Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хотелът (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perfect Hope, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Нора Робъртс. От пръв поглед

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2013

Редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Здравка Петрова

ISBN: 978-954-26-1194-3

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Когато жената, с която имаш връзка, работи дълги часове и на непостоянно работно време, започваш и ти да живееш по този начин. Нямаше нищо против. Така беше свободен да разполага със собственото си време за почивка, имаше възможности за избор. Работа, телевизионни игри, дълъг и лек разговор на бутилка бира. Можеше да си изпроси вечеря при някого от братята си или при майка си.

Или както тази вечер, можеше да се наслади на играта на бейзбол в парка с братята и племенниците си.

Нищо не можеше да се сравни с вълненията, предизвикани от мачовете на регионалната лига, според Райдър. Естествено, едно пътуване до „Камдън ярдс“, където можеха да се гледат домакинските срещи на балтиморския „Ориълс“ в онази многоцветна катедрала на спорта, също бе велико преживяване.

Но регионалната лига предполагаше повече интимност, драматизъм и простота, в която се криеше очарованието на летните игри. А като се добавят и три малки момчета в кюпа, наистина ставаше вълнуващо.

Седеше и дъвчеше хотдог с много кетчуп и майонеза, пийваше бира — тъй като двамата с Оуен бяха гласували Бекет да е шофьорът за вечерта — и се забавляваше от сърце.

Тълпата освиркваше, окуражаваше или подсвиркваше на питчърите — включително и на своите. Отборът на Хагерстаун, „Сънс“, който изоставаше с две обиколки в петия ининг, излезе на терена. Юлската горещина, която цял следобед ги бе измъчвала, вече сякаш преваляше с лекия намек за бриз, докато слънцето клонеше на запад.

Райдър видя как питчърът замахва към първия от посрещачите с бухалката и погледна встрани към Хари, който направо изпиваше с очи действията им, облегнал лакти на колене, приведен напред, с изражение, което само всеотдаен бейзболен запалянко би разбрал.

— Водиш ли си бележки, Худини?

Хари му се ухили, докато следващият посрещач пристъпяше към определеното му място.

— Аз ще съм питчър в събота, треньорът ми го каза.

— Чух. — Щеше да се постарае да иде на мача да види как хлапето демонстрира уменията си.

— Упражнявам косото хвърляне. Бекет ми показа как се прави.

— Той го умее.

Райдър се облегна и се загледа в следващото хвърляне. При удара на бухалката той реагира инстинктивно, вдигна Лиъм във въздуха и протегна нагоре облечената му в ръкавица ръка. Извърна се леко и усети, както и Лиъм, как топката удря точно в средата на ръкавицата.

— Хванах я! — Слисан, развълнуван до дъното на душата си, Лиъм се загледа в топката в ръкавицата си. — Хванах топката.

— Браво. — Бекет се ухили до уши на брат си и Лиъм. — Адски готино.

— Направо я засмука като прахосмукачка. Дай да я видим — помоли Оуен и шест чифта мъжки очи се вторачиха в топката като миньори, зърнали златна жила.

— Искам и аз да хвана една. — Мърфи протегна ръкавицата си. — Ще ми помогнеш ли да си хвана?

— Трябва да я ударят насам. Този път имахме висок фаул. — Райдър реши да му спести, че са извадили голям късмет. — Дръж си очите отворени и ръкавицата готова.

— Рай! Знаех си, че си ти.

Красивата блондинка имаше секси грива и щедри извивки на тялото, подчертани от тесни шорти и тениска. Намести се на пейката до него.

Обви ръце около врата му и го целуна звучно и демонстративно.

— Джен. Как си?

— Отлично. Чух слуховете за това какви ги вършите в Бунсборо. Все се каня да дойда насам и да видя с очите си. Здрасти, Оуен, Бек. Кои са тези? — усмихна се тя на момчетата.

— Хлапетата на Бек и Клеър — осведоми я Райдър. — Хари, Лиъм и Мърфи.

— О, здравейте! Чух, че с Клеър сте се оженили. Как е тя?

— Добре е. Радвам се да те видя, Джен — поздрави я Бекет.

— Мама има още двама братя в коремчето си — обяви Мърфи.

— Двама — сериозно? Ами, браво! Поздравления. А май чух, че и вие с Ейвъри сте сгодени, Оуен, нали така?

— Да, така е.

— Наистина трябва да се видя с нея, да си поприказваме, да видя пицарията й, да хапна нещо там. И непременно ще дойда да видя новия й ресторант, когато отвори. Много се говори за него. Двама от тримата братя Монтгомъри са вън от играта — продължи тя, когато Хари се завъртя, за да види по-добре отстрани. — Сега ти си търсена стока, Рай. — Тя се засмя със звънливия си висок и дълбок смях. — Хей, дойдох с няколко приятелки. Защо не ме закараш до нас след мача, така ще можем да си поприказваме и да наваксаме с новините?

— Аз съм малко… — Той разпери ръце, за да обхване цялата им групичка.

— О, разбира се. Ами, обади ми се! Ще дойда до Бунсборо и можеш да ме черпиш една пица във „Веста“. Кажи на Ейвъри, че ще мина да я видя, Оуен.

— Ще й кажа.

— Ще се връщам при моите хора. — Тя прегърна отново Райдър и му прошепна на ухото: — Обади ми се.

Когато тя се отдалечи, и двамата му братя го погледнаха крадешком.

— Престанете — измърмори Райдър. След кратък вътрешен дебат той скочи. — Веднага се връщам.

— Донеси ми бира — викна подире му Оуен.

— Може ли начос за мен? — подвикна Мърфи. — Може ли?

Райдър само махна с ръце и продължи да крачи. Настигна Джен, точно когато играчът на втора база отбеляза дълъг удар и играчът на страничната линия се оттегли.

— Трябва да ида за припаси — каза й той. — Ще те черпя една бира.

— Звучи добре. Толкова много неща стават покрай вас. Видях статията във вестника миналата зима и хотелът ми се стори страхотен на вид. А и Бекет очаква близнаци, Оуен ще се жени — и то за Ейвъри!

Тя приказваше през целия път. Това никога не му бе пречило, защото тя бе толкова щастлива да бъбри, а и никога не се сърдеше, ако не й отговаряше. Или пък, ако изобщо не слушаше.

Познаваха се още от гимназията, бяха излизали с известни прекъсвания — доста големи прекъсвания, тъй като тя се бе омъжила по едно време. След това се бе развела. Бяха си останали приятели — добри приятели — без по-сериозна връзка от това да правят секс понякога, когато бе удобно и за двамата.

Беше пределно ясно, че сегашният момент идеално я устройваше.

Той купи бира за нея, за Оуен и за себе си, както и начос за дребосъка, после остави всичко на една от високите маси, докато се опитваше да измисли как да подходи към ситуацията.

— За малко да не дойда тази вечер. И аз съм затрупана от работа. Радвам се, че се оставих Чери и Анджи да ме уговорят. Помниш Чери.

— Да. — Вероятно.

— Тя се разведе преди около година. Много й беше тежко.

— Съжалявам за нея.

— Излиза с един от играчите. Който сега е в центъра на терена, затова дойдохме да й правим компания.

— Хубаво.

— Слушай, какво ще правиш този уикенд? Бих могла да дойда в града. Ще ме разведеш из хотела. — Отправи му усмивка с блеснали очи. — Бихме могли да си вземем стая.

— Аз излизам с една жена. — Не знаеше, че ще го каже, докато думите не излязоха от устата му.

— Е, това не е голяма новина, ти винаги… О. — Блесналите й очи се разшириха. — Имаш предвид сериозна връзка. Уха. Да не би ти и братята ти, всички да сте пили от една бутилка?

— Аз не съм — двамата не сме — просто излизаме.

— Браво на теб и на нея. Е, коя е тя? Разкажи ми всичко. Познавам ли я?

— Не. Не мисля. Управител на хотела е.

— Сериозно? Сега непременно трябва да дойда и да го видя.

— Стига, Джен.

— Стига, Рай — върна му го тя. — Откога се познаваме двамата с теб? Никога не съм ти се бъркала.

— Не. — Той въздъхна. — Не си.

— И се радвам за теб. Малко съжалявам за себе си — призна си тя, — но се радвам за теб. Напоследък никак не ми върви с мъжете.

— Значи, мъжете, които срещаш, са глупаци.

— Има много такива наоколо. Все пак ще дойда в града, ще се видя с Ейвъри, ще погледна какво сте направили.

— Би било хубаво.

— Най-добре да се връщам, преди приятелките ми да тръгнат да ме издирват. Благодаря за бирата.

— Моля.

— Как се казва?

— Хоуп.

— Хубаво име. Красива ли е?

— Най-красивата жена, която някога съм виждал. — И отново не знаеше, че ще го каже, докато не чу думите от устата си.

— О. — Джен се наведе напред, целуна го по бузата. — Късмет, скъпи.

— Да, и на теб също.

Това, каза си Райдър, докато събираше напитките и чипса, беше твърде странно. Тръгна да се връща, но спря за малко, балансирайки с бирите и начоса, за да погледа как играчът на „Сънс“ удари солидна топка към лявата половина на терена, хукна здравата и успя да постави свои съотборници на втора и трета база.

Нещата, изглежда, се подреждаха добре за тях, каза си той и тръгна обратно.

— Видя ли? — попита го Хари.

— Да, хубав удар. — Райдър пусна пакета с начос в скута на Мърфи, подаде на Оуен бирата му.

— Е? — подкани го Оуен.

— Какво?

— Какво каза на Джен?

— Че излизам с една жена. Господи, Оуен, не въртя такива номера на жените.

— Той не върти такива номера на жените — със сериозно изражение повтори Мърфи. — Господи, Оуен.

Райдър се разсмя с цяло гърло, а Бекет само потръпна. А отборът на „Сънс“ отбеляза изравняваща точка.

 

 

Райдър искаше само да се прибере и да си остане у дома, да потренира около час — предвид хотдога, начоса и бирата — после вероятно да се изтегне с кучето в краката си и да изгледа още един мач по телевизията.

Петнайсет минути след като Бекет го остави пред къщата му, той излезе през задната врата заедно с кучето. Ядосан на себе си, се качи в пикапа и тръгна към града.

Просто щяха да си изяснят отношенията, мислеше си той. Да сложат картите на масата. Не обичаше заплетени ситуации. Изобщо не харесваше каквито и да е ситуации и толкоз, затова трябваше да се оправят с това, да изяснят всичко.

Забеляза още две коли на паркинга до тази на Хоуп. Вече знаеше, че има гости. Няма значение, каза си той. Щеше просто да се качи горе, да я изчака, а после да се разберат.

А така щеше да има време да измисли как точно да се разберат.

Външните светлини грееха в мрака и превръщаха двора в красива приказка, упоена в уханието на розите, които цъфтяха като полудели над каменната стена.

Бекет си го бе представял така, спомни си той. Стената, цветята, надвисналите клони на дивия рожков в средата. Мястото бе толкова очарователно, че той се учуди как някой от гостите не е излязъл да му се наслади сега.

Качи се по външните стълби до третия етаж, отключи си. Тишина обгръщаше нежно целия хотел, затова предположи, че гостите са се настанили уютно в салона и гледат филм или играят на скрабъл.

Отключи апартамента на Хоуп и влезе заедно с Глупчо. Чувствайки се като у дома си, той си взе кока-кола от хладилника и се замисли как да прекара времето си, докато я чака да се качи.

Сигурно не беше зле да я предупреди, че е тук, но никак не му се слизаше долу, само за да се качи пак обратно. Щеше да й прати съобщение по телефона, след като се изтегне в леглото й и си пусне мач по телевизията.

Влезе в спалнята й и я видя на леглото, седнала с кръстосани крака, само по шорти и потник за спане, със слушалките на айпода в ушите, съсредоточила поглед в екрана на лаптопа си.

Остави го без дъх. Беше унизително колко често го правеше, без дори да се старае. Без да го съзнава.

Зарадваният Глупчо изтича напред и сложи лапи върху леглото.

Тя изпищя, сякаш някой бе забол нож в корема й.

— Хей, хей. — Райдър пристъпи напред в мига, в който тя скочи на колене и притисна ръка до сърцето си.

— Уплашихте ме до смърт. — Тя прокара пръсти в косата си и отново се отпусна назад на пети. — Не те очаквах тази вечер.

— Да, ами… Мислех, че си долу с хората. Иначе щях да почукам.

— И двете двойки се оттеглиха по стаите си сравнително рано. — Тя отново разтри мястото над сърцето си, после се разсмя. — Господи, нали все пак живея с призрак. Човек не би предположил, че толкова лесно ще се уплаша. Аз изплаших ли те? — измърка тя към кучето и погали главата му. — Реших да се възползвам от спокойния момент и да прегледам тези документи и писма за Лизи.

— Стигна ли донякъде?

— Не съм сигурна. Но я опознавам по-добре. Научих, че баща й е командвал всички с желязна воля, а майка й често е прекарвала дни наред в леглото „с главоболие“, което на този етап си представям, че е било по-скоро начин за избягване на конфликти, отколкото пристъпи на мигрена. Баща й е бил заможен човек, със значително влияние в обществото, политическа власт и…

— Аз не спя с никоя друга. В този момент — добави той със закъснение.

Тя го изгледа втренчено за миг.

— Това е… хубаво е да го знам.

— Ако ти мислиш да се срещаш с някого другиго, или да спиш с някого, искам да знам за това.

— Така е справедливо. Не мисля и не искам. В този момент.

— Добре. — Райдър погледна към ъгъла и забеляза, че Глупчо вече се бе настанил в кучешкото креватче, което Хоуп бе купила за него, и бе гушнал с лапи писукащия хамбургер, който му бе взела за играчка. — Можем да се махнем от главата ти, ако искаш да продължиш.

— Предпочитам да останете и да ми кажеш какво е предизвикало всичко това.

— Няма никакво „това“. Просто избягваме… евентуална ситуация.

— Разбирам.

Каква беше тази сила у някои жени, зачуди се той. Онези като майка му, които можеха да използват мълчанието със същата ефикасност, с която опитно ченге караше свидетеля да се изпоти.

— Просто срещнах една приятелка на мача. Това е.

— О? — Гласът й бе напълно спокоен, тонът — дружелюбен. — И как беше мачът?

— Супер. „Сънс“ успяха да спечелят, завършиха с четири на три. Лиъм улови една фаулирана топка.

— Наистина? — Тя се усмихна и леко изръкопляска. — Сигурно е страшно развълнуван!

— Да, ще му държи влага известно време.

— Чудесно е, че момчетата прекараха вечерта с вас навън. — Гледаше го с открити очи и остави тишината да се проточи.

— Познавам я още от гимназията.

Хоуп само наклони глава, без да каже нищо.

— Виж. По дяволите. Понякога спим заедно. Нищо сериозно. Господи, какъв ти е проблемът? — попита той разпалено, когато тя остана мълчалива.

— Нямам проблем. Чакам да свършиш.

— Добре. Случайно я срещнах, това е, а тя заприказва как трябвало да се съберем някой път. Искала да види хотела и нали се сещаш, може би да си вземем стая двамата.

— О! — Хоуп чинно скръсти ръце. — Сигурно си се почувствал неловко, тъй като в момента спиш с управителя на хотела.

Райдър се бе намръщил, а зелените му очи пламтяха.

— „Неловко“ е глупава дума. Момичешка. Беше странно. Трябваше да й кажа, че излизам с някого, защото не исках да се чувстваме странно.

— Тя ядоса ли се?

— Не. Не е такава. С нея сме приятели.

Хоуп кимна с напълно сериозен вид.

— Хубаво е, дори похвално, че можеш да останеш приятел с човек, с когото си спал. Това говори доста за характера ти.

— Не става дума за това. — Нещо в спокойния й тон, в адски разумните й отговори го караше да настръхва. — Искам да сме наясно. Аз не спя с никоя друга, така че и ти не спиш с други. Ясно е.

— Абсолютно.

— Не съм като онзи негодник, с който си се била забъркала.

— Изобщо не си като онзи негодник — съгласи се тя. — И което е също толкова важно за мен, аз не съм същият човек, който бях, когато се бях забъркала с него. Не е ли чудесно, че сме тези, които сме сега, или дори още по-хубаво, че можем да бъдем себе си един с друг?

— Предполагам. — Той издиша шумно и най-сетне се отърси от по-голямата част от раздразнението си. — Объркваш ме — призна си той.

— Как?

— Не задаваш въпроси.

— Задавам достатъчно. Иначе нямаше да знам, че си получил онзи белег на задника, прекатурвайки се с шейната, когато си бил на осем. Или че си изгубил девствеността си в къщичката на дървото, която баща ти е построил — за щастие, няколко години по-късно. Или…

— За това накъде вървят отношенията ни — прекъсна я той. — Жените винаги питат накъде вървят нещата.

— Наслаждавам се на етапа, на който сме сега, затова не ми е нужно да знам накъде би могло да вървим. Харесва ми сега. Щастлива съм да съм с теб, и това е достатъчно.

Облекчен, той седна на ръба на леглото, извърна се с лице към нея.

— Никога не съм срещал жена като теб. И не мога да те разбера напълно.

Тя вдигна ръка и я сложи на бузата му.

— Същото е и с мен. Харесва ми, че дойде тази вечер да ми кажеш всичко това. Че те е притеснявало толкова, че да изпиташ нужда да ми го кажеш.

— Някои жени не понасят, когато мъжът е приятел с друга жена или когато си приказва с друга жена, с която е правил секс.

— Аз не съм ревнива. Може би ако бях, ако не бях толкова доверчива, нямаше да ме измамят така, но не е в природата ми. Ако не мога да се доверя на мъжа, с когото съм в момента, значи, не бива да съм с него. Вярвах на Джонатан и сбърках. Вярвам на теб и знам, че съм права. Ти не мамиш и това е важно за мен. Аз няма да те измамя и всичко ще бъде наред.

— Имам и още приятелки.

Тя се засмя и сключи ръце около врата му.

— Обзалагам се, че е така. — Целуна го леко, после продължи целувката. — Ще останеш ли?

— Най-добре да остана.

— Чудесно. Нека да приключа с работата.

 

 

Работеше до късно почти всяка вечер, понякога сам, понякога с единия от братята си или и с двамата. Ако тя нямаше гости, хапваха заедно или излизаха навън, после преспиваха в къщата му.

Никога не оставяше нещо в дома му, което му се струваше странно. Жените все оставяха разни свои дребни принадлежности наоколо. Но не и Хоуп.

Вярно, че той бе купил от душ гела, който тя използваше, за банята в къщата си. По дяволите, харесваше му как ухае тя, нали? И се бе охарчил за няколко нови кърпи, тъй като неговите се бяха поизносили.

Не беше като да е напълнил къщата с цветя и ароматни свещи все пак.

Тя винаги имаше от неговата бира, той бе купил от нейния душ гел, както и виното, което тя харесваше. Какво толкова! Тя не го правеше на въпрос.

Изобщо не му опяваше за кучето, а той се бе подготвил за това. Но тя не го правеше — за бога, дори бе купила за Глупчо легло и играчка, за да се чувства той като у дома си, когато оставаха през нощта в апартамента й.

Мислеше за това повече, отколкото би трябвало — повече, отколкото му се щеше. За това, че тя не правеше онова, което той предполагаше, че ще направи.

Постоянно го изненадваше с реакциите си и го държеше нащрек, което бе започнало да му харесва.

И страшно много му харесваше, че не е от типа жени, които се оплакват, когато работата го караше да остане до късно на обекта, както в момента.

Огледа се в помещението, където щеше да е барът „Мактий“, доволен от разположението, от блясъка на дървения под, от симетрията на осветлението.

— Когато свършим с това чудовище — подхвана той, докато заедно с братята си се мъчеше да монтира бара, — искам една гигантска пица. Бекет е наред да черпи.

— Не мога. — Бекет спря за миг, обърса потта от лицето си. — Трябва да се прибирам, за да помогна на Клеър. Адски е уморена в края на деня.

— И без това е ред на Рай — обади се Оуен. — Аз бих хапнал. Ейвъри ще затваря пицарията днес, така че всичко се подрежда.

— Как така е мой ред?

— Ами пада ти се. Господи, това нещо е огромно. И красиво.

След като монтираха и последния детайл, тримата отстъпиха назад, за да се възхитят на тъмния и дълбок блясък на махагона, дърворезбата на панелите, които те бяха направили и монтирали.

Все още ги нямаше парапета и горната част — както и помпите за наливна бира — но Райдър сметна, че са свършили отлична работа.

Оуен прокара пръсти по страничната плоскост.

— Както вървят нещата, ще довършим и последните детайли по това място за около седмица — седмица и половина максимум. Никак не е зле, че Рай е хлътнал по управителя на хотела и гледа да си намира работа наоколо.

— Много е добре — съгласи се Бекет. — Единственият недостатък е, че заради многото работа тук, а и нали Рай гледа да ангажира Хоуп непрестанно, не сме стигнали особено далеч в издирването на Били, както се надявахме.

— Доста неща са — напомни му Оуен. — Напредваме. Бащата на Лизи е успял да заличи немалко сведения за нея в официалните архиви. Има пропуски. Господи, що за баща би се опитал на практика да заличи съществуването на детето си?

— Баща, от който би побягнало всяко дете — отвърна Райдър. — Както е направила и тя.

— Оуен? Тук ли си? Видях светлините, когато… — Ейвъри мина през портала от ресторанта към бара и спря като закована. — О! О! Барът. Довършили сте бара. Направили сте моя бар! Не ми каза.

— Ако не беше толкова любопитна, щеше да бъдеш изненадана утре. Горната част ще се монтира сутринта. Момчетата, които ще сложат плота на място, също ще бъдат тук рано сутринта.

— Красив е. Направо прелестен. — Втурна се към тях и прокара длани по панелите. — И на пипане е красив. — После се извърна, сграбчи Оуен и затанцува в кръг с него, след което се отскубна и се завъртя с Бекет, после и с Райдър. — Благодаря ви, благодаря ви! Трябва да видя как е отзад.

Изтича отстрани, възкликна щастливо.

— И отсам е същата прелест, както и отпред. О, ще ми се Клеър и Хоуп да го видят още сега! Мога да пратя съобщение на Хоуп, да й кажа да дойде.

— Има гости — осведоми я Райдър.

— Само за минутка. Трябва ми друга жена тук. Не мога да повярвам, че сте го докарали тук, без да разбера — продължи тя, докато изваждаше телефона си.

— Не беше лесно — призна Оуен.

— Но е много мило. Казва, че веднага ще дойде. Наистина се случва. Имам да свърша толкова много неща. Дайте да ви снимам тримата пред бара.

— Аз ще снимам теб и Оуен пред него — предложи Райдър.

— Първо вие тримата, вие го направихте. После двамата с Оуен.

Подчиниха й се, като Оуен мина отзад като истински барман.

— Още една — измърмори тя и направи снимката.

— Сега ти, Червенокоске. — Райдър я вдигна и я сложи да седне на издадената предна част. — Не се навеждай назад, че ще паднеш.

— Няма. — Вместо това се наведе напред и облегна лакът на рамото на Оуен, който застана до нея.

— Ще кача тези снимки във Фейсбук още сега. Искам всички да видят.

Тя протегна ръце и прегърна здраво Оуен, докато той й помагаше да слезе.

— Господи, ако ви е нужна стая, има свободни такива точно отсреща.

Райдър погледна към вратата, точно когато Хоуп вдигна ръка да почука.

— Тъкмо се канех да намина насам, когато получих съобщението на Ейвъри — започна да обяснява тя, когато той й отвори. — Имам… О. Довършили сте бара.

— Не е ли красив? — Ейвъри погали страничния панел, сякаш бе любимото й куче. — Моят приятел и братята му го направиха за мен.

— Произведение на изкуството. Наистина. Прекрасен е. Всичко тук е прекрасно. Много ми харесват цветовете, Ейвъри, както и осветлението. Подът. Всичко. Ще пожънеш невероятен успех.

Прекрачи настрани и застана под арката на портала, за да огледа мястото за ресторанта.

— Монтирали сте и барплота, и шкафовете за сервитьорите. Не можех да си ги представя добре, но…

— Монтирани са! Дори не ги видях. — Ейвъри скочи и се втурна натам.

— Направихте я щастлива тази вечер — обърна се Хоуп към Райдър.

— Ти си развълнувана от нещо друго — отбеляза той.

— Личи ли? Наистина съм развълнувана. Попаднах на нещо в едно от писмата на Катрин до братовчедка й. Беше дълго и пълно със семейни новини, коментари относно войната, обяснения за някаква книга, която била прочела скришом от баща си. И сред всичко това имаше няколко реда за Илайза.

— Нещо ново ли? — попита Оуен.

— Ставаше дума, че тя се тревожи, защото баща им бил уредил Илайза да се омъжи за сина на щатски сенатор. А Илайза се противяла на волята му. Ясно е, че противопоставянето на бащината воля не е било допустимо в дома им. И освен това е споменато, че Илайза се измъквала тайно нощем, за да се среща с един от зидарите, които баща им бил наел, за да издигнат стена около имението.

— Майстор зидар — повтори замислено Оуен. — Бил е под нивото й, нали? Таткото едва ли би одобрил.

— Катрин пише, че се страхува от онова, което ще стане, ако Илайза бъде заловена, но че тя не искала да слуша. Твърдяла, че е влюбена.

— Има ли име? Написала ли е името му? — попита Бекет.

— Не, поне още не съм попаднала на него. Но трябва да е Били. Няма как иначе. Била е влюбена, рискувайки да си навлече ужасяващия гняв на баща си. И двамата са били влюбени. Писмото е написано през май 1862 година, само месеци преди Лизи да дойде тук. Броени месеци преди Антиетам. Ако можем да намерим някакви сведения кой е работил по имението или намерим имената на каменоделците зидари от този регион.

— Щом тя е дошла тук, значи и той е бил тук — съгласи се Ейвъри. — Или е живял тук, или се е присъединил към армията и е бил изпратен тук. Добра следа, Хоуп.

— Най-добрата, на която сме попадали от седмици. Дори месеци. Можем да си представим какво се е случило поне отчасти. Баща й е бил строг и жесток, и жените — дъщерите — са били длъжни да правят каквото им се каже, да се омъжат за когото им е наредено. Тя се е влюбила в човек, когото баща й никога не би одобрил. Избягала е, дошла е при него. Пристигнала е тук, за да чака Били. И е починала, чакайки го.

— Някога е било значително разстояние — да дойдеш от Ню Йорк в Мериленд — обади се Бекет, — и при това по време на война. Рискувала е много.

— Обичала е — простичко отвърна Хоуп. — Толкова силно, че да се откаже от семейството си, от начина си на живот, да рискува безопасността си. Толкова е тиха напоследък. Чудя се, дали ако й кажа какво съм открила, тя няма да е склонна да сподели нещо повече с нас.

— Струва си да опитаме — съгласи се Оуен.

— Да идем още сега. Веднага — настоя Ейвъри.

— Имам гости, едната двойка е настанена в „Елизабет и Дарси“. Не мисля, че е най-подходящият момент. Утре. След като си тръгнат. Ще опитам тогава.

— Ще дойда и аз. Единайсет и половина?

— Да, добре. Наистина мисля, че това е голяма крачка напред. Вече сме по-близо до откриването на Били. Трябва да се връщам.

— Ще те изпратя.

— Добре.

— Остани тук — нареди Райдър на кучето.

— Ти не каза почти нищо — изтъкна Хоуп, когато двамата излязоха.

— Мислех си. Вярно, може и да си права и той да е зидарят, с когото се е срещала тайно. Но без да знаем името, пак е изстрел напосоки.

— Ще открием името. — Нямаше да се откаже, докато не го намереха. — Има още писма и документи, които да прегледам, както и Оуен. Ще го намерим. — Обърна се към Райдър на прага на рецепцията. — Опитай се да бъдеш по-голям оптимист.

— Против природата ми е.

— Известно ми е.

— Вечеряла ли си?

— Още не. Имах малко свободно време, затова седнах да прегледам писмата.

— Мога да донеса нещо. Гостите сигурно знаят, че и ти хапваш понякога.

— Добре, благодаря. Една салата би била чудесна вечеря. „Палас“.

— Само това?

— Огромна е. — Целуна го леко. — Благодаря. И барът наистина изглежда прекрасен.

— Ще изглежда много по-добре, когато монтират помпите за бира и ми налеят една халба. Ще донеса мизерната ти представа за вечеря след около час.

— Тук съм. О, и ако те интересува, поръчала съм сладки гевречета от пекарната за закуска.

— И аз ще съм тук.