Нора Робъртс
От пръв поглед (21)

Епилог

В една сияйна пролетна вечер Ейвъри въртеше нервно пластмасовия си пръстен — играчка, докато Клеър и Хоуп закопчаваха булчинската й рокля.

— Не съм притеснена.

— Разбира се, че не — съгласи се Хоуп.

— Добре де, малко, но само защото искам да изглеждам добре.

— Повярвай ми, така е. Обърни се и се виж — нареди й Клеър.

В спалнята на мансардния апартамент Ейвъри се обърна към голямото огледало.

— О, вярно е. Наистина изглеждам добре.

— Изглеждаш фантастично — поправи я Хоуп. — Ейвъри, прелестна си. Роклята е зашеметяваща. Не биваше да се съмнявам в умението ти да пазаруваш по интернет.

— Съвсем подходяща е. — Доволна от себе си, Ейвъри се завъртя, така че искрящата пола да се разстеле наоколо.

— Това съм аз.

— Грееш като пламък. — Клеър докосна яркочервената коса на приятелката си. — Като огън.

— Шампанско! Бързо! Преди да се просълзя и да съсипя грима, който Хоуп така старателно ми направи.

— За булката и шаферките. — Хоуп наля в чашите. — И дори за кърмещата майка.

— Близнаците могат да го понесат. Люк и Логън са юнаци.

— Виж ни само. Съпруга, булка и бъдеща булка. — Ейвъри вдигна чаша за тост. — Ти си на ред през септември.

— Нямам търпение. Което е лудост, тъй като имам да свърша още толкова много неща. Но днес е твоят ден и ти обещавам, че всичко ще бъде просто идеално.

— Няма как иначе. Омъжвам се за любимия си, с двете ми най-добри приятелки до мен, баща ми и жената, която ми е била като майка от години, с новите ми братя. И ще го направя в най-красивото място, което съм виждала.

— Ще пратя съобщение на фотографа да се качи при нас. Движим се по график — напомни й Хоуп.

Провери всичко. Цветята, храната, аранжирането на масите. Свещите, покривките. Спря колкото да помогне на Бекет да предаде пухкавите близнаци и тримата им братя на грижите на Каролий и майката на Клеър. Да нагласи връзката на Райдър, търсейки си повод да се сгуши за миг в прегръдката му.

— Защо не го направим още сега? — предложи той. — Всички сме облечени официално, ще дойде свещеник.

— Септември. — Целуна го нежно и дълго. — Ще си струва чакането.

Точно по график отиде да вземе и Уили Би.

— Слава богу. — Джъстин го потупа по бузата. — Нервен е повече и от самата булка.

— Тя е малкото ми момиче.

— Знам, скъпи. Върви и я доведи сега.

Хоуп изчака и предложи салфетки, когато сълзите бликнаха по бузите на Уили Би, след което нанесе последни корекции по грима на Ейвъри.

— Какво си мърмориш под нос? — попита тя Клеър.

— Моля се. Да не чуя плача на бебетата, защото тогава млякото ми бликва от гърдите.

— О, мили боже. Трябваше да се сетя за тапи за уши. — Но се засмя от сърце и стиснала ръката на Клеър, тръгна бодро към вратата.

Ейвъри искаше да се появи тържествено пред гостите, затова щяха да слязат по стълбите към градината, където ги чакаха Оуен и братята му.

Колко е красиво всичко, помисли си тя. И толкова подходящо за случая. Само след няколко месеца самата тя щеше да слезе по същите стъпала към Райдър.

Погледна отвъд паркинга и над бялата шатра към фитнес центъра на Бунсборо, който грееше в меката си синя премяна със сребристи первази на прозорците.

Радваше се, че го има насреща, но и малко съжаляваше, че Райдър вече няма да работи съвсем наблизо всеки ден.

Запита се какво ли щеше да измисли тепърва Джъстин, доволна, че ще може да види развитието на новия проект.

После стисна леко ръката на Клеър.

— Погледни.

На верандата с изглед към окичената с цветя градинска беседка стоеше Лизи с нейния Били.

— Още са тук — тихо се обади Клеър. — Винаги ме изненадват.

— Щастливи са тук. Засега поне. Това е домът им.

И нейният, помисли си тя. Нейният град, нейното място, домът й. В него щеше да изгради живота си с мъжа, когото обичаше.

Погледна назад, отправи въздушна целувка на булката и слезе по стъпалата към мечтаното бъдеще.