знам. Вече всички са заминали. Почини си малко.

— Трябва да проверя всички стаи, както и да поръчам още припаси. Очаквам и една двойка да пристигне по-късно.

— Това е за по-късно. Хайде. Клеър ще дойде. Трябваше първо да провери нещо в книжарницата. Можеш да отделиш двайсет минути.

— Права си. И ще ми се отрази добре. Нека само да кажа на Каролий.

— Вече й казах. — Ейвъри я сграбчи за ръката. — Ела да ти се похваля.

— Видях табелата. Страхотна е. Очарователна, мила и забавна.

— Ще бъде място, изпълнено с чар и забавление, както и с много вкусна храна. — Тя задърпа Хоуп подире си. — Оуен казва, че ще е готово в средата на август, и аз съм толкова развълнувана — но както вървят нещата, може да стане и по-скоро. Имам предвид, че те може да приключат по-рано, така аз ще имам повече време да подготвя всичко и да го подредя перфектно.

— Щеше да имаш поне шестнайсет души в бара в събота вечер, гарантирам ти. Препоръчвам мястото най-горещо.

— Оценявам го. — Докато пресичаха улицата, Ейвъри измъкна ключовете си. — Приготви се да онемееш.

— Готова съм.

Ейвъри отвори вратата със замах.

Старите тъмни плочки ги нямаше. Вместо тях на пода имаше паркет, солиден и топъл на цвят, покрит с множество предпазни платна и картони, но Хоуп можеше да види достатъчно от него, за да бъде впечатлена. От тавана грееше кована мед, а стените бяха гладки, с положена основа за боя и готови за финалния етап.

— Ейвъри, ще бъде дори по-хубаво, отколкото си го представях.

— Още нищо не си видяла. Сложиха плочките в баните.

Тя не спря да тегли Хоуп насам и натам да й покаже плочките, новите стени в кухнята, после я поведе към помещението за бара през вече оформената с дървена обшивка арка.

— О, реставрирали са ламперията. Разкошна е!

— Нали? — Ейвъри погали с пръсти гладкото дърво. — Това бе най-хубавата изненада, а виж и тухлената ми стена — съвсем подходяща е. Ще боядисат, ще сложат осветлението, кранчетата и другите принадлежности в баните, в кухнята… после ще монтират бара. Сигурно ще се разплача, когато докарат и него.

— Аз ще ти осигуря носни кърпички. О, ето я и Клеър. Погледни само подиума; децата помогнаха за направата му. Аз мога да се разплача още сега. Скъпа — каза тя, когато погледна по-внимателно Клеър, — добре ли си? Малко си прежълтяла.

— Юли е — напомни й Клеър и отпи няколко малки глътки от бутилката си с вода. — И нося близнаци.

— Има една табуретка в кухнята. Стой тук и не мърдай.

— Добре съм — продължи Клеър, но Ейвъри вече бе хукнала. — Но бих могла да поседна.

— Не бива да излизаш навън в тази жега.

— Няма да се бавя. Но бременна или не, трябва да живея. Бекет се занимава с момчетата, кучетата и суперготината пръскачка за градината.

— Удари джакпота с него.

— И го знам. — Не тръгна да спори с Ейвъри, когато тя се върна с табуретка, а просто седна. — Благодаря. Тук наистина изглежда много добре, Ейвъри. Всичко се подрежда. Точно както си го представяше.

— И дори по-добре. Отзад има един вентилатор. Ще ида да го донеса.

— Ейвъри, престани. Добре съм. Тук е доста по-хладно, отколкото навън. Просто леко ми прилоша. Вече мина.

— Ще те изпратя до колата ти, когато си тръгнеш, и ако не си напълно добре, ще те закарам до вас.

— Става. Сега се успокой. Има още много летни дни, които трябва да преживея. И не казвай нищо на Бекет. Сериозно говоря. — Клеър подкрепи думите си с вдигнат пръст. — Той не е минавал през това досега. Аз — да. Щях да знам, ако нещо не беше наред с близнаците или мен самата. Просто обикновените радости на бременността в разгара на лятото.

— Умножени по две — добави Хоуп.

— Господи, и още как. Ставам все по-огромна, а ми предстоят още месеци. Ритат — заяви тя, докосвайки с ръка едната страна на корема си, после другата. — Кълна се, че вече се боричкат вътре.

— Трябва да го усетя — едновременно се обадиха Хоуп и Ейвъри.

— Уха. Бам, бам, бам — каза Хоуп.

— Страхотно е, нали? Толкова са енергични. Струва си прилошаването. Е, значи средата на август за твоето първо бебче — обърна се тя към Ейвъри.

— Такава е прогнозата засега. Ще поканя на специална вечеря близки, приятели и роднини, вероятно към началото на септември, когато всичко ще е перфектно. Само почакайте.

— Райдър ми изпрати цветя.

Ейвъри примигна.

— Моля?

— Не, извинявай. — Изненадана от самата себе си, Хоуп докосна с пръсти слепоочията си. — Откъде пък дойде това? Само изскочи от устата ми.

— Има ли някакъв проблем в получаването на цветя от мъжа, с когото имаш връзка в момента? — зачуди се Клеър.

— Не. Обичам цветята. Беше мило. Обикновено не е такъв.

— Такъв е, дълбоко в себе си — поправи я Ейвъри.

— Беше извинение най-вече. Задето се бърка в работния ми график.

— О. Мъжете често го правят, когато това обърква сексуалния им живот.

— Не. — Тя поклати глава към Ейвъри, леко се засмя. — Не става дума за това, защото всъщност няма такова нещо. Предполагам, че още наваксвам за пропуснатото време, защото съм готова за секс дори и след адски тежък ден. Както и да е, той ми изпрати цветя. Дори не бяхме се карали, не съвсем.

— Изпращането на цветя на жените е неговата стратегия — каза й Ейвъри. — Не го казвам с лошо чувство. Имам предвид, просто той така действа. Майка му обича цветя, затова така е свикнал.

— Значи, е съвсем просто тогава. Но… има и други неща. Искам друго мнение.

— Аз имам мнение. Ейвъри — също.

— Винаги.

— Добре. Когато му благодарих за цветята, той предложи да идем на кино.

— О, мили боже. — Ейвъри леко залитна и се хвана за сърцето. — Ужасно. Какво следва? Да не би да вземе да предложи да излезете на вечеря? Може би дори на театър. Бягай надалеч. Веднага.

— Млъкни. Досега не е предлагал да излизаме, не и така. Стоим си у дома. Вземаме храна за вкъщи или аз приготвям нещо набързо — по-често той просто идва след вечеря. Късно, когато имам гости. И правим секс. Какво означава това с киното? Цветята? И ми купи вълшебна пръчица.

— Какво? — не разбра Клеър.

— Една от онези играчки, които продават в парка, когато има фойерверки. Една такава светеща и пееща, със звезда отгоре.

— Ооо — бе единственият коментар на Ейвъри.

— Да. Много е сладка. Защо ще ми купува вълшебна пръчица?

— Защото е много сладка — предположи Клеър. — А и ти не можа да дойдеш с нас. Мил жест.

— Ето пак тази дума. Не знам какво означава, ако изобщо значи нещо. Ние не излизаме на срещи.

— И още как — възрази Клеър с усмивка, която бе породена от съчувствие и развеселеност. — Не си ли научила вече? Ти имаш връзка с Райдър.

— Не, нямам. Имам предвид, да, защото спим заедно. Но…

— Хората, които спят заедно, спадат към определени категории. — Ейвъри започна да отброява на пръсти. — Еднократна забивка, което не отговаря на случая. Приятели с привилегии, което също не пасва, тъй като вие двамата не бяхте големи приятели преди въпросните привилегии. Плащаш и се забавляваш, което е изключено. Или двама души, които се харесват, загрижени са един за друг и правят секс. Това пасва и се нарича „връзка“. Приеми го.

— Опитвам се да го приема. Трябва да разбера какво става, а не съм сигурна, че успявам. Няма да се впускам в тези отношения с големи очаквания. Вече съм го правила.

— Не бива да го сравняваш с Джонатан — посъветва я Клеър.

— Не го правя. Изобщо. Говоря за себе си. Трябва сама да поема известна отговорност за станалото с Джонатан. Бях си изградила очаквания…

— Чакай малко. — Ейвъри вдигна ръка. — Джонатан казвал ли е, че те обича?

— Да.

— Говорил ли е с теб за бъдещето, за евентуално такова?

— Да, говорил е.

— Той е едно лъжливо, долно копеле. Райдър не е. Ако той някога ти каже, че те обича, значи, е самата истина. Казах ти, че познавам жени, с които е излизал. Държи се свободно, не се обвързва — или не го е правил досега — но не лъже, не изневерява и не увърта. Искаш мнението ми? Той има чувства към теб. Държи се почтено, и да, мило. Такъв си е — почтен и мил. Освен това е свадлив и рязък. Има различни страни. Започни да се вглеждаш, ако искаш да го разбереш.

— Поддържам казаното от нея. И — добави Клеър, — ти е купил играчка, защото е мислел за теб. Поканил те е на среща, защото иска да прекарва времето си с теб и да те откъсне малко от работното ти място. Ако ти не мислиш за него или не искаш да прекарваш времето си с него, освен правейки секс, кажи му го ясно.

— Бих го казала. Никога не бих постъпила с някого, както Джонатан с мен. Просто не съм сигурна какво означава всичко това. Може би се тревожа какво би могло да бъде. Не знам. Мислех, че ще е просто.

— Никога не е. — Ейвъри обгърна с ръка талията й. — Не би трябвало. Защото, когато си с някого, трябва да е достатъчно важно, за да бъде поне малко сложно. Ще ходите ли на кино?

— Всъщност аз предложих да вечеряме и да гледаме филм у тях. Може би не биваше.

— Престани да подлагаш на съмнение него и себе си. — Клеър се изправи. — Наслаждавай му се и се забавлявай. Остави нещата сами да се случват.

— Не ме бива в това.

— Опитай. Може да те бива повече, отколкото мислиш.

— Ако сбъркам, ще обвиня теб. Трябва да се връщам. Ейвъри, много ми харесва тук.

— И на мен. Хайде, Клеър. Ще те изпратя до колата и тогава ще преценя как си.

Разделиха се отвън. Клеър хвана ръката на Ейвъри, докато пресичаха главната улица.

— Тя е хлътнала по него.

— О, да, така е. С теб знаем, че не може да устоиш дълго на един Монтгомъри.

— Купил й е вълшебна пръчица, Ейвъри. Бих казала, че увлечението е взаимно.

— Ще бъде забавно да гледаме отстрани.